Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 174 11.05.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 143 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР –
Стара Загора против Решение № 260104 от 17.02.2021г., постановено по АНД №
3078/ 2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено
наказателно постановление № 349а-729/ 08.09.2020 г., издадено от Директора на
ОДМВР – Стара Загора с наложено на ответника по касация административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като
постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1
във вр. с ал.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се
изводите на съда, че в конкретния случай са налице основания за квалифициране
на нарушението като „маловажен случай” и за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго,
с което да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Н.Г.Е., оспорва
касационната жалба като неоснователна. Твърди, че в конкретния случай е свалил
за кратко маската, като я е държал в ръка, и освен това наоколо не е имало
други хора, освен негов приятел, с когото постоянно били заедно. Сочи, че
осъзнава необходимостта от носенето на предпазна маска и не е извършвал други
административни нарушения. Заплащането на наложената глоба е непосилно за него,
тъй като е студент, редовно обучение и няма трудови доходи. Моли жалбата да
бъде отхвърлена като се остави в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява
неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се
е развило по жалба на Н.Г.Е. против наказателно постановление № 349а-729 от 08.09.2020
г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Стара Загора, издадено въз основа
АУАН № 8245а-844/ 27.04.2020г., с което на Н.Е. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за
нарушение на същата законова разпоредба. От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че на 22.04.2020г. около 01.30 часа Н.Г.Е. се
намира на открито обществено място, като се придвижва на ул.“Берое“ № 4 в
гр.Стара Загора без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата, с което е
нарушил въведената с т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична
мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето – „Всички лица, които се намират в
закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата“.
За да отмени наказателното постановление районният
съд е приел, че в конкретния случай са налице обстоятелства,
обуславящи определянето на нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ като такова с
по-ниска степен на обществена опасност и съотв. предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен съд е правилно.
Административнонаказателната отговорност на ответника по
касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето,
който в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г./ предвижда административно наказание
- глоба от 300 до 1000 лв., за нарушаване или не изпълнение на въведени с акт
на министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в относимата редакция
- ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион.
Обосновано
въззивният съд е приел, че установените по делото факти сочат наличието на
обстоятелства, релевиращи по-нисък интензитет на обществена опасност на
нарушението спрямо типичните нарушения от този вид, обуславящи квалифицирането
му като „маловажен случай” на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН
във вр. с чл.93, т.9 от ДР на НК. Изложените в тази връзка мотиви изцяло се
споделят от настоящия касационен състав, поради което поради което същите, на
основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, не следва да бъдат повтаряни.
Не могат да бъдат споделени обаче изложените от въззивния
съд съображения, че неправилно посочения в наказателното постановление единен
граждански номер на нарушителя не представлява съществено нарушение, достатъчно
да обуслови незаконосъобразност на издаденото НП. Нормата на чл.57, ал.1, т.4
от ЗАНН е императивна и поставя изискване в НП да се посочват собственото,
бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански
номер. Съгласно тази разпоредба единният граждански номер е сред основните
индивидуалициращи данни за нарушителя. Аргумент в подкрепа на този извод може
да бъде извлечен и от разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от ЗГР, съгласно която
ЕГН на всяко физическо лице е сред основните данни за идентификация. Съгласно
чл. 11, ал.1 от ЗГР единният граждански номер е административен идентификатор
на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2
от с.з. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят
еднозначно. В тази
връзка изричното изискване на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН цели извършването на несъмнена
идентификация на субекта на наказателна отговорност, защото и друго лице може
да има същите три имена, но не и същия единен граждански номер. Грешката в
индивидуализиращите данни на лицето винаги е основание за отмяна на
наказателното постановление, независимо от причините, поради които е допусната,
н т.ч. и техническа грешка. В настоящия случай се установява по несъмнен начин,
въз основа на приложения към въззивната жалба екземпляр от НП, връчен на
нарушителя, както и от ръкописно поправения първи екземпляр на това НП,
представен от АНО, че е допусната грешка във вписания на две места в НП единен
граждански номер на Н.Г.Е.. Неправилното изписване на ЕГН на нарушителя има за
последица неяснота относно субекта на административнонаказателната отговорност.
Конкретно - лице със същите три имена и ЕГН като вписаните в НП е вероятно да
съществува, докато Н.Г.Е. с удостовереното пред съда ЕГН, категорично не е
субекта, на който е наложено административно наказание. Този порок не може да
се отстрани в хода на съдебното производство, още повече, че при изпълнение на
наказанието ще следва да се търси Г.Е. с посоченото в НП ЕГН. Изложеното
онагледява целта на законодателя да въведе императивни правила за формална
законосъобразност на НП.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че
наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, съставляващо абсолютно основание за
неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260104 от
17.02.2021г., постановено по АНД № 3078/ 2020 г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.