Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 05.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на шести април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
766 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.1
от ГПК вр. с член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл.
422 от ГПК.
Ищецът „В.и К.“
ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.
твърди, че за периода от 21.01.2015 г. до 16.10.2019 г. ответникът А.Ж.И. имал
задължения към „В.и к.“ ЕООД *** за предоставени от експлоатационното дружество
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 759.50
лева (седемстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки) и мораторна лихва
към главницата за периода от 31.03.2015 г. до 30.09.2019 г. г. в размер на 137.41
лева (сто тридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) за обект, с
адрес: с. В., ******. Периодът посочен по-горе съставлявал период, формиран от
датите на издадените за тази доставка фактури, като това било видно и от
инкорпорираната в исковата молба таблица. За потребените за посочения период
количества вода били издадени фактури за потребление на водомер № ******,
подробно описани в исковата молба. Съгласно чл. 33(2) и чл. 44 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.П.,
одобрени от КЕВР на дата 11.08.2014 г. и аналогичните разпоредби на предходно
действащите Общи условия (съответно чл. 31, ал. 2 и чл. 42, посочени в исковата
молба), при неспазване на срока за плащане (30 дневен след датата на
фактуриране) потребителите дължат законна лихва по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД
поради което на потребителя А.Ж.И. били издадени фактури за лихви, тъй като
същият не спазил установения в действащите между страните срок за заплащане на
предоставените му ВиК услуги. Съгласно чл. 198о от Закона за водите,
предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора
срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ). А.Ж.И. бил потребител на ВиК услуги по смисъла
на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ********. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия,
приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта
на дружеството ********. Ответникът имал
качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. П. като собственик
на имота, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******** в сграда в
режим на етажна собственост. Ответникът придобил имота по силата на договор за
покупко-продажба от 24.03.2006 г., като считано от посочената дата същият имал и
качеството потребител на ВиК услуги. Това обстоятелство се установявало от
справка от имотен регистър и копие от нотариален акт. Отчетът в имота на
потребителя бил извършван по показанията на измервателното устройство, като в
карнетата съгласно изискванията на общите условия имало поставени подписи на
потребителя, респективно негов представител. Поставените подписи в карнетите били
на самият ответник, на Н.К.- негова съпруга и Е.К., също член на семейството.
Видно било, че отчет е извършван регулярно, както и регулярно били поставени
подписи в карнетите. Отделно от описаното били връчвани регулярно покани за
доброволно плащане - на дати: 06.08.2018 г.; 08.11.2018 г.; 04.10.2019 г.;
06.02.2020 г.; 09.03.2020 г., като поканите били приемани от Е.К. и Н.К., членове
на семейството на ответника. С връчването на поканите ответникът бил уведомен
за размера на непогасените си задължения, но не предприел действия за
заплащането им. Сключени били и споразумения за разсрочване на задълженията -
от дата 27.09.2017 г. за суми в период от 20.08.2006 г. до 27.09.2017 г., както
и споразумение за суми в период от 23.02.2009 г. до 28.01.2019 г., като обаче
погасителния план описан и в двете споразумения не бил спазен. Споразуменията
представлявали признаване на задълженията, за които се отнасят и показвали
ясната и недвусмислена воля на длъжника чрез неговите представители да заплащат
потребените количества вода. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона
за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите
отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон
- неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като
предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на
задължението“, „В.и к.” ЕООД *** подало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу А.Ж.И. за натрупаните по партидата
на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, не били заплатени. Издадената в полза на „В.и к.“
ЕООД *** заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по ГПК ищцовото дружество предявява
настоящия иск, като счита, че сумата от 759.50 лева (седемстотин петдесет и
девет лева и петдесет стотинки ) представлява неплатени задължения за
консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 21.01.2015г. до
16.10.2019 г. и е дължима от абоната.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че А.Ж.И. с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „В.И К.“ ЕООД ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя С.Л.Н., както следва: сумата от
759.50 лева (седемстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки) главница,
представляваща дължима сума за неплатена консумирана питейна вода и отведена
канална вода за период от 21.01.2015 г. до 16.10.2019 г.; сумата 137.41 лева
(сто тридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 31.03.2015
г. до 30.09.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 30.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед
№ 890 от 01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1638/2019 г. по описа на КрлРС.
Претендира
за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът А.Ж.И.,
чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска. Оспорва размера на
предявените искове.
Твърди, че ищецът не е
осъществил надлежно процедурата по отчитане на потребените количества ВиК
услуги.В представения по делото карнетен лист, обхващащ процесния период по
отношение обекта на ответника ежемесечно били вписвани отчети за потребена
вода. В част от записите липсвал подпис на абоната или на негов представител,
като подписът можел да бъде и на длъжностно лице на ВиК оператора. Заплащането
на задължението за доставяне на питейна вода и отвеждането и пречистването на
отпадъчни води били периодични плащания и се погасявали с изтичането на три
годишна давност, поради което прави възражения за погасяване по давност на
задълженията за периода 2015 г., 2016г. и 2017г.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази доводите и становищата
на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори и
се установява от представените по делото справки, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на
оператора като потребител с абонатен номер ********, за който в обект а адрес:
село В., район К., ********* е бил монтиран водомер с номер ******. Установява
се от представения нотариален и справка от Агенция по вписванията, че ищецът е
собственик на жилище – апартамента, на посочения адрес. По повод отчетеното
количество питейна и канална вода за периода от 21.01.2015 г. до подаване на
заявление, страните в процеса са сключили две споразумения за заплащане на
дължимите суми към ищеца на разсрочено плащане, едното от 27.09.2017 г.,
обхващащо задължения за периода от20.08.2006 г. до 27.09.2017 г. и второто от 28.01.2019 г., обхващащо
задължения за периода от 23.02.2009 г. до 28.01.2019 г. В представените по
делото споразумения е отбелязано по едно плащане, на датата на сключване на
съответното споразумение. Установява се, че за процесния период – от 21.01.2015
г. до 16.10.2019 г., съгласно изискванията на чл. 33, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „В.и к.“ ЕООД ***, ежемесечно ищецът е издавал
фактури за отчетените показания на водомера, като общото задължение на
ответника възлиза на 759.90 лева. До ответника са отправяни пет покани за
доброволно плащане от страна на ищеца. Със заповед № 10316 от 21.08.2018 г. е
било наредено прекъсване на водозахранването в обекта, собственост на ответника.
Падежът на плащанията по всяка фактура е определен от общите условия – чл. 33,
ал.2 и е 30 дни от датата на издаване на съответната фактура.
В хода на
процеса ищецът е представил доказателства за извършено плащане на всички
задължения на ответника на касите на дружеството, като е представил
доказателства.
При това
положение съдът не следва да се произнася по направеното от страна на особения
представител възражение за изтекла погасителна давност, тъй като е налице
доброволно плащане на задълженията.
С оглед
горното и като съобрази новонастъпилия факт на плащане, съдът намира, че на основание
чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът намира иска за неоснователен към датата на
постановяване на съдебното решение и го отхвърля.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С представяне
на доказателствата за доброволно плащане, ищецът изрично е заявил, че не
претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79,
ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „В.и К.“ ЕООД, ЕИК *******със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от С.Н. за признаване за установено,
че А.Ж.И. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „В.И К.“ ЕООД ***, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Л.Н., както
следва: сумата от 759.50 лева (седемстотин петдесет и девет лева и петдесет
стотинки) главница, представляваща дължима сума за неплатена консумирана
питейна вода и отведена канална вода за период от 21.01.2015 г. до 16.10.2019
г.; сумата 137.41 лева (сто тридесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва за периода от 31.03.2015 г. до 30.09.2019 г., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
30.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била
издадена Заповед № 890 от 01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1638/2019 г. по описа на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.