ПРОТОКОЛ
№ 577
гр. Пазарджик, 03.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220102454 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
И. М. Р. (ищец), редовно уведомен от предходното заседание, се явява
лично и с И. Г. В. от АК - Пазарджик и адвокат Ч. С. Ч. от АК - Пазарджик,
надлежно упълномощени, с пълномощно представено по делото.
С. Ю. Р. (ответник), редовно уведомена от предходното заседание, се
явява лично и с адвокат Д. И. Ц. от АК - Пазарджик, надлежно упълномощен,
с пълномощно представено по делото и адвокат Л. И. К. от АК - Пазарджик,
надлежно упълномощен с представени пълномощно в днешното съдебно
заседание и адвокат А. С. Г. от АК Пазарджик, надлежно преупълномощена от
Й. К. К. от АК - Пазарджик с представени пълномощно в днешното съдебно
заседание.
Вещото лице В. А. К., редовно призовано, се явява лично.
АДВОКАТ В.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Ч.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Ц.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ К.: – Моля да се даде ход на делото.
1
АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ на страните поотделно: запознати сме със
заключението на съдебно-психиатричната експертиза.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към изслушване заключението на съдебно-
психиатричната експертиза вх.№ 8130/20.03.2025 г. на вещото лице, същото е
в срока по чл. 199 ГПК.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В. А. К. на ** години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство или служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Обещавам да дам вярно заключение.
Поддържам представеното заключение.
Аз съм го описал подробно в експертизата - може да се каже за
ответницата, че е психично здрава и няма данни за синдром на
Мюнхаузен чрез делегиране, или още - чрез прокси.
По време на съвместното съжителство с ищеца имаше данни за 15
прегледа на детето в болнични заведения. Не трябва да забравяме, че тогава С.
е била в стрес и нейната тревожност от здравето на детето е довела до повече
прегледи на детето, а тези находки, които са счетени за находки за синдром на
Мюнхаузен, са подкрепени от бащата на детето и дядо му по майчина линия -
висока температура и кръв в урината.
Да, това е за един минал период, както казах.
Понастоящем няма опасност от злоупотреба с детето от страна на С.. В
2
бъдеще не мога да кажа, никой не може да каже.
АДВОКАТ Ц.: Това съмнение за синдром на Мюнхаузен се е породило у
лекари, които са педиатри, а не психиатри.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Разстройството на адаптацията е за минал период. Тя
е била диагностицирана с такова разстройство на адаптацията в
психиатричната клиника в Г.. Такова разстройство предполага психично
здраве само по себе си и е ограничено във времето.
Към момента на нашето изследване не съм открил признаци на
разстройство на адаптацията.
Разстройство на адаптацията възниква като реакцията на стрес, по-
голям от обичайното, или като реакция от дадена стресова ситуация. То е
свързано с тревожност. Дали ще се отрази на отношенията с близките, е
отделен въпрос.
В конкретния случай дали се е отразило на отношенията с близките, е
комплексен въпрос, тъй като самите взаимоотношения с близките са част от
стресовата ситуация и са взаимно свързани.
Съмнения на синдром на Мюнхаузен са изказани при престоя на
майката с детето в педиатричната болница и са изказани от лекуващия лекар.
Отхвърлянето на синдром на Мюнхаузен по-късно като диагноза следва
от това, че е била поставена диагноза разстройство в адаптацията, без да се
споменава за синдром на Мюнхаузен.
АДВОКАТ Ч.: Ако приемем, че е вярно описаното от лекарите в
педиатричната болница за действията на майката, това би ли дало основание
за диагноза синдром на Мюнхаузен?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Отговорът е не - синдром на Мюнхаузен предполага
дългосрочен ход, а майката след този епизод е коригирала поведението си.
Посещавала е консултации редовно, доброволно е била хоспитализирана в
психиатрична клиника.
"Дестабилизиращ ефект" аз го разбирам като повишаване на стреса и
повече тревожност. Няма нищо общо с коригирането на поведението по
отношение на действията върху детето, което са навели лекарите в
педиатрията на съмнение за синдром на Мюнхаузен.
Не знаем под въздействието на житейски събития – друга трудна
3
житейска ситуация, дали е възможно да се получи отново такъв ефект на
разстройство на адаптация и повишена тревожност, но смятам, че рискът не е
по-висок, отколкото при общата популация.
Казах, че синдром на Мюнхаузен предполага дългосрочно протичане,
т.е. дългосрочен ход, дали с прокси или без прокси.
Сега ще отговоря и на въпроса на адвоката защо синдром на Мюнхаузен
може да бъде диагностициран и без показанията на този, който го
предизвиква, т.е. лицето, на което се поставя диагнозата. Синдромът на
Мюнхаузен - това е фиктивно разстройство т.е., симулация на симптоми сам
по себе си - някой може да започне да симулира, че е болен, че има болки, че
страда душевно, физически, всякак, това е синдром на Мюнхаузен. Това е
старо определение, така да го кажем. В психиатрията се използват такива
думи, за да не се стигматизира пациентът. По-модерно наименование е
симулация или фиктивно разстройство, симулиране на симптоми. Когато
самия пациент си симулира симптоми, тогава е само синдром на Мюнхаузен,
когато е чрез прокси, той по делегация ги предизвиква у друг - у жертвата.
Проксито, тези дума на български е същата, означава по делегация, чрез
някой. Жертвата може да бъде дете, както и възрастен човек. Но синдромът на
Мюнхаузен предполага хроничен ход, за който се съди по действията на този,
който предизвиква синдрома, а не по неговите показания.
Естествено, че е трудно да се диагностицира, но най-важното, което
исках да кажа, е липсата на критичност на този, който предизвиква синдрома
на Мюнхаузен. Той не може да бъде разубеден с прости доводи, че няма
синдром на Мюнхаузен.
Мисля дори, че майката, след като са й били официално взети децата
така да го кажем, всъщност пак е прекарала доста време с тях.
Дори да не е прекарвала много време с тях, никъде няма данни, че тя е
ги е тормозила, в смисъл да ги води на лекар, да убеждава мъжа си или други
хора, че те са болни, че страдат - няма такива данни.
Мисля, че съм описал факторите, които предизвикват у С. Р.
разстройство на адаптацията.
На 25 страница от заключението /цитира/: „При С. са налице
дълготрайни стресови ситуации. Те са започнали още от проблемите в
4
семейната среда. С. се оплаква постоянно от патриархалната обстановка в
къщи.Според нея и свидетели тя е тормозена психически и физически".
Говорим за семейството на С. със съпруга и, не това на родителите и. Другото,
това е конфликтът с лекуващите лекари, които са били няколко на брой и
имали така разнопосочни виждания, да, различни виждания относно това, как
трябва да бъде лекувано детето и поведението към детето. Това са стресовите
фактори, които дават голямо отражение. Не трябва да забравяме и факта, че в
урината на детето от немските лекари са открити бактерии, което не е типично
за детската урина, и това се цитира не в един документ.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА поотделно: –
Нямаме въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.
АДВОКАТ Ч.: Госпожо съдия, ние оспорваме експертизата по
отношение на направените изводи най-малкото, тъй като според нас тази
експертиза не почива на събраните по делото доказателства и в частност за
престоя в Г., когато е останала, на данните от Г., което буди и съмнения за
изводите на експертизата. Подробни аргументи в тази насока ще изложа по
съществото на спора.
АДВОКАТ Ц.: Уважаема госпожо председател, с допълнението към
писмения отговор сме представили немски психологичен доклад, където е
посочена точно тази диагноза - „разстройство на адаптацията“ въпреки, че
„разстройство на адаптацията“ не е психиатрично заболяване, а е
психологично състояние, нали така. Също така от немската психиатрична и
психологична клиника в Г. е поставена същата диагноза „разстройство на
адаптацията“. В тази връзка оспорването на експертизата от ищцовата страна
е необосновано.
СЪДЪТ намира, че заключението на вещото лице е мотивирано и следва
да бъде прието по делото, тъй като то е дало отговор на всички поставени
въпроси, извършило е преглед на ответницата, които са го насочили към тези
изводи, съобразило е и данните по делото, и съдът намира, че няма основание
5
да се съмнява в точността на заключението. С оглед изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на Съдебно психиатричната експертиза вх.№
8130/20.03.2025 г. на вещото лице.
На вещото лице д-р В. А. К. да се изплати възнаграждение в размер на
500.00 лева, въз основа на представената справка декларация, по внесения
депозит от ответната страна.
УКАЗВА на ответната страна да внесе сумата от 115.78 лв.,
представляваща доплащане възнаграждението на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок за внасяне на сумата, която след това да
се изплати на вещото лице В. А. К..
Съдът ДОКЛАДВА:
Молба вх.№ 4992/18.02.2025 г. от адв. Д. И. Ц. и адв. Й. К. К. от
Адвокатска колегия - Пазарджик, пълномощници на ответницата С. Ю. Р. по
горепосоченото гр.дело, с която представят писмени доказателства и молят да
бъдат приети същите като новооткрити доказателства в подкрепа на техните
твърдения, а именно, че немските служби са установили по безспорен начин,
че ищецът И. М. Р. е работил без трудов договор и необходимите
разрешителни и е имал доходи като търговец на скрап, което е посочено в
документа: „Изслушване относно надплащане“ и в резултат на което
социалните помощи /обезщетения за осигуряване на препитание/ са били
отнети /спрени/ от 01.06.2024 г., а тези социални помощи са били не за ищеца,
а преди всичко за покрИ.е на нуждите и потребностите на децата им, дори
ищецът не е представил липсващите документи на 23.04.2024 г. на немските
власти, както е записано в документа „Отнемане на обезщетения за
осигуряване на препитание“, а на стр.2 от същия документ е записано:
“Предвижда се възстановяване на помощите от 2021г. -2023г.“, които пари
ведно с такси и лихви явно пак без да са получавани от тяхната доверителка
ще трябва да се връщат от нея, тъй като тя все още била негова съпруга и
отговорен и съвестен човек и имала трудов договор в Г..
6
Също така представя новооткрито доказателство: Справка
№114293/27.01.2025г. от Агенцията по вписванията, в която справка е
посочено, че ищецът не притежава никакви недвижими имоти.
СЪДЪТ връчва на пълномощника на ищцовата страна адвокат Ч. препис
от молбата от 18.02.2025 г.
АДВОКАТ Ч.: Госпожо съдия, считам, че тези документи са
неотносими, моля да не ги приемате, тъй като в периода за който се отнасят,
доверителят ми е бил в България.
АДВОКАТ Ц.: Госпожо съдия, както е записано в самота молба става
въпрос за възстановяване на социални помощи за периода от 2021г. до края на
2023 г., тъй като все още ответницата С. Р. се води на работа в Г., на нея ще й
бъде наложен запор за възстановяване на тези средства. Накрая има и справка
от Службата по вписвания, от която се вижда, че той няма недвижими имоти,
докато се твърдеше, че той има къща.
АДВОКАТ Ч.: Не сме твърдели, че притежава лично къща, а че той
живее в къщата на дядо си, заедно с майка си.
СЪДЪТ предупреди присъстващия баща на ответницата, че ще бъде
отстранен при следващото поредно нарушаване на реда в съдебната зала чрез
изказвания, за които не му е дадена думата.
СЪДЪТ намира, че представените преписи на писмени документи с
докладваната молба са свързани с отношенията на страните, с пребиваването в
Г., с доходите им в тази държава. Самият факт, дали ищецът по това време е
пребивавал в Г., и второ, за кой период се отнася, е спорен, следователно не е
несъмнена тяхната неотносимост, и счита, че следва да бъдат приети, и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
7
на писмени документи с молба вх.№ 4992/18.02.2025 г. от адв. Д. И. Ц. и адв.
Й. К. К.:
1. Отнемане на обезщетения за осигуряване на препитание.
2. Изслушване относно надплащане.
3. Справка №114293/27.01.2025г. от Агенцията по вписванията.
АДВОКАТ Ц.: Госпожо съдия, освен това са относими, тъй като касаят
период помощи за период, в който децата трябва да посещават детска градина,
а те не са посещавали.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило по делото:
Писмо вх.№ 6248/28.02.2025 г. Агенция за социално подпомагане, ДСП
– С., във връзка с писмо на РС Пазарджик по гр.д. № 2454/2024г., приложено
изпращат следните документи:
- Писмо от Министерство на правосъдието с вх. № 04-00-
1393/17.07.2024г
- Молба с peг. № 16-05-52/2024г.
АДВОКАТ Ч.: - Да се приеме.
АДВОКАТ Ц.: - Да не се приема, тъй като немския доклад не е
обективен и безпристрастен.
СЪДЪТ счита, че евентуалните необективност и пристрастност не
правят доказателството недопустимо, отразените в него факти ще се оценяват
наред с другите доказателства, и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с писмо вх.№ 6248/28.02.2025 г. Агенция за социално
подпомагане, ДСП – С., във връзка с писмо на РС - Пазарджик по гр.д. №
8
2454/2024г., с приложени документи:
- Писмо от Министерство на правосъдието с вх. № 04-00-
1393/17.07.2024г
- Молба с peг. № 16-05-52/2024г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх.№ 2811/29.01.2025 г. от адв. Д. И. Ц. от
АК-Пазарджик и адв. Й. К. К. - адвокат от Адвокатска колегия - Пазарджик,
пълномощници на ответницата С. Ю. Р. по горепосоченото гр.дело, с която се
иска да им бъде издадено съдебно удостоверение, за което били направили
искане и което е допуснато в първото с.з. по делото, което съдебно
удостоверение да послужи пред ДСП-гр. С. относно издаването и
получаването на всички протоколи, които са съставени от служители на ДСП-
гр. С. при проверките на децата: М. И. Р. на четири години и Ф. И. Р. на една
година в къщата на баща им И. Р. и в къщата на майка им С. Ю. Р. за времето
от 2024 г. до м. януари 2025 г.
Също така въз основа на направеното и допуснато искане в първото с.з.
по делото представят и молят, да бъдат приети като доказателство по делото
USB- устройство /флашка/ съдържащо видеоклип от 23.01.2025г., показващ
синини и наранявания по ръцете на детето М. И. Р. на четири години, които
синини и наранявания са получени в къщата на баща му И. Р., видеоклипа е на
български език, съдържа само една турска дума „Ане“, която означава
„Майко“. Молят същото USB-устройство /флашка/ съдържащо видеоклип от
23.01.2025г., да бъде гледан в съдебно заседание на 28.03.2025г.
АДВОКАТ Ч.: Възразявам по приемането на това USB-устройство
/флашка/, защото е от период след образуването на делото, следователно няма
твърдения в отговора на ИМ за обстоятелствата на клипа и освен това в този
период децата са били при майката.
АДВОКАТ В.: Липсват доказателства кой е заснел тези флашки и дали
материалът на тях е достоверен, за това трябва да се назначи техническа
експертиза.
АДВОКАТ Ц.: Уважаема госпожо председател, няма как да се
9
представят тези доказателства нито с отговора, нито с допълнение, тъй като
тези обстоятелства са възникнали много след отговора на ИМ. Освен това
когато става въпрос за деца, не могат да се преклудират доказателства.
Съдът намира, че възникването на фактите, които се установяват с
клипа, след подаването на отговора на ИМ не прави доказателството
неотносимо, тъй като този факт пак може да има отражение към миналите и
настоящите отношения на съпрузите и на всеки от тях към децата. Не е
недопустимо приемането им само по себе си и поради това, че не е ясно от
кого е правен клипът, от кого са нанесени синините - това е проверка, която
може да се направи на всяко едно доказателство, но не е условие за неговата
допустимост. Но съдът намира, че не е необхоД. да се възпроизвежда и
прилага към делото това доказателство, тъй като дори и да се установи, че
детето в някакъв период е имало синини, това няма да изясни безспорно нищо
от съществените факти и ще допринесе много малко за доизясняване на
спора. С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за приемане на флашка с видеоклип
като доказателство и ВРЪЩА USB-устройство /флашка/ на ответната страна.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх.№ 7375/13.03.2025 г. от адв. Д.
И. Ц., пълномощник на ответницата С. Ю. Р. по горепосоченото гр.дело. С
оглед на факта, че с допълнение към писмен отговор с вх.№23334/24.09.2024г.
са представили и доклад от немски психолог с превод, в тази връзка
представят и идентично психологично изследване на ответницата С. Ю. Р.,
което е извършено от български клиничен психолог - М. Б., която след
необходимите изследвания в заключение е записала, че ответницата по делото:
"няма невротично депресивно състояние" /не "неврологично", както се сочи в
молбата/ и "памет и интелект в норми.“
АДВОКАТ К.: Ответницата доброволно се е явила на преглед, само да
10
уточня.
АДВОКАТ Ч.: Аз възразявам по приемането на това доказателство,
имаме експертиза в тази насока. Освен това самият психиатър заяви, че това е
психиатрично разстройство, а не психологично и считам, че първо е
неотносимо и второ, не е от компетентността на това лице - психолога.
СЪДЪТ счита, че няма причина да приеме, че изследването не е в
компетентност на психолога: той изследва качества на личността, както
изброените в документа, които качества на личността са предмет на
изследване на психологията, която е наука с допирни точки до психиатрията,
но изследва не заболяванията, а характеристиките на личността, а качествата
на съпрузите имат отношение към предмета на спора и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представените преписи
на писмени документи с молба вх.№ 7375/13.03.2025 г. от адв. Д. И. Ц. от АК-
Пазарджик - заверено копие на психологично изследване на ответницата С. Ю.
Р..
СЪДЪТ докладва молба вх. № 8249/21.03.2025 г. от адв. Д. И. Ц.,
пълномощник на ответницата С. Ю. Р. по горепосоченото гр.дело, с оглед на
съдебно удостоверение с изх. №1451/04.02.2025 г., което е издадено по
горепосоченото гр. дело представят и молят да бъдат приети като писмени
доказателства допуснатите по делото протоколи, съставени от служителите на
ДСП-гр. С. при проверките на децата: М. И. Р. на четири години и Ф. И. Р. на
една година в къщата на баща им И. Р. с адм. адрес: с. К., ул. ***** № *, общ.
******** и в къщата на майка им С. Ю. Р. с адм. адрес: с. К. , ул. ******* № *,
общ.********* за времето от 2024г. до сега м. януари 2025г., от които
протоколи според молбата е видно, че служителите на ДСП-гр. С. не са
извършвали ежемесечни наблюдения и посещения на семейството в с. К.,
както е записано в приложения по делото СОЦИАЛЕН ДОКЛАД с Изх.
№ПР/Д-РА-С/50- 001/14.01.2025г. на стр.3,ред 7-ми, също така буди съмнение
11
фактът, че в протокол 18.10.2024г. не е вписан ищецът И. Р. и няма негов
подпис, тъй като най-вероятно по това време той е бил в Г. и ответната страна
счита, че приложените по делото два социални доклада не са обективни и
безпристрастни, тъй като служителите на ДСП - гр. С. не са проверили
получената информация, верен е само фактът, че детето М. Р. е записано на
детска градина в с. К., но то почти не я посещава, поради което и не говори
български език, а същото време разбира немски език, защото е посещавало в
Г. детска градина.
Също така представят по делото съобщение до съпруг недлъжник - С.
Ю. Р. с Изх.№2598/21.02.2025г. по Изп. д. №187/2025г. по описа на ЧСИ Г. З. с
Per. №*** с район на действие ОС-Пазарджик от което е видно, че ищеца по
делото И. М. Р. е длъжник по това изп. дело, което е лош пример за
възпитанието на децата и не е ясно как ще се грижи за децата си, когато той не
може да си плати задълженията.
АДВОКАТ Ч.: Аз оспорвам приемането на съобщението от ЧСИ, тъй
като то е за запор.
АДВОКАТ Ц.: Представяме това съобщения за опровергаване на
твърденията, че ищецът работи в България и взима по 150 лв. на ден.
От съобщението се вижда, че той има задължения, а когато един човек
взима по 150 лв. той би си платил задълженията за МДТ.
В тази връзка искам само да съобщя, че има съобщение на името на И.
Р., че с НП в Г. го търсят за наложена глоба.
Съдът счита, че следва да се приемат протоколите, не е спорна тяхната
относимост, съобщението от ЧСИ, също хвърля известна допълнителна
светлина върху спора, тъй като доизяснява доходите и отношенията на
страните, и
О П Р ЕД Е Л И:
12
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на документи с молба вх. № 8249/21.03.2025 г. от адв. Д. И. Ц., пълномощник
на ответницата С. Ю. Р., а именно: заверено копие на протокол от 13.01.2025г.
от ДСП - гр. С., заверено копие на протокол от 03.01.2025г. от ДСП - гр. С.,
заверено копие на протокол от 18.10.2025г. от ДСП-гр. С., заверено копие на
протокол от 24.07.2025г. от ДСП - гр. С. /И./, заверено копие на протокол от
24.07.2025г. от ДСП - гр. С. /С./, заверено копие на протокол от 26.09.2025г. от
ДСП-гр. С. и заверено копие на съобщение до С. Ю. Р. с изх.
№2598/21.02.2025г. по изп. д. №187/2025г. по описа на ЧСИ Г. З. с рeг. №***.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Я. М. М..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Я. М. М. на ** години, роден на ******* г. в село К., живущ в село К.,
български гражданин, женен, неосъждан, родство – дядо на ищеца по делото.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Ищецът ми е внук. Ние сме социално, как да Ви кажа, такава общност,
обкръжението на И. сме ние. В момента не живеем в една къща, в едно село
живеем.
13
И. живее в много хубава къща, на И. е лично негова, не е на майка му.
Искам да кажа майката прехвърли имота на сина си. Къщата е собственост на
И. Р.. Има проект, план и всичко.
Не, той не е прехвърлял къщата на майка си. И. в тази къща живее може
би от 2021 или 2022 година, с точност не мога да Ви кажа.
В тази къща живее И. с двете деца в момента, майка му и братчето му.
За децата се грижи И. и майка му и братчето на И.. Има и трети лица,
които му помагат. Тези деца, малката сега ще я записваме на градина, а
момчето ходи на градина редовно, не боледува, откакто е при нас.
Аз не вярвам да е имал някакво заболяване преди, защото е много
жизнено дете.
Проблем малкият имаше в К., защото майката караше постоянно детето
на лекар. Представяте ли си, майката вкара детето 15 пъти на лекар го води, а
на личния лекар не знам колко пъти го води.
Последният престой на детето - не беше болен, нямаше никакви
оплаквания от нищо. Аз бях първият, който казах на моя внук: „Не се
притеснявай детето ти не е болно от нищо“, защото той ми казваше: „Жената
говори, че детето е болно“.
Не може едно дете - да допуснем, че боледува от бъбреци, айде,
бъбреците да допуснем, но от простата да боледува, не е възможно. Аз съм на
70 г. и да разбера... да е болен от бъбреци може, но от простата?
Детето в болницата с нея, но детето постоянно всяка вечер плаче и
лекарите се усъмняват, защото детето е здраво, пък плаче. Тогава решават да
сменят бащата и майката и когато е с бащата, детето е спокойно и не плаче.
Лекарите се усъмниха в нещо и казват: „И., отивай да взимаш малката и ела".
СЪДЪТ поради спор между адвокат Ч. и бащата на ответницата
отстрани от залата бащата на ответницата.
ПРОДЪЛЖАВА разпитът на свидетеля:
Казват на И.: „Има ли шанс да дойде майка ти от България да гледа
децата?“. Той казва: „Да.“ Изкарват билет на майката и тръгва, и дават децата
14
на майката на И.. Забравих да кажа нещо – оказа се, че моята снаха, беше
моята снаха, вече е невъзможно да ми стане пак снаха, моята бивша снаха
играеше нещо, но в последствие лекарите написаха всичко, какво прави тя с
детето. Затова викнаха майката, която взема децата и дадоха на нея отделна
квартира, и казаха, че тя няма право да гледа децата, да ги вижда. Има право
само в присъствието на бабата, т.е. на дъщеря ми, да ги гледа. И социалните се
интересуваха, казват на дъщеря ми, че има вероятност децата да бъдат взети,
само ако веднъж видят, че децата отиват у нея. Те решават да дойдат в
България. Тука идва И. с децата. Намираме лекар, семеен лекар, големия го
записваме на училище и никакво боледуване.
И в момента децата бяха при нея последно вчера, децата не са на
училище. Детето не е на градина. Разбрах оня ден, че направо на пътя е
напляскала малкия, защото казал на дядото на И.: - „Дядо, какво правиш,
деде?“ и тя го набила. И сега ако я питаме: – „Защо детето не е на градина?“,
ако може да ми обясни. На другия дядо на И. го е казал, не на мен.
Децата живеят при бащата и имат много добро социално състояние.
Когато иска, ние на ответницата ние й разрешаваме, да вижда децата от
морална гледна точка, въпреки че трябва да е в наше присъствие. Но тя ги
взима само преди делото. През другото време тя не е в България, а в Г..
Децата няма как да не са привързани към бащата, те живеят с него.
Те общуват с приятели, имат си приятели, свикнали са с тези деца,
играят, смеят се, самото место, дето е И. е 5 дка – стадион. В момента баща му
е с голям камион и ремарке. Отива в Г. докарва две коли и ги продава,
автовоз, добре. Друго - през свободното време моят син е работодател, вуйчо
му - дава му работа да не бездейства, т.е. има и други доходи.
Да ви кажа бях на екскурзия в град К. при дъщеря ми, не си спомням
годината.
Сега слушай - цялото село работи в К. и аз не мога да измисля тези неща
от себе си, защото дъщеря ми, внукът ми живяха там.
Аз не съм ходил да говоря с лекарите, това което се е случило в
болницата го знам от дъщеря ми и от внук ми.
И. има приятелка, но не живеят на семейни начала. Предполагат, че
ходят, разкарват се. Предполагам, че и вие сте имали приятелка и знаете как е
15
на млади години. / свидетелят се обръща към адвокат Ц./
Докато са били със С., не е имал отношения с това момиче.
Живяли са с децата в България, но без нея. Тя се има за много висока,
много красива, високо че стои, и нас ни има за мишки.
Мисля, че детето М. не е оперирано тук в България. М. започна да
говори български сега в детската градина. М. с нас говори на турско-
български, и на двата езика, а в детската градина на български.
Аз дойдох тук, за да помогна на съда, да кажа И. не се отделя от децата
когато не е на работа. Майка му на И. ги води децата на градина или братчето
му когато той е на работа.
Той отива в Г. за 15 дни някъде зависи какви коли ще намери, разбирате
ли, това е бизнес. В събота и в неделя децата идват при нас и ни пита, той е
много любознателен и пита: „какво значи ключ?", "какво значи крик?“.
Сега ще ви кажа нещо - няма човек, който да ми повярва, С. манипулира
И., той много я обича. Те трябваше да се разделят много по-рано.
И. работеше в К. желязо. Нормално е да отиде например в Мюнхен, тъй
като там колите са по-евтини.
В болницата като е лежало, детето е било и с бащата.
АДВ. Ц.: Правим искане да бъде отстранена майката на ищеца Ф. Я..
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ Ф. Я., че при по нататъшни нарушения на реда в
съдебната зала ще я отстрани.
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА.
СВИДЕТЕЛЯТ: Ходили са 15 пъти в болницата, защото И. ми казва, че
тя казва, че детето е болно. Лекарите казват, че не е, обаче И. ми вика, тя има
някакво хоби да ходи в болницата с него, по принцип говоря. Аз казвам
истината, вие какво искате, мислете.
Имам средно образование, през 1974 година съм завършил. Нямам
медицинско образование, само знам, че детето е здраво.
Не съм ходил друга година в Г., освен този път, когато ви казах.
16
Пет години ми е снаха, тя знае, че аз съм го отчувал.
Това го знам от дъщеря ми и от И., тя ми се обаждаше по телефона и И..
За децата, когато И. го няма, се грижат майка му и брат му, той има брат
много уравновесен и работар.
Когато тя, С., е била в болницата с голямото дете, И. гледаше малкото
дете.
Моята дъщеря, докато детето беше в болницата, беше в село, но по
принуда викнаха И. в болницата и казаха на И.: „Веднага майка ти да тръгне
от България“, и тя като дойде, влезе в болницата.
Не си спомням дали някой от другите 14 пъти, когато детето е било в
болницата, дъщеря ми е била в Г..
От доклада на немците това лично аз съм го чел и се потвърдиха думите
на дъщеря ми и на внук ми. Докладът не ми е изпратен на мен. Ами сега - дали
са ми го, във всеки случай не ми го е дал адвокатът. Имайте предвид, че
немските власти се интересуват от това дело, бихте ли ми казали... Дали са ми
доклада дъщеря ми и внук ми.
Аз не разбирам немски, но беше преведено на български още в Г..
Доброто на децата е при внук ми.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Свидетелят остана в съдебната зала.
АДВОКАТ Ц.: Госпожо съдия молим само да заменим М. Д. с М. С. Р..
АДВОКАТ Ч.: Не възразяваме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото М. Д. на ответната страна.
17
ДОПУСКА като свидетел по делото М. С. Р..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. С. Р. на ** години, роден на ******* г. в село К., живущ в село К.,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Н село К. община С. живея. Това, което виждам всеки ден е, понеже те
купиха училището „Х. С.“ в селото - началното училище, имам кафене до тях
на улицата и наблюдавам всеки ден живота на селото. В селото има още едно
училище, те купиха малкото.
Да, всичко от живота на селото минава пред мен.
Те сега живеят в сградата на училището, М., Ф. децата и новата снаха с
детето, тя има и детенце, Г. се казва снахата, детето не знам как се казва. Тя е
от гр. С..
Аз ги познавам от И. и С., откакто са родени. Познавам на И. баща му,
дядо му, всички, които живеем в този кръг.
И., да ви кажа честно, много рядко го виждам там. Виждам го с някакъв
камион, някой път чистят училищния двор от храсти. Някой път го виждам с
някои коли докарва, продава.
Аз имам няколко виждания, той има шлеп – значи ремарке, така се казва,
шлеп. Значи, той има шлеп, на който може да качи две коли, може и да качи
една. Притежава такъв шлеп. Внасят, изнася коли, такава е работата на
момчетата.
Новата му снаха Г. и тя се движи с камиона, виждал съм ги вътре
двамата - мъж и жена са, няма да се движи с моята булка.
Аз не съм виждал С. да излиза по хранителните магазини. Аз
семейството й го познавам, нея я знам като момиченце. Сега изобщо не е
тръгнала да ходи по магазините в селото.
18
В последно време тя откакто идваше от Г., не съм я виждал да се
разкарва с децата из селото.
Виждали сме на И. майката, бабата, да водят трите деца, двете на И. и
третото, на Г..
Поне един-два пъти съм виждал И. да се разкарва с трите деца.
Искам да ви кажа, че съм работил 20 години като кмет на село К..
Семейството на И. също са интелигенти хора, не са прости хора, не са
неграмотни. Аз също съм шокиран, защото като се ожениха ние се радвахме.
И. е бил и добър футболист и грамотен човек, бяхме много доволни от това
семейство. На следващо място като дойде време за развода, ние останахме
шокирани 80 процента от населението.
Освен това, че те са живеели в Г., повечето неща не са ни ясни, как се е
стигнало до този етап. Обвинявам майката Ф. защото баща му е починал. Аз
мислех, че И. няма да допусне да се раздели с жена си, защото подкрепата е
сто процента от бащата на С..
Наблюдението ми е това, че бащата на С. взима децата, купува им
детски автомобили виждам го, че милее за внуците, храни, облекло, всичко им
купува. Виждам го, че милее за внуците си.
Основната фигура в едно семейството е майката, майката Ф. е виновна
най-вече. Тя трябваше да изгради подкрепа на това младо семейство, не така,
тя трябваше да им да даде подкрепа, а не да разделя децата.
Не съм чул И. да е упражнявал физическо насилие върху С..
АДВ. Ч.: Искам да бъде протоколирано, че свидетелят ме заплаши с
физическо саморазправа, каза ми: „Ще видиш какво ще правим“.
СВИДЕТЕЛЯТ: Не знам С. да е упражнявала насилие върху децата си.
Това е невъзможно.
Госпожо съдия, искам в заключение да кажа, една кокошка, когато мъти
яйца, изкарва пилета. Кокошката с разперени крила ги пази от дъжд, от вятър
и друго, и С. какво иска от това дело, иска да си ги вземе децата и да си ги
отглежда. При нас майката е най-свещеното и не може да си остави децата на
улицата. Тя какво ще прави чистачка ли ще стане, какво ще прави, ще си гледа
19
децата, това е. Тя има образование и ще работи.
Бащата на С. в комплект с цялото семейство са в Г..
Когато стана конфликта между С. и И., майката на И. беше в Г..
Аз не знам какво е станало там.
Бащата на С. беше под името господин Ю. Д., беше футболист в
националния отбор, той не може да допусне такъв гаф – да ходи при И. и да му
вдига скандали. Това е измислена работа.
С. днес е в дома си, но утре може да замине. Ние сме европейци, можем
да заминем навсякъде.
На баща й регистрацията е в село К.. Не знам в Г. дали има регистрация,
ако искате, проверете.
Аз искам да кажа госпожо съдия, да не допускаме децата на С. да
останат на улицата без нея.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетеля от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Т. К. К..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Т. К. К. на ** години, роден на ******** г. в село К., живущ в с. К.,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
20
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Падам се калеко на С..
Аз И. и С. ги познавам от детството. Сега – в началото добре се
разбираха, но впоследствие след това започнаха някакви разправии от страна
на госпожа Ф. Я.. От там насетне тръгнаха работите наопаки. В началото се
разбираха добре.
Децата съм карал много пъти в болницата с моята съпруга С., и тя се
казва С., и с майката на децата С..
Не са предоставяли редовно децата доброволно на С.. За много малко
време са предоставяни децата. Ами то идваше и полиция, за да вземат децата.
Децата в момента, когато бяха при майката, изобщо не искаха да ходят при
бащата, даже детето М. изпадаше в шок. И гледам да успокоявам детето, но
детето - абсурд. Малкото е на годинка, то какво разбира – нищо не разбира.
Лично аз отивах да взимам децата.
Семейството на С. са пускали молби до социалните в С., за да виждат и
вземат децата.
И от тука имаше един Р. Р..
АДВОКАТ Ц.: Сега е Р. Х..
СВИДЕТЕЛЯТ: И той съдействаше да вземат децата. Присъствал съм на
среща с майката, точно тогава беше и полицията. Децата бяха много
щастливи, все едно са в рая.
Майката си играе с тях все едно си играе с приятели.
Ама никогаш майката не е настройвала децата против баща им. Даже тя
ми викаше: „Вземи децата, нека да видят баща си“. Даже и на детето си вика:
„Отиди, майко, той ти е баща“. Детето вика не, та не.
Детето вика: „Страх ме е да отида при него“.
Питам защо не иска, той ти е баща, тя ти е баба, той ми вика: „Там не
искам да отида“.
Лично съм питал бащата, той е тук - Защо го е страх от тебе. Той ми
вика: - „Много галено го държат там!“ И аз тогава пак го питам: „Толкова ли
строго трябва да го държиш, та го е страх от теб? И вместо да се радваш то да
21
те прегърне...“.
Сега в момента живеят и при майката, и при бащата в момента. Тя живее
в Г.. Когато майката е в Г., децата са при бабата по бащина линия.
Преди четири месеца съм карал децата в "Хигия", преди това пак към ги
карал, защото децата са били болни. Тя когато е в България, децата идват.
Детето първо беше с червено гърло, прахчета нещо, стомаха го боляло,
нещо от този род.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Свидетелят остана в съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Р. Я. Х..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Р. Я. Х. на ** години, роден на ******* г. в гр. П., живущ в село Г.,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Братовчед съм на таткото на С. и приятел на дядото на И..
С дядото се знаем от деца за дядото на И. говоря – Я.. С Д. какво да се
знаем - ние сме рода.
Аз съм ходил на мачове на И.. Аз съм запалянко. С дядото се знаем.
Преди нямам впечатление как са живеели в Г., но след вече иска за
22
развод от И. имам впечатления, защото аз ходя редовно в К., защото моята
вуйна, която е прабаба на С., живее сама и аз ходя да видя дали има нужда от
нещо.
В няколко случая аз бях свидетел, когато не се даваха децата доброволно
на С. при нейни идвания в България. Извика се полиция и благодарение на
някои горещи молби се взимаха децата. Децата не се даваха така на
доброволни начала.
При всички случаи когато тя иска да си вземе децата се обръща към
полицията или към социалните служби. Даже аз лично съм водил С. в
социалните служби и в полицията да пуска молби.
Даже вчера с дядото Я. си правихме мохабет в К., ние сме приятели,
нищо, че по някои въпроси можем да спорим. Но когато се касае за децата
няма какво да спорим, аз смятам, че децата са най-добре при майката и мисля,
че условията при майката са много по-добри. Той като се прибира от бащата,
дори псува. Условията в Г. са особено по-добри. Аз не знам децата как се
чувстват при баща си, но как болезнено детето се травмира, когато трябва да
го закарат при бащата. Болката е голяма, рев, плач аз съм присъствал заедно с
посредника Туран, малкото още не усеща, но голямото момче усеща и е
травмирано вече.
Майката при всяко идване се чуди как да задоволи нуждите на децата и
като облекло и като внимание. Даже това нещо са го забелязали и детската
градина на М., че когато майката е тука, той започва да си променя
поведението.
От семейството на майката имам информация, че М. е претърпял
операция или две операции в Г., имал е някакви затруднения при уриниране,
нещо като цистит. Не знам дали в България е лежало в болницата детето, може
и да е лежало във връзка с цистита, не съм сигурен. Иначе тя в България го
водеше на лекар. Тя все пак е медицинско лице и знае за какво стана въпрос.
Какво говорите – не, майката не е проявявала насилие спрямо децата. М.
се радва, разбира се. Когато идват да го вземат да се връща при бащата, много
тежко го преживява, стигало се е до припадък.
Според мен до развод се стига, защото едната страна не споделя
чувствата на другата страна – И. не обича жена си.
23
О, да И. е женен за жена с едно момченце. Чух името на жената, не съм
го запомнил, Е. ли, Е. ли, почти не ме интересува, не съм запомнил.
Припадъкът беше на предпоследното дело.
Не сме викали лекар. Детето не беше за викане на лекар, казах "до
припадък".
Детето е при баба си Ф. когато майката не е в България. С Ф. си говорим
общи работи, говорим си и за детето.
Не мога да кажа за какви заболявания е водила майката децата на лекар,
но предполагам, че за същите, за каквито и за в Г..
В Г. децата също живееха при майката, но в много по- голям степен
грижите бяха от страна на родителите на С.. Тя си идва заради делата, когато е
необхоД., сега е тук от доста време от 20 дни.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Освободи се свидетеля от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към изслушване на страните по делото:
ИЩЕЦЪТ: Като бяхме в Г., С. постоянно ми викаше, че детето М. е
болно.
Аз немския не го разбирам много добре и нямаше как да говоря с
лекарите.
Това се случва една сутрин докато аз спях в 09.00 часа социалните
дойдоха, аз объркан, имаше за превод една българка и почнаха да ми
обясняват, че майката на М. му причинява медицинско насилие. Даже бащата
на С. аз го извиках да чуе да не каже, че аз си измислям. Стана обяд и ми се
обадиха от болницата и ми казаха да взимам малката с мене и да идвам в
болницата да не са при нея, че е опасно за децата.
24
Тя постоянно ми казваше, че М. има проблем в бъбрека, че има тумор на
бъбрека и че му са правили химиотерапия. Даже ми каза, че на малкия скоро
ще му падне косата от химиотерапия. И при изписване на децата от болницата
с мен беше братовчед ми Денис, той знае много добре немски, той е учил там,
казаха, че С. е болна. Аз разпитах за тази химиотерапия и за бъбреците и те
ми казаха, че детето е здраво. След като излязохме от болницата С. стана
много агресивна към мен и ме заплашваше, че ще даде децата на немските
служби - да не са нито при мен, нито при нея.
Аз от страх отидох при моята леля да живея с децата и с майка ми и
същия ден С. изхвърля от прозореца моите дрехи и на майка ми. Тя вкъщи
като живеехме, тя постоянно чупеше, викаше пред М.. Тя постоянно
създаваше проблеми и след проблемите М. постоянно имаше температура и тя
ме викаше постоянно.
Медицинските служби ми казаха, че ако майката се приближи до децата,
„ние взимаме децата при нас“. Аз нямах намерение да се разделям от нея, но
тя просто не е за семейство. Тя мисля, че тя не трябва да притежава тези
хубави деца. Аз ги искам при мен на сигурно място.
Също така като майка говори на хората, че тя ще ходи с децата в Г., как
може една майка да знае, че децата й ще се отнемат в Г., и тя да иска да ходи с
тях там.
Тя също така манипулира М., докато е при мен, да не ходи на детска
градина. Също така плаче и аз съм питал М. защо, плаче и той казва: „Майка
каза да не ви искам“.
Тя като си дойде аз я съжалих, като майка й дадох децата да ги види.
После се обадих на нейния братовчед да ми даде децата да си ги видя. Тя
казала: „Няма да дам децата“. И досега, откакто си дойде, двете деца са при
нея, не ми ги дава. Съобщих даже в полицията, пуснах й молба.
Тя като си идва от Г., взима децата. Аз една година и половина ги
гледам. Не може една майка да остави децата и да отиде в Г.. Като си ги иска,
една майка трябва да стои плътно до тях. Аз не смятам, че е редно една майка
да си вижда децата през три месеца.
Децата са много щастливи при мен. М. е много спокоен. Даже скоро
видях детето и то ми вика така: „Татко, чакам майка да си ходи в Г. и идвам
25
при тебе!“
Когато отида да ги търся, детето се крие, защото като е с нея тя го
заплашва и като е сам, идва при мен. Вика на малкия: "Баща ти умря!“.
ОТВЕТНИЦАТА: Той казва, че твоят баща е умрял!
ИЩЕЦЪТ: Децата са абсолютно щастливи при мен, нито боледуват.
Децата трябва да са при мен, защото майката на М. причинява медицинско
насилие.
Защото като влязохме в болницата, М. не уринираше кръв при мен, а
при нея уринираше кръв. Наблюдаваха ме и мен в болницата.
ОТВЕТНИЦАТА: Искам да кажа нещо - всичко, което той каза, е лъжа.
Той много добре знае как се грижа за децата. Болницата не е хотел, аз съм
лежала там на пода, за да си излекувам детето, защото имаше едно легло и
един дюшек и аз съм лежала на пода да се излекува моето дете.
Второто, което искам да кажа И. Р. никога не се е грижил за тези деца
като баща. Моят баща е полагал повече грижи за тях от него. Даже И. ми
казваше да съм биела М., иначе щял да стане лигавник, да, лигав, вместо да му
угаждам, защото аз моето дете с пръст до сега не съм го ударила. Казва ми И.
също: „Аз съм на 26 г. и майка ми ме бие още".
Защо сме стигнали до този развод, това е постоянен тормоз, стрес от
господин И. Р., който сега се прави, че не е докоснал и една калинка.
Абортирах второто си дете след М., защото той ме наби.
С тази жена, с която сега живее на семейни начала, тогава ходеше в
Мюнхен и ме наби и ме хвърли на парното, защото го хванах с тази жена и го
питам дали това е вярно, защото тя ми прати един видеоклип как спи той с
тази жена.
Освен това той взимаше парите, които са отпуснати за децата, това са
парите, които се отпускат за социално слаби семейства. Тези пари той ги
взимаше и той ме оставаше без храна.
Свекърва ми твърди, че е дошла да гледа децата от България, а тя е
26
живяла постоянно в Г. заедно с мен в една квартира, там бяхме седем човека.
Тези пари бяха отпуснати на мен, тъй като той не работеше в Г.,
работеше на черно желязо и даже крадеше желязо, и полицаите като го
хванали в Г., че работи желязо, и има дело. В Г. има закон, ако си социално
слаб, не можеш да работиш незаконно, трябва всичко да е законно.
И нашите отношения с И. Р. дай боже по-бързо да се разведа, той си взе
друга жена и живее с нея от 10.09.2024 г. Даже са сключили и религиозен
брак, на който е присъссвал и г-н В., да, за адвокат В. говоря, на годежа. На
този религиозен брак дядото на И. лично е докарал този мюфтия от Велинград
ли, Сърница ли беше, не го знам, защото в нашата религия ако нямаш законен
или религиозен брак, нямаш право да живееш с този партньор.
Откакто съм се омъжила за него, семейството на И. постоянно ме
обиждаше наричаше ме луда, болна и свекърва ми е единствената причина да
дойдем тук и да се запознаем с вас.
Свекърва ми казваше на И.: „Абе И. толкова ли си обичаш децата,
повече от мен ли? Аз съм останала без мъж заради вас“.
Госпожа Ф. Я., бившата ми свекърва, не ме допускаше да има добри
отношения с И..
Свекърва ми казваше: „Дори и пет деца да имаш, няма да позволя на И.
да живее с теб“.
Това го правеше, защото искаше от мен да съм слугиня и да нямам
мнение. Защото аз го молех И. да купим нещо да децата, той ми казваше да
питам майка й, да взема нещо на децата, трябва да питам майка й /майка му/,
и аз взимах пари от моя баща, защото нямахме и хладилник в къщи. Всичко,
което е купено за децата в къщата, е благодарение на моя баща.
Да ви кажа, г-жо районен представител, да се плашите да кажете нещо
на мъжа ви, че искате нещо, просто в стрес и веднъж си отворих устата и
дойде хазяинът и ни изгони, защото сме много хора, седем човека. Ф. започна
после работа незаконно при турците. Тя като видя, че И. ме защитава, тя си
разкъса блузата и излезе и ние я търсихме.
Когато на 18.03.2025 г. е извикал полиция да му дам децата, преди това
ние бяхме говорили с моя братовчед, че ще му ги дам за 1-2 дни и после ще ми
ги върнат.
27
След три дни имаше рожден ден неговата нова жена и как аз мога да
разреша, и госпожа Таня Г.а от детската градина каза, че е най-нередовно в
групата.
Аз не мога тази жена новата, дето е била с четири предишни брака, да
позволя да живее с моите деца.
Аз искам моите деца да си ги гледам, тези деца имат нужда от майка. И.
е бил без баща, но е имал майка. Аз знам, че нито един тук не може да замени
мен като майката.
Госпожо районен председател, моля ви да дадете да си отгледам децата,
тъй като аз имам всичките обстоятелствата, тъй като съм минала по моя воля
през психиатър, психолог и имам финансова подкрепа от моето семейство, и
работя като медицинска сестра, и получих втората си професия - хирургичен
асистент.
Искам, госпожо районен съдия, моите деца да бъдат образовани, да не
бъдат като него дето ходи да гледа желязо или като свекърва ми да ходи по
улиците и да продава дрехи и той работи и ходи в Г..
Аз като майка искам да дам най-доброто за моите деца, аз имам най-
добрите и най-красивите деца. Аз лично ще се грижа за моите деца да станат
образовани, да не станат като баща си. Господин Я. М. твърди, че съм ударила
сина си, а това не и вярно – аз не съм удряла до сега детето си. С моите деца
имам силна емоционална връзка с двете си деца и с дъщеря ми тя е на 2
години. Свекърва ми не може да ме замени като майка. Тъй като тя е казвала
на моята рода, тъй като ние сме рода - да си взимам децата и да си ги гледам,
тъй като тя е стара и пенсионерка.
Не е вярно, че идвам само за делото, аз идвам и за децата и за да си
позволя две–три седмици престой тук, работя последователни смени, за да
наваксам отсъствието. Аз искам най-доброто за моите деца, без да се каже без
никакъв кусур за тях, на турски.
Моля за най-доброто решение за моите деца, защото съм дошла за тях
тук.
АДВОКАТ Ч.: - Представям списък на разноските. Нямам други
искания. Да се приключи делото.
28
АДВОКАТ В.: - Нямам други искания. Да се приключи делото.
АДВОКАТ Ц.: - Представям списък на разноските. Нямам други
искания. Да се приключи делото.
АДВОКАТ Ч.: - Възразявам за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, имат право само на разноски за един адвокат.
АДВОКАТ Ц.: - Също възразявам за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, имат право само на разноски за един адвокат.
АДВОКАТ К.: - Нямам други искания. Да се приключи делото.
АДВОКАТ Г.: - Нямам други искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВОКАТ Ч.: - Уважаема госпожо съдия, от името на моят доверител ще
Ви моля да уважите така предявените искове и да присъдите сторените
разноски. Моля за срок за писмени бележки, които ще представя по делото.
АДВОКАТ В.: - Моля да уважите ИМ и постановите решение, с което да
приемете за доказани исковете изложени в ИМ и присъдите и сторените
разноски по съображения, които ще изложим в писмени бележки.
АДВОКАТ Ц.: - Уважаема госпожо председател, считаме, че от
събраните по делото писмени и писмени два безспорно се доказва, че бракът
им е дълбоко е непоправимо разстроен и то по вина на ищеца И. М. Р.. Тъй
като същият не уважава и не зачита правовия ред, не уважава и не зачита
чуждата собственост и личността, това е най-малкото в случая, защото
ищецът години наред незаконно е присвоявал за личните си нужди отпуснати
в Г. пари за майчинство и социални помощи, които пари макар да са били
прераждани по негова банкова сметка тези пари са били преди всичко за
покрИ.е на нуждите и потребности на децата им.
Така ответницата С. Ю. Р. е останала без никакви средства за
отглеждането на децата си и е въвлечена във финансови задължения, които
29
продължава да изплаща. Също така към момента тя продължава да получава
съобщения така например НП от Г. на името на И. М. Р., което е приложено по
делото. Съобщения по ИД в Р.България с длъжник И. М. Р., също приложено
по делото и други негови задължения. В това число и съобщения от Г. за
възстановяване на социални помощи за периода от 2021 г. до 2023 г. вкл.,
приложено към наша молба от 18.02.2025г.
Уважаема госпожо председател въз основа на гореизложеното, моля да
постановите решение, с което да прекрати брака с развод брака сключен на
****2020 година между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка, по вина единствено и само на ищеца И. М. Р.
по делото. Исканията ни изложени в отговора на ИМ.
В заключение, да ни бъдат присъдени сторените разноски от
ответницата, а разноските от ищеца да не бъдат уважени.
Моля да ми дадете срок за по подробен анализ на фактите и
обстоятелствата в подробни писмени бележки, които ще представя по делото в
определен от вас срок.
АДВОКАТ К.: - Уважаема госпожо председател, моля да уважите
частично ИМ, като постановите решение, с което да прекратите като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на ищеца И. М. Р.. Да определите
упражняването на родителските права да бъдат на майката С. Ю. Р. и да
присъдите разноските на доверителката ми, моля да ни дадете възможност за
представяне на писмени бележки, в определен от вас срок.
АДВОКАТ Г.: - Уважаема госпожо председател, подкрепям казаното от
адвокат Ц., моля да ни се даде срок да представим писмена защита по делото,
в която ще изложим съображения с присъждане на разноските по делото.
СЪДЪТ ДАВА на пълномощниците на страните триседмичен срок за
представяне на писмени бележки по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 28.04.2025г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 19:00 часа.
30
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
31