Присъда по дело №283/2014 на Окръжен съд - Разград

 

МОТИВИ към Присъда № 13/24.02.2015г. по НОХД № 283/2014г. по описа на РОС:

 

Внесен е обвинителен акт срещу подсъдимата С.С. ***, ЕГН **********, която е обвинена в това, че на 18.01.2014г. в гр. Разград по особено мъчителен и с особена жестокост, като му нанесла многобройни силни удари с твърд предмет по жизненоважни части на тялото, умишлено умъртвила 52-годишния Н. С. ***- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4 във вр. с чл. 115 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода към максималния предвиден размер.

Подс.С.С. не се признава за виновна, дава подробни обяснения по делото, като твърди, че убийството е извършено от св.Д.Ц.. Нейният защитник адв.Е.Н. пледира за оправдателна присъда.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.С. е родена на ***г. Завършила е средно образование в СПТУ по селско стопанство-Разград. Работила е на различни места - в  хлебопекарни, като кондуктор и като селскостопански работник в чужбина. През лятото на 2013г. се завърнала в България и оттогава била безработна. Не е била омъжена. Поддържала непостоянни връзки с мъже, като повечето й партньори били осъждани и алкохолно зависими. Самата тя системно злоупотребявала с алкохол, без да страда от алкохолна зависимост. Двукратно е осъждана. С Определение от 13.12.2005г. по НОХД № 829/2005г. по описа на РС-Разград е било одобрено споразумение, по силата на което е била осъдена за престъпления по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 НК и по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК, за които й е било наложено общо наказание в размер на 6 месеца, лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години. С Определение от 30.07.2013г. по НОХД № 573/2013г. по описа на РС-Разград е било одобрено споразумение, по силата на което е била осъдена за престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години.

 

През месец октомври 2013г. подсъдимата С.С. се срещнала с Н. С. Б., с когото се познавали от няколко години. Той я поканил да живее в дома му на ул.”Лозенград” № 2 в гр.Разград. Б. живеел сам в пристройката към къщата, но предоставял под наем стаи в основната сграда. В дома му често се събирали негови познати, за да се черпят с алкохол. Там подсъдимата С.С. се запознала със св.И.И. - близък приятел на Н. Б., който живеел наблизо на ул.”Странджа” № 48 и бил с оформена зависимост от алкохол. Между подс.С.С. и св.И.И. били установени интимни отношения.

Н. Б. периодично пазарувал на вересия от кварталния магазин на св.Т.Т., като за времето, през което подс.С.С. заживяла при него, неплатените сметки се увеличили. Обикновено задълженията на Б. били около 30 лв, а за горния период достигнали 160-170 лв.

На 17/18.12.2013г. била извършена кражба на осем кокошки от имот в гр.Разград, ул.”Китка” № 5, находящ се в близост до жилището на Н. Б.. В РУ”Полиция”-Разград била получена оперативна информация, че извършители на д.ието са С.С. и Н. Б.. На 18.12.2013г. били снети обяснения от Б., който признал, че са откраднали кокошките заедно със  С. и че той ги е заклал. Няколко дни по-късно подсъдимата се обадила по мобилния телефон на св.Х.Н. – инспектор в Криминална полиция при РУП-Разград, който работил по преписката. Тя му казала, че ще дойдат на другия ден с Н. Б., за да промени показанията си, защото първите не били верни. На 27.12.2013г. двамата дошли в полицейското управление. Св.Н. поканил първо Н. Б., който споделил, че С. го тормози и иска да промени показанията си, защото го било страх от нея. Б. написал ново обяснение, че е заколил осем кокошки, които отглеждал от малки. След това св.Н. поканил подсъдимата С., която отрекла да знае нещо за кокошките, показала, че е сърдита на Б. и заявила по отношение на него: “Мърша, ще го убия”. Новото обяснение на Б. било преценено от св.Н. за невярно, тъй като през периода 06-17.12.2013г. на три пъти полицейски служители посещавали имота на Б., за да търсят С.С. по друг повод, и в курника му забелязали само две кокошки.

В края на м. декември 2013г. подс.С.С. случайно срещнала своя познат св. Д.Х. от с.Топчий. Споделила с него, че живее на квартира у Б., когото св. Х. познавал от много години и били приятели. Подсъдимата и св.Х. си разменили телефонните номера.

На 14.01.2014г. подс.С. позвънила на св.Х. и го поканила у Б.. Когато той дошъл, подс.С. му обяснила, че двамата с Б. искат да кандидатстват за бърз кредит и го помолила да стане гарант. Същият ден посетили офис на фирма за бързи кредити. Докато чакали отговор на исканията, тримата се върнали в дома на Б. и започнали да се черпят. Св. Х. пристигнал с лекия си автомобил „Ауди 80" с рег. № Р 04-66 РХ. Поради употребения алкохол не могъл да се прибере у дома и останал да нощува в една от стаите на къщата. Същата вечер имал полов контакт с подс.С.. В следващите дни ежедневно св.Д.Х. превозвал подсъдимата С. до дома на родителите й в с.Балкански, за да поставя инжекции на болната си майка. На 15.01.2014г. вечерта се прибрал в с.Топчий, но на 16.01. и на 17.01.2014г. останал да нощува у Б..

На 17.01.2014г. вечерта подс.С.С., св.Д.Х. и Н. Б. седнали в пристройката да пият ракия. Около 23 часа св.Х. се качил да си легне. На следващия ден установил, че вратата на стаята е заключена и останал вътре до около 14:30 часа.

Междувременно около 03-04 часа на 18.01.2014г. подс.С.С. отишла в дома на св.И.И.. Носела бутилка ракия, която двамата изпили. На сутринта заедно се отправили към къщата на Б., за да си допият. В 09:09 часа св.И.И. излязъл с намерението да купи алкохол от магазина на св.Т.Т.. Св.Т. отказал да му продаде, защото И. бил видимо в нетрезво състояние. Тогава подс.С.С. изпратила за алкохол Н. Б., но и на него св.Т. не дал такъв поради това, че нямал пари, а последната си сметка платил преди два дни. След като Б. се върнал, подсъдимата С.С. му дала 10 лв и му поръчала да купи литър водка от „Пени маркет”. Когато донесъл водката, тримата с подс.С. и св.И. си наляли по една чаша. Н. Б. не пил, защото не се чувствал добре. Подсъдимата започнала да се заяжда с него във връзка с обяснението му пред полицията, че е участвала в кражбата на кокошките. Обиждала го, псувала го, блъскала го.

Около 11 часа пристигнал св.П.Я. – съученик на Б. и бивш съжителник на подсъдимата С.. Подсъдимата го упрекнала, че е дошъл неканен и поискала да си тръгне. Св.П.Я. посегнал към водката, но подс.С. не му разрешила да пие, поради което се скарали. Подсъдимата настоявала Н. Б. да изгони П.Я.. После се обадила на тел.112 с искане за съдействие от полицията. На място пристигнали полицейските служители Р.Ц. и Н.Н., които поканили св.П.Я. да напусне къщата и той си тръгнал.

След това подсъдимата С.С. и св.И.И. продължили да консумират алкохол. Подсъдимата възобновила нападките спрямо Б., обвинявайки го, че заради него я викат на дело. Удряла го с юмруци, събаряла го на леглото. Св.И.И. на няколко пъти й казвал да престане, но тя му възразила, че това не е негова работа. Около 13 часа подс.С. наредила на Н. Б. да потърси права лопата и да отиде да копае в градината. Б. я послушал – излязъл навън и започнал да копае. След малко се върнал, но подсъдимата отново го изпратила навън. За времето от 13.31 часа до 14:18 часа с права лопата Б. изкопал една дупка с дължина 1.98 м, ширина 80 см и дълбочина 50 см. Когато отново се върнал в стаята и полегнал на леглото, подсъдимата С.С. се вбесила, че той не изпълнява нарежданията й и го нападнала. Взела един дървен кол и с него започнала да го удря по тялото и по главата. Н. Б. се намирал легнал на леглото на дясната си страна и се предпазвал с ръце. Подсъдимата се държала неконтролируемо и нанасяла ударите с голяма сила, която учудила св.И.. Той се притеснил за Б. и започнал да моли подсъдимата да спре, че ще го пребие. Подс. С.С. му повторила, че това са техни работи и да не се меси. Като видял, че нищо не може да направи, св.И.И. си тръгнал в 14:39 часа. Подсъдимата продължила побоя с правата лопата, с която преди това Б. копаел в градината. Нанесла на легналия Б. още много удари по главата, лицето и тялото, оставяйки го безжизнен в леглото.

След няколко минути подс.С. се качила на горния етаж и повикала св.Д.Х. да слезе. Той поискал да му отключи вратата, а тя му казала да скочи през прозореца, защото не може да намери ключа. Св.Д.Х. излязъл през прозореца. Забелязал, че подсъдимата е разрошена и по нея имало кръв. Държала един нож и обяснила, че Н. й посегнал с него. Показала драскотини на врата и корема си, и порезна рана на лявата си ръка. Оставила ножа върху чувал с вълна в предверието на къщата. След това изнесла от пристройката един дървен кол и казала, че с него е ударила Н.. Тъй като по дървения кол имало кръв, св.Д.Х. я попитал да не е счупила главата на Н.. Тя обяснила, че кръвта е от ръцете й. Св.Д.Х. предвидил, че ще има проблеми и когато подс.С. влязла вътре, избягал. Излязъл от страничната врата на двора откъм ул. „Битоля", където бил паркиран автомобилът му, и го привел в движение. Тръгнал по ул. „Битоля", завивал по пресечките надясно и наляво, поел по ул. „Странджа" и спрял за известно време до пресечката с ул. „Велес". След това продължил движението до ул. „Жеравна" и спрял на високата й част вдясно, от където имал добра видимост към имота на Б.. Останал там в очакване да види дали ще дойде полиция или линейка, и да помисли какво да прави. За времето от 15:17 часа до 15:49 часа  подс.С.С. му се обадила четири пъти по телефона. Попитала го защо е избягал и къде се намира, успокоявала го, че на Н. нищо му няма, молила го да се върне, за да я закара на село. Около 16 часа св.Д.Х. се върнал в къщата. Поинтересувал се за състоянието на Б. и подсъдимата обяснила, че е пиян и спи. Св.Х. влязъл в пристройката и видял на леглото тялото на Н., покрито със завивка. Подканил подсъдимата да тръгват, но тя му казала да почака малко. Изнесла бутилката с водка навън, изпила една чаша, пушила цигара. Събрала дрехите си и взела пакета с тютюн, който била купила за баща си. Натоварила нещата си в автомобила на св. Х., както и окървавения дървен кол. После заключила външната врата на къщата на Б. и в 16:37 часа отпътували. По пътя подс.С. изхвърлила дървения кол през прозореца на колата.

По време на пътуването подсъдимата казала, че може да е убила Н. Б.. Същото повторила и пред родителите си при пристигането в с.Балкански. Св.Д.Х. я чул да казва на своя баща, че ще запали Н.. Нейният баща попитал св.Х. дали е възможно С. да направи такива работи и му поръчал да огледа и да се обади. Св.Х. *** и отишъл до дома на Н. Б.. Видял, че в стаята му не свети, но не слязъл от автомобила и тръгнал да се прибира в с.Топчий. Минавайки край автобусната спирка на бул. „Априлско въстание" в центъра на града, взел като пътник св. Б.П.. Двамата пристигнали в с. Топчии около 19 часа и повече същата вечер св. Х. не напуснал селото.

В 18:39 часа подс.С.С. се обадила на своя приятел св.К.К. и го помолил да я вземе от с. Балкански и да я откара до гр. Разград. Тъй като той се забавил, в 19:38 часа тя потърсила със същата молба св.В.М. – таксиметров шофьор, но той бил зает и отказал. Около 21 часа св.К.К. пристигнал в с.Балкански в компанията на св.В.М., св.Н.Т. и Л. Т., и около 21.30 часа  оставил подсъдимата пред дома на Б.. С. си отключила входната врата и влязла вътре.

Няколко минути преди 23 часа св.Б.К. – съседка на Н. Б. забелязала, че от пристройката към къщата му излиза дим, а в стаята има огън. Повикала съседите св.В.М. и св.Н.Н.. Съпругата на св.Н. съобщила за пожара на тел.112. Съобщението било прието в дежурната част на РСПБЗН - гр. Разград в 23.09 часа на 18.01.2014г.

Св.Н.Н. влязъл в пристройката и с пожарогасител угасил огъня. След това пристигнали екипи на МВР, РСБПЗН и ЦСМП.

При извършения оглед на местопроизшествието било установено, че върху леглото се намира труп на мъж, който лежи по гръб. По тялото и горните му крайници има части от изгорели дрехи, по лицето има обгаряне на кожата, като в областта на долните крайници има пълно овъгляване на кожата с достигане на мускулни групи. В близост до леглото бил намерен стол с полуизгоряла седалищна част, върху която била намерена порцеланова макара с открит нагревател и гумиран проводник, включен в електрически контакт. В остъклението върху найлонов чувал с бяла вълна бил намерен и иззет изхвърленият от подсъдимата нож със следи от кафеникави зацапвания по острието (т. I, л.1– л.7 от ДП).

При последващ оглед на 19.01.2014г. в стопанския навес към пристройката били намерени и иззети металната част на права лопата с червено-кафеникави зацапвания на три места и дървен сап с дължина 127 см, също с червено-кафеникаво зацапване в долната му заострена част, както и торба с деформирана   от  температурно   въздействие   пластмасова бутилка, жълта метална кутия и инструменти (т. I, л. 20 – л.24).

По-късно същият ден по дадените от св.Д.Х. показания бил намерен и иззет и изхвърления от подсъдимата край пътното платно на завоя за Околовръстния път за с.Гецово дървен кол (сап) с дължина 1.04 м, по който имало зацапвания от червена течност (огледен протокол т. I, л.36 – л.38).

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп е дала заключение (т. ІІІ, л.58 – л.61), че при огледа и аутопсията на трупа на Н. Б. е установена съчетана травма:

Глава – разкъсно-контузна рана и охлузване на главата; кръвонасядания по меката черепна обвивка в ляво челно-слепоочно, ляво тилно-слепоочно и ляво тилно; кръвонасядане на долната устна и брадичката в ляво; оток и кръвонасядане на дясна ушна мида;

Гърди – счупвания на 6-11 ребра вляво по задни линии; контузия на долния лоб на левия бял дроб; кръвонасядания на меките тъкани в областта на гръдния кош и на лявата ребрена дъга; подкожни кръвонасядания в лявата лопатъчна област и гръдния кош в ляво;

Корем – кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек и подкожни кръвонасядания в лявата кръстно-седалищна област;

Крайници – подкожни кръвонасядания на ляво рамо и лява мишница; охлузвания и две разкъсно-контузни рани на лява лакетна става; счупване на лява лакетна кост в далечната трета; открито счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка в далечната трета; оток и кръвонасядане на лява предкитка; подкожни кръвонасядания на лявото бедро;

Масивна вътресъдова мастна емболия в белите дробове; кръвонасядане на лигавицата на гръкляна; оток на белите дробове, оток на мозъка с малко-мозъчно вклиняване.

Експертизата установява две причини за смъртта:  масивна мастна емболия на белите дробове и оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване. Всички травматични увреждания са с еднаква давност и са получени часове до минути преди смъртта, която е настъпила преди възникване на пожара. Уврежданията са нанесени с твърди тъпи и тъпоръбести предмети и, с изключение на кръвонасядането на дясната ушна мида, всички останали са по левите страни на главата, тялото и крайниците. Уврежданията по левия горен крайник могат да се характеризират като защитни.

Ударите са били не по-малко от 16 на брой: по лицето – 1 удар, дясна ушна мида – не по-малко от 1 удар, глава – не по-малко от 3 удара, ляво рамо и лява мишница – не по-малко от 1 удар, лява лакетна става - не по-малко от 2 удара, лява предмишница - не по-малко от 1 удар, лява предкитка - не по-малко от 1 удар, лявата лопатъчна област - не по-малко от 1 удар, лява гръдна област - не по-малко от 3 удара, лява поясно-седалищна област - не по-малко от 1 удар, лява тазобедрена област и ляво бедро - не по-малко от 1 удар.

Съдебно-медицинската експертиза е дала допълнително заключение (т.І, л.226-л.227), че установените травми по Б. са множество, на голяма площ от тялото, като част от тях са довели до счупвания на кости и увреждания на вътрешни органи, при които обикновено се усещат болки със значително голям интензитет. Предвид вида и локализацията на уврежданията е направен извод, че поне при получаването на част от тях Б. е бил в съзнание и се е опитвал да се предпазва.  

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че уврежданията, които са свързани със счупвания на кости, са в горната скала на болезненост.

Съдебният лекар д-р П.Д. сочи, че времето на настъпване на смъртта е между 09 часа и 21 часа на 18.01.2014г. Този широк времеви интервал се дължи на обгарянето на тялото, поради което не може да се приложи по-точния температурен метод.

Относно мастната емболия вещото лице изяснява, че тя се причинява при навлизане на мастна тъкан в кръвообращението. Всички увреждания, които водят до размачкване на мастна тъкан, водят до навлизането на мастни капки в кръвообращението и белодробна мастна емболия. Те са главно в областта на гърдите, корема и долните крайници, където има по-големи мастни депа. Уврежданията на главата сами по себе си нямат връзка, но те могат да доведат до другата причина - оток на мозъка, до което води и мастната емболия.

Относно броя на ударите вещото лице пояснява, че те може да са били повече от 16. Имало наслагване на удари в една и съща област, при което се припокриват или е възможно по-тежко увреждане да припокрие по-леко. Съдебно-медицинската методика при удари с твърди тъпи предмети не може да установи максималния им брой, а само минималния.

Относно увреждащите средства вещото лице приема, че такива могат да бъдат и двата дървени сапа, иззети по делото. Травмите в областта на главата и лявата лакътна става са характерни за удар с предмет с добре изразен ръб, какъвто е единият сап. Но със заточената част на лопатата не могат да бъдат получени. Удар с металната част ще доведе и до посичане на подлежащата кост, каквото не е установено. В областта на лакътя имало наслагване на няколко увреждания, но е възможно да са станали от различни средства или различни повърхности на едно и също средство, както например лопатата има и тъпи, и остри части.

Вещото лице отговаря положително на въпроса дали би се зацапал предметът, който причинява уврежданията, като кървящи са тези в областта на лакътя и главата.

Зацапвания с човешка кръв са били установени по острието на иззетия нож, по изхвърления от подсъдимата дървен кол, по потника и долнището й, по металната част на правата лопата, както и по хавлиена кърпа, намерена под главата на починалия Б.. Зацапванията са от кръвна група А(β), каквато имат подсъдимата и пострадалия Б.. По дрехите на Д.Х. не била доказана кръв (вж. заключения на биологическите експертизи в т.ІІІ, л.5-л.6, л.12-л.14, л.21-л.22).

 

 

Назначената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства (л.200 – л.207) е установила, че ДНК профилът на кръвта, зацапала металната част на правата лопата странично до режещия ръб и до мястото за вкарване на дръжката, показва пълно съвпадение с ДНК профила на кръвта на Н. Б.. Същата експертиза е заключила, че клетъчен материал от С.С. е оставен върху ножа, на три места върху парчето дърво с дължина 104 см/ на 55 см, на 21 см и на 40 см от заострения край на този сап/ и до горния ръб на металната част на правата лопата. Клетъчен материал от подсъдимата се съдържа и в кафеникавите зацапвания по долнището на анцунга й и по задната част на потника й вдясно на 11 см от подмишницата.

На 19.01.2014г. са били освидетелствани подсъдимата С.С. и св.Д.Х., а на 22.01.2014г. – св.И.И. (вж. протоколи за освидетелстване в т.І, л.54 – л.62 от ДП). Последвало е извършване на съдебно-медицински експертизи, които заключават, че по главата, тялото и горните крайници на Д.Х. не са установени травматични увреждания.  И.И. е имал охлузване под основата на носа и старо кръвонасядане на лявата подбедрица (т.ІІ, л.71 и  л.75 от ДП).

По тялото на подсъдимата С.С. са  били установени множество увреждания: охлузване на шията, одраскване на шията, порезна рана на лявата ръка, подкожен кръвоизлив на четвърти пръст на лявата ръка, одраскване в лява гръдна област, повърхностни порезни наранявания на предна коремна стена (вж. СМЕ по писмени данни, т.ІІІ, л.66). Според вещото лице, всички увреждания са еднакви по давност и е възможно да са получени на 18.01.2014г. Те са резултат от действието на твърди тъпоръбести предмети и предмети с остър връх и/или режещ ръб. В съдебно заседание експертът изяснява, че приложеният по делото нож не е добре заточен, поради което е възможно всички увреждания да са били причинени с него. Намушкването в областта на  коремната стена отговаряло да е получено от върха на ножа, при намушкване, но тъй като върхът е тъп, не е проникнало в дълбочина. Тъпият нож няма да пробие дрехата, ако нараняването е през дрехата, и въздействието ще е от още по-тъп предмет, поради което не се нарушава целостта на кожата. Тъпият нож обяснява защо няма прободно-порезни наранявания и такива по-тежки наранявания, а всички са повърхностни. Вещото лице сочи, че няма критерий, от който в конкретния случай може да се установи дали уврежданията са от самонараняване или са от друго лице. Единственото, което прави впечатление, е, че са в много различни области и са с различно естество, което не изглежда като умишлено някой да ги е предизвикал. Порезната рана на лявата ръка не е получена, ако ножът е бил държан по начина, установен от дактилоскопната експертиза – когато гърбът на ножа е държан към вътрешната повърхност на лявата ръка. При констатирания дактилоскопен отпечатък не би се получило порязване, а трябва да има приплъзване, което да е довело до порязването, и тогава не се оставя ясна следа. Вещото лице изключва вероятността тази рана да е била причинена от режещата част на лопатата. Посочва три механизма за получаване на порезната рана с ножа: първият е, ако човек намушква, когато ножът няма предпазител, какъвто е този, и острието спре в някаква твърда част, ръката се приплъзва и попада върху острието; вторият е, ако някой се опитва да намушка и се хване ножа; и третият е самонараняване. Вещото лице разкрива, че съдебните лекари често търсят такива увреждания от приплъзване по хора, които са заподозрени, че са използвали остри оръжия. В конкретния случай по пострадалия нямало такива увреждания.

Вещото лице обръща внимание върху факта, че уврежданията по подсъдимата С.С. са в различни области и с малка повърхност. Обикновено реакцията на един човек, след като е бучнат, е да започне да се защитава и няма да стои, ако е в съзнание.

На 19.01.2014г. са били взети кръвни проби от подс.С.С., от св.Д.Х. и от трупа на Н. Б.. Посредством химически експертизи е установено, че в кръвта на Б. няма етилов алкохол, в кръвта на С. е налице етилов алкохол в концентрация 1,35 промила, а в кръвта на Х. – 0,61 промила ( вж. заключения в т.ІІ, л.28, л.35 и л.41).

С оглед на горните данни са били назначени съдебно-медицински експертизи, които да установят каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на С.С. и Д.Х. към 14,30 часа, 15 часа и 15,30 часа на 18.01.2014г. По отношение на С.С. е изчислено, че в посочените часове концентрацията на алкохол в кръвта й е била съответно 4,55 промила, 4,47 промила и 4,4 промила, което отговаря на много тежка степен на алкохолно повлияване. По отношение на Д.Х. изчислените концентрации са 4,78 промила, 4,71 промила и 4,63 промила, които също отговарят на много тежка степен на алкохолно опиване. При тази степен са силно нарушени равновесието, походката, координацията на движение, вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко е потисната дейността на централната нервна система. В съдебно заседание вещото лице д-р В. обръща внимание, че данните за концентрацията на алкохол в кръвта на С. и Х. могат и да не отговарят на действителните, в зависимост от това какво количество алкохол реално е било употребено. Не е изключено след фиксираните часове и в периода до вземане на кръвните проби да е имало допълнителен прием на алкохол, което би повлияло на изследването. Съдът не приема, че с тези две експертизи се изяснява действителното състояние на подсъдимата и св.Д.Х. в посочените следобедни часове от 18.01.2014г. При взимането на кръвната проба подсъдимата е заявила, че на 18/19.01.2014г. около 01 часа е консумирала 200-300 гр водка /вж. протокол за медицинско изследване в т.ІІ, л.38/. А по отношение на св.Д.Х. не е установено да е употребявал алкохол до 16:37 часа, когато е тръгнал от къщата на Н. Б..

Алкохолна проба е била взета и от св.И.И., което е станало едва на 22.01.2014г. и след употреба на 300 гр ракия (вж. протокол за медицинско изследване в т.ІІІ, л.19), поради което по отношение на него не е била назначавана химическа експертиза.

Назначената на досъдебното производство пожаротехническа експертиза (т. ІІІ, л.95-л.99) заключава, че в стаята на починалия Б. се определят две огнища със следи от горене: първото се намира на седалището на дървен стол, а второто - по повърхността на леглото и намиращия се върху него труп. Двете огнища се намират на разстояние 0,8 м едно от друго няма пряка връзка между тях.

 Причината за възникване на горенето в зоната на първото огнище е високата температура на открития реотан на намерения електронагревателен уред, включен към електрическата мрежа. Изолацията на захранващия проводник е прегоряла и той е прекъснат в резултат от късо съединение. По този начин не се е стигнало до по-продължително въздействие на постоянната температура на нагревателя, което неминуемо е щяло да доведе до възпламеняване на дървената конструкция на стола.

Причинителят на горенето в зоната на леглото е внесен огнеизточник с открит пламък. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че горимите материали в зоната на леглото са по-склонни към тлеене, отколкото към горене, и за да се предизвика запалване в такъв размер най-вероятно първоначално е използвана някаква течност, катализатор.

 

Експертът не може да определи времевото развитие на пожара поради липсата на достатъчно количествени и качествени показатели. Сочи, че гласните доказателства са противоречиви. Така например св.Б.И. твърди, че е видяла огън в ниското, а в ниските части и по пода пламъчно горене почти е нямало. Ако е имало такова, би се повишила рязко температурата в цялото помещение и пожарът би се развил в рамките на цялото помещение, а той се е ограничил в зоната на леглото. Пожарът се е развил в тлеене на материалите, при което се отделя голямо количество дим. То запълва обема на малкото помещение, изтласква се, разрежда се кислорода в помещението и се потиска горенето. Загасването на първото огнище с бързовара е станало именно вследствие на отделянето на голямо количество дим. Дървеният стол под постелката въобще не бил засегнат, т.е. там за много кратко време е било прекъснато всякакво горене. От друга страна, в зоната на леглото имало дълбоко проникване на горенето, дюшекът бил прогорял в голяма дълбочина /която обаче не била конкретизирана/, дрехите били изтлели по тялото и по самото тяло имало доста сериозни овъглявания, които не се получават за кратко време. Вещото лице обяснява, че пожарът се развива по различен начин в зависимост от това дали има достатъчно приток на кислород. В тази връзка е от значение дали вратата на пристройката е била отворена. Св.В.М. дава показания, че е била затворена, докато св.Н.Н. твърди, че е била отворена. За да отговори по-точно на въпроса кога е започнал пожара, на вещото лице са необходими и данни за количествата и видовете вещества, които са се намирали на леглото. Но към настоящия момент такива данни обективно не могат да бъдат събрани. Без тях заключението му винаги би било хипотетично, поради което и съдът не допусна допълнителна експертиза за разработване на варианти относно времето на възникване на пожара. Още повече, че този въпрос не е пряко относим към предмета на делото.

По делото е назначена химическа експертиза (т.ІІІ, л.47), която е дала заключение, че по обтривките, иззети от  ръцете на С.С. и от ръцете на Д.Х. има следи от леки нефтени фракции, по стопилката с надпис „Антик” не се установява наличие на леснозапалими вещества. В деформираната пластмасова бутилка без капачка се намерили следи от леки и минимални примеси от тежки нефтени фракции. Веществото в пластмасовата бутилка с капачка е нефтопродукт от групата на маслата. В металната кутия с надпис „Плама Диона М 10 Д” има нефтопродукт от групата на бензините. Пред съда експертът А.С. изяснява, че лека нефтена фракция значи нефтопродукти, които са с малко молекулно тегло. Бензинът съдържа леки нефтени фракции, нафтата съдържа по-тежки. Отработеното машинно масло се причислява към по-тежките. Вещото лице не може да даде заключение дали натривките от ръцете на С.С. и на Д.Х. са от едни и същи вещества. Методът на изследване не позволявал разделяне на веществата по молекули. Можело да се обсъжда сходство, но не и идентичност.

По иззетия от местопроизшествието нож с острие 15 см и кафява дръжка с дължина 10 см е била открита дактилоскопната следа, която е оставена от дланта на лявата ръка на С.С. (вж. заключение на дактилоскопната експертиза в т.ІІІ, л.51). Според вещото лице И.А., лявата ръка е обхващала горния ръб на ножа, не режещия, като палецът е сочел към дръжката. Търсени са били и други отпечатъци по ножа, но само този бил годен. По целия нож имало наслагвания от следи, които не могат да се индивидуализират.

Видно от заключението на техническата експертиза (л.139 – л.142 от том ІІІ), изследвала видеофайловете от видеокамерите от „Порцелан „Панорама 2” и „Порцелан Дружба”, през кръстовището на ул.”Дружба” и бул.”Княз Б.” в 16:30 часа на 18.01.2014г. е бил заснет да преминава лек автомобил „Ауди”, бял, с ДК № Р 0466 РХ,  от 18:45 до 19ч. отново има заснемане на същия автомобил, като и двата пъти завива в посока жп гара-Разград /към изхода на града/. На записа от 16:40 часа се виждали мъж на предната седалка и пътник до него, вероятно жена.

Видно от заключението на техническата експертиза за изследване на CD, на който е записана информация от видеокамера в магазин „Нуни” в село Киченица, намиращо се по пътя за с.Топчий, Д.Х. е влязъл в магазина в 18:58 часа и е излязъл в 18:59 часа на 18.01.2014г. ( л.147-л.149 от том ІІІ от ДП).

Техническа експертиза е изследвала и записите от охранителната камера на ателието за гуми в гр.Разград, ул.”Лозенград” № 1 А (л.157-л.159 от том ІІІ от ДП), на които е записано следното:

Мъж облечен с шуба върви от ул.”Лозенград” към ул. “Странджа” – 09:09 часа

Същият мъж се връща обратно от ул.„Странджа” към ул.„Лозенград”– 09:14 часа

Друг мъж с яке без ръкави върви от ул.„Лозенград” към ул.„Странджа” – 09:18 часа

Същият мъж се връща обратно от ул.„Странджа” към ул.„Лозенград” – 09:25 часа

Мъжът с яке без ръкави върви от ул. “Лозенград” към ул.”Странджа” – 9:30 часа

Мъжът се връща обратно от ул.„Странджа” към ул.„Лозенград” – 09:33 часа

Мъжът облечен с шуба върви от ул.”Лозенград” към ул. “Странджа”, носи черен сак, пред сервиза за гуми се обръща и тръгва в обратна посока – 10:29 часа

На ул.”Лозенград” спира такси, от него излиза мъж с патерици, инвалид, без лява подбедрица – 10:34 часа

Същият мъж обикаля къщата на Н. покрай оградата – 10:53 часа

Идва патрулен автомобил, полицай отива към дома на Н. – 11:17 часа

Патрулният автомобил потегля към ул.”Странджа” – 11:22 часа

Мъжът облечен с шуба върви от ул.”Лозенград” към ул. “Странджа”, носи черен сак – 12:45 часа

Мъжът с яке без ръкави и мъжът облечен с шуба вървят от ул.”Странджа” към ул.”Лозенград” – 12:55 часа

Силует на човек копае в градината на Н., встрани от къщата от 13:31 до 14:18 часа

Мъжът облечен с шуба върви от ул.”Лозенград” към ул. “Странджа” – 14:39 часа

Лек автомобил „Ауди 80” бял на цвят преминава по ул. “Лозенград”, идвайки от ул.”Странджа” – 15:43 часа.

Същият автомобил преминава по ул. „Лозенград”, движейки се към от ул. „Странджа” – 16:37 часа

От дома на Н. Б. се забелязват проблясъци от огън – 23:10 часа

На мястото пристига патрулен автомобил – 23:15 часа

На мястото пристига екип на ПБЗН – 23:19 часа

Пристига автомобил на Бърза помощ – 23:25 часа.

Вещото лице по горната експертиза не установява признаци, характерни за изменение на първоначалния запис /монтаж/. Според него, не е възможна идентификация на лицата, които се виждат на записите. Те обаче се индивидуализират от гласните доказателства: мъжът с шубата е св.И.И., мъжът с якето без ръкави е Н. Б., а мъжът с патериците е св.П.Я.. В същата посока са и данните от приложената докладна записка от РУП-Разград (т.ІІІ, л.182-л.183 от ДП).

Техническа експертиза по делото е съпоставила парчето дърво с дължина 104 см /сап/, изхвърлено от подсъдимата извън гр.Разград, и металната права лопата /без сап/, при което е установила, че те вероятно са били едно цяло – линините, образувани перпендикулярно на сапа съвпадат с горния ръб на лопатата и при поставяне на сапа в лопатата местоположението на елипсовидния елемент съвпада по местоположение и размер с нита от лопатата( л.171-л.173 от том ІІІ от ДП).

По делото са приети заключенията на три комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи, които са освидетелствали подсъдимата С.С., св.Д.Х. и св.И.И. (т. IІІ, л.105-л.111 и л.233-л.235,  л.117-л.122 и л.130-л.132 от ДП), и са установили следното:

Подсъдимата С.С. не страда от психично заболяване, като по време на д.ието се е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване – средно тежка степен, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица сочат, че механизмът на д.ието не е патологичен, дължи се на комбинацията от дезинхибиращото влияние на алкохола и личностовите характеристики на подсъдимата, с емоционална нестабилност и неовладимост, незачитане на социалните норми и правила, нисък фрустрационен праг, импулсивност и склонност към дисфория. Психологът К. уточнява, че фрустрацията е ситуация, в която индивидът не получава това, което иска. За дребни неща, които не получава, реакцията е прекомерно голяма, несъответно на отнетия стимул. Според експертите, подсъдимата е дисхармонична личност в застой на развитие, общителна и незадълбочена, със слаб самоконтрол, егоцентрична, емоционално хладна и враждебна. По време на изследването проявила защитни механизми за себеразкриване, неискреност и желание за прикриване на истината.

И.И. страда от синдром на алкохолна зависимост с най-малко 5-годишна давност, но е със запазени базисни психични  годности. По време на извършване на д.ието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – средно тежка степен, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въпреки алкохолната болест, експертизата не е констатирала у св.И. психиатрични, психологични и поведенчески отклонения в такава дълбочина, че да не може да дава годни показания. Според направения психологичен профил, интелектуалният потенциал на И. е в долните граници на средното нИ., с ниска степен на социална зрялост, общителен и незадълбочен, със склонност лесно да попада в асоциални групи. При И. не е регистрирана склонност към преиначаване или лъжа.

Експертите дават заключение за степента на алкохолното опиване на подсъдимата и на свидетеля И. по поведението им, по данните от анамнезата, по свидетелските показания и по начина на реагиране. Не могат да приемат, че концентрацията на алкохол в кръвта им е била над 4 промила, което би означавало и двамата да са в кома.

Д.Х. страда от синдром на алкохолна зависимост с най-малко 5-годишна давност. Не са установени психиатрични, психологични и поведенчески отклонения, които да му пречат да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма психични отклонения, които да го лишават от годност да дава достоверни показания. Макар да има оформена психо-физиологична зависимост към алкохол, няма разпад на социалното функциониране, наличие на психоза или патологични форми на опиване. Психологичното му изследване разкрива развитие на психичните сфери в норма. Интересите, потребностите и мирогледа са на ниско нИ.. Касае се до акцентуирана личност с шизоиден тип акцентуация. Вещите лица поясняват, че шизоиден тип означава, че е по-затворен, по-хладен и не може да съпреживява чувствата на другите, егоцентричен е, т.е. първо мисли за себе си, за собственото си състояние и благополучие, което се потвърждава и от бягството му от местопроизшествието. При него не се отчита склонност да преиначава, да преувеличава, да лъже.

Заключенията на всички експертизи способстват за изясняване на възприетата от съда фактическа обстановка. Тези заключения съдът намира за компетентни и обосновани, поради което се съгласява с тях. Изключение правят изчисленията на медицинските експертизи относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата и св.И., по което по-горе бяха изложени съображения.

Фактите по делото се доказват от показанията на свидетелите И.И., Д.Х., Т.Т., П.Я., д. И., В.М., Р.Ц., Н.Н., А.И., Б.П., К.К., Н.Т., В.М., Б.К., М.А., Н.Н., В.Н., П.И., К.И., В.М., Х.Н., Б.Н., П.П., А.А., Х.М. и Я.Г., както и от писмените доказателства по делото – протоколите за оглед на местопроизшествие, справки от мобилните оператори, докладни записки от РУП-Разград и други, коменирани по-долу.

Съдът приема дадените в хода на съдебното следствие свидетелски показания за добросъвестни и правдоподобни, поради което ги кредитира изцяло.

Основен източник на доказателствена информация са показанията на свидетелите Д.Х. и И.И.. Комплексните съдебно-психиатрични и психологически експертизи установяват, че двамата свидетели са годни да дават достоверни показания. Въпреки че и двамата страдат от алкохолна зависимост, това не влияе на способността им правилно да възпроизвеждат възприетите обстоятелства. Твърденията им са еднопосочни, безпротИ.речиви и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги намери за верни. Св.Д.Х. и св.И.И. са категорични, че не са се познавали до отвеждането им в полицията след д.ието. И двамата сочат, че не са се виждали в дома на Н. Б., включително на 18.01.2014г. Неопровергани са показанията на св.Д.Х., че цялата сутрин и до заминаването на св.И.И. се е намирал заключен в горната стая, както и че не е възприел побоя над Б.. В отделни части показанията на Х. и И. се подкрепят от други доказателства. Тръгването на св.И. е заснето от охранителната камера в отсрещния имот. Отпътуването на св.Х. също е регистрирано от охранителни камери. Фактът, че след 19 часа Х. се е намирал в с.Топчий се потвърждава от св.Б.П. и Я.Х.. Липсата на кръв от Н. Б. по дрехите на св.Д.Х., липсата на отпечатъци по дървените сапове и лопатата подкрепят твърдението му, че не е удрял пострадалия.

Показанията на свидетелите И. и Х. не съответстват на обясненията на подсъдимата С.С..  Според нея, Н. Б. дал на св.Д.Х. един циркуляр да го ползва. След няколко дни си го поискал обратно, но св.Х. не му го върнал, възразявайки, че му е продаден. Б. оспорил това и по този повод двамата се скарали. На 17.01.2014г. вечерта между тях избухнал голям скандал във връзка с циркуляра. Б. настоявал Х. да му го върне, заплашил го, че ще подаде жалба в полицията и му казал да се маха от къщата му. Сбили се, като Д. ударил Н. с ритник и юмруци. На следващата сутрин подсъдимата твърди, че е станала след 08 часа и слязла при Н. Б. да пие кафе. До леглото му имало един сап, за който обяснил, че е приготвен за Д.. По-късно дошъл св.И.И. и двамата с Н. доизпили ракията от предната вечер. След като Н. донесъл водката от „Пени маркет”, тримата започнали да я пият. Докато пиели, Д. слязъл при тях и разговаряли с И.. След малко пак се качил горе. Към обяд дошъл П. инвалида, който бил пиян и полицията го изкарала. Тримата продължили да пият водка. На няколко пъти Н. излизал навън да копае с една права лопата – да сее чесън или да прави разсад. По едно време Н. и И. се скарали. Н. посегнал със сапа, ударили се един друг, след което И. си заминал. Н. легнал на леглото, а тя задрямала на масата. По едно време усетила голяма болка под брадичката. Отварила очи и видяла Н. прав срещу нея. Държал нож. Попитала го какво прави и посегнала да хване ножа, при което си порязала ръката. Н. й казал да отиде при Д. и да му каже да върне циркуляра и да напуска къщата. Подсъдимата излязла навън, чукнала на прозореца на стаята, в която бил св.Д.Х. и му казала да слезе и да върне циркуляра, че Н. й посегнал и щял да я заколи. Св.Х. излязъл като куршум през прозореца, отишъл при Б. и започнал да го удря със сапа на лопатата. Нанесъл му няколко удара и спрял. След минута Н. повторил искането си за връщане на циркуляра. Д. отново отказал. Сграбил  лопата, с която Н. копал в градината, и с нея започнал да го удря без никаква жалост, където му падне. Н. му казал, че ще си извади медицинско, а Д. го налагал като викал: „На ти медицинско, на ти жалби, на ти циркуляри, на ти всичко”. Подсъдимата се опитвала да го спасява и колкото й било възможно с болната ръка хващала  лопатата, но Д. не спрял. Н. изхъркал и умрял пред очите й. Д. изхвръкнал навън. Подсъдимата С.С. му звънила да го пита къде е и какво става. Когато се върнал, й казал да мълчи и че той ще се оправи. На тръгване поръчал да вземе сапа, защото щял да му трябва в с.Топчий. По пътя й казал да го изхвърли. След като я оставил в с.Балкански, обяснил, че ще отиде за някаква част за колата, а тя да потърсела превоз до гр.Разград. После св.К. я оставил пред къщата на Н. Б.. Когато си отключила и влязла, й замирисало на пушек и на пластмаса. Д. излязъл от кухнята на Н. като подигравателно обяснил, че пали печката на Н.. Казал й да се махне оттам и да отиде в центъра на града на чешмата Ючкурналия и да не го търси по телефона. Постояла на пейката до чешмата около час, след което се прибрала в с.Балкански.

Обясненията на подсъдимата С.С. изобилстват от протИ.речия, както вътрешни, така и с останалите гласни и писмени доказателства.

Твърденията на подсъдимата, че е имало спор между св.Д.Х. и пострадалия Н. Б. относно циркуляра, че са се сбили по този повод на 17.01.2014г. и че на следващата сутрин Б. бил приготвил един дървен сап за саморазправа със св.Х. са лишени от доказателствена основа. Б. е споделял със св.И.И. намерението си да продаде циркуляра. А св.Д.Х. сочи, че го е купил за 100 лв и моторът на циркуляра е бил в къщата до момента на тръгването за с.Топий. Подс.С. сочи, че Д. е взел циркуляра седмица преди това и го смъкнал в с.Топчий, но не е ходила в това село. А и появата на св.Х. у Б. датира от 14.01.2014г.

Подсъдимата твърди, че сутринта на 18.01.2014г. Н. е пил ракия и водка, което протИ.речи на показанията на св. И.И., че същата сутрин Б. е лежал и дремел, не бил добре и, когато си наляли водка, не пил, защото му било дошло много. Св.П.Я. също е заварил Н. Б. на леглото, а на масата били само подсъдимата и св.И.. Съответно на показанията на свидетелите е установеното от съдебно-медицинската експертиза за аутопсия, че в кръвта на Н. Б. не е имало етилов алкохол.

Подсъдимата отрича да е имала интимни отношения със св.И.И., отрича да е ходила у тях и да е имала нещо общо с него. Същевременно признава, че е ползвала предплатена карта за мобилния си телефон, която е била на името на И.. По делото е разпитана майката на св.И.И. – св.А.И., която разказва, че връзката между сина й и С.С. продължила около месец, през което време подсъдимата прескачала вратите у тях, чупела стъкла, било ужасно. Заключвали, защото синът й се страхувал от С.. Освен тези показания, данни за посещение на подсъдимата у св.И. се съдържат и в докладната записка на л.174, т.І от ДП, в която е отразено, че С. е била в дома му на 17.12.2013г. от 15 до 20 часа.

Голословна е тезата на подсъдимата, че на 18.01.2014г. по обяд Н. Б. по собствена воля е излязъл в градината да сее чесън или да прави разсад. Подобни селскостопански дейности не се осъществяват през м.януари, нито се извършват с права лопата. В огледния протокол е описана дупка с дължина 1.98 м, ширина 80 см и дълбочина 50 см, в която очевидно не може да се посее чесън или разсад. Св.А.И. споделя, че е узнала от сина си, че подсъдимата е изпратила Н. да изкопае гроб.

Неуспешен е опитът на подсъдимата да опровергае твърденията на св.И.И., че е нападнала Н. Б., раздразнена от обясненията му пред полицията, уличаващи я в съучастие при кражбата на кокошките. Подсъдимата заявява, че не го била взела навътре, не било „нещо”. Прави впечатление, че пред съда и подсъдимата, и св.И. коментират даването на новото обяснение на Б. по един и същи начин – като оттегляне на жалбата. Св.И. не знае за какво става въпрос, но достоверно разказва как подсъдимата се е заяждала с Н. за тази жалба, обиждала го, блъскала го и натяквала, че е подал жалбата.  В тази посока съдът отчита сърдитата реакция на подсъдимата, когато завела Н. Б. в полицията да промени обясненията си, и пред св.Х.Н. заявила: “Мърша, ще го убия”.

Изолирани от останалите гласни доказателства са обясненията на подсъдимата за физически конфликти между Н. Б. и св. Д.Х. на 17.01.2014г., и между Б. и св.И.И. на 18.01.2014г. И двамата свидетели са категорични, че никога не са се карали и не са се сбивали с Б.. По делото са приобщени показанията на св.И.И. от досъдебното производство пред съдия, в които е заявил, че и друг път подс.С.С. е „побутвала” Н., но такова налагане, както на 18.01.2014г., свидетелят не бил виждал

Неправдоподобни са твърденията на подсъдимата, че Н. Б. я намушкал с ножа, докато дремела на масата. Подобно агресивно поведение на Б. не отговаря на данните по делото за неговия характер. Св.Д.И. го описва като кротък човек, който не се карал със съседите. Според св.В.М., Н. бил добър човек, редовно си сръбвал, но бил весел, нямало скандали. Св.Б.К. го счита за много добродушно момче, тихо. Св.П.П. твърди, че бил безобиден и като пиян не бил лош. Св.Д.Х. го квалифицира като „категория муха”. Св.И.И. установява, че Н. Б. не се е чувствал добре, покорно е изпълнил нареждането на подсъдимата да отиде в градината да копае и не се е защитавал, когато тя го е блъскала. Поради това е нелогично да прояви агресия спрямо нея в по-късен момент. Напротив, агресивна е била самата подсъдима. Психиатърът д-р З. сочи, че в характера на С. има особености, които правят опиването й поначало с експлозивно-дисторичен характер, т.е. тя има гневни опивания, като алкохолът отключва агресия. Именно характеровите й особености и гневните опивания са били причина от нея да се страхуват и св.Д.Х. /признато от него/, и св.И.И. /споделено от майка му/, и пострадалият Н. Б. /заявено от св.Хр.Н./.

Наред с горното, съдът констатира, че уврежданията по тялото на подсъдимата, които са могли да бъдат получени от приложения по делото нож, докато е дремела, са следните: охлузване на шията 2 см, одраскване на шията 4 см, одраскване в лява гръдна област 2 см, повърхностни порезни наранявания на предна коремна стена – в левия долен квадрант 4 см, в среден горен квадрант 0,5 см. Подс.С. твърди, че е усетила причиняването само на едното увреждане - това по шията, а няма причина да не е усетила останалите. Не се е намирала в коматозно състояние, за да няма възприятия за болка. Както отбелязва съдебният лекар, раните са в много различни области и са с различно естество, поради което не изглежда да са умишлено предизвикани от някого. От тях следва да има зацапване с кръв, макар и минимално, а по потника на подсъдимата е намерен клетъчен материал само по задната част на дрехата вдясно на 11 см от подмишницата.

Уврежданията са разположени предимно в лявата страна на подсъдимата - на корема вляво, на лявата ръка, в лявата гръдна област. Подсъдимата обяснява, че седяла винаги на едно единствено място - на стола срещу телевизора до леглото, между масата и леглото /вж. втората снимка от фотоалбума на л.31 от том І от ДП/. При това положение, ако е била заспала на масата, лявата страна на тялото й би била или към стената, ако столът е бил обърнат към масата, или към масата, ако облегалката на стола е била към стената. И в двата случая лявата страна на тялото й не е била открита за увреждане. С оглед на същите данни, ако е седяла на стола, не би могла да бъде получена порезната рана на лявата й ръка. По-логично е да хване ножа с дясната ръка. Подсъдимата е показала раните си на св.Д.Х., което е било оправдателна теза, но бързо е забравила това. Когато св.К. я е взел от с.Балкански, тя е била весела, прегръщала го е, целувала го е и на никого от компанията в колата не се е оплакала, че е била намушкана с нож.

Подсъдимата С. твърди, че св.Д.Х. не е бил заключен в горната стая, а същевременно описва как е излязъл през прозореца, защото се правел на „бабаит”, на „нинджа” /вж. обяснението й при очната ставка/, което е несериозно. В обедните часове св.В.М. е видял подсъдимата да търси нещо в храстите до външната тоалетна. Впоследствие на същото място полицаите открили ключ с ключодържател. Последното обстоятелство се доказва от огледния протокол /т.І, л.23 от ДП/. Тези доказателства потвърждават показанията на св.Х., че вратата на стаята е била заключена.

Направеното от подс.С. описание на побоя над Н. Б. не съответства на обективните находки. Подсъдимата твърди, че св.Д.Х. „сграбил” лопатата и се насочил към Б., при което блъснал масата и тя хвръкнала нагоре с краката. Подсъдимата преобърнала масата, защото не можело да се минава. Към този момент от лявата ръка на подсъдимата е следвало да шурти кръв, както самата тя обяснява. Но по незасегнатата от пожара маса не са намерени зацапвания от кръв. Подсъдимата заявява, че св.Д.Х. държал лопатата за дървения сап и удрял Н. с желязната част, удрял го навсякъде по цялото тяло. Н. викал от болка и се обръщал „ на така, на така”, т.е. наляво и надясно. Когато св.Х. започнал да го удря, Н. бил легнал на леглото по гръб и накрая пак по гръб останал. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза изяснява, че най-вероятната позиция на тялото при нанасяне на ударите е да е било с лявата страна нагоре. От дясно е констатирано само едно увреждане в областта на ушната мида, което е могло да бъде получено преди останалите. Експертът д-р Д. изяснява, че ако с голяма сила се нанесе удар с металната част на лопатата, той ще доведе и до посичане на подлежащата кост, а такова не е установено. В областта на главата около раната има и охлузване, което не би се получило с удар със заточената част на лопатата. От нея не е изключено да е получено само увреждането в областта на лакътя. Вещото лице обръща внимание върху факта, че помещението, в което е бил намерен трупът, е сравнително ниско – 1.70 м според огледния протокол, и колкото е по-дълъг е удрящият предмет, той ще се удря в тавана и няма да може да се замахне с голяма сила. Това зависело и от височината на удрящия човек. Д.Х. е висок 1.70м, докато С.С. е висока 1.55 м, което й е позволило да замахне и да нанесе ударите с голяма сила. В тази посока са показанията на св.Д.Х., който след заминаването на св.И.И. е чул гласа на подсъдимата: „Хъ, хъ, хъ”.

Подс. С. отрича изобщо да е удряла Н. Б., но св.И.И. е възприел първите 3-4 удара. Тя се държала неконтролируемо и св.И. я молел да престане, за да не пребие пострадалия. Неговите показания кореспондират с тези на св.Д.Х., който чул стонове и мъжки глас: „Стига, ма, недей, ма, чуваш ли, казвам ти, недей.” По правата лопата има дактилоскопен отпечатък на подсъдимата и нейна кръв. Докато такива на св.Д.Х. няма. По дрехите му също няма кръв нито от пострадалия, нито от подсъдимата. Тя твърди, че е дърпала св.Х. за ръката, опитвайки се да хване сапа на лопатата и ръката й кървяла, но по якето или по ризата на св.Х. не са открити следи от нейна кръв. Неправдоподобни са обясненията й, че била хванала металната част на лопатата с порязаната си ръка, докато св.Д.Х. удрял Б.. При описаната от нея динамика на ударите обективно не е възможно да се е запазил ясен неин отпечатък по лопатата.

Св.И.И. си е заминал в 14:39 часа, а първото позвъняване на подсъдимата до Д.Х. след тръгването му с колата е в 15:17 часа. През тези 38 минути най-достоверно е събитията да са се развили именно по начина, описан от св. Д.Х.. След бягството му с колата, за времето от 15:17 часа до 15:49 часа подсъдимата му е звънила четири пъти като разговорите са със следната продължителност: 15:17 часа – 250 сек, 15:37 – 262 сек, 15:44 – 38 сек и 15:49 – 19 сек /вж. разпечатката  в т.І,  л.115 от ДП/. Подсъдимата не може да обясни какво е била съдържанието на тези разговори, които са твърде продължителни, за да включват само въпросите къде се намира, защо е избягал и поканата да се върне.

Неверни са и твърденията на подсъдимата, че св.Х. я е поканил да живее при него и са се уговорили да се срещнат в къщата на Н. Б., откъдето да тръгнат за с.Топчий. Сама признава, че не е взимала багаж от с.Балкански. Не посочва причина, поради която да се налага да се срещнат именно на местопрестъплението. В крайна сметка през нощта тя не е тръгнала със св.Х. и не го е търсила по телефона след 15:49 часа. През времето 22:50 часа – 22:57 часа и 23:23 часа– 23:24 часа е провела пет разговора със св.П.Я., а от 23:09 часа до 23:19 часа е звънила на таксиметровите шофьори Х.М., В.М. и К.И. да я закарат до с.Балкански.

Съдът счита обясненията на подсъдимата за  недобросъвестни и поради това, че на досъдебното производство пред съдия е описала съвсем различни обстоятелства: че след като скочил от прозореца, св.Х. сложил ръкавици, казал й да стои навън, влязъл вътре при Н., чула Н. да охка, а Д. да псува, бавил се около 10 минути и излязъл със сапа, по който не видяла кръв.

И накрая, съдът взима предвид характеристичната справка за подсъдимата /т.2, л.17-л.18 от ДП/, в която е отразено, че тя е отличен манипулатор, безскрупулна и комбинативна, винаги бяга от отговорност като прехвърля вината на лица от нейното обкръжение. Тези данни кореспондират със становището на вещите лица от КСППЕ, че подсъдимата не е искрена и при нея се регистрира склонност към лъжа.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Радградският окръжен съд намира следното:

Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин.

Подсъдимата С.С. е упражнила насилие спрямо пострадалия Н. Б. чрез многобройни наслагващи се и силни удари в областта на главата и тялото, предизвикали съчетана травма глава-гърди-корем-крайници. В резултат от тази тежка травма са се развили  масивна мастна емболия на белите дробове и оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване, които съставляват причини за смъртта на Б..

При побоя подсъдимата С. е проявила изключителна ярост и ожесточение. Нанесла е на пострадалия повече от 16 удара с лопата по различни части на тялото и главата, докато той е лежал и не се е съпротивлявал. Така убийството разкрива особената жестокост на подсъдимата.

Убийството е извършено и по особено мъчителен начин за пострадалия, тъй като Б. е преживял тежки предсмъртни мъки. Получените травматични увреждания са множество, на голяма площ от тялото, като част от тях са довели до счупвания на кости и засягане на вътрешни органи, което е свързано с болки със значително голям интензитет. При нанасянето на ударите той е бил жив и се е опитвал да се предпазва с лявата си ръка.

Доказателствата относно увреждащото средство, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и характера на нараняванията обуславят извод за извършване на престъплението при пряк умисъл. Подсъдимата С. е съзнавала общественоопасния характер на д.ието си, предвиждала е вероятното настъпване на смъртта на Б. и е целяла да я предизвика. Намирала се е в пияно състояние - средно тежка степен на алкохолно опиване, което е отключило дисфория – мрачно и агресивно поведение, насочено към пострадалия. С присъщите за дисхармоничната и диссоциалната й личност импулсивност и неовладимост тя се е саморазправила с Н. Б., наказвайки го, задето я е посочил пред полицията като съучастник в кражбата на кокошките.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 във вр. с чл. 115 НК.

Подсъдимата С. и нейният защитник адв.Н. оспорват авторството на престъплението. Съдът вече изложи подробни съображения, че именно подсъдимата е извършила убийството. Налице е верига от доказателства, че тя е причинила смъртта на Н. Б.. Уличават я дактилоскопната следа и оставения от нея клетъчен материал върху средството на престъплението, и показанията на свидетелите И. и Х.. Докато нейната версия е неправдоподобна и се опровергава от други гласни и от писмените доказателства. Поведението на св.Х. около 15-15.30 часа на 18.01.2014г., когато е обикалял с автомобила в квартала, не може да се цени като доказателство за съпричастност към убийството. То има резон – уплахата на свидетеля, узнавайки, че вероятно Н. Б. е мъртъв.

Съдът се съгласява със защитата, че не са установени и не могат да се установят точно нито времето на настъпване на смъртта, нито времето на възникване на пожара. Това обаче не е пречка с оглед на обсъдените доказателства да се изведе категоричен извод за вината на подсъдимата. Що се касае до палежа, съдът не дължи отговор на въпроса кой е запалил пожара, защото не е сезиран с такова обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата С.С. съдът взе предвид високата степен на обществена опасност д.ието, което е съставомерно по два квалифициращи признака. Същевременно отчете наличие единствено на отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: предходните й осъждания за престъпления от общ характер, системната злоупотреба с алкохол, лошите характеристични данни, повишената агресивност като личностова черта. Няма нито едно облекчаващо отговорността й обстоятелство. Касае се до физически и психически здрава жена с установени престъпни навици, която е намерила среда на алкохолно зависими и криминално проявени мъже, и поведението й е насочено предимно към набавяне и прием на алкохол.

Поради изложеното съдът счете, че на подсъдимата следва да се наложи наказанието лишаване от свобода в размер на 20 години. Този срок би довел до реализиране целите на индивидуалната и генералната преВ.я. Само в максималния размер на наказанието лишаване от свобода може да се очаква, че подсъдимата ще си даде ясна сметка за характера и последиците от извършеното, и ще се поправи.

Съгласно чл.60, ал.1 ЗИНЗС подсъдимата следва да бъде настанена в затвор, а съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да е строг.

На основание чл.59 НК следва да се приспадне предварителното задържане на подсъдимата, считано от 19.01.2014г.

Тъй като разглежданото престъпление е извършено в изпитателния срок на осъждането за умишлено престъпление по НОХД № 573/2013г. по описа на РС-Разград, на основание чл.68, ал.1 НК съдът постанови подсъдимата да изтърпи и отложеното наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

Веществените доказателства по делото: светлосИ. долнище на анцунг /№6/, черно горнище на анцунг /№ 10/, бял потник /№ 11/ и черен сутиен /№12/, които принадлежат на подсъдимата, следва да й бъдат върнати. Веществените доказателства, които са били иззети от св.Д.Х.: зелено яке марка „Kempel” /№13/, черна мъжка тениска /№14/, мъжка риза на райета /№15/, мъжки черен панталон /№16/ и светлоотразителна жилетка /№ 17/ следва да му бъдат върнати. Останалите веществени доказателства като вещи без стойност или като веществени доказателствени средства, които са изпълнили процесуалното си предназначение, следва да бъдат унищожени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата следва да понесе и разноските по делото: по сметка на ОД на МВР-Разград дължи разноските от досъдебното производство в размер на 8371.39лв, а по сметка на РОС – разноските от съдебната фаза на процеса в размер на 1119лв.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕН: