Р Е Ш Е Н И Е
№567
гр. Хасково,
12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Дорета Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 503 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба от С.М.М. ***, подадена чрез адв. Г.К. от ХАК, с посочен съдебен
адрес:***, срещу Решение № 1012-26-107-4/29.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ
– Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. против Разпореждане № 262-00-1506-3/25.02.2021г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се
сочи, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон (Регламент /ЕО/ 883/2004г. и
КСО), както и при несъбиране на достатъчно доказателства, обосноваващи
правилността на извода на административния орган. Твърди се, че за да приеме,
че не било налице основание за отпускане на обезщетение за безработица по
чл.54ж, ал.1 от КСО, административният орган приел, че от събраните по
преписката доказателства се установявало следното: В структуриран електронен
документ СЕД U 17 било
посочено, че получавала обезщетение за безработица за периода 04.12.2020г. до
10.12.2020г., т.е. за 6 дни. В представеното по преписката U 1 не било посочено, че получавала обезщетение за
безработица (най-вероятно защото към датата на издаване на U 1 не било изпратено обезщетението). С оглед
различията било изпратено запитване да се конкретизира дали получавала
обезщетение за безработица, като със СЕД Н 002 компетентните власти на Ирландия
удостоверявали, че получавала обезщетение за безработица за периода от
16.10.2020г. до 10.12.2020г. Именно поради това на оспорващата било отказано
получаване на обезщетение за безработица. Налице било съществено разминаване
между посочените по-горе факти. В официален удостоверителен документ веднъж се
установявало, че оспорващата е получила обезщетение за безработица за 6 дни от
04.12.2020г. до 10.12.2020г., а от друга страна, това не било отразено във
втори официален удостоверителен документ U1. Това било така, тъй като обезщетението за тези 6 дни представлявало
изплатено обезщетение заради коронавируса, а не поради безработица. На второ
място, напълно в противоречие с издадените официални удостоверителни документи
се установявало, че е получавала обезщетение за безработица от 16.10.2020г. до
10.12.2020г., което не било вярно. Следвало да се отбележи, че тук цитирания
период на получаване на обезщетение за безработица бил коренно различен, без да
има обяснение за това. Изводът на административния орган защо в документ U1 не било посочено, че получавала обезщетение за
безработица почивал на предположение, което не можело да бъде основа за
издаване или не на един индивидуален административен акт. При наличните
разминавания и противоречия в еднакви по стойност официални удостоверителни
документи, административният орган следвало да направи по-задълбочена проверка
и да изиска по-подробна информация въз основа на какво заявление, кога,
подадено от кого получила обезщетение за безработица, за какъв период и в какъв
размер. Това не било сторено, поради което и преписката не била попълнена с
необходимите доказателства, които да доведат до извода, че оспорвания
административен акт бил правилен и законосъобразен. Оспорващата твърди, че не е
получавала обезщетение за безработица за периода от 16.10.2020г. до
10.12.2020г., така, както било отразено в изисквания документ СЕД Н 002. Моли
да бъде отменено оспореното решение и да бъде върната преписката по подаденото
от жалбоподателката заявление за ново произнасяне съобразно обстоятелството, че
били налице предпоставките на чл.54ж, ал.1 от КСО за отпускане на исканото обезщетение
за безработица, поради това, че не е получила такова от Ирландия. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директор на ТП на НОИ, гр.Хасково, чрез процесуален представител
изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като анализира събраните писмени доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
Заявление вх.№262-00-1506/19.10.2020г., (л.113) жалбоподателката С.М.М. е
заявила пред директора на ТП на НОИ – Хасково желанието си да ѝ бъде
отпуснато парично обезщетение за безработица.
На 28.10.2020г.
с Разпореждане №262-00-1506-1 (л.97), на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във вр.
с чл.54, ал.1, т.5 от АПК,
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково е
спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица,
образувано по Заявление №262-00-1506/19.10.2020г. с мотиви: образувано
производство по издаване на СЕД U 017 и СЕД U 004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Ирландия.
С писмо
изх.№Ц1029-26-2389/29.10.2020г. (л.96) на ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Хасково от М. е изискано попълване на изпратените
ѝ с писмото формуляри и прилагане копия от документите, с които
разполага.
Чрез
системата „Електронен обмен на социално осигурителна информация между България
и ЕС“ , от съответните власти в Ирландия на ТП на НОИ - Хасково е предоставена
информация за лицето С.М., видно от СЕД U004 (л.74-75) и СЕД U 017 (л.68-70).
От същите става ясно, че лицето е било с осигурена заетост в Ирландия през
периода от 01.04.2020г. до 15.10.2020г., като в графа „периоди на обезщетения
за безработица“ (л.70) е посочено „начална дата“ – 04.12.2020г. и „крайна дата“
– 10.12.2020г.
С Разпореждане
№262-00-1506-2 от 11.02.2021г. (л.56), на основание чл.55 от АПК, ръководителя
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково е възобновил
производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица,
вх.№262-00-1506/19.10.2020г., подадено от С.М.М., поради получени СЕД 017 и СЕД
U004 с потвърдена информация за периоди и доходи от компетентната институция на
Ирландия.
С Разпореждане
№262-00-1506-3 от 25.02.2021г. (л.55), на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с
чл.65, ал.2 от регламент 883/2004 на ЕС, ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Хасково е отказал
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Като
мотиви в разпореждането е посочено, че видно от получен СЕД U002 с потвърдени
периоди и доходи от компетентната институция на Ирландия, на С.М.М. е отпуснато
парично обезщетение за безработица по законодателството на Ирландия.
Разпореждане
№262-00-1506-3 от 25.02.2021г. е изпратено на адресата и е получено на
05.03.2021г. от Л. М. – син, видно от известие за доставяне ИД PS 6400 008LUN
1.
Във връзка
с така издаденото Разпореждане №262-00-1506-3 от 25.02.2021г., на 11.03.2021г.
(л.21) М. ***-26-107/12.03.2021г. (л.16-17), с което е поискала да бъде
отменено разпореждането и да се върне преписката за ново разглеждане за
попълването ѝ с необходимите доказателства за постановяване на правилно и
законосъобразно разпореждане.
С оглед изпратени
СЕД Н001-Уведомление/искане за предоставяне на информация, чрез системата
„Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“, от
съответните власти в Ирландия на ТП на НОИ - Хасково е предоставена информация.
С Решение
№ 1012-26-107-4/29.04.2021г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил
жалбата на М. против Разпореждане № 262-00-1506-3/25.02.2021г. на ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, като е посочил, че със
същото и е отпуснато исканото обезщетение за безработица.
Решението
е съобщено на жалбоподателката на 05.05.2021г., а жалбата срещу същото е
подадена на 14.05.2021г. чрез административния орган.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
основателна, но по различни от изложените в същата съображения.
Оспореното решение,
постановено по реда и условията на чл. 117 от КСО, представлява валиден
административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган.
Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си.
Съдът констатира,
че обжалваното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Видно от
приложената административна преписка, Директорът на ТП на НОИ-Хасково е бил
сезиран с жалба от С.М.М. срещу Разпореждане №261-00-1506-3/25.02.2021г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково. В мотивите на решението си
административният орган е коментирал посоченото разпореждане като номер, но е
приел, че със същото на С.М. е отпуснато
обезщетение за безработица, като след това в решението си е изложил мотиви защо
на С.М. е следвало да бъде отказано отпускането на поисканото обезщетение за
безработица. Като краен резултат е постановил диспозитив, в който е посочил, че
отхвърля жалбата, подадена от С.М.М. срещу Разпореждане
№261-00-1506-3/25.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Хасково, с което и е
отпуснато парично обезщетение за безработица.
Предвид гореустановеното
се налага извод, че Директорът на ТП на НОИ-Хасково се е произнесъл по незаявен
пред него предмет и на практика не е осъществил задължителния административен
контрол по обжалваното Разпореждане №261-00-1506-3/25.02.2021г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково със съответното му
съдържание, с което реално на С.М. и е
отказано отпускане на обезщетение за безработица. Така
допуснатото нарушение препятства възможността да се извърши преценка относно материалната
законосъобразност на оспореното решение, доколкото липсва формирана воля на
горестоящия административен орган по отношение на оспореното пред него
разпореждане на пенсионния орган от 25.02.2021г. със съответното съдържание.
В
случая констатираното от съда несъответствие и допусната грешка е могла да бъде
преодоляна от административния орган с приложението на чл.62 от АПК, но до дата
на приключилото съдебно производство от страна на ответника не беше представено
решение по смисъла на чл.62 от АПК.
По
изложените съображения оспореното решение се явява незаконосъобразно по смисъла
на чл.146 т.3 от АПК и следва да се отмени.
Преписката следва да се върне
на административния
орган за произнасяне по жалбата на С.М.М. против
Разпореждане №262-00-1506-3 от 25.02.2021г. на ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково, с което на основание
чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.65, ал.2 от регламент 883/2004 на ЕС и е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица.
При този изход на производството
основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по
делото разноски в размер на 610.00 лв., от които 600.00 лева договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лева държавна такса за образуване
на делото, платими от бюджета на ответника.
Водим
от горното и на основание чл. 118, ал.2 от КСО, във вр.с чл. 172, ал.2, пр.
второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1012-26-107-4/29.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. против Разпореждане №
262-00-1506-3/25.02.2021г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Хасково, с което и е отпуснато
парично обезщетение за безработица
ВРЪЩА преписката на
Директора на ТП на НОИ - Хасково
за произнасяне по жалбата от С.М.М. против Разпореждане
№262-00-1506-3 от 25.02.2021г. на ръководител на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.65,
ал.2 от регламент 883/2004 на ЕС и е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ –
Хасково да заплати на С.М.М., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер 610.00 (шестстотин и десет) лева.
Решението на основание
чл.119 от КСО е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: