№ 224
гр. Враца, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба на осъдения И. Б. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. осъдения заявява, че поддържа молбата си с изложените в нея доводи.
Счита, че са налице доказателства, сочещи че са изпълнени изискванията на закона и
желае да бъде освободен условно предсрочно.
Старши юрисконсулт Г. Х., упълномощена от Началника на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че
осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
1
неоснователна по следните съображения:
С протоколно Определение № 86/09.12.2020 г., постановено по ЧНД №
1523/2020 год. по описа на РС Монтана, по отношение на осъдения са били групирани
наказанията, наложени му по НОХД № 1939/2019 г., по НОХД № 1810/2019 г., по
НОХД № 118/2020 г., по НОХД № 488/2020 г. и по НОХД № 1236/2020 г., всички по
описа на РС Монтана, при което му е било определено за изтърпяване на едно общо
наказание в размер на две години и три месеца „лишаване от свобода“. На основание
чл. 24 НК, така определеното общо наказание е било увеличено с три месеца, при което
М. е следвало да изтърпи общо увеличено най-тежко наказание от две години и шест
месеца „лишаване от свобода“.
Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 17.01.2020 год., като до момента
фактически е изтърпял 1 година 9 месеца и 3 дни. От работа му се зачитат 1 месец и 11
дни или общо изтърпяното до момента наказание е в размер на 1 година 10 месеца и 14
дни.
Остатъка към настоящия момент е 7 месеца и 16 дни.
При тези данни е видно, че М. фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия не е
започнал да се поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка са отчетени високи стойности на риска
от рецидив - 84 т. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били
зоните „Отношение към правонарушението“ - омаловажава извършеното, не
разбира мотивите си, не изпитва вина от действията си, липсва мотивация за промяна,
с утвърдени криминални нагласи, трайно криминализирана личност. Оправдава
реализираното правонарушение с недостиг на средства; „Взаимоотношения“ -
израства в неблагоприятна семейна среда, имал е проблемно детство; „Управление на
финансите“ - липсват постоянни трудови навици и желание да полага труд, липсват
квалификации и умения; може да полага единствено нисък квалифициран труд;
доходите са му от реализирани користни деяния или от подкрепа на познати и
роднини; „Начин на живот и обкръжение“ - контактува с криминално проявени
лица, лесно се влияе от тях, манипулативен, обичайните дейности в свободното време
са предпоставка за допускане на закононарушения, има моменти в които действа
безразсъдно и рисково; „Умения за мислене“ - не разпознава проблемните ситуации, в
2
които се забърква, не може да намери алтернативни решения за справяне с проблемите
си, не се интересува от негативните последствия както за него така и за останалите,
действа импулсивно за набавяне на материални облаги.
Рискът от вреди спрямо обществото е оценен като нисък, а първоначалният
риск от вреди за служителите и лишените от свобода също е бил определен като нисък.
Като цели в плана на присъдата са включени част от дефицитите, по които има
нужда от корекция: отношение към правонарушението и нагласите му да води
законосъобразен начин на живот, трудова заетост и умения за мислене.
В условията на контролирана среда, през изтеклия период от изтърпяване на
присъдата, рискът от вреди е запазил стойностите си за всички категории, но риска от
рецидив е повишил високите се стойности на 86 т.
Според ИСДВР, въпреки проведената индивидуално - корекционна работа при
осъдения не са настъпили положителни промени. Зоните с дефицити остават
същите, като е добавена и нова зона - „Образование и обучение“ - напълно
неграмотен, не притежава образователна степен. През 2020/2021 учебна година е
включен в учебна дейност, но от 11.02. 2021 г. отказва да посещава учебни занятия.
От доклада на социалния работник е видно, че М. спазва установените правила,
няма нарушения и няма наложени дисциплинарни наказания. Няма награди, поради
отсъствието на системни положителни прояви. От 04.01.2021 г. до 11.02.2021 г. е
посещавал курс „християнски ценности“ в Затвора – Враца, а за времето 05- 28.04.2021
година участвал в образователна програма “Опознай родината“. Полага доброволен
труд по чл.80 от ЗИНЗС от 01.07.2021 год. като хигиенист пред административна
сграда.
Инспектора СДВР обаче е категоричен, че осъденият е с посредствено мислене,
ограничени интереси и възможности за надграждане на знания и опит. Проявява
апатия към провежданите културни мероприятия и не участва в спортните турнири.
Индивидуално - корекционната работа с М. трябва да продължи, тъй като няма
промяна в нагласите, не е формирано критично отношение към досегашното
криминално поведение, липсва стимул за възстановяване на социалните контакти.
Договорените дейности, отразени в плана на присъдата не са изпълнени, като
осъденият не зачита напълно собствеността и правата на другите хора и границите на
личната свобода. Не разпознава и не осъзнава проблемите си, което на този етап води
до невъзможност и неспособност за разрешаването им.
Липсата на образование, професионална квалификация и нежелание за трудова
ангажираност и последващите от това финансови затруднения, податливостта му на
отрицателно въздействие от криминалното обкръжение, ригидното мислене,
нежеланието му изцяло да се съобразява и да спазва законовите разпоредби и трайно
формираните криминални нагласи определят вероятността от продължаването на
престъпната дейност след освобождаването му от МЛС.
3
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у М., но все още има дефицитни зони, които са включени в
плана на присъдата и които все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.
Налице са трайно формирани криминални нагласи и практики. Нежеланието на
М. да се съобразява и да спазва законовите разпоредби и общоприетите норми,
неумението да не повтаря допуснатите грешки, а да си извади поука от тях, вземането
на прибързани решения и поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване
на ново правонарушение. Липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения.
Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва
да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната
спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния
поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно
предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност
за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се
4
завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че М. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на осъдения И. Б. М., роден на *** в гр.
Монтана, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното
му увеличено общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 години и 6 месеца,
наложено му с протоколно Определение № 86/09.12.2020 г., постановено по ЧНД №
1523/2020 год. по описа на РС Монтана, с остатък 7 месеца и 16 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, а след влизането му в сила
и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5