О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 6
04.01.2016 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..……граждански състав …………………………..
на
четвърти януари две хиляди и шестнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
търговско
дело №310 по описа за 2015 година.
Производството
е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България” АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК *********, представлявано от Петя
Димитрова и Димитър Шумаров - изпълнителни директори и членове на Управителния
съвет, против П.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за осъждане на
ответника да заплати дължимите от него суми по договор за потребителски кредит HL 26108 от
03.09.2007 г., както следва: сумата от 63 332, 28 CHF /шестдесет и три хиляди
триста тридесет и два швейцарски франка и двадесет и осем сантима/,
представляваща неиздължена главница по договора, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; договорни лихви в размер на 22 309, 73 CHF /двадесет и две хиляди
триста и девет швейцарски франка и седемдесет и три сантима/ за периода от
13.09.2010 г. до 18.05.2015 г., както и неизплатени такси по договора в размер
на 1091, 31 CHF /хиляда деветдесет и един швейцарски франка и тридесет и един
сантима/ за периода от 15.09.200 г. до 18.05.2015 г.
Съдът е изпратил препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен
отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В срока по закон, ответникът е депозирал
писмен отговор.
Отговорът на ответника е изпратен на
ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.
В предоставения двуседмичен срок по
чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал
допълнителна искова молба.
Същата е изпратена на ответника с
възможността за подаване на допълнителен отговор. Ответникът е депозирал по
делото допълнителен отговор.
При това положение съдът намира, че
книжата по делото са разменени редовно.
Исковете са предявени съобразно
правилата за родова подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяването им. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия
момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства,
които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение претенциите са допустими и следва да
бъдат разгледани по реда на глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове“.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374,
вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 03.09.2007 г. между
„Българска пощенска банка" АД /сегашно наименование „Юробанк България" АД/, от една страна, в
качеството ѝ на кредитодател, и ответника П.С.С. с ЕГН **********, от
друга страна, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит HL 26108. По силата на чл. 1, ал. 1 от този договор
банката предоставила на ответника потребителски кредит за текущи нужди в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 859
лева по търговски курс „купува" за швейцарския франк към лева на
„Българска пощенска банка" АД в деня на усвояване на кредита, а
кредитополучателят се задължил да върне така предоставения му кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Заявява се, че съобразно
този механизъм за изчисляване на отпуснатата от банката главница,
кредитополучателят усвоил първоначално по своя банкова сметка ***, 00 CHF. Във
връзка с предоставения кредит ответникът подписал договор във формата на нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 162, том ІІ-4, peг.
№ 4693, дело № 323 от 2007 г. на нотариус Емилия Бакалова с peг. № 342 в НК. Твърди
се от ищеца, че въз основа на подписания договор за кредит между „Българска
пощенска банка" АД от една страна, и П.С.С., от друга страна, е възникнало
облигационно отношение, по което банката е отпуснала на ответника кредит в
размер на 64 271, 00 CHF, който е усвоен на 13.09.2007 и е обезпечен с ипотека
върху недвижим имот.
В исковата молба се заявява, че в чл.
28, ал. 1 от процесния договор за банков кредит се съдържа уговорка между
страните, с която те са се споразумели, че във всеки един момент от действието
на процесния договор за банков кредит банката може едностранно да прехвърли
вземанията си, произтичащи от него, на дружества или институции от групата на
Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън ритейл сървисиз" АД. На
03.10.2007 г., с договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договори за кредит, „Българска пощенска банка"
АД в качеството си на цедент прехвърлила именно на „Бългериън ритейл
сървисиз" АД с ЕИК ********* в качеството му на цесионер всички свои
вземания срещу ответника, произтичащи от процесния договор за банков кредит.
Впоследствие с договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 17.11.2011 г. „Бългериън ритейл
сървисиз" АД в качеството си на цедент прехвърлил обратно на „Юробанк
България" АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за банков кредит.
Заявява се от ищеца, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, кредитополучателят бил уведомен на
17.11.2014 г. с писмено уведомление за извършените прехвърляния на вземанията
срещу него, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит HL 26108
от 03.09.2007 г. Уведомяването станало с нотариална покана, връчена от нотариус
Ангел Николов с peг. № 426 и район на действие Районен съд - гр. Бургас.
Ищецът заявява, че поради сключването на
два договора за цесия, с предмет вземанията по договор за банков кредит,
вкл.последвалата обратна цесия, понастоящем „Юробанк България" АД отново е
титуляр на всички вземания срещу П.С.С., произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит HL 26108 от 03.09.2007 г.
Заявява се, че след сключването на
процесния договор за банков кредит, отпуснатият кредит е бил преструктуриран с допълнително
споразумение от 31.08.2010 г. По силата на чл. 4, ал. 1 от посоченото
допълнително споразумение, главницата по кредита била преоформена, от първоначално
отпусната сума в размер на 64 271, 00 CHF на сума в размер на 66 436, 61 CHF.
Поради забава в плащанията от страна на
длъжника и с оглед на големия размер на просрочието, банката упражнила своето
потестативно право по чл. 18, ал. 1 от процесния договор и обявила кредита за
предсрочно и изцяло изискуем, за което на 05.01.2015 г. кредитополучателят бил
уведомен с нотариална покана, връчена чрез нотариус Диана Райнова с peг. № 278.
Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.01.2015
г. - датата, на която била връчена на длъжника нотариалната покана за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. По твърдения в исковата молба, забавата
в плащанията е настъпила на 13.09.2010 год.
Ищецът твърди, че поради предсрочна
изискуемост на целия кредит, освен неиздължената главница в размер на 63 332,
28 CHF, кредитополучателят като страна по един възмезден договор, какъвто се
явява процесния договор за банков кредит, дължи на банката и договорни лихви за
отпуснатия кредит в размер на 22 309, 73 CHF за периода 13.09.2010 г. до
18.05.2015 г. Основанието за дължимостта на тези лихви е чл. 3 от договора за
кредит. Ищецът заявява, че е начислил лихви от 13.09.2010 г., тъй като това е
датата, от която длъжникът е преустановил редовното погасяване на дължимите по
кредита месечни погасителни вноски за лихва. На основание чл. 13 от допълнителното
споразумение от 31.08.2010 г. от ответника се търсят и такси за администриране
на кредита за периода от 15.09.200 г. до 18.05.2015 г. в размер на 1091, 31
CHF.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.С.. Със същия
се оспорва изцяло предявената претенция като погасена по давност. Ответникът не
оспорва, че на 03.09.2007 год. сключил договор за потребителски кредит с „Българска
пощенска банка“ АД. Заявява, че последното плащане по договора извършил на
14.04.2010 год. и от тази дата започнала да тече погасителна давност за
задълженията му, изтекла на 14.04.2015 год. Заявява, че не е бил надлежно
уведомен за прехвърлянето на задълженията му към „Бългериън ритейл
сървисиз" АД, извършено с договор за цесия от 03.10.2007 год., поради
което това прехвърляне не е породило правни последици за него. След като с
договора не е било осъществено встъпване или заместване на кредитора, за което
ответникът да се е съгласил или да е бил уведомен, то тогава към „Бългериън
ритейл сървисиз" АД не са преминали онези права, които произтичат от
двустранните отношения по договора за кредит. След като ответникът не е бил
надлежно уведомен и тъй като „Бългериън
ритейл сървисиз" АД не е станал страна по договора за кредит, то
споразумението за неговото преструктуриране
е недействително като сключено от трета ненадлежна страна по отношение
на договора за кредит, и като такова не е породило действие. Поради изложеното
ответникът счита, че сключеното споразумение с
„Бългериън ритейл сървисиз" АД от 31.08.2010 год. не е породило
никакви последици по отношение на договора.
Заявява се в отговора, че твърдението на
ищеца за допусната забава в плащанията, считано от 13.09.2010 год., е невярно.
Ответникът твърди, е последното плащане по договора е било извършено на
14.04.2010 год., поради което на 14.04.2015 год. вземанията са се погасили по
давност.
Моли исковете да бъдат отхвърлени
изцяло, евентуално – да се отхвърли претенцията на ищеца за лихвите като
погасени с кратката тригодишна давност, евентуално поради стопанска
непоносимост да се изменят от съда дължимите суми по договора за кредит, до
размера на левовата им равностойност към датата на сключване на договора за
кредит.
С допълнителна искова молба, постъпила в
срока по чл.372 от ГПК, ищецът е оспорил възраженията на ответника като
неоснователни и недоказани.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил
допълнителен отговор от ответника.
Отново заявява, че последното плащане по договора е извършил на
14.04.2010 год. за вноска в размер на 471,17 шв.ф. с падеж 13.04.2010 год.
Заявява, че от текстовете на договорите
за цесия е видно, че „Бългериън ритейл сървисиз" АД нито е встъпило по
договора за потребителски кредит, нито е заместило кредитора. Поради това,
според ответника, към „Бългериън ритейл сървисиз" АД не са преминали онези
права, които произтичат от двустранните отношения на страните по договора за
потребителски кредит, а сключеното на 31.08.2010 год. споразумение може да
преурежда единствено начина за плащане на сумите, които са били изискуеми към
момента на подписване на това споразумение. Твърди, че погашенията, описани в приложението
по чл.366 от ГПК, представляват служебно преоформени от „Бългериън ритейл
сървисиз" АД суми. Довода за стопанска непоносимост пояснява с
твърдението, че поради покачването на курса на валутата с повече от 30% са
налице промени в условията, които правят изпълнението на договора прекомерно
обременително за кредитополучателя.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
За да бъде дадена от съда квалификация
на предявените обективно, кумулативно съединени искове, необходимо е ищецът да
заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК от кой от описаните в обстоятелствената
част на исковата молба договори извлича правата си, заявени за защита по
съдебен ред – от договора за потребителски кредит или от договора за цесия от
17.11.2010 год. Освен това, необходимо е ищецът да конкретизира фактическите си
твърдения, като заяви дали приобретателят на вземането по първата цесия от
03.10.2007 год. е финансова институция по см. на чл.3 от ЗКИ (редакция ДВ
бр.59/2006 год.), която може да извършва по занятие сделки по чл.3 ал.1,
вр.чл.2 т.12 от ЗКИ, дали има лиценз по специален закон или е подала заявление
до БНБ по чл.3 ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.). Необходимо е ищецът да
уточни също въз основа на какъв документ е начислил и отразил погасяване на
вземанията за главница, лихви и такси по приложението по чл.366 от ГПК и по кой
договор ответникът е плащал, съотв.ищецът е приел плащане.
Едва след изпълнение на горните указания, ще
бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията на ответника и ще бъде
разпределена доказателствената тежест между страните.
Ответникът признава, че между страните е
възникнала облигационна връзка от договор за кредит.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства.По
искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и по приемането на
представеното с допълнителния отговор писмено доказателство съдът ще се
произнесе в съдебното заседание след изслушването на страните.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от „Юробанк
България” АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260,
с ЕИК *********, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров -
изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, против П.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, искове за осъждане на ответника да заплати дължимите от него суми по договор за потребителски кредит HL 26108 от
03.09.2007 г., както следва: сумата от 63 332, 28 CHF /шестдесет и три хиляди
триста тридесет и два швейцарски франка и двадесет и осем сантима/,
представляваща неиздължена главница по договора, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; договорни лихви в размер на 22 309, 73 CHF /двадесет и две хиляди
триста и девет швейцарски франка и седемдесет и три сантима/ за периода от
13.09.2010 г. до 18.05.2015 г., както и неизплатени такси по договора в размер
на 1091, 31 CHF /хиляда деветдесет и един швейцарски франка и тридесет и един
сантима/ за периода от 15.09.200 г. до 18.05.2015 г.
ДОКЛАДВА
на страните т.дело №310/2015 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА
на ищеца в седмичен срок от връчване
на съобщението да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК от кой от описаните в
обстоятелствената част на исковата молба договори извлича правата си, заявени
за защита по съдебен ред – от договора за потребителски кредит или от договора
за цесия от 17.11.2010 год.; да конкретизира фактическите си твърдения, като
заяви дали приобретателят на вземането по първата цесия от 03.10.2007 год. е
финансова институция по см. на чл.3 от ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.), която
може да извършва по занятие сделки по чл.3 ал.1, вр.чл.2 т.12 от ЗКИ, дали има
лиценз по специален закон или е подала заявление до БНБ по чл.3 ал.2 ЗКИ
(редакция ДВ бр.59/2006 год.); да уточни въз основа на какъв документ е
начислил и отразил погасяване на вземанията за главница, лихви и такси по
приложението по чл.366 от ГПК и по кой договор ответникът е плащал,
съотв.ищецът е приел плащане.
ОБЯВЯВА
на страните, че след изпълнение на
горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията на
ответника и ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните.
ПРИЕМА представените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА на страните, че по останалите
доказателствени искания и по приемането на представеното с допълнителния
отговор писмено доказателство ще се произнесе в съдебното заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 23.02.2016 год. от
15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се съобщи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: