№ 179
гр. Дупница, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200388 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5310-000171 от 17.03.2023 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Й. Г. М., с
адрес: гр. С, ж.к."С. т." №****, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален
представител – адв. С. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния
закон и молят за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и
прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.02.2023 г., около 15:55 ч., на АМ „Струма“ км. 75+000 м. с посока на движение
към гр. София, жалбоподателката управлявала своя лек автомобил, марка и модел „Т.А., с
рег.№ ****** Същата била спряна за проверка от свидетеля Н. Т. и неговия колега С. Н. –
мл. автоконтрольори, при ОДМВР - гр. Кюстендил. След извършени от тях справки с РСОД
и ОДЧ било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация, на 31.01.2023 г.,
1
по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като е без валидна полица за застраховка „ГО“.
За така установеното нарушение полицейският служител Н. съставил на нарушителя
АУАН, който бил подписан от жалбоподателката без възражения и от свидетеля Н. Т., като
на същата бил връчен и препис от акта срещу подпис.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 10.03.2023 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на 17.03.2023 г. е издал обжалваното
Наказателно постановление № 23-5310-000171 от 17.03.2023 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Й. Г. М., с адрес: гр. С, ж.к."С. т."
№****, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ
писма, справки и др. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетеля Т.,
който добросъвестно разказва това което си спомня за случая. Няма данни за някакви негови
предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение
обективността му при разказа за действията и извършените от него и колегата му справки,
които са осъществени при изпълнение на служебните му задължения с оглед проверката на
автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от свидетеля се потвърждава изцяло и
от събраните писмени доказателства. Свидетелят поддържа изцяло отразеното в текста на
АУАН след предявяването му.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на
2
основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.11 от приложената заповед № 8121з-1632/02.19.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН
след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за
налагане на административно наказание.
НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не
се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното
административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143,
ал.10 от ЗДвП. В текста на НП, както и в прокурорското постановление изобщо не е
конкретизирано от кога /на коя дата/, от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било
постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП.
Това води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали
е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да
оспори по съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата
на посочената конкретна и задължителна минимална информация относно компетентността
на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила му, вкл. жалбоподателят е бил
изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да
събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган и спазена ли е
формата за прекратяване на регистрацията и на коя дата е сторено това, преди или след
изтичане на застраховката му. Това според съда представлява още едно допуснато
самостоятелно съществено нарушение на административно производствените правила във
фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с
установяване на тези данни едва от представените пред съда в хода на въззивното
производство доказателства.
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
материалноправна страна следва да се отбележи следното:
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.,
изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата."
По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно
3
връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на
установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със
служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал.10 от ЗДвП:
"служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена
от АНО спрямо жалбоподателя, който е и собственик на процесното МПС. Налице са
предвидени императивно в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия
случай е налична само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но изпратено до
АНО, като изцяло липсва втората предпоставка – уведомяване на собственика на ППС.
Поради това и доколкото не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е
налице самостоятелно основание за отмяна на НП. В тази насока виж и задължителната
съдебна практика - Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3 /
2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е събрал
доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за
това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на
това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради полученото
само от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в
хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от
движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече
самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели. Изцяло в този
смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в
практиката на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 /
2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която се споделя изцяло
от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки
водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката
си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява всеки път преди
да управлява определен автомобил, дали същият не е бил служебно дерегистриран от
някого, „тайно“ от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена
регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.
4
6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде
извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В
конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че
жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на
процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да
знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено
това. Все информация, за която жалбоподателят като собственик е следвало да бъде
надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо в
конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна
на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно
как жалбоподателят да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган
е бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си
информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено
по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу
жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй като
събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил умишлено
описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за
него.
Поради изложените няколко самостоятелни и достатъчни основания обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5310-000171 от 17.03.2023 г., издадено
5
от Началник група КПДГПА към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на Й. Г. М., с адрес: гр.
С, ж.к."С. т." №****, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6