№ 12005
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110152627 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗД „ фирма“ АД твърди, че на 23.10.2018г. в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него
лек автомобил в размер на 329.52 лева, като в този размер твърди да е изплатил
застрахователно обезщетение. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното
събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на
пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало
регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата с включени
ликвидационни разноски от 15лева , заедно със законната лихва от датата на исковата молба
-29.09.2022 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът ***** община оспорва иска, като твърди, че ПТП не е настъпило при
описания механизъм и на описаното в исковата молба място, че няма причинна връзка
между описания механизъм на ПТП и вредите, че вредите не са в посочения размер, както и
че не е имало основание за заплащане на търсената сума от страна на ищеца Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 13.03.2023 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 23.10.2018 г. посоченият в исковата
молба автомобил е участвал в ПТП, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 329.52 лева за вредите, настъпили от твърдяното ПТП, че пътят, на който се
твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетеля П. И. Ц. се установява, че на 23.10.2018 г., в гр. София,
лек автомобил марка „Опел“, мод. „Астра“ с рег. № ****** , управляван от свидетеля, се
движи в гр. София по ул. „Могилец“ с посока към ул. „Войводина могила“, като
автомобилът попада е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. От
показанията на свидетеля, от отправеното до ищеца уведомление за щета, както и от
протокола за ПТП с № 1700055 се установява, че вследствие на ПТП е настъпила увреда по
автомобила- теч на масло , което е наложило подмяна на маслен картер и масло. Този извод
се потвърждава и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорена от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, според което е налице причинна връзка между този
механизъм и настъпилите вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът,
който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
2
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите, причинени на
процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване възлиза на 573,49 лева.
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за действителните вреди
без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в
тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е
в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря
за него понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В
този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на
действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в полза на ищеца възниква
вземане в размер на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
За неоснователни и недоказани в процеса съдът намира възраженията на ответника,
релевирани с отговора на исковата молба .При тези изводи искът следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 550 лева /за държавна такса,
депозит за САТЕ, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и депозит за
призоваване на свидетел/. При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***** община, адрес: *****, да заплати на „фирма „АД , ЕИК ******
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 414,52 лева,
3
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №
****** , причинени вследствие на ПТП, настъпило на 23.10.2018 г., в гр. София, заедно
със законната лихва от 29.09.2022 г. до погасяване на задължението, КАКТО и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4