№ 287
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500474 по описа за 2022 година
Производство по чл.435 ал.2,т.7 ГПК .
Делото е образувано по жалба на Л.В.В. от с.**********, обл.Плевен
ЕГН ********** - длъжник по против действията по изп.дело
№20189050400926 по описа на ЧСИ П.П., рег.********** и район на действие
ОС Плевен относно разноските, посочени в покана за доброволно изпълнение
/уведомление за прехвърлено дело/.
В жалбата се навеждат доводи,че срещу Л.В.В. е образувано цитираното
изп.д. с взискател “Уникредит Булбанк“ АД-София, като са постигнали
споразумение с кредитора и дългът е изцяло заплатен. Депозирана е и молба
за заличаване на вписана ипотека и за прекратяване на изп. производство,
поради изплащане на сумите. Останала учудена, че с това уведомително
писмо се претендира плащането на сумата от 3490.75лв., като не става ясно
нейното основание. Моли да се признае, че не дължи сумата от 3490.75лв.
Ответникът по жалбата и взискател по делото - “Уникредит Булбанк“
АД-София, заявява, че жалбата е неоснователна. Твърди, че делото е
прехвърлено на ЧКИ П.П. през 2018г., а не през 2022г., че посочените суми за
за такси в производството, дължими на съдебния изпълнител. Заявява1 че в
1
самото споразумение с длъжника е посочен начина на заплащане на
разноските към ЧСИ, като самия взискател няма претенции за неизплатени
суми.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ П.П..
Приложено е и копие от изп.дело. Изразено е становище,че начислените такси
и разноски са според Тарифа, приета с ПМС №92/19.04.2006г. Посочено е, че
при сумите предмет на изпълнението са изплатени след приемана на делото
от него, като и по силата на самото споразумение между страните дъжникът
следва да се уведоми и да заплати по банков път дължимите към ЧСИ такси,
вкл. тази по чл.26 ожт Тарифата по банков път.
Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери
данните по делото, приема за установено следното:
По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.
Длъжникът Л.В.В., обжалва постановление на ЧСИ за разноските /в
случая именувано уведомление за прехвърляне на делото/. Връчено е на
18.05.2022г., а жалбата е подадена на 27.05.2022г., поради което и съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл.462 ал.2 от ГПК.
Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя съгласно чл.
435 ал.1 т.7 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Изп.дело №20189050400926 по описа на ЧСИ П.П. е образувано след
прехвърлянето му от ЧСИ Н.В. и е образувано на основание изпълнителен
лист за парични вземания на “Уникредит Булбанк“ АД-София към
2
жалбоподателката Л.В.В..
Не се спори, че страните са сключили извънсъдебно споразумение от
24.04.2014г. за изплащане на сумите по изп. лист за периода 20.05.2014г. –
20.04.2021г.
Също така не е спорно видно от становището по жалбата и отговора, че
основното задължение е изцяло изплатено. Поради това е подадена и молба за
прекратяване на изпълнителното дело. Именно на нея ЧСИ е поставил
резолюция след заплащане на дължимите такси и е изпратил до
жалбоподателката уведомление за прехвърляне на делото, в което е посочил,
че дължи сумата от 3490.75лв. – такси и разноски по Тарифа по ЗЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, отговорността за
разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на
съдебния изпълнител,подлежащи на обжалване от длъжника. Съгласно
дадените разяснения в т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на
ОСГТК на ВКС н а обжалване по реда на чл.435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт
на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението. В конкретната хипотеза актът, в
който отговорността за разноските е обективирана е уведомление за
прехвърляне на делото – имащо характер на покана за доброволно
изпълнение, която в частта за разноските подлежи на обжалване.
Съгласно чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника,освен в посочените в разпоредбата случаи,каквито в конкретната
хипотеза не са налице. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ предвижда, че за
събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият
от които се връчва на задълженото лице. В чл.79 ал.2 от ЗЧСИ е предвидено,
че в сметката следва да се съдържат разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената
предплата и последиците от неплащането. Въпреки, че тази сметка не
представлява самото реално събиране на посочените в нея суми, неспазването
на изискването за изготвянето й и връчването й на длъжника предвид
императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ, води до
незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка. В конкретната
3
хипотеза в изготвената покана общо е определен размера на таксите по
Тарифата към ЗЧСИ –сумата 3490.75лв., като ЧСИ не е изготвил справката по
чл.79 ЗЧСИ, не са индивидуализирани по пера отделните такси, съответно
авансово заплатените от взискателя суми, не е отразено, че е начислена и
таксата по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ, съответно такава справка не е
връчвана и на длъжника. Дори с изготвените мотиви по реда на чл.436 ал.3
ГПК, ЧСИ не е направил разбивка на дължимите от длъжника такси.
Липсата на издадена нарочна сметка от ЧСИ препятства защитата на
длъжника, тъй като не става ясно какви точно от посочените разходи,
описани в уведомление за прехвърляне на делото и за кои плащания
извършени от ЧСИ се отнасят. В този смисъл е и съдебната практика:решение
на ВКС № 89 от 6.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 893/2019 г., III г. о., ГК;
решение на ВКС №366 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4597/2014 г., IV г.
о., ГК. В последното решение на ВКС е прието, че разпоредбите на чл. 79
ЗЧСИ и т. 5 от ТТРЗЧСИ са императивни и задължават ЧСИ да спазва
изискванията при попълване на сметката по чл. 79 ЗЧСИ, така както
законодателно е предвидено. Всякакви други форми на отразяване,
извършени от ЧСИ, не го освобождават от спазване на предвиденото в закона
изискване на отразяване на извършените от него процесуални действия в
изпълнителното производство.
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.435 ал.2 т.7 ГПК действията по изп.дело
№20189050400926 по описа на ЧСИ П.П., рег.********** и район на действие
ОС Плевен относно разноските, посочени в покана за доброволно изпълнение
/уведомление за прехвърлено дело/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.437 ал.4 изр.2 ГПК.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ П.П. осн.
чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5