Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 35 13.02.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 845 по описа за 2019г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на П.В.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.Р., с
която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Стара Загора, за
присъждане на обезщетение в размер на 700лв. за претърпени имуществени вреди от
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 742400-211/
27.03.2019г., издадено от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” гр.Казанлък. Ищецът твърди, че с посоченото наказателно
постановление му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на
3000лв. Б. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с
решение от 13.09.2019г., постановено по АНД № 612 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Казанлък, Наказателно постановление № 742400-211/ 27.03.2019г., издадено
от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”
гр.Казанлък е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия
районен съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 15.10.2019г.
Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на
наказателното постановление по съдебен ред, е ангажирал адвокатска защита и е
заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 600лв./за изготвяне и
подаване на жалба против НП № 742400-211/ 27.03.2019г. и за осъществяване на процесуално
представителство пред Районен съд – Казанлък/, както и разноски в размер на 100лв. за заплатен депозит за вещо лице, изпълнило
назначената по АНД № 312/ 2019г. съдебна пожаро-техническа експертиза. Поддържа,
че направените от него разходи в общ размер на 700 лв. представляват претърпяна
имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото Наказателно постановление № 742400-211/ 27.03.2019г. на началника на
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Казанлък. С
оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено
обезщетение в размер на исковата сума, ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът
- Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”/РДПБЗН/-
гр. Стара Загора, оспорва предявения иск като
неоснователен. В писмения отговор на исковата молба поддържа, че не са
налице всички изискуеми се по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав
за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, които да са причинени на
ищеца. Сторените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
повод проведено административнонаказателно съдебно производство, не
представляват вреда, произтичаща от незаконосъобразна административна дейност и
не са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление.
Разходите за адвокат са вследствие на сключения договор за правна защита и
съдействие, който договори са сключени между равнопоставени субекти и няма
характер на претърпени вреди или пропуснати ползи. Направените разноски са в
резултат на успешно реализирано право на съдебно оспорване. Доколкото обаче в
съдебното производство не било задължително участието на адвокат и в НПК не е
предвидено възстановяване на направените разноски по делото, то разходите за
адвокатско възнаграждение остават в тежест на страната, която ги е направила.
Искането му е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Окръжна прокуратура Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата
претенция и следва да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства
съдът установи следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление /НП/ № 742400-211/
27.03.2019г., издадено от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” гр.Казанлък на П. В. Б. е била наложена глоба в размер на 3000 лева, на основание чл.232, ал.4, т.2,
предл.трето от Закона за устройство на територията.
По жалба на санкционираното лице против наказателното
постановление е било образувано АНД № 612/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък.
С Решение /без номер/ от 13.09.2019г. по посоченото дело Наказателно
постановление № 742400-211/ 27.03.2019г. е било отменено, като
незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия районен съд не е било обжалвано и е
влязло в сила на 15.10.2019г.
Видно от приложения по АНД № 612/
2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък Договор за правна защита и
съдействие № 0210505 от 21.05.2019г. /лист 3 от АНД № 612/ 2019г. на Казанлъшкия
районен съд/, П.В.Б., е възложил и упълномощило адв. С.Р. да изготви и подаде
жалба против НП № 742400-211/ 27.03.2019г., издадено от началника на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Казанлък и да осъществи
процесуално представителство пред Районен съд – Казанлък при договорено и
заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер
на 600лв. В хода на съдебното производство е била допусната
съдебно-пожаро техническа експертиза, за изпълнението на която жалбоподателят е
бил задължен от съда, съгласно протоколно определение от проведено на
25.06.2019г. открито съдебно заседание /л.28 по АНД № 612/ 2019г. на КРС/ да заплати депозит в размер на 100лв., която
сума П.Б. е внесъл по сметка на РС-Казанлък с платежно нареждане от
08.07.2019г. /л.37 по АНД № 612/ 2019г./. Видно от протокола от проведено открито
съдебно заседание на 30.08.2019г. заключението по експертизата е прието от съда
и на вещото лице е определено възнаграждение в размер на 250лв.
Към
материалите по делото е приложено АНД № 612/ 2019г. по описа на Районен съд-Казанлък.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – юридическото лице, организационно звено към което е РСПБЗН /арг. чл.39,
ал.5 от ЗМВР и чл.8, ал.4 от Правилника за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи/, и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е основателен и
доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение наказателно постановление.
При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че
наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по
административно наказване представлява
правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира
като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение
на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с Наказателно
постановление № 742400-211/ 27.03.2019г., издадено от началника на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Казанлък, на П.Б. е
наложена глоба в размер на 3000лв.,на основание чл.232, ал.4, т.2, предл.трето
от ЗУТ. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение
/без номер/ от 13.09.2019г., постановено по АНД № 612/ 2019г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, което съдебно решение, като необжалвано, е влязло в сила на 15.10.2019
г.
С постановената отмяна на издаденото срещу ищеца
наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Стара Загора по предявения
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от
длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно
засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от
незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно –
следствената връзка, която съществува между тях.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред
административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че
разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания
санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая имуществените вреди, обезщетение за които се
претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение за осъществената от адвокат защита и процесуално
представителство на П.В.Б. по АНД № 612/
2019г. по описа на Районен съд – Казанлък, както и заплатени по същото дело
разноски за изпълнение на допусната от съда експертиза. За да се приеме, че
ищецът действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по
основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с
договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за
адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга
се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С
договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е
договорено и дали същото е заплатено. Видно е, от
приложения по АНД № 612/ 2019 г. по
описа на Районен съд - Казанлък, договор за правна защита и съдействие № 0210505
от 21.05.2019г., че за обжалване на НП № 742400-211/ 27.03.2019г. ищецът е
ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 600лв.
В договора е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено
изцяло в брой. Приложеният
договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което
удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Установява се също от приложеното по АНД № 612/ 2019г. платежно нареждане
от 08.07.2019г., че в съдебното производство по обжалване на НП № 742400-211/
27.03.2019г. ищецът е направил и разноски за съдебно-пожаро техническа
експертиза, представляващи заплатен депозит за нейното изпълнение в размер на
100лв.
Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е
претърпял имуществени вреди в общ размер на 700лв., изразяващи се в направени
от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и за заплатено
възнаграждение за вещо лице, във връзка с воденото съдебно производство
/въззивно/ по обжалване на НП № 742400-211/ 27.03.2019г., отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
Следователно доказано се явява наличието и на третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка
между направения от П.Б. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП,
тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното обжалване на НП № 742400-211/ 27.03.2019г. Този извод следва от
отбелязването в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие.
Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в
производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че
направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на
жалба до съда и процесуалното представителство и защита в производството по АНД
№ 612/ 2019г. по описа на Районен съд Казанлък, не е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП.
Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на
НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита
на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна
защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право
не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на
наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в
размер на 600 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
За пряка и
непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема и направените
разноски за експертиза, доколкото същите безспорно са обусловени от издаденото
НП, срещу което наказаното лице в случая се е защитило успешно, постигайки
отмяната му.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че по предявения от П.В.Б. иск е установено и доказано кумулативното
наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на РСПБЗН -Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от
ищеца имуществени вреди в размер на 700лв., пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 1742400-211/ 27.03.2019г.
на началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”
гр.Казанлък, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Върху претендираната сума от 700 лв. ответникът дължи
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2019г, до окончателното изплащане.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с
оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на
ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- гр. Стара Загора бъде
осъдена да заплати на П.В.Б. сумата 510 лв., от които 10
лв. платена държавна такса и 500лв за адвокатско възнаграждение,
договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита
и съдействие № 0210527/ 01.11.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- гр. Стара
Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Б., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от П.Б. имуществени вреди от отменено
с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 1742400-211/ 27.03.2019г., издадено от началника на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Казанлък, ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”- гр. Стара Загора, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Б., ЕГН
********** ***, СУМАТА от 510лв. /петстотин и десет лева/, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: