№ 1219
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000501311 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Л. Т. К.,
подадена чрез процесуалния й представител адв. В. О. срещу Решение № 1181/28.02.2025г.
по гр.дело № 9727/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, с която предявения иск от
Л. Т. К. срещу ЗК“Лев Инс“АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е отхвърлен за сумата
от 10 000 лева до 26 000 лева, представляващи обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 06.02.2023г., ведно със законната лихва от
06.07.2023г. до окончателното й изплащане, като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в
обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.
Сочи се от жалбоподателя, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на
съдопроизводствените правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Твърди
се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип
за справедливост по отношение на иска за неимуществените вреди на ищеца Л. К. и като
последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на
причинения противоправен резултат. Неправилно и необосновано съставът на Софийски
градски съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и
страдания от ПТП настъпило на 06.02.2023г. е само в размер на сумата от 10 000 лева. Сочи
се, че въпреки че претендираните неимуществени вреди са доказани по основание , в
1
нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД първоинстанционният съд е определил
обезщетение в изключително занижени размери.
Подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на постановения
съдебен акт са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № №
1181/28.02.2025г. по гр.дело № 9727/2023г. на Софийски градски съд в обжалваната от
ищеца отхвърлителна част за разликата над присъдените 10 000 лева до размера от 26 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2023г. до окончателното
плащане;
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна ЗК“Лев Инс“АД. Излагат се съображения, че въззивната жалба е
неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият
счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната от насрещната страна отхвърлителна част, поради което искането към
въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното
обжалване съдебно-деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Л. Т.
К., с която е предявен срещу ответника ЗК“Лев Инс“АД иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.02.2023 г., около 16:40 ч. в гр.
София, бул. „Цар Освободител“ с посока на движение към бул. „Цариградско шосе“ ищцата
е пътувала в л.а. „Пежо“ с рег. № ***, управляван от З. Я.. При движение в дясна пътна
лента автомобилът е бил засечен от внезапно предприелия маневра престрояване л.а.
„Фолксваген“ с рег. № ***, управляван от М. Д., навлизайки от средна в дясна пътна лента
без включена светлинна сигнализация и при несъобразяване на движещия се в
непосредствена близост л.а. „Пежо“. Посочва се в исковата молба , че в резултат на пътния
инцидент ищцата , пътувала на предна дясна седалка в автомобил „Пежо“, е получила
следните травматични увреждания: фрактура на тялото на стернума и контузия на
гръден кош. Ищцата е била прегледана в УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД. Ползвала е
отпуск за временна неработоспособност в периода 07.02.2023 г. – 03.04.2023 г. Лечението е
било проведено в домашни условия, при спазване на диетичен режим и медикаментозно
лечение. Продължително време ищцата изпитвала силни болки, понякога придружени с
2
гадене, бърза уморяемост и чувство за непълноценност, приемала е и болкоуспокояващи.
Твърди се, че и към момента ищцата продължавала да е в тежко физическо състояние,
изпитвала силни болки в областта на гръдния кош, като възстановителният процес още не е
завършил. Ищцата изключително трудно преживявала претърпения стрес, не спяла,
страхувала се, била с изострена чувствителност. Твърди се, че гражданската отговорност на
водача на л.а. „Фолксваген“ към датата на процесния инцидент била застрахована от
ответното дружество. На 04.04.2023 г. ответникът бил сезиран по реда на чл. 380 КЗ за
изплащане на обезщетение, но такова не било изплатено. По изложените съображения
ищцата е претендирала осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ЗК Лев инс“ АД е възразил като е
оспорил предявените искове по основание и по размер. Не е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение по „гражданска отговорност“ по отношение на виновния
водач, оспорил е обаче противоправния характер на поведението му, както и при условията
на евентуалност е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, изразяващо се в това, че не е била с поставен предпазен колан. Оспорил е и
размера на вредите по съображения, че претендираните обезщетения които се сочат са
прекомерно завишени. По изложените съображения е поискал отхвърляне на иска като
неоснователен.
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и с оглед на предметните предели на въззивното
обжалване, по което съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата и при липсата на предприето обжалване от ответника срещу
решението в осъдителната част, се установява, че е налице валиден застрахователен договор
по застраховка „гражданска отговорност“, сключен за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Туарег“ с рег. № *** с ответното дружество ЗК“Лев Инс“АД; че е налице
противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген“, управляван
отг М. Д., който преди започване на маневра пристрояване в съседна дясна пътна лента не се
е огледал вмнимателно и не е констатирал движещият се в близост зад него в дясна пътна
лента лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, с рег.№ ***; че са претърпени травматични
увреждания на ищцата от пътно-транспортното произшествие, настъпило на 06.02.2023г.,
които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП; че е налице установена липса на
съпричиняване от страна на ищцата.
Видно е от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице Б. К., чието заключение въззивният съд кредитира изцяло като
обективно, професионално изготвено и непротиворечащо на останалия събран по делото
доказателствен материал, че претърпяната от Л. К. вследствие на процесното ПТП контузия
на гръдния кош в съчетание с фрактурата на гръдната кост са довели в съвкупност до
3
реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в
движенията на снагата“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаването на травмата.
Вещото лице уточнява, че фрактурите на гръдната кост без дислокация на
фрагмените, какъвто случай е именно настоящият, се лекуват консервативно, което включва
ограничения в двигателната активност, преобладаващ постелен режием, прием на
болокуспокояващи лекарства и медикаменти, подтискащи и предотвратяващи болезнените
мускулни спазми. В случая няма как да се стигне до пълно обездвижване на пострадалия тъй
като това би довело до прекратяване на дихателните движения и смърт на
пострадалия.Очакваните срокове за зарастване на такъв тип счупвания са от порядъка на 35-
40 дни, а пълно възстановяване с възвръщане към постигане на нормални физически
натоварвания се достига за срок от два до три месеца след настъпване на травмата, според
особеностите на конкретния организъм и тежестта на травматичните увреждания.
Според вещото лице със сигуност може да се твърди, че получените от ищцата
фрактура на стернума и контузия на гръдния кош са й причинили болки и страдания, които
са били най-силни и интензивни в периода след настъпването на самите травми, като с всеки
изчинал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните
процеси в организма.
По отношение на сегашното състояние на ищцата вещото лице заключава, че на база
извършения й на 24.09.2024г. клиничен преглед е било установено, че към момента на
прегледа тя е била в добро общо състояние, контактна, адекватна, ориентирана за време,
място и собствена личност. При прегледа освидетелстваната не е съобщила за наличие на
болка в областта на гръдния кош при извършване на движения и при физически
натоварвания. Единствено е споделила, че при контакт със студен въздух или при силен
насрещен вятър тя усещала дискомфорт в областта на гръдната кост, а при клякане понякога
се появявало чувство на стягане зад стернума. Тези неприятни усещания според вещото лице
не налагат приема на някакви обезполяващи медикаменти. На базата на това, че след
изтичане на болничния лист ищцата е продължила да работи на предишната си месторабота
като касиер в магазин на „Лидъл“ и при липсата на конкретни оплаквания, вещото лице е
заключило, че получената от ищцата фрактура на гръдната кост реално не е довела до
трайни и необратими промени в ежедневните й дейност, занимания и хобита. Няма данни и
да е провеждала рехабилитация във връзка с процесната травма. Същевременно на
актуалната профилна рентгенография на гръдната кост са налице данни за пълна
консолидация на фрактурата без да се забелязва настъпила промяна в анатомичните
параметри на стернума.
В обобщение на изводите си вещото лице К. е посочил, че по отношение на локалния
статус, свързан с процесната фрактура на стернума и контузията на торакса е налице пълно
зарастване без остатъчно ограничение в обема на движенията на гръдния кош. В
прогностичен план споменатите от ищцата остатъчни оплаквания като дискомфорт и
стягане в гръдната област, според вещото лице не биха могли да доведат до трайното й
инвалидизиране до края на живота й или на някакъв по-късен етап от него.
4
В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.
При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността
на въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд. Наведените във
въззивната жалба на ищеца Л. К. доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са
били изтъкнати от жалбоподателя в исковата молба и в хода на разменените по делото
писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на
които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това
следва да се добави и следното :
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на
увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане
на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на
лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и
пр.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП, съгласно
заключението на приетата и неоспорена СМЕ се установява, че вследствие на ПТП-то
ищцата е получила следните травматични увреждания : контузия на гръдния кош и
фрактура на тялото на гръдната кост, като срокът за възстановяване продължил до около
2-3 месеца. Същевременно по делото няма приложена медицинска документация, от която
да е видно да са налице усложнения вследствие на травмата след проведеното лечение или
да са налице невъзстановими травми. Няма данни по делото и ищцата да продължава да
търпи болки, оплаквания и затруднения след завършване на оздравителния процес. Същата
се е напълно възстановила в обичайния за подобни травми срок до степен да извършва
физически труд и не са констатирани усложнения от травмите и проявления във времето. От
експертното заключение е видно, че активните и пасивните движения на ищцата са
безболезнени и в пълен обем, не се очакват усложения и трайно засягане на здравето на
ищцата, като към настоящия момент тя не изпитва физически болки дори и при физическо
натоварване. Ищцата не е продължила да приема обезболяващи медикаменти, което
потвърждава извода на вещото лице, че тя не би следвало да изпитва болки след
преминаването на възстановителния период. Не е провеждано оперативно лечение, а само
консервативно такова, без изискване за спазване на постелен режим. Не се е налагало докато
е траело възстановяване ищцата да е била зависима от грижите на своите близки и не се
установява по делото да е ползвала чужда помощ за справяне с ежедневните си нужди.
Спред заключението на вещото лице за пълното възстановяване от травматичното увреждане
не се налагало дори и провеждането на рехабилитационно лечение. Същевременно
5
недоказани по делото остават твърденията на ищцата за настъпили неблагоприятни
психологически и емоционални последици вследствие на инцидента, като например страх от
пътуване в превозно средство и други подобни страхови представи, които да са променили
трайно начина на живот на ищцата.
В обобщение възстановителният процес е протекъл сравнително бързо и вече е
налице пълно възстановяване, а и състоянието и симтоматиката в емоционалната сфера на
ищцата, въпреки получения уплах, вече не са с негативна насоченост и безсперпективност,
както е било непосредствено след произшествието. Качеството й на живот, сравнимо с това
от преди инцидента, действително е различно и все още е трудно за възприемане от ищцата,
но предвид сравнително младата й възраст следва да се посочи и че вече е започнал траен и
необратим процес за възстановяване, вкл. и в психо-емоционалната й сфера, насочен към
преодоляване на неблагоприятните страхови усещания и представи вследствие на
травматичното увреждане.
При това положение съвкупната преценка на всички относими обстоятелства
мотивира въззивния съд да приеме, че размерът на дължимото обезщетение правилно е било
определено от първоинстанционния съд да е в размер на сумата от 10 000 лева. Този размер
е съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във връзка с конкретно
установените факти по делото, изложени по-горе. Според състава на Софийски апелативен
съд не е налице основание същият да бъде увеличен, при което въззивната жалба се
преценява като неоснователна. Обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв. следва да бъде
потвърдено.
Предвид горното въззивната жалба на Л. Т. К. се преценява като неоснователна и
обжалваното решение в неговата обжалвана отхвърлителна част следва да бъде потвърдено
като правилно.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1181/28.02.2025г. по гр.дело № 9727/2023г. на
Софийски градски съд, в частта му, с която предявения иск от Л. Т. К. срещу ЗК“Лев
Инс“АД, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е отхвърлен за сумата от 10 000 лева до 26 000
лева, представляващи обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 06.02.2023г., ведно със законната лихва от 06.07.2023г. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7