Р Е Ш Е Н И Е
№ 1503 19.04.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
деветнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на двадесет и
осми март 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 10978 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ,
чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД се снабдил със Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника А.Г.Д., но в предоставения срок ответникът е
възразил на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу заповедта.
Твърди се, че ответникът е сключил с
„Фератум България“ ЕООД като кредитор Договор за кредит № *********** г.,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние. Съгласно договора
кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в
преддоговорната информация. На кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на
400 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба
на кредитора в размер на 8,96 лева за срок от 20 дни.
На ********* г. между ответника и „Фератум
Банк“ ЕООД, в качеството на гарант, е сключен Договор за гаранция с № *****, по
силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на кредитополучателя и се задължава солидарно с
последния. Съгласно чл. 5, т. 8 от Общите условия, при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, дружеството-кредитор има право да предяви
претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. В случай на забава от
длъжника, по която и да е от вноските на кредита до 20 дни след съответната
падежна дата, на същия се начислява такса в зависимост от просрочието, която
към настоящия момент възлиза на 80 лв. и представлява административна такса за
събиране на вземането. Длъжникът се е задължил да заплати на „Фератум Банк“
ЕООД такса за предоставяне на гаранцията в размер на 83,04 лв. Твърди се, че
ответницата не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит
в уговорения срок, поради което дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД е погасило
дължимата сума в пълен размер към „Фератум Банк“ ЕООД, като се е суброгирало в
правата на удовлетворения кредитор.
На **** г. е сключен Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и
Приложение ************** между ищцовото дружество и „Фератум Банк“ ЕООД в
качеството на цедент, поради което от съда се иска да постанови съдебно
решение, по силата на което да признае съществуването на вземането в размер на
400 лв. – главница, 8,96 лв. – договорна лихва за периода от 02 март 2015 г. до
02 март 2015 г., 80 лева – административна такса за събиране на вземането,
83,04 лв. – такса за гаранция и законната лихва от момента на подаване на
заявлението. Претендират се и направените по делото разноски.
Своевременно е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват. Оспорва се
твърдението, че ответницата е сключила процесния договор, както и че е усвоила
заемната сума. Същата не е приела Общи условия на кредитодателя. Оспорва, че
същите са връчени. Оспорва се, че страните са уговорили заплащането на
административна такса за събиране на вземането, както и че ответницата е дала
съгласие за повишаване вероятността за одобрение друго лице – „Фератум Банк“
ЕООД, да служи като гарант за изпълнение на задължението. Оспорва се да е
сключила договор за гаранция, както и да се е съгласила да плати такса за
гаранция и такса, представляваща административна такава за събиране на вземането.
Оспорва се, че „Фератум Банк“ ЕООД, в
качеството си на гарант е изпълнил задължението към „Фератум България“ ЕООД.
Оспорва се ответницата да е уведомена за извършената цесия, както и че „Фератум
Банк“ ЕООД е уведомил същата, че е изпълнил задълженията по процесния договор.
Не става ясно и на кого са прехвърлени вземанията, тъй като са представени два
договора за цесия.
Направено е възражение за
недействителност на процесния договор по посочените по-горе съображения.
В условията на евентуалност се
твърди, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на условията на ЗПК
и ЗПФРУ. Не е дадена изискуемата от закона преддоговорна информация на
потребителя, същият не е запознат с размера на лихвите по договора, общия
размер на задълженията, както и правото да се откаже от договора. Не е дадена
преддоговорна информация съгласно изискванията на закона. Нарушен е и чл. 11,
ал. 1, т. 7 от ЗПК, както и чл. 11, т. 10 от ЗПК. Договорът е и нищожен на
основание чл. 26 от ЗПК поради липса на съгласие. Посочено е също така, че
липсва уговорка кредиторът да прехвърли вземането си на трето лице, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК.
Претендират се и административни
такси за събиране на вземането и такса за гаранция от ищеца. Оспорва се
ответницата да е дала съгласие за тези такси, а от друга страна всички уговорки
се явяват и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП във вр. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК.
Оспорва се и ответницата да е
уведомена за твърдяната цесия.
С оглед изложеното моли исковете да
се отхвърлят. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност
на разноските на насрещната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
По
делото е прието ч.гр.д. № 5058/ 2018 г.
по описа на ПРС, ІV бр.с., от което се установява, че на 28.03.2018 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта
е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на сумите за главница, лихва, такси.
С оглед
изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими.
Спорно между
страните се явява обстоятелството дали между ответника и „Фератум България“
ЕООД е бил сключен Договор за кредит № ************* г. За доказване на договорната връзка по делото
е постъпило от трето неучастващо по делото лице, а именно „Фератум България“ ЕООД, извлечение от
електронната система на дружеството – договор № *********** г. за предоставяне
на финансови услуги / заеми/ от разстояние. Соченият договор не носи подпис на
никоя от страните, посочени в него.
В
придружителното писмо третото лице сочи, че договорът е сключен по електронен
път.
Легалната дефиниция на понятието „договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл.6 от ЗПФУР,
според който: това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено
изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
определена по вид и обем в чл.8 – чл.10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от
последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно
чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на
потребителя от сключения договор съгласно чл.12, ал.1 от ЗПУФР; получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор, а според ал.2 на цитираната норма за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно ЗПФУР се прилага чл.293 от
Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за
потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с
предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото
производство е да установи и факта на предаването на определената в договора
парична сума на ответника.
За доказване на възникналата между страните
облигационно -правна връзка от страна на ищеца по делото са представени :
договор за кредит, в който се съдържат данни за ответника – имена, ЕГН, Е-мейл,
телефон за контакт и настоящ адрес. В него като страни са посочени „Фератум
България“ ЕООД – кредитодател и ответника – кредитополучател, имащ за предмет
предоставяне на кредитополучателя на кредит в размер на 400 лева с изрично
посочен начин на отпускане на сумата – в брой на каса на Easypay, със срок на
издължаване – 20 дни от датата на получаване, изтичащ на 01.04.2015 г.
Представено е и извлечение от системата на „Изипей“ АД
за изплащане на сумата, като в същото не фигурира подпис на получателя.
Представеният договор не носи подпис на ответника, но
доколкото процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и в този
случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ
възпроизвеждането им, то макар и неподписани, тези електронни документи
съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не
са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между
страните, тъй като както се посочи за сключването на договора потребителят
следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема
направеното от доставчика предложение, като с оглед на направеното в отговора
на исковата молба оспорване, то съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на
ищеца е да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договора.
До датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция от страна на ищеца не бяха
ангажирани доказателства относно установяване на факта на получаване на
съгласието на ответника за сключване на процесния договор, с оглед на което
договорът е нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие за
сключването му.
А щом договорът е нищожен, то същият
не е породил правно действие и даденото по него е при начална липса на
основание, поради което предявените искове за установяване на процесните две
вземания на основание на договора като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи, че
липсват доказателства и за предаване на сумата на ответника. Липсва подпис на
същия на разписката, генерирана от системата на „Изипей“ АД, а ищецът твърди
заемната сума да е предадена лично на ответника. Предвид оспорването на това
обстоятелство от страна на последния, то в тежест на ищеца се явява доказването
му при условията на пълно и главно доказване, което не е сторено. Предвид
реалния характер на договора за заем, то и недоказването на този факт води до
липса на елемент от фактическия състав на договора, което обосновава липсата на
договорна връзка между ответника и „Фератум България“ ЕООД.
Ищецът претендира разноски, но
предвид изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Без уважение следва да бъде оставено
искането на ищеца за редуциране на разноските за заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с включен ДДС, тъй като по делото
бяха проведени три открити съдебни заседания, а минималният дължим общ размер
на адвокатското възнаграждение за защита по четирите иска – предмет на делото,
съгласно чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните
размери на адв. възнаграждения възлиза на 1200 лв., поради което определеният
такъв от страните е съобразен със същия. При това положение на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
720 лв. разноски по заповедното и исковото производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, мецанин,представлявано от Р.Г.А.,
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 240, ал.
1 и 2 , чл. 86, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено, че А.Г.Д., ЕГН **********,*** дължи на “Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, сумата от 400 лв. –
главница, дължима по Договор за кредит № ************** г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД, задълженията по който са били
погасени от поръчителя „Фератум банк“ АД, съгласно договор за гаранция
/поръчителство/ от **** г., който ги е прехвърлил с договор за покупко –
продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ от *********
г. и Приложение ********* г. към него на
“Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, сумата
от 8,96 лв. – договорна лихва за периода от 02 март 2015 г. до 02 март 2015 г.,
сумата от 80 лева – административна такса за събиране на вземането, сумата от
83,04 лв. – такса за гаранция, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.03.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед № ****/
02.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5058 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2018 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на
просрочени задължения”ООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Васил Левски” № 114, мецанин,представлявано от Р.Г.А., да заплати на А.Г.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 360 лв.
/триста и шестдесет лева/ разноски по ч. гр. д. № 5058/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІV бр. с., както и
сумата от 360 лв. /триста и
шестдесет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ