Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1741 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата М.Н.К. твърди, че семейството й притежава
етаж от къща, с прилежащи сервизни помещения, в гр.Русе, ул.”***” № 4, построена от нейния дядо през 1940г. С
нотариален акт № 108, том II, рег.№ 2531, нот.дело № 189/25.06.2002г. на нотариус № 218 с район на действие РРС, нейната майка Б.И.К.
й дарила собствения си недвижим имот, а именно: 184.5/369 кв.м. идеални части от дворно място, цялото от 369 кв.м. по
нотариален акт, а по скица 371 кв.м., представляващо имот № 1523 в кв.258 по
плана на гр.Русе, при граници: улица, имот № 1524, имот № 1521, имот № 1522 и
имот № 1884, заедно с жилище, представляващо целия втори етаж на построената в
същото дворно място жилищна сграда, състояща се от стая, хреходен хол, кухня,
баня-клозет, входно антре и балкон, с площ от 71.22 кв.м., заедно с избени
помещения № 1 с площ 16.5 кв.м. и № 2 с площ 11.9 кв.м., таванско помещение №
2, както и хол със стая в тавана по скица по гр.дело № 49/1967г. по описа на РРС, заедно с ½ идеална част от общия
вътрешен двор и стълбищата към мазата и тавана от общите части на сградата по
чл.38 от ЗС и подобренията в дворното място. По силата на
съдебна делба, извършена със съдебно решение № 176/24.06.1967г. по гр.дело № 49/1967г. по описа на
Русенски народен съд, имотът по ул.”***” № 4 е бил поделен между
наследодателите на ищцата и К.Н.П., който получава собствеността на първия
жилищен етаж, заедно с избено помещение № 3 по по скицата и таванско помещение
№ 1 по скицата, кухненско помещение в тавана, ведно с ½ идеална част от
двора – парцел II на квартал 305 по плана на гр.Русе. С
нотариален акт № 158, том ХХХII, нот.дело № 9033/06.12.1993г. на
нотариус при РРС, К.Н.П. прехвърлил така описания имот на сина си В.К.П.. Ищцата твърди, че със семейство П.и никога не е съществувал спор
относно собствеността на притежаваните от тях самостоятелно обособени жилища и
относно начина на тяхното ползване. През 2000г., поради невъзможност да
изплатят свой дълг към К. баща, съпрузите В.К.П. и Л. И.Г., прехвърлили на
ответника К. с нотариален акт № 14, том I, рег.№ 65, нот.дело № 14/14.03.2000г.
на нотариус № 414 с район на действие РРС, притежавания от тях имот: ½
идеална част от дворно място от 369 кв.м., заедно с жилище, представляващо
първи /партерен/ етаж от двуетажна къща, състоящо се от стая, кухня, хол,
антре, коридор и клозет, с подстълбищно помещение на партера, заедно с избено
помещение под кухнята – източна страна, с два входа откъм двора, заедно с
½ идеална част от общия вътрешен вход и стълбищата към мазата и тавана и
от общите части на сградата по чл.38 от ЗС, както и обособено таванско
помещение, преходно към последното. Притежавания от ищцата
имот тя е декларирала в Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси” и добросъвестно
заплащала местен собственост, считано от 2002г. и
до момента този данък е заплащан от майката на ищцата и нейна праводателка. М.К. *** и била упълномощила своя близка да наглежда бащиния й имот
в гр.Русе. Именно от нея била сигнализирана, че
ответникът е преустроил собственото си мазе и е завзел нейното избено помещение
№ 2, които ползва по предназначение като свое. С нотариална покана,
връчена на К. на 16.09.2019г., поканила последния да й
предаде владението на избено помещение № 2. С нотариално предизвестие,
отправено до ищцата, чрез адвоката й, К. твърди, че е въведен във владение, във
въпросното избено помещение № 2 от своите праводатели и че го владее
добросъвестно вече 20 години и че е извършил подобрения – прекарал ток, вода,
поставил СОТ, с нейно знание. М.К. твърди, че двете избени
помещения, които притежава, обслужват две по същество самостоятелни жилища –
това на втория жилищен етаж и обособен мансарден апартамент.
Праводателите на К. – сем.П.и са получили по силата на извършената съдебна
делба с горецитираното съдебно решение, индивидуализирани избено помещение № 3
о таванско помещение, съобразно скицата, неразделна част от решението. Те не са могли да прехвърлят и предадат във владение имот, който не
притежават и не ползват. Всички последващи съдебната
делба сделки са били извършвани при параметрите по делбеното решение. Ищцата заявява, че й е известно, че ответникът е направил
посочените от него подобрения и не се е противопоставяла на тях, защото те
ползвали и нейния имот, като не отказва и да заплати припадащата се част от
направените за това разноски. Твърди обаче, че съгласно съдебната
практика, процесното избено помещение № 2 не може да бъде придобито чрез
давностно владение от страна на ответника, тъй като то е принадлежност към
притежаваното от нея жилище и не е годен самостоятелен обект на собственост. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че тя е собственик на избено помещение № 2 с площ от 11.9 кв.м.,
представляващо складово помещение, принадлежност към притежаваното от нея
жилище по ул.“***“ № 4, с идентификатор №
63427.2.1523.1.2 съгласно Схема № 15-213771/02.03.2020г. по
КККР на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.200г. на
изпълнителния директор на АК, както и да бъде осъден Д.К. да й предаде
владението на същото избено помещение № 2.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.108 от ЗС.
Ответникът Д.Б.К. оспорва изцяло
предявения иск, като твърди, че той е собственик на процесното избено
помещение, на първо място по силата на извършените през годините разпоредителни
сделки, а на второ място е собственик на същото поради изтекла придобивна
давност в негова полза.Твърди, че още при построяването на жилищната сграда
през 1940г. и утвърдения архитектурен план, в избата
на сградата са били оформени само 2 отделни самостоятелни избени помещения. През 1950г. е била извършена национализация на ½
идеална част от дворното място, заедно с ½ идеална част от избените и
тавански помещения, както и приземния етаж на масивната двуетажна къща в полза
на В.К.П.а като по този начин тя е била обезщетена за съборен имот при
построяването на хотел „Дунав“, която се явява низходяща родственица на В.К.П.,
праводателя от който той придобил имота си. От този факт е видно, че двамата
съсобственици придобиват равни дялове от цялата масивна двуетажна къща, при
което разпределение всеки от съсобствениците притежава по 1 избено помещение,
по един етаж, по 2 обособени тавански стаи и по ½ идеална част от
дворното място. При разпределението на жилищната площ на
отделните етажи по принцип има еднаквост на притежаваните жилищни помещения.
Разликата е в това, че в приземния етаж, който ответникът придобил, кухненското
помещение се намира в средата на етажа срещу задният вход на етажа, където са
изводите на водопроводната канализация, както и мръсния канал, докато на втория
етаж кухненското помещение се намира в ляво при влизане от входната врата в
източната част на етажа. По тази причина и в нотариалния акт на ответника е
записано: „Заедно с избено помещение под кухнята – източната страна“, което
избено помещение представлява именно претендираното от ищцата. Това доказва твърдението му, че притежава цялото избено помещение,
което през периода от придобиването на имота от В.П.а през 1950г. до 1967г. е било преустроено в две отделни стаи с променена
конфигурация – между двете помещения на ответника е имало свързваща врата,
която след това е затворена при обособяването на двете помещения и е оформен
коридор като е отворена врата, за да се осигури достъп до другото помещение,
като по този начин е оформен сегашният вид на избените помещения, които владеел
в момента. При извършената съдебна делба през 1967г.
между В.К.П.а и тогавашните собственици на останалата ½ идеална част, в
която делба съгласно приложената скица на избените помещения приложена към
решението, тя получава избено помещение № 3 и таванско помещение № 1 по скицата
и кухненското помещение в тавана, която скица липсва и не е представена, а
останалите съсобственици И.Г., Г.Г. и Т.Д.получават избени помещения № 1 и 2 по
скицата и таванско помещение № 2 със стая в тавана. Таванските помещения, които
и към настоящия момент се владеят от ищцата, в които единствено има кухненско
помещение и е с по-голяма квадратура е трябвало да се предадат във владение на В.П.а,
а помещенията, които тя е владеела и където няма кухненско помещение и е с
много по-малка квадратура, които ответникът владее и към момента придобити от
праводателя му В.П. е трябвало да преминат във владение на ищцата К., за да
могат да се изравнят дяловете с отнемане на едното избено помещение от В.П.а. В
приложените документи както и в последващи такива липсва проект за изменение на
архитектурната част за
обособяване както на избените, така и на таванските помещения надлежно оформена
с необходимите за такъв вид документи атрибути и вписана в съответните служби
по онова време за прилагане на делбата, което означава, че тя не е приложена
законово. В потвърждение на това са и представените от него два нотариални акта
от 1984г., които служат за издаване на нотариалния му
акт от 2002г., където няма никакви вписвания относно извършената делба през
1967г. Съсобствениците на отделните идеални части с мълчаливото
си съгласие видно от факта, че до продаване на имота от В.П. и придобит от
ответника през 2000г. не са водили изпълнително
дело за влизане във владение на идеални части вследствие на решението за делба
от 1967г. и са владели това, което е било преди
делбата, а именно: ищцата К. таванската стая с кухненското помещение, а
праводателя му П. второто избено помещение. По тази причина след влизане от
страна на ответника във владение на имота, той е влязъл във владение и на
въпросното избено помещение № 2 и то не е било оспорвано, както от роднините по
низходяща линия, така и от ищцата собственичка на имота близо 18 години. Като втора причина К. да притежава още едно избено помещение е и
твърдението, че тя притежавала две отделни обособени жилища, което е невярно –
единия на втория жилищен етаж и обособен като мансарден апартамент на тавана и
по тази причина било необходимо да притежава две отделни избени помещения.
В решение № 176/24.06.1967г. по
гр.дело № 49/1967г. по описа на Русенски народен съд,
недвусмислено е записано на ред 13 от него: Техническите органи при ГНС – Русе
с писмо № 2646/1967г. потвърждават, че таванските
помещения не представляват въобще жилище, а следва да се делят като тавани –
сервизни помещения“. Това води допълнително до
неоснователността на претенцията за второто избено помещение. Като
отделно второ основание, че е собственик на 2-те избени помещения, включително
и процесното, ответникът твърди, че е налице изтекла в негова полза придобивна
давност, тъй като ги владее явно, необезпокоявано и непрекъснато близо 20
години без това негово владение да е протестирано, както от низходящите роднини
на ищцата, така и лично от нея. След придобиването на имота му е извършил
основен ремонт на претендираното избено помещение № 2, като е прекарал ток,
вода, СОТ и поставил теракотено покритие на пода и на основание чл.79 от ЗС
като добросъвестен владелец повече от 10 години е придобил собствеността му по
давност. Твърди и че няма пречка да бъде придобита
собствеността на избеното помещение № 2 по давност от негова страна, за което
също в отговора си цитира съдебна практика.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 108, том II,
рег.№ 2531, нот.дело № 189/25.06.2002г. на нотариус №
218 с район на действие РРС, Б.И.К. дарила на ищцата, като нейна дъщеря,
собствения си недвижим имот, а именно: 184.5/369 кв.м. идеални
части от дворно място, цялото от 369 кв.м. по нотариален акт, а по скица 371
кв.м., представляващо имот № 1523 в кв.258 по плана на гр.Русе, при граници:
улица, имот № 1524, имот № 1521, имот № 1522 и имот № 1884, заедно с жилище,
представляващо целия втори етаж на построената в същото дворно място жилищна
сграда, състояща се от стая, преходен хол, кухня, баня-клозет, входно антре и
балкон, с площ от 71.22 кв.м., заедно с избено помещение № 1 с площ 16.5 кв.м.,
таванско помещение № 2, както и хол със стая в тавана по скица по гр.дело №
49/1967г. по описа на РРС, заедно с ½ идеална
част от общия вътрешен двор и стълбищата към мазата и тавана от общите части на
сградата по чл.38 от ЗС и подобренията в дворното място.
По силата на съдебна
делба, извършена със съдебно решение № 176/24.06.1967г. по
гр.дело № 49/1967г. по описа на Русенски народен съд,
имотът по ул.”***” № 4 е бил поделен между наследодателите на ищцата и К.Н.П.,
който получава собствеността на първия жилищен етаж, заедно с избено помещение
№ 3 по по скицата и таванско помещение № 1 по скицата, кухненско помещение в
тавана, ведно с ½ идеална част от двора – парцел II на квартал 305 по
плана на гр.Русе. Към решението по делбата е изготвена скица /л.14 от
делото/, от която са видни 3-те избени помещения в поделения недвижим имот.
Съгласно констативен нотариален
акт № 134, том V, нот.дело №
2243/1977г. на нотариус при РРС, К.Н.П. бил признат за собственик на едно
жилище на първия /партерния/ етаж от двуетажна къща, намираща се в гр.Русе, по
ул.“***.“ № 4, състояща се от стая, кухня, хол, антре, коридор и клозет
/вътрешен/, с подстълбищното помещение на партера, с избеното помещение под
кухнята /източната страна/, с два входа от към двора и ½ идеална част от
общия вътрешен вход и стълбищата към мазата и тавана и от общите части на
сградата, както и на таванска стая с обособено таванско помещение, преходна към
последното и на ½ идеална част от цялото място на имота /застроено и
незастроено/, възлизащо общо на 369 кв.м., който общ имот съставлява
планоснимачен № 2 в кв.258. С нотариален акт № 158, том ХХХII, нот.дело №
9033/06.12.1993г. на нотариус при РРС, този имот бил прехвърлен срещу
задължение за издръжка и гледане от К.Н.П. на В.К.П..
В.К.П. и Л. И.Г., прехвърлили на
ответника К. с нотариален акт № 14, том I, рег.№ 65, нот.дело № 14/14.03.2000г. на нотариус № 414 с
район на действие РРС, притежавания от тях имот: ½ идеална част от
дворно място от 369 кв.м., заедно с жилище, представляващо първи /партерен/
етаж от двуетажна къща, състоящо се от стая, кухня, хол, антре, коридор и
клозет, с подстълбищно помещение на партера, заедно с избено помещение под
кухнята – източна страна, с два входа откъм двора, заедно с ½ идеална
част от общия вътрешен вход и стълбищата към мазата и тавана и от общите части
на сградата по чл.38 от ЗС, както и обособено таванско помещение, преходно към
последното. Липсва спор по делото относно фактите, които се признават от ищцата в исковата
молба, че от 2000г. ответникът ползва избеното
помещение № 2, като е правил подобрения в него - прекарал ток, вода, поставил
СОТ, с нейно знание.
С нотариална покана изпратена от
ищцата до ответника и получена от последния на 16.09.2019г., първата поканила
втория в двуседмичен срок от получаването й да й бъде предаден доброволно ключа
от избено помещение № 2, което той неправомерно бил завзел. С нотариално
предизвесие ответникът уведомил ищцата, че още с придобиване на имота от негова
страна е бил въведен във владение от праводателите си в избено помещение № 2,
което владее от 2000г. и до момента. В същото е извършил подобрения със
знанието на М.К. и че го владее като собствено, а тя нигока пред всичките 20
години, а и преди това, не е имала достъп до него и не е претендирала
владението му.
На 18.06.2003г. Н.К.в качеството
си на пълномощник на М.К. подал тъжба в РРП срещу ответника, тъй като извършил
самоуправни действия в имота, включително и разбил второто избено помещение на
ищцата, от където изнесъл вещите, присвоено и ремонтирано за техни цели и
нужди. С постановление от 01.09.2003г. на прокурор при РРП било отказано
образуване на досъдебно производство и прекратена преписката по тъжбата, тъй
като нямало доказателства, от които да може да се установи, че имущество на
ищцата било изнесено от ответника /ненужни вещи били изнесени, но още пред
м.06.2000г., приди ищцата да е станала собственик на същото/, а след като
последния бил предупреден, че това избено помещение не е негово, той е преустановил
ползването на избено помещение № 2 и първоначалното фактическо положение било
възстановено.
От заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед №
РД-18-18/16.05.2007г. на изпълнителния директор на АК в сграда с идентификатор
63427.2.1523.1, построена в Дворно място по ул.“***“ № 4, цялото от 369 кв.м.,
има два самостоятелни обекта: СОС 63427.2.1523.1.1, ул.“***“ № 4, ет.1, тип
жилище, апартамент, брой нива 1, площ по документ 76.33 кв.м. и СОС
63427.2.1523.1.2, ул.“***“ № 4, ет.2, тип жилище, апартамент, брой нива 1, площ
по документ 71.22 кв.м., изби 1 и 2, таван 2 и ½ идеални части от общите
части на сградата.
В показанията си свидетелите А.Д.Т.и
Р.С.П.обясняват какво е било полването на имота за периода от 2002г. до момента,
какви били споровете мужду страните през 2002-2003г., както и че през 2018г.
ищцата заявила намерения да прави преустрайства в имота и до обособи мансарден
апартамент, с включени в него тавански помещения, за което предприела
първоначални действия за преустройство чрез заснимания на имота и започване на
действия за изготвяне на архитектурен проект. От показанията на П.е видно и че К.
ползвал избени помещения 2 и 3, а по документи следвало да ползва само № 3.
В показанията си свидетелите Д.Х.Д.и
Д.Т.Д.обясняват, че от 2000г. избено помещение № 2 се владее от ответника,
който заедно със своя баща е правил и подобрения в него, като от този момент до
предявяването на иска никой не е предявявал претенции спрямо тях за
собствеността му и да предприема действия по отстраняването му.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи, без да има основание за това. Следователно при предявяване на
ревандикационен иск, ищеца е необходимо да докаже: 1. че е собственик на вещта,
предмет на иска, 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и
3. че ответникът владее или държи вещта без основание.
Съдът намира, че възраженията на
ответника, че през 1940г. съгласно
утвърдения архитектурен план, в избата на сградата са били
оформени само 2 отделни самостоятелни избени помещения, а през
периода 1950г.
до 1967г. едното избено помещение е било преустроено в две отделни
стаи с променена конфигурация, което отричало собствеността на ищцата върху избено
помещение № 2, на първо място са недоказани, а на следващо неоснователни. Дори
да се приеме, че това е било така от представените от ответника скица за
строежа на сградата от 1940г., за преястрояване няма никакви писмени или гласни
доказателства, а и тези възражения са без правно значение в случая. По
силата на съдебна делба, извършена със съдебно решение № 176/24.06.1967г. по
гр.дело № 49/1967г. по описа на Русенски народен съд,
имотът по ул.”***” № 4 и съществуващите в него 3 избени помещения са били поделени между наследодателите
на ищцата и К.Н.П., който получава собствеността на първия жилищен етаж, заедно
с избено помещение № 3 по скицата, неразделна част от решението и таванско помещение № 1 по
скицата, кухненско помещение в тавана, ведно с ½ идеална част от двора –
парцел II на квартал 305 по плана на гр.Русе, а наследодателите на ищцата са
придобили в дял избени помещения № 1 и 2. Към решението по делбата е
изготвена скица /л.14 от делото/, от която са видни съществуващите 3 избени
помещения в поделения недвижим имот, тяхното разположение и квадратура. Т.е.
със сила на пресъдено нещо е призната собствеността на избено помещение № 2 и
то в полза на наследодателите на ищцата, като собствеността на същото е била
прехвърлена на М.К. с извършеното дарение, с нотариален акт № 108, том II,
рег.№ 2531, нот.дело № 189/25.06.2002г. на нотариус № 218 с район на действие РРС.
Неоснователно е и възражението на ответника, че собствеността на това избено
помещение му е била прехвърлена от праводателите му, когато е закупил имота
през 2000г. /което се виждало и от предходните нотариални актове/, тъй като
никой не може да прехвърли повече права отколкото има, т.е. след като
праводателите му не са били собственици на избено помещение № 2 те е нямало как
да прехвърлят собствеността му на ответника - купувач. По изложените
съображения съдът намира, че въз основа на съдебното решение №
176/24.06.1967г. по гр.дело № 49/1967г. по описа на Русенски народен съд и нотариален акт № 108,
том II, рег.№ 2531, нот.дело № 189/25.06.2002г. на
нотариус № 218 с район на действие РРС, ищцата се е явявала собственик на процесното избено
помещение № 2. Спорният и съществен въпрос по делото е може ли собствеността върху
избеното помещение № 2 да бъде придобита по давност от страна на ответника и
придобил ли е той същото въз основа на давностно владение. Действително, както
твърди ищцата, съгласно съдебната практика, избено помещение /мазето/ няма
самостоятелен статут, тъй като то по общото правило е прилежаща част от
жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския
оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на недвижимите
имоти и съгласно чл.98 от ЗС принадлежността следва главната вещ. От това
правило обаче също съобразно трайната съдебна практика има изключения – Решение
№ 81/04.04.2014г. по дело № 5556/2013г. на ВКС, I г.о.; Решение № 87/26.05.2017г.
по гр.д.№ 3595/2016г. на ВКС, I г.о.;
Решение № 1266/07.07.1995г. по гр.дело № 1439/1994г. на ВС, IV г.о.;
решение № 1368/03.12.2008г. по г.д.№ 4834/2007г. на ВКС, IV г.о. и
други. Съгласно тях, ако в сградата различни лица притежават самостоятелни
обекти, за които по закон е предвидено наличие и на складово помещение, необходимо
е такова помещение /независимо дали в тавана или в зимника/ да съществува като
принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един
самостоятелен обект има възможност да ползва такова помещение и да притежава
собственост върху него. Придобиването по давност на складово помещение, което
би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би
противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително.
Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са
сомостоятелните обекти, би било възможно собственик на самостоятелен обект да
придобие по давност правото на собственост върху складово помещение, което
ползва явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. В случая видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със
Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на изпълнителния директор на АК в сграда с
идентификатор 63427.2.1523.1, построена в Дворно място по ул.“***“ № 4, цялото
от 369 кв.м., има два самостоятелни обекта - първият собственост на ищцата
заедно с избени помещения 1 и 2, а вторият на ответника заедно с избено
помещение № 3. Неоснователно е възражението на ищцата, че двете избени
помещения, които притежавала, обслужвали две по същество самостоятелни жилища –
това на втори жилищен етаж и обособен мансарден апартамент. От обясненията на
вещото лице и показанията на свидетелката Р.П.е видно, че в имота както към
момента, така и преди това, ищцата няма обособен мансарден апартамент, въпреки,
че имала такова намерение и е започнала първоначални действия за обособяване на
такова, но за такъв следва да има архитектурно разрешение и архитектурен проект
от архитект отговорящи на строителните правила и норми, които към момента не са
налице. Т.е. ищцата има само едно обособено самостоятелно жилище, с две избени
помещения към него или по изложените по-горе съображения и цитираната съдебна
практика, няма пречка едното от избените помещения да бъде придобито чрез
давностно владение от другия съсобственик в сградата - ответника. Твърденията
на Д.К., а и този факт не се оспорва от ищцата, е че още със закупуването на
недвижимия имот през 2000г. е бил въведен от продавача и негов праводател във
владение на 2 избени помещения № 3 и № 2. В избените помещения ответникът
извършил основен ремонт, като почистил същите, измазал ги, поставил теракотени
плочки по пода, като прекарал ток и вода, а избено помещение № 3 обособил като
механа. Всички тези подобрения са били правени явно, със знанието и без
противопоставянето на другите съсъбоственици, включително и от праводателката
на ищцата. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Х. Д.и Д.Т.Д.се
установява и че от 2000г. и до момента избеното помещение № 2 продължава да се
ползва от ответника и че през този времеви период той е владял същото. Съдът
намира, че това му владение е било явно, необезпокоявано и непрекъснато в
продължение на повече от 10 години, поради което Д.К. е придобил собствеността
на избено помещение № 2 чрез непрекъснато давностно владение продължило повече
от 10 години. Дори са се приеме, че по повод на подадената, на 18.06.2003г. от Н.К.в
качеството си на пълномощник на М.К. тъжба в РРП срещу ответника, вледението на
помещението е било прекъснато повече от 6 месеца, въпреки, че няма точни данни,
защото постановлението на прокурора е от 01.09.2003г., с което е било отказано
образуване на досъдебно производство и прекратена преписката по тъжбата, то
след постановяване на постановлението Д.К. отново е установил вледение върху
същото, започнал е да тече нов давностен срок и до датата на предявяване на
настоящия иск са изтекли повече от 10 години. Налице е и демостриране
владението на ответника спрямо ищцата, тъй като видно от показанията на
свидетелката А.Д.Т., когато тя или баща й посещавали да наглеждат имота от
името на М.К., не са били допускани от ответника или неговия баща до избените
помещения, а като се тръгнело да се влиза към същите се включвала аларма /СОТ/.
Такова поведение е видно и от показанията на другата свидетелката на ищцата – Р.
П. , съгласно които ответникът и неговия баща са демонстрирали пред нея, че са
собственици на помещението, въпреки, че тя твърдяла друго, за което и
сигнализирала ищцата. През периода 2004г. до 14.05.2020г., когато е предявен
настоящия иск, ответникът е владял избено помещение № 2, ищцата не се е
противопоставяла на това владение чрез някакви фактически или правни действия,
поради което и Д.К. е придобил собствеността му чрез непрекъснато давностно
владение продължило повече от 10 години. Това, че ищцата заплащала данъците за
имота си през този период, не е основание прекъсващо давностното владение на
ответника.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл.108 от ЗС, тъй като ищцата вече не
се явява собственик на избено помещение № 2 в сграда с идентификатор
63427.2.1523.1, построена в Дворно място по ул.“***“ № 4, цялото от 369 кв.м.,
тъй като то е собственост на ответника, който го е придобил чрез давностно
владение, избата се владее от него и та на правно основание – придобиване
собствеността му по давност. Поради това предявеният ревандикационен иск се
явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 500.00 лева –
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Н. ***, с ЕГН: **********, против Д.Б.К. ***, с ЕГН: **********,
иск, с който да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че тя е собственик на избено помещение №
2 с площ от 11.9 кв.м., представляващо складово
помещение, принадлежност към притежаваното от нея жилище по ул.“***“ № 4, с идентификатор № 63427.2.1523.1.2 съгласно Схема №
15-213771/02.03.2020г. по КККР на гр.Русе, одобрени
със Заповед № РД-18-18/16.05.200г. на изпълнителния директор
на АК, както и да бъде осъден Д.К. да й предаде владението на същото избено
помещение № 2, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Н. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на Д.Б.К. ***, с ЕГН: **********, сумата от 500.00 /петстотин/
лева - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: