РЕШЕНИЕ
№ 9437
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110170898 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от “Т С ” ЕАД против И.
П. П. и Д. Л. П. с искане да бъде установено, че дължат на
топлофикационното дружество сумите: за И. П. П., ЕГН ********** сумата
от 82,80 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до 31.08.2018г., за имот с
адрес ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.10.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 21.13 лв. за периода 23.09.2019г., до 03.10.2022г. за Д.
Л. П., ЕГН ********** сумата от 331,18 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018г. до
31.08.2018г., за имот с адрес , ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 84,52 лв. за периода
23.09.2019г., до 03.10.2022 г. Ищецът твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Ответниците в
срока по чл. 131 ГПК подават отговор, с който оспорват исковата молба.
Оспорват наличието на облигационна връзка между страните. Не оспорват
доставката на топлинна енергия и размера на исковете. Правят възражение за
1
изтекла погасителна давност, твърдят плащане.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно
призовани, се явяват и поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
2
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 23.08.2018 г. (л. 16 от делото) от който се установява, че
ответниците са продали на същата дата процесния апартамент. На основание
тези доказателства съдът намира за доказан факта, че за процесния период те
са били потребители по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията,
изложени в отговора на исковата молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
3
вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните
се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е изяснило, че
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер
на 413,99 лева.
По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период е извършено цялостно
плащане на задължението. Плащането е извършено на три дати, последната от
които е 23.09.2019 г.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за основателно. Искът е
предявен на 13.10.2022 г., а процесните периоди за доставка са: за топлинна
енергия – от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация София ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Т.е. погасени по давност
се явяват всички задължения на ответника за процесния период.
По отношение иска за мораторна лихва върху това вземане, съдът
намира, че той също е погасен по давност на основание чл. 119 ЗЗД, въпреки
че давността за него не е изтекла.
В заключение исковете са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК такива следва да се присъдят единствено на ответниците. От тях се
претендират по 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на
частно гражданско дело № 55431 от 2022 г. от всеки от тях и по 650 лева
заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на настоящото дело от всеки
от тях. Сторените разноски в рамките на частно гражданско дело № 55431 от
2022 г. не следва да се възлагат в тежест на ищеца, тъй като по това дело не е
доказано ответниците да са били представлявани от процесуален
представител, който да е осъществявал юридическо съдействие в тяхна полза.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, с който ал. 3 следва да се тълкува систематично,
страната има право на възнаграждение за един адвокат. Тъй като в рамките на
заповедното производство няма доказателства по делото да е участвал
адвокат, дори от ответниците да са заплатени по 200 лева, съдът счита, че
тези суми не бива да се присъждат в тежест на ищеца. Заплатените в
настоящото производство разноски в размер на по 650 лева от всеки от
ответниците са доказани и следва да им се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
4
управление: срещу И. П. П., ЕГН: ********** с адрес иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 82,80 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за имот с адрес г , за периода 01.05.2018 г. - 31.08.2018 г. ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 13.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 21,13 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
23.09.2019 г. до 03.10.2022 г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: срещу Д. Л. П., ЕГН: ********** с адрес ск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 331,18 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за имот с адрес , за периода 01.05.2018 г. - 31.08.2018 г. ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 13.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 84,52 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
23.09.2019 г. до 03.10.2022 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ТО С “ ЕАД, ЕИК: да заплати на И. П. П., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 650 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „ТО С “ ЕАД, ЕИК: да заплати на Д. Л. П., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 650 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
ПМУ Инженеринг ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5