РЕШЕНИЕ
№ 1712
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110165007 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че ответникът М. К. Л. е потребител на топлинна енергия,
доставяна в апартамент № 101, находящ се в [адрес], аб.№ ******. Сочи, че в периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. е доставил в имота топлинна енергия на стойност 2705,88 лева,
която не е заплатена. Излага, че ответницата му дължи и сумите 628,93 лева – обезщетение
за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.08.2021
г., 16,00 лева - възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за
периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., както и 3,64 лева – обезщетение за забава върху
сумата 16,00 лева за периода от 31.08.2018 г. до 09.08.2021 г. В исковата молба се твърди, че
за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на ищцовото
дружество по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, но
съдът му указал да предяви установителни искове срещу ответника. Поради това [фирма]
предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде признато за
установено, че М. К. Л. му дължи 2705,88 лева – стойност на топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., 628,93 лева – обезщетение за забава върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г., 16,00 лева - възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.07.2018 г. до
м.04.2019 г. и 3,64 лева – обезщетение за забава върху сумата 16,00 лева за периода от
31.08.2018 г. до 09.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
Ответникът М. К. Л. оспорва предявените искове. Оспорва, че е потребител на
топлинна енергия в процесния имот. Признава, че стойността на топлинната енергия за
заявения период е тази, посочена в исковата молба. Твърди, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че е поставена в забава за плащането на стойността
1
на топлинната енергия. Сочи, че възнаграждението за дялово разпределение на топлинната
енергия не е дължимо на ищцовото дружество, тъй като услугата се предоставя от трето
лице – [фирма]. Счита, че не всички предпоставки на предявените искове за възнаграждение
за дялово разпределение и за обезщетението за забава върху него са доказани от ищеца.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните
вземания.
Третото лице – помагач на страната на ищеца - [фирма] твърди, че не извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение
между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е
задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел
задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай между страните
не е спорно обстоятелството, че в рамките на исковия период процесният имот е бил
топлоснабден. Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 21.07.1983 г., от което се
установява, че правото на собственост върху апартамент № 101, находящ се в [адрес], е
придобито от Ц.Г.Ц. и М. К. Л.. Представено е и копие от удостоверение за наследници на
Ц.Г.Ц. № ****/ 15.10.2004 г., издадено от Со, р. Л., от което е видно, че същата е починала
на 25.09.2004 г., а неин единствен наследник по закон е ответницата М. К. Л.. Следователно
последната се легитимира като собственик на целия процесен имот. С оглед на това
обстоятелство и на посочените норми от ЗЕ съдът намира, че ответникът се явява
потребител на топлинна енергия и задължена въз основа на облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, да заплаща на
ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия. Освен това за пълнота
следва да се посочи, че от представено по делото копие от заявление-декларация от 2006 г.
за откриване на партида на името на М. К. Л., по която да се начислява стойността на
доставената топлинна енергия в апартамент № 101, находящ се в [адрес], аб.№ ******, се
установява, че същата е отправила изрично волеизявление към [фирма] за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия в имота.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е признато за безспорно
между страните обстоятелството, че [фирма] е доставило в процесния апартамент през
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. топлинна енергия на стойност на 2705,88 лева,
поради което съдът го приема за установено.
2
Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на М. К. Л. е възникнало задължение
да заплати на ищеца сумата 2705,88 лева – стойност на топлинна енергия, доставена в
апартамент № 101, находящ се в [адрес], аб.№ ******, през период от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. От страна на ответника не се твърди и не са ангажирани доказателства, от които
да се установява, че е изпълнила това задължение.
Тъй като се установява твърдението на ищцовото дружество, че има вземане към
ответника за стойността на топлинната енергия, следва да бъде разгледано наведеното от
последната възражение, че част от него е погасено по давност. Задълженията на потребителя
за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащания, тъй като
са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/
2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116,
б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно
вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е
подадено на 23.08.2021 г., когато е прекъснат давностният срок. Според чл. 33, ал. 1 от
общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр. София, приети с решение по Протокол № 7/ 23.10.2014 г. на съвета на
директорите на [фирма], одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила
през м.08.2016 г. (арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото тези задължения имат
уговорен падеж на изпълнение, приложима е нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Следователно
към 23.08.2021 г. са погасени по давност вземанията за периода от м.05.2017 г. до м.06.2018
г., доколкото сумата за м.06.2018 г. е следвало да бъде платена до 14.08.2018 г. и към
23.08.2021 г. е изтекъл тригодишният давностен срок за нея. Непогасените по давност
вземания обхващат периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. Същите са в общ размер 1277,12
лева, което е обявено за безспорно между страните с доклада на делото и съдът го приема за
установено. Поради това се налага извод, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за
сумата 1277,12 лева и за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., като същият подлежи на
отхвърляне за разликата над 1277,12 лева до претендираните 2705,88 лева и за периода от
м.05.2017 г. до м.06.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Както беше посочено по-
горе клаузата на чл. 33, ал. 1 от общите условия на [фирма] от 2016 г. предвижда, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е
посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за
забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл.
32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
3
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на [фирма]
изравнителните суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по
смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно стойността им, издавайки
фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите
са поставени в невъзможност да разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл
посоченият в чл. 33, ал. 2 срок, то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците
на забавата си и не дължат на дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези
съображения съдът намира, че обезщетението за забава се дължи след изтичане на 45-дневен
срок от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не след изтичане на 45-
дневен срок от края на отоплителния период. В настоящия случай фактурата за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2018 г. е издадена на 31.07.2017 г. за сумата 1266,11 лева, видно от
представеното по делото копие от съобщение към фактура № ****. Ответникът е следвало
да заплати тази сума в срок до 14.09.2017 г. Тъй като това не е направено, за нея е
възникнало задължение да заплати на [фирма] обезщетение за забава от 15.09.2017 г.
Доколкото обаче вземанията за стойността на топлинната енергия за този период са погасени
по давност, на основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност е и вземането за обезщетение за
забава върху тях. За периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. фактурата е издадена на
31.07.2019 г., което се установява от представеното копие от съобщение към фактура №
****. Същата обективира задължение за сумата 1441,11 лева. Тъй като обаче задълженията
за стойността на топлинната енергия за м.05 и м.06.2018 г. са погасени по давност, на
основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност е и задължението за лихва за забава върху тях.
Поради това от сумата 1441,11 лева следва да се извади стойността на топлинната енергия за
тези месеци в размер на 61,51 лева (видно от съобщението към фактура № ****). Тоест
лихвата за забава следва да бъде изчислена върху сумата 1379,60 лева за периода от
15.09.2019 г. до 09.08.2021 г. Същата възлиза на 266,34 лева, определена от съда на
основание чл. 162 ГПК.
С оглед на горното се налага извод, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 266,34 лева и за периода от 15.09.2019
г. до 09.08.2021 г., а да бъде отхвърлен за горницата до претендираните 628,93 лева и за
периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 16,00 лева - възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. и
3,64 лева – обезщетение за забава върху сумата 16,00 лева за периода от 31.08.2018 г. до
09.08.2021 г., ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно доказване, че
ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в негова полза, размера на договореното
възнаграждение, че в рамките на заявения период е извършвана реално услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, че възнаграждението за реално предоставените услуги
възлиза на претендираната стойност от 16,00 лева, както и датата, на която задължението за
заплащане на възнаграждението е следвало да бъде изпълнено. Съгласно общите условия на
ищцовото дружество от 2016 г. купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на
топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. От страна на последния обаче не е
доказано какъв размер възнаграждение за тази услуга се е задължила да плаща М. К. Л.. По
делото не е ангажирано доказателство за договорена стойност на услугата, какви услуги са
предоставени на ответника, както и че възнаграждението за тях възлиза на претендираната
стойност от 16,00 лева, а също и относно датата, на която това възнаграждение е следвало да
бъде платено. Освен това следва да бъде посочено, че твърдението на [фирма] е, че услугата
дялово разпределение на топлинната енергия е извършена от [фирма], но последното е
депозирало молба по делото, с която изрично е отрекло този факт. С оглед на тези
4
съображения настоящият състав приема, че искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главница и лихва за дялово
разпределение на топлинната енергия са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. Л. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски в настоящото
производство (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на
уважената част от исковете, възлизащи на 133,96 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на адв. И.Н.
– процесуален представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 215,95
лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, тъй като видно от представения договор
за правна защита и съдействие адв. Н. е оказал на М. К. Л. безплатна правна помощ по
делото по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С оглед на даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г.
на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос. Доколкото само част от сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав, са установени като дължими в настоящото производство, М. К. Л. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски в размер на 55,83 лева, а
[фирма] – да заплати на адв. Н. 161,96 лева - разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: [адрес],
дължи на [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата
1277,12 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,
доставена в апартамент № **, находящ се в [адрес], аб.№ ******, ведно със законната
лихва от 23.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 266,34 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 09.08.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ за разликата над 1277,12 лева до претендираните 2705,88 лева и за периода от
м.05.2017 г. до м.06.2018 г., иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 266,34 лева до претендираните 628,93 лева и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.,
както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 16,00 лева - възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г. и 3,64 лева –
обезщетение за забава върху сумата 16,00 лева за периода от 31.08.2018 г. до 09.08.2021 г.
ОСЪЖДА М. К. Л., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата 133,96 лева – съдебни разноски
в исковото производство, както и сумата 55,83 лева - съдебни разноски, сторени в
производството по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
ОСЪЖДА[фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на адв. ИЛ. АС. Н. от САК, със съдебен адрес: [адрес], сумата 215,95 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото производство, както и сумата 161,96 лева –
адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 48551/ 2021 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав.
5
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес].
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6