Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.08.2019 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесет и
пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 3 112/2017 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът „С.Л.”
АД / с предишно наименование „Б.” АД, излага в исковата молба, че с
постановление на публичен изпълнител от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители” върху банковите му сметки били наложени запори в размер на
885 912, 88 лв. за публични задължения на „М.С.к.” АД. Твърди се, че в
периода 15.03.2012 г. – 31.08.2012 г. от сметките на ищеца били платени
публични задължения на ответника в размер на 40 691, 26 лв. Твърди се, че
плащането на сумата е станало без ищеца да дължи на ответника каквито и да е
суми, поради което същият се е обогатил неоснователно с тази сума. Предвид тези
фактически твърдения е мотивиран правен интерес и от съда се иска да осъди
ответника да му възстанови сумата от 40 691, 26 лв., с която се е обогатил
за сметка на обедняването на ищеца. Претендира се законна лихва и сторените
разноски.
Ответникът
„М.С.К.” АД оспорва предявеният иск в срока за депозиране на писмен огговор, в който са
развити съображения за неоснователност на ищцовата претенция.
Страните са депозирали допълнителна искова молба респ.
допълнителен отговор към същата.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Й..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. В..
Съдът, след
като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по
делото доказателства и с оглед доклада по делото, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Правото
произтича от следните обстоятелства: получена без правно основание парична
сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца.
Страните по делото не спорят, че с постановление изх. №
26-М-800/07.03.2012 г. на основание чл. 195 ал.1 от ДОПК вр. с чл. 201 – 207 от ДОПК, ТД «Големи данъкоплатци и осигурители» при НАП е наложила обезпечителни
мерки, изразяващи се в запор върху банковите сметки на «Б.» АД в посочени в
постановлението пет търговски банки за публично задължение на «М.С.К. АД,
възлизащо на сумата от 885 912, 88 лв.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че със запорно
съобщение изх. № 17-00-801/07.03.2012 г. НАП е уведомила «Б.» АД за наложения
запор.
Не е формиран спор между страните, а това се установява и
от приложените писмени доказателства респ. изслушаното заключение на СсчЕ,
изготвено от вещото лице В.М., че в периода 15.03.2012
г. – 31.08.2012 г. от сметките на ищеца по повод наложения по ДОПК запор са били
платени публични задължения на ответника в размер на 40 691, 26 лв.
Основанието, послужило за плащане на процесната по делото
сума е насочено принудително изпълнение на вземанията на длъжника от трето лице
с оглед нормата на чл. 230 ал.1 от ДОПК. В цитираната разпоредба като условие
за започване на това принудително изпълнение е ликвидността и изискуемостта на
вземането на длъжника от трето лице. В нормата на чл. 230 ал. 2 от ДОПК
законодателят е посочил, че по смисъла на този кодекс вземането е ликвидно и
изискуемо, когато е признато пред публичния изпълнител или когато е установено
с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна
книга, издадена от третото лице. Фактическото основание, послужило на публичния
изпълнител да издаде цитираното постановление е споразумение от 03.11.2011 г.
/стр. 103 в делото/, сключено между страните по настоящия спор. Видно от текста
на споразумението страните по него са се
съгласили, че „Б.” АД, именувана в споразумението „втората страна” има към „М.С.К.”
АД, именувана в споразумението „първата страна” задължение в размер на
1 130 024, 68 лв. като са уговорили начин на тяхното заплащане – на
три вноски с определен падеж и размер. Споразумението е нотариално заверено на
датата на неговото сключване с рег. № 4695/03.11.2011 г. на Нотариус с рег. №
210 – В.Ч., с район на действие – СРС т.е. същото представлява „нотариално
заверен документ” по смисъла на чл. 230 ал.2 от ДОПК. Извършеното плащане,
сторено от третото задължено лице след получаване на нареждането на публичния
изпълнител го освобождава от задължението му към длъжника и има същия
погасителен ефект, като да е налице изпълнение от самия длъжник. Това се
установява и от изводите на вещото лице по ССчЕ, че с процесната сума
кредиторът – ответник е намалил задължението на ищеца длъжник по делото.
Предвид което, настоящият съдебен състав намира, че плащането
е станало на валидно правно основание, което изключва приложението на института
на неоснователното обогатяване и заявеният иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
Възражението на ищеца, че между страните се водят
различни търговски спорове е ирелевантно в настоящото производство. Такива са и
възраженията, касаещи изпълнение на сключен договор за изработка, недостатъци
при СМР и т.н, доколкото същите са предмет на тези паралелно развиващи се
търговски спорове между страните по делото.
Неотносим по естеството си е и представеният констативен
протокол от 17.08.2012 г., с който са констатирани недостатъци на извършени СМР
доколкото същият е следващ сключеното споразумение без респ. датите на
извършените към НАП плащания.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ответника се следват разноски в размер на 2 450 лв., с оглед
депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.Л.”
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. К.Й. срещу „М.С.К.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 691,
26 лв. - представляваща платена без основание като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.Л.”
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. К.Й. да заплати на „М.С.К.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 2 450 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: