№ 57
гр. Чирпан, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно
наказателно дело № 20255540200145 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 153 от 08.04.2025 година, издадено
от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, с което на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) на Б. А. А., с ЕГН **********, с *** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 лева, за това, че съхранява в
близост до къщата, в която живее, на ***, на разстояние 5 метра от входа 3.0
пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид дъб, немаркирани с
контролна горска марка, съответно производствена марка. Дървесината е
измерена със стандартна ролетка. Нарушението е извършено на 11.02.2025 година на
адрес: с. Могилово, общ. Чирпан. Гореописаното деяние не е маловажен случай по чл.
28 от ЗАНСС и съставлява нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Въззивникът обжалва издаденото Наказателно постановление № 153 от
08.04.2025 година на директора на РДГ Стара Загора, като сочи, че не е извършил
описаното и не е нарушил сочените в наказателното постановление разпоредби.
Твърди в жалбата, че по случая е образувана преписка, вх. № 2592 от 2025 година на
Районна прокуратура Стара Загора – ТО Чирпан, за преценка налице ли е извършено
престъпление. По преписката с Постановление от 03.04.2025 година е прието, че
липсват данни за извършено престъпление от общ характер, както и за извършени
нарушения по чл. 213 от ЗГ, поради което производството е прекратено. В тази връзка,
сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Излага доводи, че дървата, за
съхранението на които му е наложено наказанието, са му дадени няколко години преди
1
това от съседа му Ж.Ж. и същите били отрязани при ремонта на пътя с. Могилово – с.
Винарово от фирмата, извършваща ремонта. Твърди също, че по никакъв начин не е
установено в административно-наказателното производство дървесината в дома му да
е от горска територия, като ЗГ е неприложим за дървесина, която не е придобита от
горска територия. Посочва, че с контролна горска марка, съответно производствена
марка, се маркира съгласно чл. 204 от ЗГ само дървесината, придобита от горски
територии, и доколкото няма данни дървесината в дома му да е от горска територия,
то няма как същата да е маркирана с такава марка. Въззивникът твърди, че е наказан за
нарушение, което не е извършил и то от орган, който не е компетентен с оглед
изключването на приложението на ЗГ.
Излага доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно и поради допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото не
са изяснени обстоятелствата при които е извършено нарушението и доказателствата,
които го потвърждават – нарушение на чл. 57 от ЗАНН. Счита, че в случая е следвало
да се приложи чл. 54, ал. 1, т. 2 от ЗАНН и производството по делото да се прекрати.
Посочва, че чисто формално е посочено в НП, че случаят не е маловажен по чл. 28 от
ЗАНН, без да се извърши преценка на обстоятелствата при извършване на
нарушението и доколкото не е безспорно доказано извършването на нарушението не
следвало да се прилага и чл. 273, ал.1 от ЗГ.
Моли съда да отмени издаденото Наказателно постановление № 153 от
08.04.2025 година на директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора като
незаконосъобразно и да му се присъдят сторените по делото разноски.
В о.с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и
изложените в нея аргументи относно незаконосъобразността на издаденото НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който сочи аргументи в
подкрепа на издаденото наказателно постановление. Процесуалният представител на
въззиваемата страна излага и допълнителни съображения в писмени бележки.
РП Стара Загора – ТО Чирпан, редовно уведомени по реда на чл. 62 от ЗАНН,
не изпращат представител.
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирана страна, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд по местоизвършване
на твърдяното нарушение, поради което жалбата е процесуално допустима.
Издаденото НП № 153 от 08.04.2025 година е връчено на въззивника на 13.05.2025
година и датата на връчване не се оспорва от страните по делото. Жалбата е входирана
при АНО на 23.05.2025 година при спазване на 14-дневния срок за обжалване. НП е
издадено при спазване на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че
2
нарушител е извършил виновно деяние, да издаде наказателно постановление. В
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на
наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай
издаденото НП съдържа всички изискуеми законови реквизити. В обжалваното
наказателно постановление № 153 от 08.04.2025 година на директора на Регионална
дирекция по горите - Стара Загора, точно са записани трите имена и длъжността на
лицето, което го е издало, датата на издаването и номера на наказателното
постановление, датата и номера на акта, въз основа на който се издава то и имената,
длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и
индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено то, обстоятелствата, при които е осъществено, както и
на доказателствата, които го потвърждават, законната разпоредба, която е била
нарушена виновно, както и вида и размера на наказанието.
Запознавайки се с материалите по делото и анализирайки събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема за безспорно доказано извършването на
вмененото на жалбоподателя нарушение.
С Акт серия И002025 № 115088 от 11.02.2025 година, АУАН № 153 от 2025
година по Регистъра на РДГ Стара Загора е установено следното нарушение: на
11.02.2025 година в ********** Б. А. А. **********, ЕГН **********, л.к. №
*********, издадена на 27.01.2022 година от МВР Стара Загора съхранява в близост
до къщата, в която живее /на разстояние 5 метра/ дървесина от дървесен вид „дъб“ в
размер на 3.0 пространствени кубични метра, немаркирани с контролна горска марка,
съответно с производствена марка, измерени със стандартна рулетка, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Свидетел на извършването на
нарушението и на съставянето на АУАН е св. Г. П. Г.. АУАН № 153 от 2025 година е
връчен на нарушителя на 11.02.2025 година, като въззивникът е изразил несъгласие
със съставения АУАН. Съставена е разписка за отговорно пазене ИОО № 061057, с
която въззивникът е удостоверил, че е получил за отговорно пазене от Н. Д. П. –
актосъставител 3.0 пространствени кубични метра дърва за огрев от дървесен вид
„дъб“, измерени със стандартна рулетка. Съставен е доклад до директора на РДГ Стара
Загора.
Съгласно Регистър „Актова преписка“, воден в РДГ – Стара Загора, лицето Б. А.
има два броя нарушения, установени с АУАН № 115088 от 11.02.2025 година – за
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ /съхранение на дървесина, немаркирана с
контролна горска марка/ и с АУАН № 115089 от 11.02.2025 година – за нарушение по
чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /съхранение на дървесина, непридружена с
превозен билет/.
По делото е приобщена преписка № 375 ЗМ-53 от 2025 година по описа на РУ
3
Чирпан, прокурорска преписка № 2592 по описа на РП Стара Загора – ТО Чирпан.
Видно от приложената преписка е, че лицето Ж.Т.Ж. е починал на 02.07.2023 година.
По преписката са снети обяснения от Б. А. А., Г. П. Г., Н. Д. П. и от кметския
наместник на с. Могилово. С Постановление от 03.04.2025 година на РП Стара Загора
– ТО Чирпан на основание чл. 199, чл. 213, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от НПК е отказано
образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена. Изложени са
доводи, че при проверката не са събрани данни за извършено престъпление от общ
характер по чл. 235, ал. 1 от НК, по чл. 194 от НК, както и за друго престъпление от
общ характер, с оглед на което преписката следва да се прекрати. Постановлението е
връчено на въззивника на 07.04.2025 година.
В о.с.з. са разпитани свидетелите Н. Д. П., Г. П. Г. и Ц.М.Г. От показанията на
св. П. е видно, че на 11.02.2025г. съвместно с РУ Чирпан свидетелят установил у
лицето Б. А. А., точно пред входната врата на дома му, на около 5 м., дървесина в
размер на 3 пространствени кубика дървесина. Лицето заявило, че дървата са негови.
Дървата не били маркирани с никаква марка. Б. А. заявил, че дървата са негови и че не
е съгласен с акта, ще възразява. Съставили два акта на лицето заради липсата на марка
и заради липсата на превозен билет. Въззивникът обяснил, че дървата му ги закарал
човек от селото, който е починал. Дървата били само дъб, били нарязани като за печка
с размери 30 см. Измерили количеството дърва със стандартна рулетка. Разровили
дървата. Те били пръснати и имали видимост към всички дърва. На проверката били
той, колегата, двама полицаи и Б. А., за кметския наместник на с. Могилово не си
спомня дали е присъствал. До свидетеля не е достигнала информация в хода на
проверката, че в кметството в с. Могилово също са получени дърва. Служебно му е
известно, че е извършвана сеч по време на ремонта на пътя Винарово-Могилово, но
хората нямат право да взимат дърва от там.
От показанията на св. Г. П. Г. се установява, че когато отишли на 11.02.2025г. на
проверка, били на обход със служители на РУ Чирпан и дървата ги забелязали пред
пътната врата. Същите видимо по тях нямали никакви отличителни знаци и марка.
Поискали документи от Б. А. и той заявил, че не може да им представи превозен билет
за тези дърва и тогава му съставили два АУАН-а. Той заявил, че някой с някаква Ифа
му ги докарали и не са му оставили документ. Той казал, че дървата си ги е платил и
не е съгласен, но като не им представил документ, те били длъжни да изготвят АУАН.
Три кубика били измерени с рулетка и дървата били нарязани на 30 см. Дървата били
само дъб и били накуп. Може да е имало единични дървета не от този вид, но не мога
да каже с точност. Дървата били нарязани на около 30 см и били с различна дебелина.
Измерени са пространствено. Не си спомня с точност дали преди проверката или след
това са ходили в кметството. Свидетелят работи в РДГ от 2017 г. От опита, който има,
посочва, че посочените дърва са били видимо сухи. Не може да определи кога точно
са изсечени. Може би предходната година. В този район има такива дърва, в
4
землището на с. Могилово. По пътя Винарово-Могилово също има такива насаждения
от дъб. Доколкото си спомня, имало е ремонт на пътя и дърветата, които пречели за
ремонта на пътя, били изрязани. По принцип хората е трябвало да се обърнат към
кмета на Община Чирпан, и екологът на Община Чирпан издава превозен билет за
извозване на дървата до получателя им.
От показанията на св. Ц. Г.а е видно, че тя познава Б. А., от едно село са.
Израснали са заедно. При нея в кметството отишли полицаи и служителите от РДГ
Стара Загора – св. П. и св. П.. Трябвало да посетят три обекта в селото и тя ги водела
до адресите. По време на проверката при Б. А. момчетата от горското търсели дали
има марки на дървата. После повикали Б., той не бил там първоначално. После той
дошъл и горските го попитали от къде са дървата, като го питали за документи и за
марки. Тя била настрани с полицаите, а той разговарял с мъжете от горското. Дървата
не били само дъб. Имало тънки и с различни видове и различна дебелина. Тя лично не
е видяла дървата, когато са му ги закарали. Знае, че е имало много дърва, когато
почиствали пътя Винарово-Могилово. Лично на нея в кметството й били докарали три
Камаза големи нарязани дърва. При нея в кметството дървата също нямали нито
марки, нито имали превозен билет. Чувала е от колежката в съседното село Винарово,
че при нея искали да й докарат още един Камаз с дърва от тези сечените, но нямало
къде да ги прибере. Не може да кажа от къде са изсечените дърва от пътя. При самата
проверка, когато го попитали Б. А. от къде са дървата, посочва, че той е казал, че
намерените дърва са от пътя. Друга година от кметството, когато записват дърва,
тогава от общината й ги докарват. За всяко село е различно. При проверката в дома на
Б. А. дървата били отвън на пътя. Пътят е само за неговата къща. Затворен път е.
Дървата със сигурност не били пресни. Не може да каже колко сухи са били. По време
на проверката в началото била близо до полицаите. После, като започнали да си
говорят, били на 10-15 метра. Чувала отчасти какво си говорят. Сечта по пътя била по
повод ремонт на пътя. Правел се от фирма, наета да асфалтира. Предполага, че това е
фирма, наета от Община Чирпан. Трите Камаза за кметството били докарани от
фирмата, която работела на пътя. Това се случило през лятото на 2022г., когато
започнали да им карат дърва, включително в кметството. Свидетелят е кметски
наместник от 2019г. Познава Ж.Т.Ж. и не знае Ж.Т.Ж. да е взимал дърва от там.
По делото са приобщени като писмени доказателства: материалите по АНП,
изпратени с писмо вх.№ 3109/03.06.2025г. на РДГ Стара Загора, жалба рег.№ 15-
2651/23.05.2025г. срещу НП № 153 от 08.04.2025 г., издадено от Директора на РДГ
Стара Загора, ведно с НП № 153 от 08.04.2025 г., и АУАН № 115088 от 11.02.2025 г.,
пълномощно и ДПЗС, заверено копие на известие за връчване на НП № 153 от
08.04.2025 г.; заверено копие на Заповед № РД- 49-171 от 23.05.2024 г. на МЗХ;
заверено копие на АУАН № 115088 от 11.02.2025 г.; заверено копие на разписка за
отговорно пазене № 061057 от 11.02.2025 г.; заверено копие на доклад - вх. № 15 - 961
5
от 20.02.2025 г. и събраните в хода на съдебното следствие АУАН 115089 и
прокурорска преписка № 375 ЗМ-53/2025г. по описа на РУ Чирпан ведно със справка
Регистър актова преписка.
При наличието на събраните доказателства съдът намира, че в случая се доказа
по безспорен и неопровержим начин, че въззивникът е извършил административно
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Обжалваното наказателно постановление № 153 от 08.04.2025 година, издадено
от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, упълномощен със
Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 година на министъра на земеделието и храните, е
обжалвано в срок, издадено е от компетентен орган в рамките на неговите правомощия
и се явява законосъобразно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 277 от ЗГ съставянето на актовете, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на
ЗАНН. Съгласно чл. 274 от ЗГ нарушенията по закона и подзаконовите актове по
прилагането му се установяват с актове на: 1. служителите в Изпълнителната агенция
по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор
на Изпълнителната агенция по горите; 2. служителите в държавното предприятие
по чл. 163, в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-
опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование; 3. кметовете на кметства, кметските наместници и лицата, които заемат
длъжност в общините или общинските горски структури, за която се изисква
лесовъдско образование - за горските територии на територията на съответната
община; 4. лицата, вписани в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 - за
горските територии, за които имат сключен договор за горскостопански дейности и
отговарят на условията на чл. 37 от Закона за административните нарушения и
наказания; 5. държавните служители на Министерството на земеделието и храните,
оправомощени от министъра; 6. държавните служители на Министерството на
вътрешните работи, оправомощени от министъра. Актосъставителят е горски
инспектор при РДГ Стара Загора и следователно е оправомощен по силата на закона да
съставя АУАН.
Със Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 година на министъра на земеделието и
храните директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да
издават наказателни постановления за нарушения по Закона за горите и подзаконовите
актове по прилагането му. Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните
постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават от
оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от
регионалните дирекции по горите.
6
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че ЗГ не е приложим в
конкретния случай, тъй като не е доказано дървата да са от горска територия, както и
поради това, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 4 от ЗГ изрично изключва приложението
на закона за площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на
републиканските, местните и железните пътища. Нарушението, извършено от
жалбоподателя е за това, че намереното количество дърва пред дома му, които той
съхранява, са без поставена горска или производствена марка, за които той не отрича,
че са негови. В хода на административно-наказателното производство при тази форма
на противоправното деяние на соченото нарушение АНО не следва да доказва
конкретното място, от което са добити намереното количество дърва, респективно
попада ли соченото място от жалбоподателя като изключение от приложното поле на
Закона за горите, а именно: републикански, местни и железни пътища. Събраните в
хода на производството гласни доказателствени средства не установяват по безспорен
начин, че дървата са с произход покрай пътя на Винарово-Могилово. Дори и да се
приеме, че починалото лице от с. Могилово е докарало дървата на жалбоподателя, то
той е бил длъжен да изиска съответните документи за тях.
Обстоятелството, че по време на ремонта на пътя с. Винарово-с. Могилово са
разкарвани дърва от фирмата, извършваща ремонт на пътя, на хора от селата, в това
число и на кметството, не води до извода, че не е налице състав на осъществено
административно нарушение. Показанията на разпитаните по делото свидетели сочат,
че върху дървата не е имало поставена каквато и да било марка – контролна горска
марка, съответно производствена марка. Съгласно чл. 207 от Закона за горите
дървесината, добита извън горски територии преди транспортиране, се маркира с
марка – собственост на общината, на чиято територията е извършен добивът, а
маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.
Съгласно чл. 208 от ЗГ образците на марките, условията и редът за тяхното
придобиване, предоставяне и употреба се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.
Съгласно чл. 206 от ЗГ собствениците и ползвателите на обекти, в които
постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни:
1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина;
2. да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от
обекта дървесина;
3. да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на
обекта, включително на работещите горивни инсталации, използващи биомаса, както и
да предоставят достъп до информацията.
Условията и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят
с наредбата по чл. 148, ал. 11. Съгласно Наредба № 1 от 2012 година за контрола и
опазването на горските територии /чл. 63-чл. 64/, преди експедиране от временен склад
7
дървесината се маркира с контролна горска марка, като:
1. при едрата и средната строителна дървесина, както и при обли занаятчийски
материали (ОЗМ) се маркира един от отрезите на всяка секция, на който
предварително с траен знак е отбелязан обемът й;
2. при дребната строителна дървесина, дървесината за технологична преработка
и дървата за горене се маркира най-малко 30 на сто от обема на натоварената на
транспортното средство дървесина чрез поставяне на марката на видимия при
транспортиране отрез, като задължително се маркират всички отрези с диаметър над
20 см.
Маркирането по ал. 1 се извършва преди транспортиране на дървесината и по
начин, позволяващ контрол по време на транспорта.
Забранява се маркирането на дървесина с КГМ или общинска марка, когато е
добита без издадено позволително или разрешително за сеч, при условие че издаването
на такива се изисква по закон, с изключение на случаите по чл. 15а, ал. 2. Преди
транспортиране дървесината, добита извън горски територии, се маркира по начина,
указан в чл. 63.
Нарушителят е съхранявал на 11.02.2025 година пред двора на дома си 3
пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид дъб, немаркирана с
контролна горска, съответно производствена марка. Дървата са били нарязани с размер
около 30 см за горене. Немаркирането на дървата с каквато и да било марка – КГМ
или производствена марка се доказва както от разпитаните свидетели, така и от
приобщените по делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и
обосновано административно-наказващият орган е приел, че жалбоподателя е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите, съгласно която разпоредба: "Забраняват се покупко-продажбата и
други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с
контролна горска марка, съответно с производствена марка.“
По безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателят Б. А. А. е
съхранявал дървесина, немаркирана с контролна горска марка, общинска марка или с
производствена марка.Съдът не констатира да са били допуснати съществени
процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице- жалбоподател в настоящото производство.
8
По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са
налице всички предпоставки то да бъде потвърдено. За да бъде наказателното
постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на
материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства,
събрани в хода на производството по налагане на административни наказания.
В същата посока е и хипотезата на чл. 27 от ЗАНН, чрез която законодателят е
очертал начина и метода за определяне на административното наказание. Относно
наказанията, наложени на жалбоподателя, с обжалваното наказателно постановление,
съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и
определянето им е основано на точно посочени разпоредби на закона. Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състава на
административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, както правилно
деянието е било квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не се изисква настъпване на допълнителни вредни
последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на последваща
преценка при индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си
за съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено виновно от дееца
при наличието на пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му
характер, т. е. знаел е, че не следва да съхранява дървесина, без 30% от същата да е
маркирана с контролна горска марка.
Съдът намира, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и правилно АНО не го е приложил. Когато деянието представлява
„маловажен случай” на административно нарушение, АНО е длъжен да приложи чл.
28 от ЗАНН и да не налага санкция на нарушителя. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.д.. № 1/2007 г., ОСНК, съгласно което
преценката на административно - наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.
28 ЗАНН се прави по законосъобразност. Не е налице маловажност на случая с оглед
на засегнатите обществени отношения, които ЗГ урежда и регулира, независимо от
намереното количество дървесина, немаркирано със съответната марка.
Изводите на наказващия орган за наличието на визираното в санкционния акт
деяние по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, са обосновани и в съответствие с
ангажираните доказателствени източници. За извършеното нарушение разпоредбата на
чл. 266, ал. 1 от Закона за горите предвижда административно наказание глоба в
размер от 500 лв. до 5000 лв. за физическо лице, което в нарушение на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,
разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и
недървесни горски продукти. Наложеното наказание е в минимален размер, което
съдът намира за справедливо.
9
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Такива са били поискани от въззиваемата страна, поради което на
същата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
съответствие с чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, отчитайки и фактическата и правна сложност на делото, които
съдът счита, че същите възлизат на 80 лв.
Предвид изложеното дотук и на основание чл. 63, ал. 9, във връзка с чл. 63, ал.
2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 153 от 08.04.2025
година, издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора инж.
Петър Иванов Заяков, с което на Б. А. А., ЕГН **********, с. ***, е наложено
административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 500 лева за извършено нарушение
по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с. ***, да заплати на РДГ Стара Загора
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Стара Загора на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10