Решение по дело №4621/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260135
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 30 април 2021 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20195220104621
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Пазарджик, 13.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

Като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.дело №4621/2019г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.247 от ГПК.

Образувано е по молба на една от страните по делото за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260112 от 23.03.2021г., с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е определен начин за реалното ползване на поземлен имот с идентификатор 55155.503.401 по КККР на гр.Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, ул. „**“ № 9, площ: 504 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 401, квартал: 2388, парцел V, при съседи: 55155.503.403, 55155.503.404, 55155.503.405, 55155.503.9552, 55155.503.400, 55155.503.399, 55155.503.398, съгласно вариант „трети“ подвариант „А“ по приложената скица към допълнителното заключение на вещото лице инж. С.Г.Б., депозирано по делото с вх. №260423/13.01.2021г., която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящето решение, при който вариант на ищцата С.Д.П. с ЕГН ********** *** се предоставя за ползване частта от дворното място, оградена с жълт цвят, на ответниците Н.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.А.Н. с ЕГН ********** *** се предоставя за ползване частта от дворното място, оградена със син цвят, на ответницата Д.А.Н. с ЕГН ********** *** се предоставя за ползване частта от дворното място, оградена със зелен цвят, а останалата част от дворното място остава за общо ползване.

Молбата по чл.247 ГПК е допустима, тъй като е подадена от страна по делото – ответницата Д.А.Н..

Разгледана по същество, същата е основателна.

В мотивите на решението съдът е приел, че начинът за реално ползване на съсобствения поземлен имот следва да се определи съгласно вариант „трети“ подвариант „Б“, който съответства на дяловете на съсобствениците, установени от доказателствата по делото. Именно скицата по този вариант е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението. В диспозитива на решението обаче съдът погрешно е посочил, че разпределението на ползването следва да стане по вариант „трети“ подвариант „А“, за който в мотивите си е приел, че не съответства на дяловете в съсобствеността. 

Разминаването се дължи на допусната от съда очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи.

Страната, която е поискала поправката е поискала и присъждане на допълнителни съдебни разноски в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение в производството по чл.247 ГПК.

Съдът намира това искане за неоснователно. От една страна, производството за поправка на очевидна фактическа грешка е част от съответната фаза на исковия процеса и се развива пред същата съдебна инстанция, която е постановила подлежащото на поправяне решение. Доколкото не се касае до отделно инстанционно производство, в него разноски не се дължат – аргумент от чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От друга страна, съдът в мотивите на решението е посочил, че производството по чл.32, ал.2 ЗС има характера на спорна съдебна администрация на гражданските отношения и в него всяка страна понася само частта от разноските за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на нейния дял в съсобствеността, а заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, остана за нейна сметка.

Затова и на основание чл.247 от ГПК съд 

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260112 от 23.03.2021г. по гр. д. №4621/2019г. по описа на РС - Пазарджик, като в диспозитива на решението вместо вариант „трети“ подвариант „А“ да се чете вариант „трети“ подвариант „Б“.

На основание чл.247, ал.4 във връзка с чл.258 и сл. от ГПК решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: