№ 1826
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110210715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предмет на жалба е наказателно постановление /НП/
№BG14022024/5800/Р151 от 25.06.2024 г., издадено от ИД директор
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София, с което на В. Б. Л., на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.139, ал.7 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800лв.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и за неправилно приложен материален закон от
административно-наказващия орган /АНО/. Акцентира се на
обстоятелството, че няма описание на точното място на извършване на
нарушението и на това, дали жалбоподателят е субект на отговорност. Моли
се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа с искане
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител, като оспорва жалбата. Претендира разноски. Моли
съда да потвърди НП.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 14.02.2024 г. в 11.38 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Златарево,
е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, вид: влекач, марка и
модел "***", с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,
управлявано от жалбоподателя. След извършена проверка от страна
контролните органи е установено, че на 26.01.2024 г. в 01.42 часа
горепосоченото пътно превозно средство попада в категорията на пътно
превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За цитираното превозно средство се сочи да е
засечено на на 26.01.2023 г. в 01.42 часа на Чепинци по път А-6, км. 60+705,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Като място на нарушението е посочен път А-6, км. 60+705, за който
се събира такса за изминато разстояние тол такса, съгласно Приложение към т.
1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21 септември февруари 2022 г.
за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса
за изминато разстояние тол такса. За извършеното административно
нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП. За извършено нарушение на чл. 139, ал.7 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 187а, ал.
5 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден електронен фиш от МРРБ-АПИ, като е
наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи
посредством събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Б. С., дадени
в съдебно заседание; АУАН, протокол за сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за
регистрация на МПС, както и от останалите материали по делото. Разпитан
като свидетел в съдебно заседание, С. по същество потвърждава
констатациите по АУАН. Съдът цени неговите показания, те са подробни и
непротиворечиви. Съдът кредитира писмените доказателства по делото,
събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
2
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
По съществото на спора:
Нормата на чл.10, ал.1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: т. 1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса
дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа и т. 2- такса за изминато разстояние- тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Видно от заложеното от законодателя в разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП,
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
3
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП визира обстоятелството, че
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
По наведените доводи: жалбоподателят твърди, че имал договор с
фирма, чрез която ползва тол услуги, но не представя доказателства, че за
конкретния период е имало валидна, подадена и отчетена тол декларация. В
подаденото възражение не се сочи и номер на електронен документ, нито
доказателство за заплащане.
Що се отнася до възражението, дали жалбоподателят изобщо е субект на
отговорност, след като не е собственик на МПС и не е бил запознат от
собственика, дали таксата е била заплатена от него, възражението е
ирелевантно: за собственика не съществува задължение да плати винетна
такса, доколкото може изобщо да не ползва автомобила или да го ползва по
пътища, по които не е необходимо заплащане на винетна такса. Съгласно чл.
139, ал. 6 от ЗДП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице. Законодателят е възложил това задължение
на водача напълно логично, защото именно водачът взема решение къде, по
какъв път да управлява ППС. Преценката по плащане на винетна такса
извършва водачът, а не собственикът на ППС.
Касателно задължителните реквизити на обжалваното НП: в същото са
отразени датата и часът на нарушението, инкриминираното място, ППС и
други изискуеми индивидуализиращи данни. Не се установява обаче сред тях
да фигурират брой оси, екологична категория на превозното средство, с оглед
идентификация на ППС и определяне на неговата категория. Отделно от това
4
в НП се чете, че е установено, че на 26.01.2024 г. в 01.42 часа пътното
превозно средство попада в категорията на пътно превозно средство, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
(ЗП), от една страна; от друга, за цитираното превозно средство се сочи да е
засечено на дата, различна от 26.01.2024 г. /26.01.2023 г./ по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. На следващо място, съобразно
разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. В случай, че в свидетелството за регистрация е
вписан ползвател, задължението се дължи от него. Съдът намира за
необходимо да отбележи още, че не е посочено, какъв е размерът на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от от ЗП, по какъв начин е изчислен, и
каква част се твърди да не е заплатена. Отделно от това не са посочени
характеристиките на конкретния пътен участък и размерът на дължимата тол
такса съобразно спецификите на превозното средство. Не се наблюдава
отбелязване на изминатото разстояние, на броя на отделните тол сегменти,
през които превозното средство е преминало, на сбора на изчислените за всеки
тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и начинът на
формирането безусловно е следвало да бъдат отразени в НП. Съгласно чл.
10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз
основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил
правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Затова направеното
описание на нарушението в НП се явява лаконично и недостатъчно; липсва
логическо единство на възпроизведените факти. Не се констатира да са налице
фактическите параметри, при които се твърди да е осъществено то.
В обобщение, отсъствието на пълно и точно, недвусмислено и
непротиворечиво словесно описание на нарушението обуславя заключение за
нарушаване на правото на защита на санкционрания, доколкото е осуетена
5
възможността му да разбере административното обвинение, респективно, да
организира адекватно защитата си.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
Съобразявайки изхода на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид изхода на делото,
то се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №BG14022024/5800/Р151 от 25.06.2024 г., издадено от ИД
директор Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София, с което на В. Б. Л., на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.139, ал.7 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800лв.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6