Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………14.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна ,
ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен
съдия : Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1886 по описа за 2018 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във р. с чл. 203 от АПК.
Същото е образувано по иск на Д.Й. *** , подаден чрез пълномощник- адв. Р.Ч.
***/ , срещу ТД на НАП гр. Варна за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди от 300 лв., произтичащи от изплатено адвокатско
възнаграждение по повод производство пред Варненския районен съд /нахд. №
2115/2018г. / по обжалване на наказателно постановление / НП/ №
13-58216/17.6.2013 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. , отменено
като незаконосъобразно . Претендира се присъждане и на направените
съдебно-деловодни разноски.
В хода на съд. процес ищецът чрез своя представител по пълномощие уточнява, че адресат на исковата му претенция
е Национална агенция по приходите .
В съдебно заседание ищецът ,
редовно призован, се представлява от адв. Р.Ч. , която поддържа предявения иск
на обезщетение и отправя искане към съда да го уважи поради неговата доказаност
по основание и размер. Поддържа се искането и за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Ответната страна - НАП , редовно призована, не се представлява
в съд. заседание , но депозира писмен отговор за неоснователност на предявения
иск за обезщетение с доводи за липсата на пряка причинно-следствена връзка
между отмененото НП и претендираните имуществени вреди . Издаването на НП и
заплащането на адв. хонорар имат различно фактическо и правно основание . Те не
се намират във взаимозависимост или предопределеност . Вредата за ищеца е резултат от неговото
желание да ползва правите услуги на адвокат. Отправя се искане за присъждане на
юриск. възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за обезщетение за неоснователен с оглед
отсъствието на кумулативните предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за признаване на
претендираното субективно право на обезщетение .
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
С решение по нахд. № 2115/2018 г.
Районен съд гр. Варна е отменил НП №
13-58216/17.6.2013 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на
Д.Й.Р. са наложени административни
наказания „ глоба“ в размер на 250 лв.
на основание чл. 355, ал.2 ЗДДС заради неподадени декларации обр.1 за
месеците януари и февруари 2013 г.
Съдебният акт е в влязъл в
законна сила на 25.06.2018 г. В неговите мотиви се съдържа правна аргументация
за изтекъл срок на абсолютна давност по чл. 81, ал.3 във вр.с чл. 80, ал.1 т. 3
от НК и чл. 11 и чл. 34 от ЗАНН.
Представеният по това дело
договор за правна помощ от 28.11.2017 г. , сключен между Д. Й. Р. и адв. Р.Ч.
, сочи за учредено процесуално
представителство по повод обжалване на НП при договорен и заплатен в брой адв.
хонорар от 300 лв. / л. 5 от нахд. № 2115/2018 г. /.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Обект на съдебна защита е
отричано от ответника субективно право на
обезщетение , чийто носител е ищеца.
Страна по материалното правоотношение в случая е Национална агенция по
приходите, респективно тя е носител на
правното задължение по удовлетворяване на вземането.
Съгласно чл. 205 от АПК ,
приложимо на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице , представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен
акт са причинени вредите. В конкретния случай отмененото по съдебен ред НП е
издадено от заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна – административен орган
, част от териториалната структура на Агенцията. Според чл.2, ал.1 от ЗНАП
Агенцията има статут на юридическо лице т.е. може да бъде адресат на правно задължение по обезвреда.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение.
В
конкретния случай се претендира обезвреда на вреди, настъпили от отменено
наказателно постановление, което макар и да не е същински индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от
административен орган в резултат от санкционна
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В подкрепа на това разбиране е ТП № 2/19.05.2015 г. по
тълк. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС,
което разглежда отговорността по ЗОДОВ като резултат от
незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и
правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт.
Задълженията, които законите възлагат на административните органи са свързани,
освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез
упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на
административни наказания. Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването.
Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по
аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и
представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на
изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна,
класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ
да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
В
производствата пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК,
когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза
на нарушителя, включително и за процесуално представителство, подобно на
случаите, при които, след като подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата.
Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните
производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска
защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се
явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред,
имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
Безспорен факт е отмяната със стабилен съдебен акт на НП №
13-58216/17.06.2013 г. на заместник-директора на ТД на НАП-Варна.
По несъмнен начин се установяват
и направени имуществени разходи от Д.Р. в размер на 300 лв. за нейното
процесуално представителство от адв. Ч. по повод образуваното съд. производство
по обжалване на НП. Посочената парична сума е била заплатена в брой ,
документално отразено в съставения
договор за правна помощ, който в тази си част има правната
характеристика на разписка, надлежно удостоверяваща факта на предаване на
договорената сума.
На следващо място, субективното
право на обезщетение възниква , ако
претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от
незаконосъобразното волеизявление на административен орган.
Според тълкувателно решение № 1/
15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 282016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка
и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, а съгласно
правилото на чл. 130 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната и изпълнителна власт. При това нормативно разрешението относно
вида на причинно-следствената взаимовръзка между отменено по реда на съдебното
обжалване НП и настъпилите имуществени вреди по повод подобно обжалване се
явява лишено от основание възражението на ответника за липсата на пряка и
непосредствена връзка помежду им.
В
цитирания по-горе тълкувателен съдебен акт се посочва, че неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни
права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски
хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето.
Съобразно изложените правни
разсъждения съдът счита , че са налице елементите от фактически състав на чл. 4
от ЗОДОВ по ангажиране юридическата отговорност на ответника по правния спор
поради съществуване на претендираното от ищеца субективно право на обезщетение
за причинени имуществени вреди от 300
лв. .
При този изход на
делото съдът счита , че следва да удовлетвори и своевременно направеното искане
на ищеца за възстановяване за сторените разноски по водене на делото : платена
държ. такса от 10 лв. , договорен и заплатен адвокатски хонорар от 300 лв.
предвид данните по представен договор за
правна защита от 28.06.2018 г. , сключен между ищцата и адв. Р.Ч. / л. 4 от
делото/ .
Мотивиран от
изложените съображения Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
гр. София да заплати на Д.Й. *** , ЕГН **********
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 /триста / лева , изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по повод обжалване на наказателно постановление , което е
отменено по съдебен ред .
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на Д.Й. *** , ЕГН **********
сумата от 310 /триста и десет / лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия :