Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Груева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 2150 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Ц.Т.Т., бивш
жител на гр.Монтана, починал в хода на делото на *****г. и заместен от неговия
правоприемник Т.Ц.И. /дъщеря/ против „Ю.Б.“ АД главен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК и евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 179, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
27.02.2014 г. и на
08.05.2015 г. в качеството на ипотекарен длъжник сключил споразумения с банката - ответник, по които
страна били и съдлъжниците С.А.П.и И..И. Р.. Тези споразумения били
сключени във връзка с договори за банков
кредит № 0354/15.04.2005 г. и № 0355/15.042005 г., по които кредитополучател
било „В.М.“ ЕООД. Със споразмението от
27.02.2014 г. Ц.Т.Т. поел задължение да заплати на банката сумата от 66 300
лв., а тя на свой ред следвало да даде съгласие за заличаване на договорна
ипотека върху три недвижими имота в гр.Монтана – собственост на Ц.Т.. Ищецът не
бил поел друго задължение към банката, не бил дал съгласие да отговаря
солидарно със съдлъжниците за заплащането на техните вноски. До приключване на
срока на споразумението от 27.02.2014 г. ищецът заплатил на ответника 47 800
лв. На основание чл.7 от споразумението, ищецът и съдлъжниците С.А.П.и И..И. Р.
поискали от банката удължаване на първоначалния срок и нов погасителен план със сключване на ново
споразумение. На 08.05.2015 г. между страните било подписано ново споразуемние.
В т.6 от същото банката признала, че в изпълнение на предходното споразумение
от 27.02.2014 г. ищецът Ц.Т. платил сумата от 47 400 лв., макар действително
платената от него сума да била 47 800 лв. С това споразумение Ц.Т.Т. се
задължил да заплаща до всяко 30-то число
на месеца, считано от м.май 2015 г. последователни месечни вноски в размер на
400 лв. за срок от 18 месеца. Съдлъжниците Р. и С.П. поели задължение да
отговарят солидарно с ипотекарния длъжник Ц.Т.Т. за изпълнение на неговото
задължение към банката. Ищецът не бил поел задължение за солидарна отговорност
към кредитора заедно със съдлъжниците Р. и С.П. за заплащане на техните вноски.
Съгласно чл.13 от това споразумение, банката се задължила след погасяване на
сума от 66 300 лв. да предприеме необходимите действия за заличаване на
учредените в нейна полза договорни ипотеки върху описаните в пункт 4.2 от
преамбюла на споразумението имоти. За периода 2014 г. – 2018 г. ищецът заплатил
на ответника сумата от 66 300 лв. При внасяне на сумите Т. винаги сочел
основание „споразумение от 08.05.2015 г.“. Приемайки ежемесечните суми и
непротивопоставяйки се на плащането след уговорения срок, със свои конклудентни
действия, банката мълчаливо се съгласила за продължаване на срока на
споразумението по отношение на ипотекарния длъжник. След пълното внасяне на
сумата от 66 300 лв. ипотекарният длъжник поискал от банката да предприеме
необходимите действия за заличаване на учредените в нейна полза по двата договора
за кредит договорни ипотеки върху описаните в ИМ недвижими имоти, но тя не
изпълнила задължението си по споразуменията. С оглед на изложените доводи,
ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи
сумата от 66 300 лв. по споразумения от 27.02.2014 г. и от 08.05.2015 г., която
изплатил напълно в периода 2014 г. - 2018г. В случай, че съдът уважи главния иск, предявява евентуален иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.179, ал.1 от ЗЗД да бъде установено, че не
съществува ипотечното право по нот.акт за учредяване на договорна ипотека №
180/15.09.2006г., том XIII, рег.20267, нот.дело № 2020/2006г. на нотариус Б.П.с
район на действие - районът на РС-Монтана, касаещо притежавани от ищеца
недвижими имоти: ½ ид.част
от поземлен имот с идентификатор
48489.11.470 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Монтана, одобрена със Заповед № РД-18- 29/05.04.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по кадастъра, с
площ от 384 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м) , с
номер по предходен план: 2199, кв. 104,
парцел: II, при съседи: поземлени имоти № 48489.11.469, №48489.11.471, №
48489.11.477, № 48489.11.459 и
№48489.11.468; 2/самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.11.470.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със Заповед
РД-18-29/05.04.2006г. на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, с предназначение:апартамент със застроена площ от 91 кв.м., югозападно мазе и ½
идеална част от общите части на сградата и правото на строеж; 3/сграда с идентификатор 48489.11.470.2 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със
Заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на Изп.директор на Агенцията по кадастъра,
със застроена площ от 44 кв.м. с предназначение: друг вид вид сграда
за обитаване и да бъде заличена вписаната ипотека.
Ответникът оспорва исковете.
Оспорва твърденията на ищеца, че е изпълнявал стриктно и точно сключените
споразумения. Позовава се на чл.1, ал.1 от споразуменията, съгласно които
съдлъжниците Р. и С.П., както и ипотекарният длъжник Ц.Т./ищецът/, са се
задължили солидарно да заплащат до конкретно число от месеца месечни вноски в
общ размер от 1300 лв./по първото споразумение/ и в размер на 1 100 лв./по
второто споразумение/. За срока на действие на първото споразумение /12 месеца/
при точно изпълнение банката следвало да получи 15 600 лв., а вместо това
получила 10 900 лв. Тъй като първото споразумение не било изпълнено от длъжниците, действието
му било едностранно прекратено от банката, на основание чл.9 от него. По тази
причина банката предприела действия по възобновяване на изпълнителните действия
по изп.дело № 1306/2012 г. по описа на ЧСИ М.И.През 2015 г. длъжниците подали
нова молба, с която поискали сключване на ново споразумение, за което банката
дала своето одобрение. С подписването на новото споразумение от 08.05.2015 г.
за срок от 18 месеца, Ц.Т. потвърдил задълженията си по предходното
споразумение да заплати 66 300 лв., от
която сума вече бил заплатил 47 400 лв.
Съгласно чл.1, ал.1 от споразумението от 08.05.2015 г. длъжниците и
ипотекарният длъжник се задължили да осигурят до всяко 30 число на месеца,
считано от м.май 2015 г. заплащане на месечни вноски в общ размер от 1100 лв.
Разпоредбите на чл.2, ал.1 от споразуменията следвало да се тълкуват във връзка
с чл.1, ал.1 от тях. Вноската по чл.1, ал.1 от споразумението от 08.05.2015 г.
се дължала солидарно от Р., С.П. и от ищеца Ц.Т.. Отделно от задължението по
чл.1, ал.1 от споразумението от 08.05.2015 г., за Ц.Т. съществувало и
задължението по чл.2, ал.1 да покрие разликата от 47 400 лв. до 66 300 лв.
Според ответника, ако се приеме, че ищецът е поел задължение единствено да
заплаща ежемесечни вноски от 400 лв. за срок 18 месеца, това би означавало, че
за срока на второто споразмение от 18 месеца е трябвало да заплати само 7 200
лв., но тази сума прибавена към 47 400 лв. не дава 66 300 лв. Така ищецът не
изпълнил задълженията си по споразумението от 08.05.2015 г. /задълженията по
чл.1, ал.1/, поради което условието за заличаване на ипотеката по чл.13 от
споразумението не било изпълнено в уговорения между страните срок – 08.12.2016
г. На основание чл.9 от споразумението банката упражнила правото си без да
уведомява длъжниците да предприеме действия по принудително изпълнение срещу
тях, поради неточното му изпълнение. В споразуменията не било уговорено
мълчаливо продължаване на срока на тяхното изпълнение. На следващо място
ответникът оспорва да е налице точно изпълнение и на задължението по чл.2, ал.1
от споразумението, тъй като плащанията били извършени в периода 2014 г. – 2018 г., а срокът
на второто споразумение бил до 08.12.2016 г. С оглед на изложените съображения,
моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице – помагач „С.“
ЕАД оспорва исковете. Твърди, че ищецът е бил солидарно задължен с другите
двама съдлъжници по споразуменията да осигури заплащане на обща вноска, посочена
в чл.1, ал.1 от споразуменията, което задължение не е било изпълнено. На
следващо място оспорва ищецът да е заплатил сумата от 66 300 лв. в срока на
действие на споразуменията. Твърди, че
едва на 07.12.2018 г. Т. е заплатил сума
от 66 300 лв., но към тази дата споразумението от 08.05.2015 г. вече е било прекратено, поради изтичане на
уговорения срок. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2005 г. между „Българска
пощенска банка“ АД/сега с наименование „Ю.Б.“ АД/ и трети за спора лица – „В.М.“
ООД /кредитополучател/ и съдлъжниците С.А.П.и
И..И. Р. са сключени два договора за кредит - № 0354/15.04.2005 г. и № 0355/15.04.2005
г.
За обезпечаване на
задълженията по тези договори за кредит са учредени ипотеки върху недвижими имоти в
гр.Монтана /нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 180/15.09.2006 г., том ХIII, нот. дело № 2020/2006 г. на нотариус с район на действие – районът на РС
– Монтана
Правото на собственост върху
два от ипотекираните имоти, както и идеални части от правото на собственост
върху трети ипотекиран имот са прехвърлени чрез дарение от ипотекарния длъжник Д.Ц.П.на
нейния баща Ц.Т.Т./ищец по делото/ с нотариален акт № 42/18.12.2013 г., том I, нот.дело
№ 38/2013 г. на нотариус с район на действие – районът на РС – Монтана, а
именно: 1/ ½ ид.част
от поземлен имот с идентификатор
48489.11.470 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана,
одобрена със Заповед № РД-18- 29/05.04.200бг. на Изпълнителния директор на
Агенцията по кадастъра, с площ от 384
кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) , с номер по предходен план: 2199, кв. 104, парцел: II, при съседи:
поземлени имоти № 48489.11.469, №48489.11.471,
№ 48489.11.477, № 48489.11.459 и
№48489.11.468; 2/самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.11.470.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със Заповед
РД-18-29/05.04.2006г. на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, с предназначение:апартамент със застроена площ от 91 кв.м., югозападно мазе и ½
идеална част от общите части на сградата и правото на строеж; 3/сграда с идентификатор 48489.11.470.2 по кадастрална
карта и кадастралните регистри на град Монтана,одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006
год. на Изп.директор на Агенцията по кадастъра, със застроена площ от 44 кв.м.
с предназначение: друг вид вид сграда за обитаване.
На 27.02.2014 г. е сключено споразумение между „Ю.Б.“
АД от една страна и от друга страна – С.А.П.и И..И. Р. /съдлъжници по
договорите за кредит/ и Ц.Т.Т. /ипотекарен длъжник/. Съгласно чл.1, ал.1 от
споразумението, същото се сключва за срок от 12 месеца, през който длъжниците и
ипотекарният длъжник се задължават да осигуряват до всяко 25 число на месеца,
считано от м.февруари 2014 г. последователни месечни вноски в общ размер от
1300 лв. Непогасената част от задължението на съдължниците към банката по
договорите за кретит в края на срока на споразумението остава дължима. Съгласно
чл.2, ал.1 от споразумението, ипотекарният длъжник Ц.Т.Т. се
задължава да заплати сума с общ размер на 66 300 лева, както следва: 41 000 лв.
в деня на подписване на споразумението по сметка на „Ю.Б.“ АД и да осигурява до всяко 25-то число на месеца,
считано от м. февруари 2014 г. последователни месечни вноски в размер на 400
лв. Съгласно чл.2, ал.2 от споразумението, съдлъжниците И..И. Р. и С.А.П.отговарят
солидарно с ипотекарния длъжник Ц.Т.Т. за изпълнението на задължението му по
ал.1. Съгласно чл.3, ал.1 и 2 и чл.4, ал.1 и 2 от споразумението, съдлъжниците С.А.П.и И..И. Р. са поели задължение до всяко
25-то число на месеца, считано от м. февруари 2014 г. всеки от тях да осигурява
месечни вноски в размер на по 450 лв. до пълното погасяване на задължението. Всеки
от съдлъжниците отговаря солидарно за задълженията на другия съдлъжник. Съгласно
чл.7 от споразумението, при точно изпълнение на задълженията съдлъжниците
и ипотекарните дължници имат право да
подадат молба в срок до един месец преди изтичане срока на действие на
споразумението, с която да поискат удължаване и нов погасителен план. В случай
на нарушаване на някоя от клаузите на споразумението от страна на съдлъжниците
и ипотекарните дължници същите нямат право да поискат ново разсрочване на дълга
и подписване на ново споразумение./чл.8/. При забава на плащане или неплащане
на която и да е месечна погасителна вноска, както и при неизпълнение на което и
да е от условията по споразумението, банката има право едностранно, без
уведомяване на съдлъжниците и ипотекарните дължници, да продължи принудителните
изпълнителни действия против тях./чл.9/. Банката се задължава при изпълнение от
страна на съдлъжниците и ипотекарните дължници на поетите със споразумението
задължения да не предприема изпълнителни действия по изпълнително дело № 1306/2012
г. по описа на ЧСИ М.И, с район на действие ОС Монтана, като производството по
това дело бъде спряно./чл.12/. Споразумението по никакъв начин не новира договорите
за кредит, описани в преамбюла/чл.16/. Съгласно
чл.13 от споразумението, при стриктно спазване на поетите задължения по
чл.2 и след погасяване на сума с общ размер 66 300 лева, банката се задължава
да предприеме необходимото за заличаване на учредените в нейна полза по двата
договора за кредит договорни ипотеки върху описаните в пункт 4.2 от преамбюла
на споразумението имоти, а именно: 1/самостоятелно жилище със ЗП 93 кв.м.,
заемащо втория етаж на двуетажна масивна сграда, построена в дворно място пл. №
2199, включено в УПИ II, кв. 104 по плана на гр. Монтана, ул.“*****, ведно с
принадлежащото му избено помещение, намиращо се в югозападната част на сградата
откъм съседа М.Ж.; 2/едноетажна жилищна сграда, намираща се във
вътрешността на дворното място със ЗП 44 кв.м. и 1/2 ид.част от общите части на
сградата и правото на строеж, стълбище и таванско помещение; 3/ 1/2 ид.част
от дворното място с площ от 375 кв.м. В преамбюла на споразумението е
посочено, че собственик на тези имоти е ипотекарният длъжник Ц.Т.Т..
На 08.05.2015
г. е сключено ново споразумение между „Ю.Б.“АД от една страна и от друга
страна – С.А.П.и И..И. Р. /съдлъжници по договорите за кредит/ и Ц.Т.Т.
/ипотекарен длъжник/. В преамбюла на
споразумението – т. 6 е посочено, че страните са сключили предходно споразумение
на 27.02.2014 г., в изпълнение на което Ц.Т. е внесъл сумата от 47 400 лв.,
като е изпълнявал своевременно и в пълен размер поетите задължения. С внесените
от него суми са погасени изцяло дължими разноски, балансови лихви и частично
главница. Съдлъжниците И..Р. и С.П. са внесли по пет месечни вноски или общо
4500 лв., поради което са продължени спрените действия по изп.дело № 1306/2012
г. по описа на ЧСИ М.И.Съгласно чл.1, ал.1 от споразумението същото се сключва
за срок от 18 месеца, през който длъжниците и ипотекарният длъжник се
задължават да осигуряват до всяко 30 число на месеца, считано от м.май 2015 г.
последователни месечни вноски в общ размер от 1 100 лв. Непогасената част от
задължението на съдлъжниците към банката по договорите за кретит в края на
срока на споразумението остава дължима. Съгласно
чл.2, ал.1 от споразумението,
ипотекарният длъжник Ц.Т.Т. потвърждава поето с предходно споразумение
задължение да заплати на банката сума в общ размер на 66 300 лева, от които е
платил към датата на сключване на споразумението 47 400 лв., като се задължава
да осигурява до всяко 30 число на всеки месец, считано от м.май 2015 г.
последователни месечни вноски в размер на 400 лв. Съгласно чл.2, ал.2 от споразумението,
съдлъжниците И..И. Р. и С.А.П.отговарят солидарно с ипотекарния длъжник Ц.Т.Т.
за изпълнението на задължението му по ал.1. Съгласно чл.3, ал.1 и 2 и чл.4,
ал.1 и 2 от споразумението, съдлъжниците
С.А.П.и И..И. Р. са поели задължение до всяко 30-то число на месеца,
считано от м. май 2015 г., всеки от тях да осигурява месечни вноски в размер на
по 350 лв. до пълното погасяване на задължението. Всеки от съдлъжниците
отговаря солидарно за задълженията на другия съдлъжник. Съгласно чл.7 от
споразумението, при точно изпълнение на задълженията съдлъжниците и ипотекарните дължници имат право да подадат
молба в срок до един месец преди изтичане
срока на действие на споразумението, с която да поискат удължаване и нов
погасителен план. В случай на нарушаване на някоя от клаузите на споразумението
от страна на
съдлъжниците и ипотекарните дължници същите нямат право да поискат ново
разсрочване
на дълга и подписване на ново споразумение./чл.8/. При забава на плащане или
неплащане на която и да е месечна погасителна вноска, както и при неизпълнение
на което и да е от условията по споразумението, банката има право едностранно,
без уведомяване на съдлъжниците и ипотекарните дължници, да продължи
принудителните изпълнителни действия против тях./чл.9/. Банката се задължава
при изпълнение от страна на съдлъжниците и ипотекарните дължници на поетите със
споразумението задължения да не предприема изпълнителни действия по
изпълнително дело №1306/2012г. по описа на ЧСИ М.И, с район на действие ОС
Монтана, като производството по това дело бъде спряно./ чл.12/. Споразумението
по никакъв начин не новира договорите за кредит, описани в преамбюла/чл.16/. Съгласно чл.13 от споразумението, при
стриктно спазване на поетите задължения по чл.2 и след погасяване на сума с общ
размер 66 300 лева, банката се задължава да предприеме необходимото за
заличаване на учредените в нейна полза по двата договора за кредит договорни
ипотеки върху описаните в пункт 4.2 от преамбюла на споразумението имоти, а
именно: 1/самостоятелно жилище със ЗП 93 кв.м., заемащо втория етаж на
двуетажна масивна сграда, построена в дворно място пл. № 2199, включено в УПИ
II, кв. 104 по плана на гр. Монтана, ул.“*****, ведно с принадлежащото му
избено помещение, намиращо се в югозападната част на сградата откъм съседа М.Ж.;
2/едноетажна жилищна сграда, намираща се във вътрешността на дворното
място със ЗП 44 кв.м. и 1/2 ид.част от общите части на сградата и правото на
строеж, стълбище и таванско помещение; 3/ 1/2 ид.част от дворното място с
площ от 375 кв.м. В преамбюла на споразумението е посочено, че собственик
на тези имоти е ипотекарният длъжник Ц.Т.Т..
По
делото са представени преводни нареждания, издадени през периода 2014г. – 2018
г., и е назначена счеговодна експертиза
за установяване на заплатените по споразуменията суми. От платежните нареждания
и заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема като констатации
и изчисления, но не и като крайни изводи, се установява, че ищецът е извършил плащания
по споразумение от 27.02.2014 г. през
периода 27.02.2014 г. до 09.04.2015 г. в размер общо на 47 800 лв. От таблицата
към въпрос 1 в констативната част на заключението, колона втора и пета, се установява, че плащанията за периода
27.02.2014 г. до 27.02.2015 г. /крайната дата от срока на споразумението/ са в
размер на 47 000 лв. Солидарните
длъжници И..И. Райнона и С.А.П.са извършили плащания по това споразумение през
периода 23.06.2014 г. до 04.12.2014 г. в размер общо на 4500 лв. По споразумение
от 08.05.2015 г./неправилно посочено в заключението като споразумение от
28.05.2015 г./ през периода 07.05.2015
г. – 10.10.2016 г. са заплатени от ищеца общо 7200 лв. и през периода
07.11.2016 г. до 07.12.2018. са платени още 11 300 лв. или общо 18 500 лв. Солидарните
длъжници И..И. Р. и С.А.П.са заплатили по това споразумение през периода
10.07.2015 г. – 15.07.2015 г. общо 5 550 лв. В обобщение вещото лице е
посочило, че към 07.12.2018 г. ищецът е заплатил общо 66 300лв.
При така събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С оглед на уточняваща
молба вх. №289519/03.06.2022 г. съдът приема, че е сезиран не с един иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.179, ал.1 от ЗЗД, а с два отделни иска:
- главен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата от 66 300 лв. по чл.2, ал.1 от споразумения от 27.02.2014
г. и 08.05.2015 г., поради погасяването й чрез плащане през периода 2014 г.-
2018 г.
- евентуален иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.179, ал.1 от ЗЗД да бъде установено, че не съществува
ипотечното право по нот.акт за учредяване на договорна ипотека №
180/15.09.2006г., том XIII, рег.20267, нот.дело № 2020/2006г. на нотариус Б.П.с
район на действие - районът на РС-Монтана, касаещо притежавани от ищеца
недвижими имоти: ½
ид.част от поземлен имот с
идентификатор 48489.11.470 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Монтана, одобрена със Заповед № РД-18- 29/05.04.200бг. на
Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с площ от 384 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м) , с
номер по предходен план: 2199, кв. 104,
парцел: II, при съседи: поземлени имоти № 48489.11.469, №48489.11.471, №
48489.11.477, № 48489.11.459 и
№48489.11.468; 2/самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.11.470.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със Заповед
РД-18-29/05.04.2006г. на Изп. директор на Агенцията по кадастъра, с предназначение:апартамент със застроена площ от 91 кв.м., югозападно мазе и ½
идеална част от общите части на сградата и правото на строеж; 3/сграда с идентификатор 48489.11.470.2 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със
Заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на Изп.директор на Агенцията по кадастъра,
със застроена площ от 44 кв.м. с предназначение: друг вид вид сграда
за обитаване.
По предявения главен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от
66 300 лв. по чл.2, ал.1 от споразумения от 27.02.2014 г. и 08.05.2015 г.,
поради извършени плащания през периода 2014 г.-2018 г.:
В
тежест на ищеца е да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
съществуването на посочените в ИМ споразумения от 27.02.2014 г. и от 08.05.2015
г. между страните и тяхното съдържание; 2/за обстоятелството, че е изпълнил
точно и в срок задължението си по чл.2, ал.1 от споразуменията за заплащане на
сумата от 66 300 лв.
Предявеният иск е
частично основателен, поради следните съображения:
По споразумение от
27.02.2014 г.:
Съгласно чл.2, ал.1 и чл.13 от това споразумение, първоначалният
ищец Ц.Т.Т./ипотекарен длъжник по договори за кредит/, починал в хода на делото
на *****г. и заместен от неговия правоприемник Т.Ц.И., е поел задължение да заплати на банката сумата
от 66 300 лв. в срока на действие на споразумението, а в замяна банката е поела
задължение да заличи ипотека върху негови недвижими имоти. От заключението на
вещото лице, което съдът приема като констатации и изчисления, но не и като
крайни изводи, се установява, че в срока на действие на споразумението до 27.02.2015
г. ищецът е заплатил 47 000 лв./констативна част на заключението - таблица към
въпрос 1, колона втора и пета/, а извън срока на договора през периода 09.03.2015 г. – 09.04.2015 г. е заплатил още 800 лв. В този смисъл не се
установява ищецът да е изпълнил точно и в срок задължението си по споразумението
от 27.02.2014 г. за заплащане на сумата от 66 300 лв. Платената от ищеца сума в
срока на споразумението до 27.02.2015 г. от 47 000 лв., както и платени още 400
лв. след прекратяване на споразумението, общо 47 400 лв. впоследствие са били
отнесени по общо съгласие на страните като плащане по последващо споразумение
от 08.05.2015 г.
По споразумение от
08.05.2015 г.:
Съгласно чл.2, ал.1 и
чл.13 от това споразумение ищецът Ц.Т.Т./ипотекарен
длъжник по договори за кредит/ отново е поел задължение спрямо банката да
заплати сумата от 66 300 лв. в срок от 18 месеца до 08.11.2016 г. Страните са приели,
че вече е заплатена част от тази сума в размер на 47 400 лв., при което ищецът е
поел задължение да заплати още 18 900 лв. / 66 300 лв. - 47 400 лв./. Макар сумата
от 18 900 лв. да не е посочена изрично в
текста на чл.2, ал.1, тази стойност се установява като аритметична разлика между
другите две цифри, посочени в разпоредбата, а именно: 66 300 лв. и 47 400 лв.
Споразумението е
сключено за срок от 18 месеца, т.е до 08.11.2016 г. Съгласно чл.7 от споразумението, при
точно изпълнение на задълженията съдлъжниците и
ипотекарните дължници имат право да подадат молба в срок до един месец
преди изтичане
срока на действие на споразумението, с която да поискат удължаване и нов
погасителен план. Според чл.8 от споразумението, в случай на нарушаване на
някоя от клаузите на споразумението от страна на съдлъжниците и ипотекарните
дължници същите нямат право да поискат ново разсрочване на дълга и подписване на ново споразумение. От чл.7
и чл.8 на споразумението е видно, че за да бъде продължен срокът на
споразумението е необходимо сключване на ново писмено споразумение между страните. Такова ново писмено споразумение не е сключено. Още
повече, че съгласно чл.8 е невъзможно сключване на ново споразумение при
неизпълнение от ипотекарния длъжник/ищеца/ или от съдлъжниците на клаузи от споразумението
от 08.05.2015 г. От заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема
като констатации и изчисления, но не и като крайни изводи/констативна част –
таблица към въпрос втори, колона втора и пета/ се установява, че към 08.11.2016
г. – крайната дата на споразумението - ищецът е заплатил 7200 лв. + 400 лв. или 7600 лв., а е следвало
да заплати 18 900 лв., т.е не е изпълнил задължението си по чл.2, ал.1 от
споразумението в срока на договора.
Неоснователен е доводът
на ищеца, че срокът на споразумението е бил продължен с конклудентни действия.
Ищецът се позовава на извършени плащания след 08.11.2016 г., които ответникът
приел, поради което счита, че договорът е продължил действието си.
На първо място, както
вече бе посочено, страните изрично са приели, че за да бъде продължен срокът на
споразумението, тяхната обща воля трябва да бъде оформена в писмен вид в споразумение,
а такова не е било сключено./ чл.7 и чл.8/. На следващо място страните изрично
са приели, че при неизпълнение на задължения по споразумението не може да бъде
сключено ново споразумение/чл.8/, а от заключението на счетоводната експертиза
се установява, че към 08.11.2016 г. не е било изпълнено задължението на ищеца
да заплати общо 66 300 лв.
Следва да се посочи, че евентуално
продължаване на споразумението зависи и от поведението на съдлъжниците - И..И. Р. и С.А.П., а те също са неизправна страна по споразумението .
Трябвало е всеки от тях да заплаща вноски от по 350 лв. месечно през периода 08.05.2015г. – 08.11.2016г., а от заключението
се установява, че са извършили плащания само през един от месеците/през м.07.2015
г./ в размер общо на 1050 лв., но не и след тази дата.
При неизпълнение на чл.2,
чл.3 и чл.4 от споразумението, няма основание да се приеме, че банката е
изразила съгласие за продължаване на неговия срок, още повече че това противоречи
и на чл. 7 и чл.8 от същото.
По изложените
съображения, съдът приема, че срокът на споразумението не е продължен след
08.11.2016 г. До 08.11.2016 г. общите плащания, извършени от ищеца по
споразумението от 08.05.2015 г., са следните: признато плащане от 47 400 лв.
към датата на сключване на споразумението и извършени плащания до 08.11.2016 г.
в размер на 7600 лв. или общо 55 000 лв./47 400 лв. + 7 600 лв./.
По делото се установява,
че и след срока на споразумението /след 08.11.2016г./ ищецът е продължил да плаща на банката, като е сочел
за основание споразумението, но тези плащания са извършени без основание, тъй като споразумението е било
прекратено.
Съдът не приема
възражението на ответника, че ищецът Ц.Т.Т. е бил солидарно задължен да заплаща
вноските на съдлъжниците по споразумението. В тази насока ответникът се позовава
на чл.1, ал.1 от споразумението. Съгласно чл.1, ал.1 от споразумението, същото се сключва за срок от 18
месеца, през който длъжниците и ипотекарният длъжник се задължават да
осигуряват до всяко 30 число на месеца, считано от м.май 2015 г. последователни
месечни вноски в общ размер от 1 100 лв. Тази разпоредба обаче трябва да бъде
тълкувана във връзка с чл.2, ал.2, чл.3,
ал.3 и чл.4, ал.3 от споразумението. В чл.2, ал.2 е изрично посочено, че съдлъжниците
И..И. Р. и С.А.П.отговарят солидарно за задълженията на ипотекарния длъжник Ц.Т.Т.,
а чл.3, ал.3 и чл.4, ал.3 предвиждат, че всеки от тях е солидарно отговорен и
за задълженията на другия съдлъжник, но в нито една от цитираните разпоредби не
е посочено Ц.Т. да е поел задължение да отговоря солидарно с Р. и П.за
заплащане на техните вноски.
По изложените
съображения, съдът приема, че плащанията, извършени от Т. след крайния срок на
споразумението от 08.05.2015 г., са платени без основание, а не в изпълнение на
негови задължения по споразумението или на задължения на съдлъжниците.Основателно
е възражението на ответника, че не е имал интерес от продължаване на срока на
споразумението, тъй като за банката е от значение и срокът, в който ще получи плащане на
договорените суми, като при сключване на споразумението и определяне на неговия
срок, банката е съобразила пазарната цена на недвижимите имоти, върху които е
била учредена ипотеката, и в този смисъл не би имала интерес да продължи срока
на договора и да приеме изпълнение по него през 2018 г., при условие че
пазарната оценка на ипотекираните имоти е извършена през 2015 г.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК е частично основателен за сумата, платена по
споразумение от 08.05.2015 г. в срока на действие на споразумението – до
08.11.2016 г. Искът следва да бъде уважен в частта, в която ищецът иска да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 55 000
лв. по чл.2, ал.1 от споразумение от 08.05.2015 г., поради извършени плащания
през периода 08.05.2015 г. – 08.11.2016 г., като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 66 300 лв., дължими по чл.2, ал.1 от споразумение от 08.05.2015 г.,
както и по чл.2, ал.1 от споразумение от 27.02.2014 г., следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 102.26 лв. за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска. Не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ответника,
поради което съдът не присъжда такива разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
По предявения от Т.Ц.И., ЕГН **********,***, съдебен
адрес *** офис 2 – за адв.З., конституирана на мястото на починалия в хода на
делото ищец Ц.Т.Т., ЕГН **********, бивш жител на гр.Монтана, починал на *****г.,
против „Ю.Б.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен
адрес:*** – за адв. З., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
ПРИEМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на „Ю.Б.“АД, ЕИК *****, че Ц.Т.Т., ЕГН **********,
бивш жител на гр.Монтана, починал в хода на делото на *****г., и заместен от
своя правоприемник Т.Ц.И., ЕГН **********, не дължи сумата от 55 000 лв. по по
чл.2, ал.1 от споразумение от 08.05.2015 г., поради извършени плащания в срока
на действие на споразумението през периода 08.05.2015 г. – 08.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 66 300 лв., дължими по чл.2, ал.1 от споразумение
от 08.05.2015 г., както и по чл.2, ал.1 от споразумение от 27.02.2014 г.
ОСЪЖДА Т.Ц.И. да
заплати на „Ю.Б.“АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за вещо лице в размер на 102.26 лв., съразмерно на уважената част от
иска.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – „С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** – за адв.К..
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ
: