Определение по дело №4447/2019 на Районен съд - Ямбол

                                              ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№  260813/2.9.2021г.                                                       02.09.2021 г.                                                   гр.Ямбол

 

Ямболски Районен съд , гражданско отделение, ХVІ – ти състав

в закрито заседание, проведено в следния състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Г.

                                                                                 

като разгледа докладваното от съдия Г.

гр.д. № 4447 по описа   на  ЯРС за 2019 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството се води по реда на чл.248 ГПК.

В срока за обжалване на решение № 260210/08.12.2020 г. по гр. дело № 4447/2019 г. по описа на ЯРС с въззивна жалба  вх. № 260007/ 04.01.2021 г. от Д. Банов П., чрез пълномощника си адв. Д. Тунчев- САК, ишци в настоящото производство са направили искане  за изменяне на решението в частта му за разноските пред въззивната инстанция.

Поискано е присъждане за направените разноски съгласно представен списък по реда на чл. 80 ГПК, в едно с доказателства за сключен договор за правна помощ. В тази връзка се моли от въззивната инстанция да им бъдат присъдени разноски в размер на 600, 00 лв. представляващи заплатен депозит за вещи лица, сумата от 150, 00 лв., представляващи заплатен депозит за вещо лице и на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата за присъждане за минимално адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор за предоставяне на прани услуги от 08.07.2020 г., за които да бъде осъдено ответното застрахователно  дружество.

Също така е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна пред въззивната инстанция, което възражение са направили и пред първоистанционния съд разглеждащ делото.

С Решение № 260060/27.04.2021 г. по възз. гр. дело № 46/2021 г. по описа на ЯОС решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/2019 г. по описа на ЯОС е потвърдено изцяло в обжалваната част и от двете страни, като в останалата част, посоченото по горе решение на ЯРС, като необжалвано е влязло в сила. И на двете страни в процеса с оглед изхода на делото-отхвърляне на въззивните жалби не са им присъдени разноски, като с оглед изхода на делото въззивната истания е приела за неоснователна заявената претенция за присъждане на  адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиника ищец, на основание чл.38, ал2 ЗА.

Със същото решение въззивния съд е изпратил въззивната жалба на Д. Бянов П., в частта й срещу решение № 260210/08.12.2020 г. по гр. дело № 4447/2019 г. по описа на ЯРС, в частта му за разноските за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.

       Решението на въззивната инстанция не е било обжалвано пред ВКС в законоустановения едномесечен срок пред ВКС съгласно разпоредбата на чл.248 ГПК и същото е влязло в законна сила.

Отделно от това пред първоинстанциония  съд е депозирана  молба вх. № 267520/20.07.2021 г. от Д.Б.П., чрез пълномощника си адв. Тунчев- САК, с която се иска издаване на изпълнителен лит за неоспорените и влезли в  сила разноски, като във връзка с искането им за направени разноски пред въззивната инстанция и по настоящото дело молят за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лв. представляващи заплатен депозит за вещи лица, сумата от 150, 00 лв., представляващи заплатен депозит за вещо лице и на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата за присъждане за минимално адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок ответника, чрез своя пълномощник, е депозирал отговор на молбата за изменяне на решението в частта за разноските, с който е оспорил искането като неоснователно. Изложил е доводи, че дружеството е изплатило и погасило изцяло задълженията си към молителя с платежно нареждане от 21.05.2021 г., като е извършил прихващане на дължимите суми които ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца с тази която последният им дължи и за което е осъден да им заплати за разноски, като по този начин погасил изцяло задължението си към ищеца. В тази връзка се прави искане за оставяне на молба вх. № 267520/20.07.2021 г. от Д.Б.П., чрез пълномощника си адв. Тунчев- САК, в частта и за издаване на изпълнителен лист без уважение, като неоснователна. По отношение на останалата й част за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение и за двете инстанции същата била недопустима.         

Съдът намира искането за изменяне на решението в частта му за разноските с посочената въззивна жалба, изпратена по компетентност от въззивната инстанция   за допустимо, тъй като е направено от легитимирана страна, в предвидения по закон срок и при наличието на представен списък на разноските.По същество  намира същото за неоснователно, по следните съображения.

С  решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/ 2019 г. по описа на ЯРС съдът ответното застрахователно дружество да заплати на молителя на основание чл.78, ал.1 ПК направените по делото разноски в размер на 261, 47 лв., като е изложил подробни мотиви в тази му част.

Съдът не намира основание за промяна на тези свои изводи, поради което и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските не се основава на съображения за допусната друга грешка от съда, съдът я преценя като неоснователна в тази част по съображенията, изложени в решението по съществото на спора, които не намира за нужно да преповтаря.

По отношение на направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна пред въззивната инстанция, съдът се е произнесъл с Определение № 260776/ 07.07.2021 г., като същото е вляло в сила като необжалвано от страните, като възражението е недопустимо, като е формирана сила на присъдено нещо.

 По отношение депозирана  молба вх. № 267520/20.07.2021 г. от Д.Б.П., чрез пълномощника си адв. Тунчев- САК, във връзка с искането им за направени разноски пред въззивната инстанция и по настоящото дело молят за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лв. представляващи заплатен депозит за вещи лица, сумата от 150, 00 лв., представляващи заплатен депозит за вещо лице и на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата за присъждане за минимално адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съдът намира същата за недопустима, подадена извън предвидения от закона срок и настъпила преклузия.

      По изложените мотиви и на основание чл.248, ал.3 ГПК Ямболски Районен съд

                                                       

                                                          ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Б.П. ***, чрез адв. Тунчев от САК, за изменение на Решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/ 2019 г. на ЯРС, в частта за разноските.

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д.Б.П. ***, чрез адв. Тунчев от САК, за изменение на Решение № 260210/08.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4447/ 2019 г. на ЯРС, в частта за разноските касаещо възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна  , поради недопустимост.

     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 267520/20.07.2021 г. от Д.Б.П., чрез пълномощника си адв. Тунчев- САК, в частта и за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лв. представляващи заплатен депозит за вещи лица, сумата от 150, 00 лв., представляващи заплатен депозит за вещо лице и на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата за присъждане за минимално адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, поради недопутимост.

                                             

 

Определението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: