РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Перник, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело №
20211700100608 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от “Банка ДСК” ЕАД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу
Г. П. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.422, вр. чл.417 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 46 262,51 (четиридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два и 0,51) лева,
представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от ***, в
качеството му на кредитополучател, сумата от 8 940,93 (осем хиляди деветстотин и
четридесет и 0,93) лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от
10.08.2019г. до 16.02.2021г. (дата на изискуемост на вземането), сумата от 329,86 (триста
двадесет и девет и 0,86) лева, представляващи обезщетение за забава за периода от
10.08.2019г. до 16.02.2021г., сумата от 115, 66 (сто и петнадесет и 0,66) лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 17.02.2021г. до 25.02.2021г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в съда за
заявление по реда на чл. 417 ГПК - 25.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за
които суми са издадени Заповед №*** по ч.г.д.№00811/2021г. на ПРС и изпълнителен лист.
В законоустановения срок ответникът Г. П. Н. не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Г. П. Н. оспорва исковете по основание и размер,
поради което иска същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените установителни искове за сумите, за които е
издадена Заповед №*** по ч.г.д.№00811/2021г. на ПРС, са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Видно от Договор за кредит за текущо потребление от *** ищецът “Банка ДСК” ЕАД
е отпуснал на ответника Г. П. Н. кредит за текущо потребление в размер на 50 000лв.
Ответникът се е задължил да върне кредита в срок от 120 месеца по погасителен план, който
е приложен към договора с първа вноска на 10.09.2018г. и последна вноска на 27.08.2028г.
Процесният кредит се усвоява и погасява чрез разплащателна сметка: ***. Погасяването
става чрез месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, по погасителен
план, който е неразделна част от договора.
Процесният кредит се олихвява с преференциален лихвен процент 5.00 % годишно
или 0.01 % на ден, като в чл.7 от договора е описан алгоритъм за определяне на лихвата.
Падежната дата за издължаване на вноските е десето число на съответния месец.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П.,
неоспорено от страните, кредитът е усвоен от ответника на ***, като е извършен превод по
разплащателната сметка *** - *** в размер на 50 000,00 лв.
На 27.08.2018 г. по кредита за текущо потребление кредитополучателя е заплатил
такса разглеждане и одобряване на кредита от разплащателната сметка в размер на 250.00
лв.
Постъпилите суми по разплащателната сметка на Г. П. Н. за погасяване на
задълженията по отпуснатия кредит са в размер на 5 825,11 лв., с която сума са погасени
следните задължения: главница в размер на 3 737,49 лв.; договорна лихва в размер на
2 086,79лв. и санкционираща лихва върху главницата в размер на 0,83 лв.
От банковото извлечение на разплащателната сметка *** на кредитополучателя Г.
П. Н. за периода от 27.08.2018 г. - 18.05.2022г. и заемната сметка *** е видно, че е
преустановено плащането на суми за погасяване на кредита - главница и лихви от
10.08.2019г.
Към датата на предсрочната изискуемост 17.02.2021г. кредитополучателят не е
платил 19 погасителни вноски в общ размер на 13288,08лв. с падежи, посочени в
заключението.
Видно от покана- уведомление изх.№*** на “Банка ДСК” ЕАД процесният кредит е
обявен за предсрочно изискуем. Същата покана е връчена на ответника по реда на чл.47
ГПК чрез ЧСИ А.В., като датата на предсрочната изискуемост е настъпила на 17.02.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че страните по делото са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит за текущо потребление от
2
***, въз основа на което ищецът- кредитор е превел по банкова сметка на ответника
сумата от 50 000лв.
Поради забава в плащането повече от 90 дни ищецът е обявил процесния кредит за
предсрочно изискуем. Процесната покана- уведомление изх.№*** на “Банка ДСК” ЕАД е
връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК на адреса, посочен в процесния договор за
кредит: ***, като ответникът не е изпълнил договорното си задължение да уведоми ищеца
за промяна в адреса за кореспонденция. Поради това е съдът намира връчването на
поканата за редовно.
Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно съдебната практика дори ако
предсрочната изискуемост не е обявена надлежно преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то настъпилата в хода на исковото производство
предсрочна изискуемост на кредита е факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение №
10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК. Доколкото покана-
уведомление изх.№*** на “Банка ДСК” ЕАД е приложена като приложение към исковата
молба и връчена на ответника в настоящето производство, то в процесния случай не може
да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П.,
неоспорено от страните, по процесния договор за кредит ответникът е погасил главница в
размер на 3 737,49 лв., като продължава да има неизпълнено задължение по в размер на
46262,51 лв. Ответникът не е представил доказателства за плащане на посочената
главница, въпреки указаната му доказателствена тежест. Поради това и съдът намира, че
искът, с който се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
46262,51 лв., представляваща главница по процесния договор за кредит е основателен и
следва да бъде уважен.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П.,
неоспорено от страните, по процесния договор за кредит ответникът дължи на ищеца
сумата от 8 940,93 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от
10.08.2019г. до 16.02.2021г. Същата възнаградителна лихва е начислена само за периода,
предхождащ предсрочната изискуемост, което е в съответствие с постоянната съдебна
практика. Ответникът не е представил доказателства за плащане на посочената
възнаградителна лихва, въпреки указаната му доказателствена тежест. Поради това и
съдът намира, че този иск също е основателен.
Съгласно чл.18.1 Общите условия при забава плащането на месечна вноска се
дължи лихва за забава в размер на договорения лихвен процент увеличен с десет пункта.
Видно от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., неоспорено от
страните, по процесния договор за кредит ответникът дължи на ищеца и сумата от 329,86
лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г.,
3
както и сумата от 115, 66, представляващи обезщетение за забава за периода от
17.02.2021г. до 25.02.2021г. Ответникът не е представил доказателства за плащане на
посочените лихви за забава, въпреки указаната му доказателствена тежест. Поради това и
съдът намира, че тези искове също са основателни.
На основание чл.86 ЗЗД върху неплатената главница от 46262,51 лв. се дължи
законна лихва за забава, считано от датата на постъпване в съда за заявление по реда на
чл. 417 ГПК- 25.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното процесните установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на
особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 1512,98лв.,
които и следва да му бъдат присъдени.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19, срещу Г. П. Н., с
ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.422, вр. чл.417 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 46
262,51 (четиридесет и шест хиляди двеста шестдесет и два и 0,51) лева, представляваща
непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от ***, в качеството му на
кредитополучател, сумата от 8 940,93 (осем хиляди деветстотин и четридесет и 0,93) лева,
представляващи договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2019г. до
16.02.2021г., сумата от 329,86 (триста двадесет и девет и 0,86) лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 10.08.2019г. до 16.02.2021г., сумата от 115, 66 (сто и
петнадесет и 0,66) лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 17.02.2021г. до
25.02.2021г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
постъпване в съда за заявление по реда на чл. 417 ГПК - 25.02.2021г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми са издадени Заповед №*** по ч.г.д.№00811/2021г. на
ПРС и изпълнителен лист.
4
ОСЪЖДА Г. П. Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Московска“ 19,
сумата от 1512,98лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от
1112,98лв. за държавна такса, сумата от 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 200,00лв. за разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№00811/2021г. на ПРС да бъде върнато на
Районен съд- Перник, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5