№ 669
гр. Стара Загора, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от Гражданския процесуален кодекс и
сл.
Образувано е по частна жалба на Д.И. Д., действащ чрез адв.Г.Д., против
определение № 199/14.10.2021 г. по гр.д.№ 643/2021 г. по описа на Радневския
районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Димитровградския районен съд.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно
поради неправилно приложение на закона, и претендира неговата отмяна.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор от
насрещната страна Д. Н. Д., действаща чрез адв.И.И., с който оспорва жалбата
като неоснователна и претендира за потвърждаване на обжалваното
определение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена до съда на
17.09.2021 г. искова молба на Д.И. Д. срещу Д. Н. Д., с която е предявено
искане за съдебна администрация на спор между родители относно
родителските права по отношение на малолетния К.Д. И..
По искане на ищеца с определение № 176/24.09.2021 г. съдът е постановил
привременни мерки, с които е предоставил упражняването на родителските
права спрямо детето на бащата Д.И. Д., при когото е определил
местоживеенето му на адрес в гр.Р., ***.
От събраните в производството по привременните мерки доказателства и
приобщения по делото социален доклад, изготвен от Отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Р. се установява, че през
1
месец август 2021 г. детето, заедно с баса си, се е установило да живее в гр.Р.,
където е било записано на детска градина и му е бил избран личен лекар. Тези
обстоятелства не се оспорват от насрещната страна. Установено е също така,
че в началото на 2020 г. майката Д. Н. Д. е заживяла с друг мъж в с.З.п., ***, а
детето останало да живее при родителите й в гр.Д.. Не се спори, че от
раждането си до м.август 2021 г. малолетния К.Д. И. е живял в гр.Д., където е
посещавал детска градина и е бил регистриран в пациентска листа на общо-
практикуващ лекар.
С отговора си на исковата молба Д. Н. Д. е направила възражение за
местна подсъдност и е поискала делото да бъде изпратено за разглеждане от
Димитровградския районен съд.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на
Димитровградския районен съд като е приел, че бащата е променил
настоящият адрес на детето с оглед избор на подсъдност.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като има изискуемите по закон съдържание
и приложения, и е и допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл.127, ал.1 от Семейния кодекс СК) предвижда, че
когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им, което има силата
на изпълнително основание по чл.404, ал.1 от ГПК.
Съгласно ал.2 на същия законов текст, ако родителите не постигнат
споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 от СК.
Утвърденото в съдебната практика тълкуване на понятието „настоящ
адрес“ на детето е населеното място, в което е обичайното му
местопребиваване към момента на предявяване на искането за съдебна
администрация на спора между родителите относно родителските права, а не
населеното място, в което детето е адресно регистрирано по реда на Закона за
гражданската регистрация.
В настоящият случай е безспорно, че настоящият адрес на малолетния
К.Д. И. към 17.09.2021 г. е бил в гр.Р., където детето е живеело със своя баща.
Подсъдността по чл.127, ал.2 от СК е специална местна подсъдност, за
която съдът следи служебно, и за определянето й единствено има значение
2
обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането на съда с
искане по чл.127, ал.2 от СК.
Настоящият въззивен състав не споделя аргументите на
първоинстанционният съд, че бащата е променил по своя инициатива
настоящият адрес на детето с оглед избор на подсъдност, което би могло да се
отчете като негово недобросъвестно поведение, обуславящо местна
подсъдност на спора на Димитровградския районен съд.
По делото няма никакви доказателства до 17.09.2021 г. двамата родители
да са постигнали предвиденото в чл.127, ал.1 от СК споразумение относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му.
Фактическото пребиваване на К.Д. И. в гр.Д. в дома на своите баба и дядо
по майчина линия не е било на някакво законно основание и е било в
нарушение на чл.126 от СК изискващ родителите и ненавършилото
пълнолетие дете да живеят заедно, освен ако важни причини налагат да
живеят отделно.
От своя страна майката не сочи и доказва наличието на важни причини,
поради които тя е следвало да живее отделно от малолетното си дете, а
заживяването на бащата заедно с детето на квартира в гр.Р. не може да се
приеме като недобросъвестно поведение, доколкото по този начин той е
привел своето поведение в съответствие с изискването на закона.
С оглед на изложените съображение обжалваното първоинстанционно
определение се преценява за неправилно, поради което следва да бъде
отменено, а делото – върнато на Радневския районен съд за продължаване на
съдо-производствените действия по разглеждането му .
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 199/14.10.2021 г. по гр.д.№ 643/2021 г. по описа
на Радневския районен съд, с което е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на Димитровградския районен съд.
ВРЪЩА делото на Радневския районен съд за продължаване на съдо-
производствените действия за разглеждане на искането на Д.И. Д. за съдебна
администрация на спор между родители относно родителските права по
отношение на малолетния К.Д. И..
Определението не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4