РЕШЕНИЕ
№ 19023
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110137134 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание по:
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и по чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Р. К.
срещу „България ЕЪР“ АД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
14879/2025 г. по описа на СРС, като са предявени искове за установяване на
вземанията, както следва: 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 за сумата от 400 евро (четиристотин евро), с равностойност 782,33
лева, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с
над 3 часа на полет FB461 от София до Амстердам на 05.01.2025 г., ведно със законна
лихва за период от 14.03.2025 г. до погасяване на задължението и 2/ по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за сумата от 9,84 евро (девет евро и 84 евроцента), с равностойност 19,25
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г.
Ищцата В. Р. К. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „България ЕЪР“ АД за сумата от 400,00 евро
(четиристотин евро), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет FB461 от София до
Амстердам на 05.01.2025 г., ведно със законна лихва за период от 14.03.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 9,84 евро (девет евро и 84 евроцента),
представляваща мораторна лихва за период от 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414
1
ГПК. След указание до заявителя, последната е предявила установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет FB461 с направление София до Амстердам за дата 05.01.2025 г., с
планиран час на излитане 07:00 ч. местно време. Вместо това полетът излетял с голямо
закъснение с над три часа, а именно в 11:04 часа, което сочи, че е 04:05 часа по-късно.
Поради факта, че полетът бил изпълнен с повече от три часа закъснение претендира
присъждането на обезщетение съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004. Твърди, че тъй като разстоянието между началната и крайна дестинация е
над 1500 км, то полагащо й се съгласно регламента обезщетение е в размер на 400
евро. До ответника била изпратена извънсъдебна покана за заплащане на дължимото
обезщетение на 08.01.2025 г., но последният отказал да изплати обезщетението.
Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения, моли съда да
признае за установено, че ответникът й дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита предявените искове за
неоснователни. Сочи, че по отношение на него са налице освобождаващи
отговорността предпоставки, като твърди наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Признава факта, че
процесният полет FB461 с направление летище София, България - летище Схипхол
(Амстердам) за дата 05.01.2025 г. е закъснял повече от три часа, но сочи, че това се
дължи на реализирано извънредно обстоятелство от категорията „рискове за
сигурността“, а именно – наличие на метеорологични условия на летището за
пристигане, несъвместими с безопасното му изпълнение. Вследствие на
метеорологичната обстановка сочи, че перонът е затворен и наложеният от летищните
власти слот е изпуснат. Счита, че между настъпването на извънредно обстоятелство и
закъснението на процесния полет е налице пряка причинно-следствена връзка,
изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство. На следващо
място обаче твърди, че тези метеорологични условия не са типични за летище
Санторини, без да сочи каква е връзката на това летище с процесния полет. На
следващо място сочи, че ищцата не представя доказателства да е изпълнила
задължението си да се яви на регистрационното гише не по-късно от 45 минути преди
уговорения час на полета, което било кумулативно изискване при претендирането на
обезщетение по регламента. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
ищците адв. възнаграждения за исковото и заповедно производство. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.7 т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004:
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени
в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение
в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (400 евро за всички полети над
1500 километра, в която хипотеза попада настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“
2
РЕО 261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на
Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право
на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели
полети, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане
три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за
пристигане по разписание.
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет FB461 с
направление София до Амстердам от дата 05.01.2025 г., за който ищцата има
потвърдена резервация; че се е явила на регистрационното гише на летището съгласно
указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му
час за излитане; закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната
дестинация.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението или че е налице основание за неприлагане на Регламент
(ЕО) № 261/2004 в частта му за заплащане на обезщетение поради наличие на
извънредно обстоятелство.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.08.2025 г. и
приет за окончателен в откритото съдебно заседание от 16.10.2025 г., без възражения
от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото фактите, че в полза на ищцата е издаден билети за въздушен
превоз на пътници за полет FB6461 за дата 05.01.2025 г., с планиран час на излитане
07:00 ч. и с направление летище София - летище Амстердам; че е налице закъснение
на полета с повече от три часа при достигане на крайната дестинация; че разстоянието
между началната и крайната дестинация е над 1500 км.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са обстоятелствата налице ли са твърдените от ответника
извънредни обстоятелства, изключващи отговорността му съгласно регламента, какво
и явила ли се е ищцата на регистрационното гише на летището съгласно указания от
превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за
излитане.
Ответникът обосновава извънредното обстоятелство с извънредно обстоятелство
от категорията „рискове за сигурността“, а именно – наличие на метеорологични
условия на летището за пристигане, несъвместими с безопасното му изпълнение. За
установяване на това обстоятелство сочи, че представя по делото справка за наложени
регулации и слотове и метеорологичен доклад /л. 22 и л. 23 от делото/. Представените
документи съдържат специализирани авиационни технически символи и кодове,
поради което съдът не може да установи твърдяното по делото извънредно
обстоятелство без специални знания за тяхното разчитане. Искане за изслушването на
специализирана техническа експертиза обаче не е направено от ответника, поради
което не може да се установи какви данни предоставят справката и докладът.
Отделно следва да се посочи следното: За да се освободи от задължението си да
плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет,
опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“,
което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство
полет, при условие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
3
настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет -
решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС. Съгласно съображение 14 от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач. Съгласно Решение по дело С-12/11 Denise McDonagh срещу Ryanair Ltd на
Съда на Европейския съюз от съображения 14 и 15 на Регламента се извежда
неизчерпателен списък на тези обстоятелства. В Решение по Дело C-549/07 Съда на
Европейския съюз сочи още, „че общностният законодател не е имал предвид, че тези
събития, чийто списък е само ориентировъчен, представляват сами по себе си
извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да създадат такива обстоятелства”.
Нещо повече, за да бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да „не е
присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач” и да „се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или
произход“ - в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и C-257/14 на СЕС.
За целите на изясняване на понятието „извънредни обстоятелства” по смисъла
на съображения 14 и 15 от Регламента, следва да се има предвид, че Съдът на
Европейския съюз счита, че e необходимо превозвачът да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до закъснение на полета /Решение по
дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italian/. В
случая не са ангажирани доказателства, установяващи, че ответникът е използвал
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, за
да осигури експлоатацията на процесния полет съгласно предварително планираното
от въздушния превозвач разписание.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение, че ищцата не е провела
доказване на факта, че се е явила на регистрационното гише на летището съгласно
указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му
час за излитане. Издаването на бордна карта, както и потвърждение за закъснението от
ответника, обективирано в печат върху електронния билет, са достатъчни, за да се
приеме, че ищцата е била навреме на гишето за регистрация (в този смисъл и Решение
№ 4261 от 27.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 1165/2018 г. по описа на СГС, IV –
"Б" въззивен състав). Нещо повече, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз
/Определение от 24.10.2019 г. по дело С – 756/18 на Съда на Европейския съюз / "чл. 3,
§ 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на
пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при
пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради
това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по – конкретно
посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този
полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с
разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери". Даденото в
практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, което
е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при
положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за
съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет,
чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния
4
превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен
чрез съответния полет. По делото ответникът не оспорва факта, че пътникът е бил
превозен, нито е опровергал чрез обратно доказване така въведената оборимата
презумпция.
Поради изложеното се налага извод за доказаност на всички елементи от
фактическия състав на спорното материално право, поради което се установява, че
пътникът имат право на обезщетение в размер на претендираната сума. Ответникът не
доказа погасяване на задължението. Предявеният иск се явява основателен и следва да
бъдат уважен изцяло.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа/след получаване на поканата.
Видно от представения по делото отговор, изпратен от „България ЕЪР“ АД до
процесуалния представител на ищцата, поканата от същата за заплащане на
обезщетение е била изпратена на 08.01.2025 г., от който момент на осн. чл. 84, ал. 2
ЗЗД ответникът е поставен в забава за изпълнение. Дължимата лихва за забава за
периода от 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г., изчислена с помощта на
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на 19,55 лева с
равностойност 9,99 евро. Претендираната от ищеца сума е в размер на 9,84 евро,
поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В
настоящото производство се претендира сумата от по 75,40 лева държавна такса, както
и сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение, като е представено доказателство за
това, че разноските са направени.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на по 25,00 лв. държавна такса и 400 лева адв. възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение е неоснователно. Същото съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което не следва да бъде редуцирано.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че „България Еър“ АД с ЕИК: ********* дължи
на В. Р. К. с ЕГН: ********** сумата от 400,00 евро, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
7, т. 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., представляваща обезщетение за
закъснение с над 3 часа на полет FB461 от София до Амстердам на 05.01.2025 г., ведно
със законна лихва за период от 14.03.2025 г. до погасяване на задължението, както и
сумата от 9,84 евро, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, представляваща мораторна
лихва за периода от 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 14879/2025 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „България Еър“ АД с ЕИК: ********* да
5
заплати на В. Р. К. с ЕГН: ********** сумата от 475,40 лева, представляваща разноски
по гр. дело № 37134/2025 г. по описа на СРС и сумата от 425,00 лева, представляваща
разноски по ч. гр. дело № 14879/2025 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6