Решение по дело №10522/2019 на Софийски градски съд

   Р     Е     Ш     E     Н     И     Е     №  …..

                                           Гр. София, 21.10.2020 г.

          

 

        В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н   А   Р   О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                              ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                Мл. съдия : Мария Малоселска                         

при секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 10522 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 105964/02.05.2019 г., на СРС, 124 с - в, по гр. д. № 55828/2018 г. са отхвърлени изцяло обективно и кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д.В.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******следните суми: 629 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия и 47, 48 лв. за такси дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до 30.04.2017 г., за имот с аб. № 149844, ведно със законна лихва за периода от 01.12.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземанията, както и сумата 123, 63 лв. - обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и 8, 61 лв. - лихва за забава върху услугата за дялово разпределение, за периода от 16.09.2015 г. до 22.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.12.2017 г. по ч. гр. д. № 84728/2017 г. на СРС, 124 с - в, а искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на разноски в производствата е оставено без уважение.  

Решението се оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с доводи за неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и постановяване при противоречие с установеното фактическо положение. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответницата не е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Законът определя като потребител лицето, което е собственик или ползвател на имота, в който се доставя ТЕ, като продажбата се осъществява от ищеца при публично известните ОУ на дружество. Ответницата не е оспорила ОУ, които се прилагат и са надлежно обнародвани. Поддържа се още, че от представените пред СРС доказателства се установява, че ответницата е потребител на топлоенергия в имота и претенцията е изцяло доказана по основание и размер. Доказателствата не са оспорени от ответницата.  Задължението става изискуемо 30 - дни след изтичане на периода, за който се отнася и следва да се заплати в размера по фактурите най - късно до края на месеца, следващ този на доставка на ТЕ. С изтичане на последния му ден потребителя изпада в забава и дължи лихви по чл. 86 ЗЗД. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, като прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответницата Д.В.Б., не взема становище по жалбата.

Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Производството се развива след постъпване на възражение по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД от длъжника Д.В.Б.. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящият състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана енергия, първо следва да се обсъди основното възражение на ищеца относно качеството на ответницата на потребител на ТЕ през процесния период.

Следва да се отбележи, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на  обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи, до които е достигнал и СРС, след преценка на представените пред него писмени доказателства : постановление за налагане на възбрана от 03.10.2006 г., издадено от СВп, писмо от СО - Район „Люлин“ от 12.03.2014 г., молба от 21.08.2006 г. от ДСК за вписване на ипотека, че те не представляват годни доказателства, по смисъла вложен в процесуалния и материален закон, удостоверяващи титулярство на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот. От тези доказателства не може да се направи обоснован извод, че ответницата Д.В.Б. е собственик или вещен ползвател на имота. Доказателствата създават индиция, че имотът е собствен на трето за спора лице, без да е установена връзка на ответницата с това лице.

Въззивният съд споделя становището на СРС, че ищецът, чиято е била тежестта на доказване в случая, не е провел пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт в процеса - че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период. Възраженията на ищеца в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.    

Предвид изложеното следва да се приеме, че в производството не се установява между ищцовото дружество и ответницата да е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период и ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на ответницата да отговаря по исковете.

Ето защо както главният иск, така и акцесорният - за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане са недоказани, а от там - неоснователни. При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период.

Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като постановено при съобразяване с материалния и процесуален закон.

По разноските пред СГС :

Съгласно изхода от спора, право на разноски има ответната – въззиваема страна. Доколкото тя не претендира разноски, такива не се присъждат в нейна полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                                          

     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 105964/02.05.2019 г., на СРС, 124 с - в, по гр. д. № 55828/2018 г.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                 

 

 

 

 

 

          2.