РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Д.
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Административно наказателно дело
№ 20241450200417 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № НЯСС-142/03.09.2024 год.
на Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор
гр.С., с което на нарушителят Д. П. „У. И С. НА Я.” със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от Г. М., в качеството му на Изпълнителен
директор, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА за
нарушение на чл.190а ал.2 във вр. чл. 190а ал.1 т.3 от Закон за водите като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. „У. И С. НА Я.” със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от Г. М., в качеството му на Изпълнителен
директор, сумата в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Държавна агенция за метрологичен и
1
технически надзор /ДАМТН/ гр. С. за разноски като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Д. П. „У. И С.Е НА Я.” със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от Г. М., в качеството му на Изпълнителен директор, е
обжалвало в срок Наказателно постановление № НЯСС-142/03.09.2024 год.
на Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор
гр.С.,
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява.С депозираната по делото жалба процесуалният представител, а
имено старши юрисконсулт В. В. визира, че следва да бъде отменено изцяло
атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно и бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Основен акцент в жалбата е, че акта и НП са
изготвени въз основа на съставени Констативни протоколи, като обаче
Констативен протокол №03-01-45/13.09.2023г. е обжалван от ДПУСЯ пред
АССГ. Образувано е административно дело, по което има Решение, с което
се обявяват за нищожни задължителните предписания дадени с обжалвания
протокол. Прави се извод, че оспорването на посоченият индивидуален
административен акт пред съда препятства, както принудителното ,така и
доброволното изпълнение на разпоредените с него права и задължения, като
поради суспензивният ефект настъпил с подаването на жалбата, като този
аргумент е по силата на чл. 166 ал.1 от АПК.В този смисъл, както акта така и
НП са незаконосъобразни и неправилни, като издадени преди приключване на
висящността на производството по оспорване на Констативен протокол №03-
01-45/13.09.2023г.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, но е
ангажирал Писмено становище, чрез процесуалният си представител Е. З. С
последното се поддържа, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно,
2
издадено от компетентни органи и съдържащо всички задължителни
реквизити по ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, които също ще бъдат
обект на коментар в по-долните абзаци. Също се иска претендиране на
направените по делото разноски.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, видно от жалба
с вх.№ 85-03-153/1/ от 03.10.2024 год., удостоверяваща постъпване на жалбата
в ДАМТН, както и обратна разписка от 20.09.2024 год., удостоверяваща
връчване на Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: заверени копия на Договор №
Д.Д.4/13.09.2019г. за дарение на недвижими имоти-Публична общинска
собственост от 13.09.2019г., Акт №3759 за публична държавна собственост,
Констативен протокол №03-01-2/03.01.2024г. от проверка и контрол на
язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията,
Констативен протокол №03-01-45/13.09.2023г. от проверка и контрол на
язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията,
на Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“,
Акт за установяване на административно нарушение №03-003/11.03.2024г.
издаден от Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях“, Писмено възражение против Акт за установяване на
административно нарушение №03-003/11.03.2024г. до инж. Е. С. –
Председател на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор под
изх. №УСЯ-131/3/14.03.2024г., Писмо от Главния директор на Главна
Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ до г-н Г. М.
– Изпълнителен директор на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ под вх. №УСЯ-131/4/20.09.2024г., НП №НЯСС-142
от 03.09.2024г. на Председателя на ДАМТН, копие от Решение
№2503/15.04.2024г. на Административен съд гр. С. постановено по дело
№11474/2023г. по описа на същия съд, Пълномощно на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПСУЯ/ от
3
27.08.2024г., Известие за внесена преписка на ръка в деловодството на
ДАМТН от И. Н. – представляващ ДПСУЯ с дата 03.10.2024г., Известие за
доставяне с дата 20.09.2024г., Покана за съставяне на акт за установяване на
административното нарушение до г-н Ц. Б. – Изпълнителен Директор на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ от
12.02.2024г., Известие за доставяне с дата 14.02.2024г., Заповед № РД-
92/05.11.2023г. на Изпълнителния Директор на ДП „Управление и
стопанисване на язовири“ гр. С., Заповед № 2010- 424/10.06.2024г. на
Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор,
Заповед № 2010-181/23.03.2023г. на Председателя Държавна Агенция за
метрологичен и технически надзор, Заповед №А776/22.12.2021г. на
Председателя Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор,
Заповед №2010-521/17.07.2024г. на Председателя Държавна Агенция за
метрологичен и технически надзор, , Заповед №2010- 752/17.11.2023г. на
Председателя Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор,
Писмо под изх. №85-01-110/31.01.2024г. до г-н Ц. Б. – Изпълнителен директор
на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ведно с
Констативен протокол № 03-01- 2/03.01.2024г. от проверка и контрол на
язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията
и известие за доставяне с дата 04.02.2024г., Писмо под №85-01-
1552/25.10.2023г. на Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор, известие за доставяне с клеймо от 27.10.2023г.,
Констативен протокол №03-01- 45/13.09.2023г., от проверка и контрол на
язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията, Акт №3759 за публична държавна собственост ,
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.
№2772/01.03.2024г., заверено копие от класификация по степен на
потенциална опасност за язовир „З.“, обл. В., общ. М. с. Г. К..Съответно са
разпитани свидетелките И. И. и Г. Н. /Мермерска/ и двете работещи като
инспектори в Регионален отдел на НЯСС - Северозападна България гр.В.,
като свидетелката Н. е актосъставител, а свидетелката И. е свидетел при
констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.09.2019 г.
между Община М. и Държавата, чрез Областния управител на област В., на
основание чл.196 от Закона за водите бил сключен договор за дарение № Д-Д-
4
4 от 13.09.2019 г. на поземлени имоти публична общинска собственост, сред
които и имот с Кадастрален идентификатор 16256.28.19, находящ се в с.Г. К.,
община М., с цел прехвърляне правото на собственост върху язовир „З.”. В
изпълнение на чл.196 ал.3 от Закон за водите Областния управител на област
В. съставил акт за публична държавна собственост № 3759/16.12.2019 г. за
горепосочения имот с предоставени права за управление на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири” /ДПУСЯ/. По силата на
чл.139а ал.6, вр. с чл.196 ал.3 и във вр. с чл.139д от Закон за водите ДПУСЯ
упражнява правата и изпълнява задълженията на собственик на язовирната
стена и съоръженията към нея на язовир „Заминец”.
По делото се установява, че Държавно предприятие „ Управление и
стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), ЕИК/БУЛСТАТ205756975, е със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н С., ул. „К. А. I“ №.., адрес за
кореспонденция: гр. С., ул. „Л. С.“ №.., с представител инж. Ц. М. Б.,
Изпълнителен директор на ДПУСЯ – гр. С., има упълномощено лице, а
именно П. И. К., номер и дата на пълномощно: Заповед №РД-
92/11.05.2023г.При извършена проверка на 03.01.2024г., на основание чл. 190,
ал.4, т.2 от Закона за водите на язовир „З. – 19“, находящ се в имот:
№16256.28.19 в землището на с. Г. К., община М., област В., предоставен за
управление на Държавно предприятие „ Управление и стопанисване на
язовири“ (ДПУСЯ), което съгласно чл. 139д от Закона за водите (ЗВ) има
правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията
към тях , на язовирите по чл. 138б от ЗВ и предоставяните права по чл. 139а,
ал.5 и ал.6 от ЗВ, съгласно Акт за публична държавна собственост е бил
съставен Констативен протокол №03-01-02/03.01.2024г. от проверка и
контрол на язовирна стена и съоръженията към нея. Проверката била
извършена в присъствието на инж. П. Ц.- В. на длъжност Експерт
хидроинженер в Териториално поделение гр. В. към ДПУСЯ, в качеството и
на представител на собственика и оператора. Бил съставен Констативен
протокол №03-01-2/03.01.2024г., който е надлежно връчен на Държавно
предприятие „ Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), чрез писмо
с изх. №85-01-110/31.01.2024г.Съгласно направените констатации в КП
№№03-01-02/03.01.2024г. по време на проверката свидетелките Н. и И.
установили, че не е изпълнено предписанието на контролните органи по чл.
190, ал.4 от Закона за водите, дадено в КП №03-01-45/13.09.2023г., а именно:
5
„Да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател“ със
срок за изпълнение 29.12.2023г. По време на проверката установили, че не са
предприети мерки по възстановяване на експлоатационното състояние на
основния изпускател на язовирната стена. Констативен протокол №03-01-
45/13.09.2023г. е надлежно връчен на Държавно предприятие „ Управление и
стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), чрез писмо с изх. №85-01-
1552/25.10.2023г.Безспорно установено е, че язовир „З.-19“ е класифициран
във втора значителна степен на потенциална опасност, съгласно чл. 141б, ал.1
от Закона за водите, за което е съставен Протокол – Приложение №1 към чл.
10, ал.2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и
за осъществяване на контрол за техническото им състояние.При извършената
проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовирната стена
и съоръженията към нея на 03.01.2024г., било констатирано, че основният
изпускател (ОИ) не работи, липсва спирателен кран (СК), същият е изправен
по ЗВ към момента на проверката, като основно облекчително съоръжение
към язовирната стена на язовир „З.-19“. Свидетелките установили, че
собственикът на язовир „З. – 19“ не е осигурил техническата изправност на
основния изпускател, като не е изпълнил описаното по-горе предписание.В
показанията дадени на съдебното следствие свидетелката И. и Н. уточняват,
че неизпълнението на даденото предписание по Закона за водите, описано по-
горе от страна на собственика на язовирната стена и съоръженията към нея –
Държавно предприятие „ Управление и стопанисване на язовири“ създава
опасност от преливане на водни обеми през язовирната стена и последващо
компрометиране на конструктивна цялост и конструктивната сигурност на
хидротехническото съоръжение, вследствие на неосигурената техническа
изправност на основния изпускател на язовирната стена създава предпоставки
за последваща авария на хидротехническото съоръжение при преминаване на
водни количества, особено в периодите на пълноводие (при интензивни
валежи) и възникване на опасност от значителни наводнения след язовирната
стена, като по този начин не се осигурява изправното техническо състояние на
земно-насипната язовирна стена и съоръженията към нея, съгласно
разпоредбите на Закона за водите. Въз основа на тези констатации
актосъставителката Г. Н. приела в издадения от нея акт, че Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, в качеството си на
6
собственик по Закона за водите на язовирната стена и съоръженията към нея
на яз. „З. – 19“, находящ се в землището на с. Г. К., общ. М., обл. В., не е
изпълнило на 30.12.2023г. даденото предписание на основание чл. 190а, ал.1
т.3 от Закона за водите в Констативен протокол №03-01-45/13.09.2023г., а
именно: „Да се възстанови експлоатационното състояние на основния
изпускател“ със срок за изпълнение 29.12.2023г., което е нарушение на чл.
190а,ал.2 от Закона за водите. Процесният АУАН е съставен на 11.03.2024г. във
връзка с експлоатацията на язовир „З.-19“ в присъствието на свидетелките и
пълномощник на жалбоподателя.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН против
съставения акт е изпратено възражение с изх.№ УСЯ-131/3/ от 14.03.2024 г.
Административнонаказващият орган е приел за неоснователно така
подаденото възражение и на 03.09.2024 г. е издал процесното НП, което е
получено от ДПУСЯ на 20.09.2024 г.
Въз основа на така възприетата от съда фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдебният
състав намира, че атакуваното Наказателно постановление следва да бъде
отменено по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че съдът приема, че АУАН и
Наказателното постановление са издадени от териториално и материално
компетентен орган, видно от представената по делото оправомощава заповед
Заповед № РД-92/05.11.2023г. на Изпълнителния Директор на ДП „Управление
и стопанисване на язовири“ гр. С., Заповед № 2010- 424/10.06.2024г. на
Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор,
Заповед № 2010-181/23.03.2023г. на Председателя Държавна Агенция за
метрологичен и технически надзор, Заповед №А776/22.12.2021г. на
Председателя Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор,
Заповед №2010-521/17.07.2024г. на Председателя Държавна Агенция за
метрологичен и технически надзор, , Заповед №2010- 752/17.11.2023г. на
Председателя Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, от
които е видно, че Г. К. Н. (М.) е сред длъжностите лица, оправомощени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.200,
ал.1, т.13а, т.18, т.22, т.38-43 вкл. от Закона за водите, а съгласно чл.201, ал.12
от Закона за водите Наказателните постановления по ал.11 се издават от
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая обжалваното НП е
7
издадено от Председателя на ДАМТН.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Съдебния състав
намира обаче за основателно възражението на жалбоподателя, че неправилно е
ангажирана отговорността му, тъй като към момента на извършване на
повторната проверка, при която е констатирано неизпълнение на посоченото
предписание, същото не е било влязло в сила и респективно санкционираното
лице не е имало задължението да го изпълни към онзи момент.От събраните
по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че обжалваното
пред съда НП е издадено за нарушение, на което санкционираното дружество
не може да бъде субект, тъй като неизпълненото предписание, за което
дружеството е санкционирано, не е влязло в сила към момента на извършената
проверка на 03.01.20204 г. поради факта, че е било обжалването по съдебен
ред и е било предмет на разглеждане по Административно дело № 11474/2023
г. по описа на Административен съд С. – град и Административно дело №
5586/2024 г. по описа на ВАС. Препис от постановеното съдебно решение
№2503/15.04.2024г. по Административно дело №11474/2023г. по описа на
АССГ е приложено по делото и от последното е видно, че се обявяват за
нищожни задължителните по предписание дадени с обжалвания протокол,а
именно КП №03-01-45/13.09.2023г. въз основа, на който е издаден процесния
Констативен протокол №03-01-2/03.01.2024г.Посоченото решение се обжалва
от ДАМТН, като пред ВАС е образувано Административно дело
№5586/2024г., което е обявено за решаване след направена от съдебния състав
служебна справка. На практика по време на извършване на проверката и
констатацията за неизпълнение на предписанието, а именно 03.01.2024г. все
още не са били изготвени Решение №2503/15.04.2024г. на АССГ по адм. дело
№11474/2023г. и също преди да бъде разглеждано и изготвено Решение и на
8
ВАС по адм. дело №5586/2024г., актосъставителят е съставил процесният
АУАН от 11.03.2024г. С оглед на посоченото, даденото предписание е било
предмет на съдебен контрол, което е пречка за влизане в сила на същото до
този момент. Предписанието безспорно е индивидуален административен акт
и оспорването му, на основание чл. 166, ал. 1 АПК, спира изпълнението му.
Видно от приетия по делото констативен протокол, с който е дадено
процесното предписание, по отношение на същото не е постановено
предварително изпълнение. Проверката, при която е констатирано
неизпълнение на предписанието е извършена на 03.01.2024 г. въз основа, на
което е издадено процесния АУАН и обжалваното наказателно постановление.
Не е възможно да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на санкционираното дружество за неизпълнение на предписание,
което е обжалвано пред съда и не е влязло в сила към момента на съставяне на
АУАН и впоследствие на издаване на обжалваното наказателно
постановление. С оглед на посоченото, наказателното постановление, следва
да бъде отменено изцяло. Следва да се посочи отново, че оспореното
предписание представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 ал.1 от АПК. Актът е издаден от административен орган и съдържа
разпоредителна част, с което на жалбоподателя е разпоредено активно
поведение подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок
за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на
ДАМТН.Направеното волеизявление е с властнически характер и създава
конкретно задължение за адресата.Така формулираната разпоредителна част
на протокола в частта предписание изисква конкретно поведение от
собственика на имота и не предполага издаване на последващ акт. Ето защо
оспореното предписание представлява индивидуален административен акт
по смисъл на чл. 21 ал.1 от АПК във вр. с чл. 190а ал.1 т.3 от Закон за водите и
подлежи на съдебен контрол, което е сторено и в конкретния
случай.Административнонаказващият орган не е следвало да съставя АУАН и
НП при наличието на висящността на производството по оспорване на КП
№03-01-45/13.09.2023г. с окончателно влязъл в сила съдебен акт.
С жалбата се прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. По делото не са ангажирани доказателства
за сторени разноски. Жалбоподателят е представляван от юрисконсулт, който
е изготвил жалбата. С оглед изхода на спора се явява основателно искането за
9
юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от
ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъди такова, което съдът
определя в размер на 50, 00 лв., тъй като юрисконсултът е изготвил
единствено жалбата и не се е явил в откритото съдебно заседание.Несъмнено в
производството е налице осъществено процесуалното представителство от
надлежно упълномощен за това юрисконсулт, който е депозирал жалба и
своевременно е направил и искане за присъждане на деловодни разноски.Към
жалбата е приложено и пълномощно под изх. №П-11/28.08.2024г. В тези
случаи е предвидено размерът на присъденото възнаграждение да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. По аргумент от противното, законът
допуска размерът на юрисконсултското възнаграждение да е под минималния
за съответното дело, когато сложността му е ниска, като се съобрази и с вида и
количеството на дейността, извършена от пълномощника. По силата на
горните разпоредби - чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, размерът на присъденото
възнаграждение следва да се определи от съда и да не надхвърля 150 лв.
/максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
ЗПП/. Според настоящия състав, след като прецени фактическата и правна
сложност на спора, обстоятелството, че процесуалният представител на
жалбоподателя не е взел участие в проведеното съдебно заседание, а
единствено е депозирал жалба, справедливо е да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., а не в размер на 80 лв., който размер не
съответства на осъществените процесуални действия от процесуалния
представител, характера и вида на спора.За пълнота следва да се посочи, че
прилагането на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и Наредбата за заплащане на правната помощ
при определяне размера на юрисконсултско, респективно адвокатското
възнаграждение, не противоречи на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22, но същото следва да бъде съобразено с фактическата и правна
сложност на делото.
От процесуалния представител на административнонаказващия орган
също е направено искане за разноски с представеното по делото писмено
становище, но с оглед изхода на спора, същото се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.1
10
от ЗАНН съдът отмени Наказателно постановление № № НЯСС-
142/03.09.2024 год. на Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор гр.София.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11