№ 49400
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110141184 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исков ред за установяване на съществуването на вземане по
заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК.
Ищецът „.....“ ЕАД т твърди, че на 19.12.2018 година е сключил Договор за потребителски
заем № ********** (нотариално заверен) със Заемателя А. М. М. и Поръчителя Н. Р. Г.. По
силата на този договор на Заемателя е предоставена парична сума в размер на 2000 евро.
Заемната сума е върната възмездно, като е договорена фиксирана годишна лихва в размер на
16.00% и допълнителна месечна рискова премия в размер на 1.20% от заемната сума, което
формира Годишен процент на разходите (ГПР) от 39.76%. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора,
задължението следва да се погасява на 18 равни месечни вноски от по 149.71 евро, дължими
на 19-то число на месеца. Твърди се, че ответниците не са заплатили шестте месечни вноски
за периода от юни 2019 година до ноември 2019 година включително, поради което е
формирано непогасено вземане в общ размер на 898.26 евро, което включва: 656.49 евро
главница, 97.77 евро лихва по чл. 4, ал. 1 от Договора и 144 евро рискова премия по чл. 4, ал.
4 от Договора. Във връзка с тези непогасени задължения, срещу Заемателя и Поръчителя е
подадено заявление по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 69588 по описа за 2019
година на СРС, 34-ти състав, и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист от 06.01.2020 година. Тъй като ответниците са подали възражение срещу заповедта,
ищецът е предявил настоящия установителен иск за съществуване на вземането, заедно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на главницата.
Ответниците А. М. М. и Н. Р. Г.: оспорват предявения иск изцяло, като излагат основно
възражение за нищожност на Договора за потребителски кредит. Възраженията за
нищожност се основават на следните твърдени нарушения на Закона за потребителския
кредит (ЗПК):
1. Нарушение на изискването за форма (шрифт): Договорът е изготвен на хартиен
носител, но шрифтът, на който е изписан, не е размер 12, което съставлява нарушение
1
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
2. Липса на общи условия: Не са спазени изискванията на чл. 5, ал. 8 и чл. 11, ал. 2 от
ЗПК, тъй като общите условия не са неразделна част от договора и не са подписани на
всяка страница, което обуславя недействителност на договора на основание чл. 22 от
ЗПК.
3. Липса на пълна информация за дължимата сума: Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, тъй като не е посочена ясно общата сума, дължима от потребителя към датата на
сключване на Договора.
4. Липса на погасителен план: Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като липсва
погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска (главница, лихва,
допълнителни разходи).
5. Липса на преддоговорна информация при рефинансиране: Нарушен е чл. 5, ал. 14
от ЗПК, тъй като видно от чл. 2 на Договора, значителна част от заетата сума е била
предназначена за погасяване на друг кредит към същия заемодател (749 евро за
погасяване на дог. **********), но не е предоставен Стандартен европейски формуляр
за предварителна информация по Приложение № 3 от ЗПК. Ответниците обобщават, че
посочените нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК влекат
недействителност на целия договор съгласно чл. 22 от ЗПК. Твърдят също, че съдът
следва да следи служебно за нищожността по силата на тълкувателната практика на
ВКС.
Предявеният иск е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД. Чрез него ищецът цели да установи по
исков ред съществуването на вземането си по издадена заповед за незабавно изпълнение.
Спорът по същество има своето правно основание в чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), във връзка с Договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Съдът следва да извърши преценка за действителността на
сключения Договор за потребителски кредит, като се съобрази с императивните разпоредби
на ЗПК, включително чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. При констатиране на неговата
недействителност, съдът е длъжен да се произнесе служебно по това възражение, като се
съобрази с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 година по Тълкувателно дело № 1 от
2020 година на ОСГТК на ВКС.
Ищецът носи тежестта да докаже:
1. Факта на сключването на Договора за потребителски заем.
2. Предоставянето на заемната сума в размер на 2000 евро на Заемателя.
3. Настъпването на падежа на претендираните шест месечни вноски за периода от юни
2019 година до ноември 2019 година.
4. валидност на договора и индивидуална договореност на клаузите.
5. размера на задължението и покана - настъпил падеж, включително главница, лихва и
рискова премия.
2
Ответниците носят тежестта да докажат:
1. Фактите, обуславящи възражението им за нищожност на Договора за потребителски
кредит;
2. Факти, изключващи или погасяващи вземането (например, извършено плащане,
прихващане, давност и други, различни от нищожността).
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗОРни и НЕНУЖНО за доказване между страните
Между страните е сключен Договор за потребителски заем № **********
от 19.12.2018 година, по силата на който ищецът е предоставил 2000 евро
на Заемателя А. М. М., а Н. Р. Г. е поръчител.
Уговорено е погасяване на задължението на 18 равни месечни вноски от по 149.71 евро,
дължими на 19-то число на месеца.
Предявеният иск е за установяване на съществуването на вземане по заповед за незабавно
изпълнение, издадена по ЧГД № 69588 по описа за 2019 година на СРС, 34-ти състав, за
656.49 евро главница, 97.77 евро лихва и 144 евро рискова премия, ведно със законната
лихва за забава, считано от 02.12.2019 година.
Спорни факти:
1. Действителен ли е сключеният Договор за потребителски кредит, предвид
възраженията за нищожност на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 10 и 12 от ЗПК.
2. Дължат ли ответниците претендираните суми за главница (656.49 евро), договорна
лихва (97.77 евро) и рискова премия (144 евро) за периода от юни до ноември 2019
година.
3. Дължи ли се законна лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2019 година.
Предвид изложените твърдения и възражения, както и разпределената доказателствена
тежест, Съдът намира, че следва да бъдат допуснати и приети представените от страните
писмени доказателства: следв да се приемат доказателствата към ИМ
Указва на ищеца , че не сочи доказателства и не е направил доказателствени искания за
фактии обстоятелства разпределени в негова доказателствена тежест - а именно: размерът на
шрифта, с който е изписан Договорът, да отговаря на изискванията на зкаона, наличието или
липсата на погасителен план по Договора, като същият да съдържа изискваната от закона
разбивка;
Указва на страните, че договорът ще бъде разгледан за неравноправни клаузи.
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
3
Приема представените с Искова молба доказателства .
Прилага към настоящото гражданско дело ЧГД № 69588 по описа за 2019 година на
Софийски районен съд, 34-ти състав.
Да се изиска гражданско дело ЧГД № 69588 по описа за 2019 година на Софийски
районен съд, 34-ти състав.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях
начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се
указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото
ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на
права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на
страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността
да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2025г. от 10:50ч., за
когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на
страните, като на ищеца се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него,
подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4