Решение по дело №5746/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .............

 

Гр. София, 30.06.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА   

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                       СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гр. дело № 5746 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на взискателя С.В.В., представлявана от адв. Д., срещу отказ на ЧСИ Р. М., с рег. № 790 на КЧСИ, постановен с протокол № 530 от 27.02.2020 г. по изп. д. № 20187900401087, да бъде извършен въвод във владение на взискателя в цялата сграда, находяща се в имот пл. № 706 по кадастралния план от 1994 г. в землището на с. Долни Богров - София, целият с площ от 1517 кв.м. 

  Поддържа, че незаконосъобразно с обжалвания отказ съдебният изпълнител при извършване на въвода е обособил реална част от сградата, отговаряща на посочената в изпълнителния лист площ от 150.43 кв.м., и е въвел взискателя само в тази част от нея, отказвайки да извърши въвод в цялата сграда на два етажа в мястото, която по КККР е с идентификатор 22304.7979.524.1 със застроена площ от 450 кв.м. Излага съображения, че след като листът е издаден за цялата постройка, то съдебният изпълнител е следвало, като констатира фактическото несъответствие в площта й, да въведе взискателя в цялата сграда, а не в реални части от нея, тъй като площта на имота не е след неговите присъщи правно-индивидуализиращи белези и поради това не е решаващ белег. Моли отказът да бъде отменен.

Взискателите К.С.В. и Р.В.В.се присъединяват към жалбата и считат, че същата като основателна следва да бъде уважена.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника "О.М." ЕООД, в което се поддържа неоснователност на жалбата, като са развити подробни съображения, очертаващи наличие на спор за правото на собственост относно частта от сградата, в която въводът не е извършен.

По делото са постъпили и възражения от "Л.Е." ЕООД - частен правоприемник на длъжника, в които са изложени доводи за пределите на изпълнителния лист и диспозитива на решението, които обвързват съдебния изпълнител.

ЧСИ Р.М. с рег. № 790 към КЧСИ в писмените си мотиви намира жалбата за неоснователна. Счита, че съдебният изпълнител следва да се съобразява с обективните предели на изпълнителния лист и не може да тълкува посоченото в него разширително. Поради това, намира за законосъобразни действията си, с които, като посетила имота на място и като констатирала, че сградата е преустроена и разширена с около 400 кв.м., с помощта на вещо лице обособила реална част от нея и въвела взискателите само частта, отговаряща на посочената в изпълнителния лист, като отказала да ги въведе в останалата част. Сочи и че съдебният изпълнител не разполага с компетентност да издирва причините за значителното разминаване в площта, нито може направо, извън посоченото в листа, да прилага последиците на приращението при очертал се спор за собственост. 

          Софийски градски съд, след като обсъди направените доводи и възражения и като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

          Принудителното изпълнение по изп. дело № 20187900401087 на ЧСИ Р. М., с рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя С.В.В. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.07.2018 г. по гр. д. № 3701/1997 г. на СРС, 35 състав, срещу "О.М." ЕООД, за предаване на владението на посочения в листа недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в землището на с. Долни Богров-София, с площ от 1517 кв.м., представляващо имот пл. № 706 по кад.пан от 1994 г., заедно с построената в местото масивна сграда на два етажа всеки с площ от 150.43 кв.м. /първи, състоящ се от две стаи, салон мокро помещение и втори етаж - преустроен/.

Видно от материалите по изпълнителното дело, въводът е бил насрочен за 27.02.2020 г., когато на место съдебният изпълнител констатирал, че находящата се в дворното място сграда се различаща съществено от описаната в листа, при което съставил протокол и въвел взискателя във владение само на частта от постройката, отговаряща по площ и описание на описаната в изпълнителния титул, а за останалата част постановил обжалвания отказ.   

При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

Спорът в случая се свежда до това - налице ли са предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, а именно - въвод във владение на цялата сграда, при разминаване между посочената в решението площ и реално съществуващата такава.

По така поставения въпрос настоящият състав на Софийски градски съд намира, че тогава, когато в действителност построеното надхвърля съществено /многократно/ посоченото в изпълнителния лист, може да се обособи като отделна, самостоятелна вещ /т.е. годно е да съществува като отделен обект на право на собственост/ и е предмет на правен спор между взискателя и длъжника или завареното в имота трето лице, то съдебният изпълнител не може да извърши въвод във владение и за частта от имота, която не е описана в изпълнителния илст. Това е така, защото обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат само тази част от имота, която е била предмет на разрешения правен спор. Правното действие на приращението по чл. 92 от ЗС не може да бъде приложено направо от съдебния изпълнител, когато предпоставките за тях също са предмет на спор, който не е решен със сила на пресъдено нещо.     

В конкретния случай е налице спор за правото на собственост между взискателя и длъжника относно обособима реална част от сградата, неколкократно надхвърляща тази, относно която страните са водили делото, решението по което се изпълнява. Тази надхвърляща пределите на силата на пресъдено нещо част е била построена въз основа на строителни книжа, издадени отпреди завеждането на делото, може да съществува като самостоятелен обект, откъдето и спорният въпрос - налице ли е нещо "друго" по смисъла на чл. 92 от ЗС, което да изключи ефекта на приращанието. Този правен спор може да бъде разрешен единствено и само от съда в един бъдещ състезателен исков процес относно собствеността върху допълнително построеното, но не и от съдебния изпълнител. Последният не може да решава правни спорове, нито може по пътя на тълкуването да излиза извън пределите, очертани с изпълнителния титул.  

Ето защо, неоснователно в жалбата се поддържа, че след като решението касае цялата сграда, то съдебният изпънител е следвало да извърши въвод във всичко, което намери като построено, щом то се намира в същия недвижим имот. С исковата молба, на която съответства и диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение, спорът е сведен до сградата, построена в имот пл. № 706 по плана на с. Долни Богров от наследодателя на взискателката -  Д.Д., като правото на собственост ищците са извличали на основание наследствено правоприемство, а не приращение. Поради това и съдът, макар и отчитайки извършените с годините промени в имота, се е произнесъл единстевно до това, което ищците са наследили от своя наследодател. Онази част от сградата, която е била допълнително построена от длъжника, не е била включена в предмета на спора и не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението. Поради това, щом страните спорят и за нея, то този спор следва дабъде решен в нов исков процес, а не в рамките на изпълнителното производство. 

За прецизност, следва да бъде отбелязано, че независимо дали длъжникът "О.М." ЕООД е станал собственик на достроеното и надстроеното от него, тия има качеството на добросъвестен строител и може да претендира за него обезщетение като подобрения в имота, по който спор съдът не се е произнасял. Подобрителят, доколкото е добросъвестен, би имал право и на задържане на имота до заплащане на подобренията, а това право не може да бъде игнорирано и отнето от съдебния изпълнител.

По изложените съображения, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. 

Така мотивиран, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

         

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.В.В., представлявана от адв. Д., срещу отказ на ЧСИ Р. М., с рег. № 790 на КЧСИ, постановен с протокол № 530 от 27.02.2020 г. по изп. д. № 20187900401087, да бъде извършен въвод във владение на взискателя в цялата сграда, находяща се в имот пл. № 706 по кадастралния план от 1994 г. в землището на с. Долни Богров - София, целият с площ от 1517 кв.м. 

          Решението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.