№ 171
гр. Варна , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900029 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:02 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Ищецът П. В. П., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат З.Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ , редовно призован, представлява се от адвокат
Т.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Д. С. К., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Б. П. К., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят И. К. Д., нередовно призована, не се явява. /Съгласно
отбелязване от призоваващия орган, същата не е открита на адреса./
Съдът, след като констатира, че свидетелите Д.К. и Б.К. се явяват в
днешно съдебно заседание, отстрани същите от съдебната зала до
пристъпване към техния разпит.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Й.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Оспорвам отговорите.
Адв. С.: Поддържам отговора и допълнителния отговор така, както са
депозирани.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в
Определение № 331 от 25.03.2021 година, а именно:
Постъпила е искова молба от П. В. П. от гр.Варна, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет.5, с която е
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да заплати на П. В. П. сумата от 220000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга й Д. Н. Н., поч.
на 29.07.2017г., в резултат на настъпило ПТП на 08.07.17г., причинено от В.
Е. Р. Е., при управление на МПС – л.а. „**” с рег.№ *******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.11.20г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2017г. в гр.Варна, на
кръстовището на бул.Вл.Варненчик и ул.Г.Бенковски, е настъпило ПТП, при
което водачът В. Е. Р. Е., управлявайки л.а.„**” с рег.№ *******, е нарушил
правилата за движение по пътищата и при ляв завой навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което последвал сблъсък с движещия се по нея
мотоциклет *** с рег.№*******, управляван от Д. Н. Н.. Излага, че въпреки
предприетите животоспасяващи операции Д.Н. починал на 29.07.17г. Твърди,
че с влязла в сила присъда по НОХД №140/18г. на ВОС В. Е. Р. Е. е признат
2
за виновен в причиняване на смъртта на Д.Н.. Сочи, че към момента на ПТП
л.а.„**” с рег.№ ******* е имал действащ договор за застраховка ГО с
отв.дружество по застр.полица №BG/23/116001837158. Твърди, че отправил
претенция към застрахователя на 03.11.20г. за изплащане на
застр.обезщетение, като му било предложено такова в размер на 30000лв,
което намира за несъответно на претърпяната загуба. Излага, че след вестта
за инцидента животът й се преобърнал, дните, когато съпругът й бил в кома
били непосилни за нея, всеки ден го посещавала с надежда да чуе добри
новини, като от емоционално изтощение и физич.слабост припадала два пъти.
След смъртта му изпаднала в емоционален и физич.срив, затворила се в себе
си, спряла да ходи на работа, изолирала се от близки и приятели, като до
момента не била преживяла загубата на съпруга си. В допълн.искова молба
оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, е депозирал писмен отговор, с който изрично признава иска по
основание до размера от 30000лв, а за горницата до 220000лв оспорва същия.
Не оспорва наличието на застр.правоотношение, както и факта на
настъпилото ПТП. Счита, че липсвали доказателства за отношенията между
ищцата и съпруга й преди злополуката, както и такива свързани с негативни
емоцион.изживявания и психично състояние. Прави възражение за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, който бил нарушил чл.20, ал.1 и 2
от ЗДвП, чл.21 от ЗДвП / установяващ забрана за скорост на движение над
50км/ч в рамките на населено място/ и забраната, посочена в знак В8 съгл.
чл.47 от ППЗДвП. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като
счита същото за завишено. Оспорва иска за лихвите и началния момент, от
който се претендира. С допълнителния отговор поддържа възраженията си.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ .
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на
застраховка ГО с отв.дружество, сключена за л.а.„**” с рег.№ *******;
настъпването на 08.07.2017г. в гр.Варна, на кръстовището на
бул.Вл.Варненчик и ул.Г.Бенковски, ПТП между л.а.„**” с рег.№ ******* и
3
мотоциклет *** с рег.№*******, в резултат на което е починал Д. Н. Н..
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти – наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и деликвента към
датата на деликта, претърпени неимуществени вреди и обстоятелствата,
обосноваващи техния размер, както и причинно-следствена връзка между
ПТП и вредоносния резултат, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
фактите, на които основава своите възражения, в т. ч. твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, съгл. чл.154, ал.1
ГПК.
Адв. Й.: Да се приемат доказателствата.
Адв. С.: Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, с изключение на тези, представени с отговора на исковата молба,
приложени на листи от 43 до 67, доколкото същите не са заверени за вярност,
с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Застрахователна полица №
BG/23/116001837158/04.07.2016 г.; Присъда № 25/19.03.2018 г. по НОХД №
140/2018 г. по описа на ВОС; Удостоверение за наследници изх.№
АУ070738АС от 08.08.2017 г.; Удостоверение за сключен граждански брак №
72094; Диплома за висше образование на Д. Н.; Разпечатка на публикация;
Заповед № РД-15-054 от 18.05.2016 г.; Трудов договор № 8 от 01.11.2016 г.;
Извлечение от трудова книжка; Известие за доставяне; Писмо изх.№ ЦУ99-
8949 от 18.12.2020 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба, заверени преписи на: Заявление с вх. № 99-
4
7967/04.11.2020г., ведно с Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 08.07.2017 г. и извлечение от трудова книжка; писмо с
изх. № 99-8167/16.11.2020 г., ведно с известие за доставяне; молба с вх. № 99-
8578/03.12.2020 г.; писмо с изх. № 99-8604/04.12.2020 г., ведно с известие за
доставяне; молба с вх. № 99-8821/14.12.2020 г.; писмо с изх.№ 99-
8949/18.12.2020 г., ведно с известие за доставяне.
НЕ ПРИЕМА като доказателства по делото представените с отговора
на исковата молба, приложени на листи от 43 до 67 преписи на: Мотиви към
Присъда № 25/19.03.2018 г., постановена по НОХД № 140/2018г. по
описа на Окръжен съд - гр. Варна; Решение № 97/18.07.2019 г., постановено
по ВНОХД № 220/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна; Решение №
50/12.06.2020 г., постановено по нак. дело № 1172/2019 г., ВКС, III н. о.
ПРИЛАГА за послужване по делото НОХД № 140/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 7460 от 19.04.2021 г.
по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. Й.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ, пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психиатричната експертиза, с оглед на което снема
самоличността му:
Т. К. А. – 59 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Й.: Аз нямам въпроси.
5
В. л. А. на въпроси от адв. С.:
По принцип реакцията на скръб е естествена реакция при загуба на
близък човек и тя се характеризира със симптомите на депресия – депресивен
епизод. Реакцията на скръб продължава обичайно между 8 и 10 месеца с
изразени симптоми, като това е нормалната реакция на скръб. Ако продължи
по-дълго от една година, се говори за протрахирана реакция на скръб
(удължена реакция на скръб). В случая при ищцата тя е била удължена,
защото е продължила повече от година и другото, което е, реакцията на скръб
освен нормална, може да бъде и усложнена, може да бъде и психотична.
Усложнена е, когато извън нормалните симптоми на скърбене, които са
естествено потиснато настроение, безсъние, загуба на апетит, натрапчиво
припомняне на спомени, изпитвани чувства на вина за това, че не си могъл да
предотвратиш загубата, което е естествено чувство при реакцията на скръб
към този, който си загубил, за това, че те е изоставил, което е ирационално, но
се изпитва – вина, която е по депресивен тип за неща, които си мислиш, че си
можел да направиш, но не си успял да направиш. Това е нормалната реакция
на скръб, а когато се появят симптоми от типа на това, което е изпитвала в
един определен момент освидетелстваната, които имат характеристика на
дереализация на сетивни измами, усещания на парфюма, присъствието на
близкия, такива някакви събития, които се тълкуват символно,
припознавания. Припознаванията са част от нормалното скърбене, но до
степен, че вярваш, че наистина си го видял, това е така наречената усложнена
реакция на скръб, тоест допълнителни симптоми над нормалното скърбене. И
вече за психотична – когато има симптомите на психоза, тоест понякога се
отрича, че той не е починал, че е той е жив или обратното, че той живее с теб.
Има и такива състояния. Защо ги разграничаваме по този начин? Защото при
нормалното скърбене, освен ако то не е много дълбоко и не нарушава до
тежка степен ежедневното функциониране, обичайно след третия месец
състоянието се подобрява, макар и да продължават симптомите, но е в
състояние човек да ходи на работи, да си свърши ежедневните дейности.
Обичайно при такова нормално скърбене не се изисква лечение. Това е
всъщност консенсусът, тъй като това е естествено състояние, естествена
реакция на загубата и трябва да премине през всичките тези етапи. Ако обаче
има усложнени симптоми, биха могли да се дадат допълнителни
6
медикаменти, които да ги подобрят, като например сънят ако е много тежко
увреден и не е в състояние изобщо да спи или не се храни. В случая тя е
имала доста потиснато настроение. Депресивният симптом е част от
реакцията на скръб, а това е вид разстройство в адаптацията. В случая да, би
могло да се направи нещо повече, освен този Деанксит, който не е предписан
от лекар, а е даден от приятелка, тъй като той е сравнително слаб, но не е и
кой знае какво, тъй като нейните симптоми не са били толкова тежки до
степен, че да...Тя е нямала суицидни мисли. Нямала е психотични
изживявания. Една по-активна психотерапевтична намеса и може би малко
повече медикаменти и за съня включително, биха и подобрили състоянието,
́
но скърбенето си минава през естествени етапи, които е добре да бъдат
изживени, за да може близкият да се освободи от тази скръб до степен, че
макар и мъката за близкия да остане цял живот, да може да продължи да
работи и функционира.
Не мога да дам категоричен отговор дали лечението, което казах, че е
препоръчително, би могло да предотврати протрахираната реакция. В случая
загубата е голяма. Става въпрос за много близък човек, за млади хора, които
са мечтали за бъдещ живот и е станало внезапно. Има редица фактори, които
предопределят тежестта на депресията. Да, би могло да помогне, тя да се
чувства по-добре, да бъде поне в състояние да тръгне на работа, защото тя
изцяло е спряла да работи, да се грижи за хигиената си, заключила се е,
изолирала се е. Има наистина изразени симптоми на депресия.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. Й.: Да се приеме заключението.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
7
вх. № 7460 от 19.04.2021 по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза,
ведно със справка – декларация на вещо лице Т. К. А..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Т. К. А., както
следва: 100.00 /сто/ лева от бюджета на съда и 150.00 /сто и петдесет/ лева
от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО за 100 лв от бюджета на съда и РКО за 150 лв по вносна
бележка от 06.04.2021 г.)
На именно повикване в съдебната зала се яви свидетелят Б. П. К..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно призования свидетел Б.К., с
оглед на което снема самоличността му:
Б. П. К., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
Свид. К. на въпроси от адв. С.:
Присъствах на пътно транспортно произшествие на 08.06.2017 г. късния
следобед. Аз бях първият автомобил на светофарното кръстовище на бул.
„Георги Бенковски“ с бул. „Владислав Варненчик“, идващ по „Бенковски“ в
посока Колхозен пазар. Видях как се реализира сблъсъкът. Лятото беше.
Мисля, че беше юни месец. Мотоциклетът идваше в посока Центъра от към
Трета гимназия по бул. „Владислав Варненчик“. От това, което видях и от
това, което си спомням, мотоциклетът се движеше направо в посока Центъра.
Адв. С. към свид. К.: По Ваша преценка с каква скорост се движеше
мотоциклетът?
Адв. Й.: Възразявам, госпожо Председател.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат С..
Свид. К. на въпроси от адв. С.:
Аз бях първа кола на светофара и видях самия сблъсък. Другата кола,
8
която участваше в сблъсъка, беше в движение. Видях следното нещо: първо
ми направи впечатление, че голям джип в тъмен цвят идва от Центъра в
посока Трета гимназия по бул. „Владислав Варненчик“ и тръгва да прави ляв
завой в посока Колхозен пазар по бул. „Бенковски“. В същото време с
периферното си зрение отдясно видях как се приближава моторът. Това,
което ми направи най-голямо впечатление всъщност беше, че джипът изобщо
не спря в кръстовището, а направо навлезе в него и направи левия завой и
моторът се вряза в средната част на джипа. След което джипът спря по време
на сблъсъка и след това продължи, за да излезе от кръстовището и спря до
подлеза, който е от страната на Ботевата градинка на бул. „Бенковски“ и
стоеше там самият джип.
Мотоциклетистът се блъсна в джипа. Вследствие на самия сблъсък
мотоциклетът падна на улицата, а пък мотористът излетя вертикално по моя
преценка на около 2 метра нагоре и след това се свлече на земята и остана
там, докато не дойде линейката. Аз изключих двигателя на автомобила,
пуснах аварийни светлини и прибягах през кръстовището, за да стигна до
него и звъннах на 112. Когато стигнах до него, той беше на една страна,
изстена един-два пъти, но видимо не беше на себе си.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Свид. К.: Желая да ми бъде изплатено възнаграждение за явяването ми
в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде изплатено възнаграждение на
свидетеля Б.К. за явяването му в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля Б. П. К. възнаграждение в размер на
30.00 /тридесет/ лева от внесения от ответната страна депозит, след
посочване на банкова сметка от същия, на която сумата да бъде преведена.
Свидетелят Б.К. беше освободен и напусна съдебната зала.
На именно повикване в съдебната зала се яви свидетелят Д.К..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно призования свидетел Д.К.,
9
с оглед на което снема самоличността му:
Д. С. К., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
Свид. К. на въпроси от адв. Й.:
През 2017 г. станах свидетел на ПТП. Ситуацията беше на бул.
„Владислав“. Бях пресякъл в посока „Била“ на „Владислав“ и чух зад мен
мотор, който минава. В момента, в който се обърнах надясно да видя, един
джип завиваше по „Владислав“ към „Бенковски“ в посока Ботева градинка и
моторът се удари в него с много висока скорост. Мотористът изхвърча, падна.
Джипът отби вдясно по улица „Бенковски“. Събраха се много хора. Аз
пресичах от срещуположната страна на „Била“, но вече бях до „Била“ и тогава
чух сблъсъка. Разхвърчаха се стъкла. Много бързо се събраха много хора.
Спомням си, че аз отидох при шофьора на джипа, тъй като никой не беше
отишъл при него. Той беше здрав. Беше чужденец. Беше много шокиран и не
успя да ми обясни какво е станало. Горе-долу това е, което беше.
Преди да предприема пресичането, огледах се, но нямаше нищо. Чух
само звука на мотора, но не го видях. Аз, тъй като пресичах
нерегламентирано, притичах. Доста бързо пресякох. Не бях сам. Бях с
тогавашната ми приятелка. Звукът от мотора го чухме, още като започнахме
да пресичаме. Мисля, че на горния светофар е бил, още като тръгва. Бях
започнал да пресичам, когато чух звука на мотора. Може би тогава е светнал
зеленият светофар, който е на „Мак драйв“ и тогава е тръгнал.
Свид. К. на въпроси от адв. С.:
Когато започнах да пресичам, огледах се и вляво нямаше нищо. Само
чух звука от мотора. Когато стана сблъсъкът, още бяхме на второто платно и
аз се обърнах да видя и тогава видях джипа, който беше пък може би в спряла
позиция. Беше една идея излязъл напред в платното. Не знам дали тъкмо е
тръгвал. В момента на сблъсъка де факто се обърнах да видя. Стори ми се, че
ударът беше с много висока скорост.
10
Адв. С. към свид. К.: По Ваша преценка кой беше с висока скорост
джипът или мотоциклетът?
Адв. Й.: Моля да отхвърлите въпроса, Госпожо Председател.
Свид. К. на въпроси от съда:
Точно в момента, в който се обърнах, де факто вече то бяха някакви
части от секундата, и видях как мотористът отскача. Той се беше ударил
може би в средата между вратите на джипа.
Свид. К. на въпроси от адв. С.:
Мотористът отскочи нагоре и падна.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Свид. К.: Желая да ми бъде изплатено възнаграждение за явяването
ми в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде изплатено възнаграждение на
свидетеля Д.К. за явяването му в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на свидетеля Д. С. К. възнаграждение в размер на
30.00 /тридесет/ лева от бюджета на съда, след посочване на банкова сметка
от същия, на която сумата да бъде преведена.
Свидетелят Д.К. беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в днешното съдебно заседание на
първия свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на
което снема самоличността му:
М. А. Я., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Я. на въпроси от адв. Й.:
11
Познавам П.П. от 2007 г. Работихме заедно, а с Д. се познавам от 2009
г. Бяхме състуденти в Свободния университет. П. и Д. също тогава се
запознаха. Бяхме колеги тримата и тогава всъщност започна и тяхната връзка
от самото начало. Много бързо се разви тяхната връзка, тъй като ги познавам
и двамата. Те са страхотни хора. Много добре се допълниха един друг. В
началото на 2010 г. всъщност започнаха съвместно съжителство. Ожениха се,
но не мога да си спомня точно коя година. Заедно живееха още от самото
начало. Живееха в дома на бащата на П. - в апартамент. Имаха планове за
съвместния си живот. От самото начало започнаха да правят планове как
първо ще завършат, след което ще си направят място за живеене, след което
ще си създадат семейство, деца и дори мислиха за техен си бизнес, който да
си развиват.
Знам за катастрофата с Д.. Тъй като съм доста близък с двамата,
научих за самата катастрофа вечерта, когато се е случила около 8 часа. Аз
живеех над техния апартамент. Ние живеехме като съседи. Доста близки сме
с тях. Вечерта след инцидента, два часа по-късно, бащата на Д. ми се обади да
ми съобщи. Той беше претърпял катастрофа с мотоциклет. Беше настанен в
Спешното отделение. Остана там до 29.07.2017 г.
Тъй като редовно се виждам с тях, мога да кажа, че П. не можах да я
позная. Беше доста съкрушена от цялото това нещо, което се беше случило,
тъй като през цялото време си градяха плановете за бъдещето, нещата им се
развиваха през цялото време невероятно. Те бяха невероятна двойка.
Допълваха се през цялото време един друг. Това е перфектната двойка за мен
лично и едно такова събитие, което се беше случило, буквално я беше
съкрушило. Тя не беше същата П., която познавах. Тя всеки ден посещаваше
болницата. Лично съм присъствал на повечето от дните, в които можеше да се
виждаме с него, защото все пак работя и нямаше как постоянно да съм там и
мога да твърдя, че всеки ден тя беше до него, при всяка една възможност.
Дори, като сме ходили до болницата, сме отивали по-рано там. В приемните
часове сме влизали вътре при него, когато може, след което не сме тръгвали
веднага, ами сме стояли отвън пред болницата известно време.
Тя в този период беше доста разстроена, разбира се. Имаше моменти, в
които и се даваха някакви надежди. Тя не беше загубила надежда, че той ще
́
12
се възстанови и през цялото време мислеше само за това как, след като се
възстанови, какви процедури ще са му необходими за допълнителното му
възстановяване. Тя хранеше надежди през цялото време, че той ще се оправи.
Тя много тежко прие смъртта му. Не беше на себе си. Поведението и
́
беше на моменти неадекватно, трепереше. Опитваш се пример да я разсееш,
примерно задаваш и въпрос, а тя блуждае. И преди, и след инцидента редовно
́
сме се виждали, тъй като сме комшии. Един над друг живеем. Опитвах се,
колкото по-често мога да я виждам, да бъда до нея, но тя доста се затвори в
себе си. Спря да допуска доста хора. Отслабна значително. Спря да се храни.
Това е едно от нещата, за които доста сме говорили, че трябва да се храни, че
има нужда от сила. От момента на инцидента тя спря да ходи на работа и така
и не се върна да работи повече. В периода, в който Д. беше в Спешното
отделение в болницата, тя редовно го посещаваше. Допълнителни излизания
нямаше като цяло. След като на двадесет и девети съобщиха тъжната вест,
имаше доста големи периоди, в които не излизаше от къщи.
Според мен П. все още не е преживяла загубата. Познавайки я от доста
време, мога да твърдя, че това не е истинската П.. Доста се е променила, доста
по-затворена е. Постоянно говори за Д.. След него тя не е имала връзка с друг
мъж.
Д. е невероятен човек – прецизен, умен, мил, внимателен, точен във
всяко едно нещо, любознателен. Отношението му към П. беше страхотно. Те
заедно бяха едно цяло. Не можеше без нея, както и тя без него.
Адв. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Вещото лице Й.М. напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в днешното съдебно заседание на
втория свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на
което снема самоличността му:
С. Т. М., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
13
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. М. на въпроси от адв. Й.:
Познавам П.П.. Ние бяхме съученички в средното ни образование.
Завършихме заедно и сме вече доста години приятелки. Д. познавам, откакто
започна тяхната връзка, когато станаха близки, когато тя представи Д. пред
мен, че са заедно. Тяхната връзка започна през 2009 година мисля, че беше.
Бях бременна вече с първото си дете и си спомянм момента точно около тази
дата. Те бяха много хармонична двойка. Много се обичаха, много се
разбираха и бяха целеустремени към едно нещо. И двамата завършиха
архитектура успешно, работиха едновременно, учиха едновременно. Всичко
правиха заедно. Просто бяха неразделни. Правиха си дълги преходи в
Морската градина. Присъстваха на всички рождени дни на дъщеря ми.
Живееха заедно в жилището на П.. Много често ни идваха на гости. Бяха ни
семейни приятели. Дори съм кръстница на сватбата им. През 2011 г. се
ожениха, малко след раждането на дъщеря ми. Имаха планове за собствен
дом, за деца. Многократно изпитвахме този момент с моето дете. Д. не успя
да види второто ми дете. Бяха много често в моя помощ, когато се виждахме.
Буквално изпитвах Д. и П. как се държат с деца и ги виждах колко много им
харесва тази роля. Аз като кръстница предприех ролята си много сериозно и
понеже Д. беше по-млад от нас, подходих към него с грижа, с това да ги
чувам, да ги питам поотделно как се чувстват, как стоят отношенията между
тях. Той беше изключително искрен. Просто ги познавах много добре и
двамата, защото бяхме семейни приятели, Ходихме заедно по палатки, за
риба. Много често ми помагаше с автомобила, когато имам нужда и бяхме
много често заедно.
За катастрофата разбрах сутринта след случилото се, когато П. ми се
обади по телефона. За първи път я чувах да ридае по този начин. По принцип
тя е изключително весел човек и трудно изпадаме в ситуации, в които да ни е
тъжно. Когато я чух да хлипа по телефона, разбрах, че нещата никак не са
добре и първоначално подех да я успокоявам: „Ще се оправи, случва се на
хората…“, но по гласа и разбрах, че нещата въобще не са добре.
́
Докато Д. беше в кома в болницата, П. беше на приливи и отливи.
14
Беше ту уверена, че ще се оправи, чакаше да премине и лекарите да кажат
нещо по-добро, ту изпадаше в тотална депресия до припадък. От изтощение
просто припадаше. Аз съм я виждала да припада. Тя беше подпухнала и
буквално искаше да спи в болницата, но не и се позволяваше това.
́
Посещаваше всеки ден болницата. Носеше му от тази течната храна. Той
много обичаше да му правя картофи и коментирахме дали да не му занесем,
но не успяхме просто.
П. много зле прие смъртта на Д.. Тя изглеждаше като скелет. Лицето и
́
се беше изпило, дънките и висяха. Дори не ми го каза с думи. Просто по очите
́
и видях, че се е случило. Толкова бяха подпухнали и само жеста и като ме
́́
стисна за ръката и искаше да я задържа в моята, разбрах, че е станало
непоправимото.
Посещавах я в дома и след смъртта на Д., но тя не желаеше
́
посещения. Тя просто не искаше да я виждаме. Ние я виждахме винаги
усмихната, гостоприемна, а тогава въобще не искаше да стъпваме в тях.
Отказа да ходи на работа. Аз няколкократно я молих да отиде, поне да се
разведри в офиса. Случило се е, но все пак трябва да продължи напред, да
ходи на работа, да не се отказва, но тя категорично отказваше. Тя дори
напусна. Спря да работи. Спря да живее. Не излизаше навън. Не искаше да
излиза, отказваше. Този период продължи повече от година (година-година и
половина). Малкият тъкмо беше проходил, когато за първи път излезе навън с
нас на разходка.
Сега разликата е, че сега П. не плаче постоянно, но често си говорим,
често го сънува. Разказва ми, че и се струва, че го е видяла някъде, че усеща
́
присъствието му, че се събужда нощем и си мисли, че все още там. Няма
промяна. След него не е имала връзка с друг мъж.
Свид. М. на въпроси от адв. С.:
Ние имаме приятел, който е психолог. Димитър се казва. Той ми е
помагал неведнъж и на мен. В случая той се намеси и аз не съм инициирала
друг лекар, който да се докосне до нея, защото той беше твърде близък. Той
беше приятел на Д. и според мен имаше доверие на него. След неговата
намеса нямаше подобрение в психичното и състояние. Може би разликата е,
́
15
че започна да ни допуска, да се виждаме по-често, за да можем да я утешим.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. С.: Тъй като нямаме друг адрес на свидетеля И.Д. или телефон,
оттегляме искането за разпит на тази свидетелка. Реално те са били и заедно
със свидетеля, който изслушахме днес.
СЪДЪТ, с оглед на така направеното оттегляне на искането за разпит
на свидетеля И. К. Д.,
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като свидетел И. К. Д..
Адв. С.: Моля да ни бъде върнат депозита. Ще посоча банкова сметка
в нарочна молба.
СЪДЪТ дава възможност на адвокат С. в едноседмичен срок от днес
да посочи с молба сметка за възстановяване на неизползвания депозит за
призоваване на свидетел.
Адв. Й.: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. С.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства, производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 18.05.2021 г.
от 15.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Й.М. за датата и часа на следващото
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.56
часа.
16
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17