№ 1386
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502575 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260071/21.02.2025 г., по гр.д.№ 15729/2019 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-27 състав, съдът е осъдил Административен съд София град да заплати на
М. М. С. на основание чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок на адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019 г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000 лв. до 30 000 лв.
С определение № 263129 от 28.07.2025 г. съдът е оставил без уважение
молбата на Административен съд София град за изменение на решение № 260071 от
21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 15729/2019 г., в частта относно разноските. Съдът е
приел, че такива не са дължими, тъй като ответникът е представляван по делото от съдия.
Срещу решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 1000
лева до 30 000 лева е постъпила въззивна жалба от М. М. С.. Единственият неправилен извод
на СГС бил, че С. също е имал възможност, с оглед на по- бързото разглеждане на иска си,
да уведоми Административен съд София град, че производството пред ВАС е приключило.
Ищецът поддържа, че не е знаел, че делото пред ВАС е приключило. Не бил юрист и не
знаел, че може да проверявам във ВАС кога и как приключва някое дело, по което съм
страна. Счита, че определиното обезщетение от 1000 лева било силно занижено и моли
въззивния съд да му присъди справедливо обезщетение.
С отговора на въззивната жалба Административен съд София град я оспорва
като поддържа, че в нея не били посочени конкретни пороци.
Срещу решението, в частта, с която съдът е присъдил сумата 1000 лева е
1
постъпила въззивна жалба от Административен съд София град, който поддържа, че
решението е неправилно. Независимо от обстоятелството, че производството по посоченото
по-горе дело продължило по-дълго, този срок не бил неразумен по смисъла на чл. 6 § 1 от
ЕКПЧ. Обстоятелството, че съдът е приел за доказано, че производството е продължило
извън разумния срок за разглеждане, не е достатъчно, за да се формира извод за доказаност и
на останалите предпоставки за уважаване на предявения иск. Ищецът бил длъжен да
установи наличието на претърпяна вреда и причинна връзка между нея и необоснованото
забавяне на делото. Тези два елемента от фактическия състав на имуществената отговорност
на ответника не се презюмирали, поради което същите подлежат на пълно и главно
доказване и това е в тежест на ищеца. По делото липсвали такива доказателства. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска. Претендирам присъждане на
разноски в производството.
Ответникът М. М. С. не е подал отговор на въззивната жалба.
Срещу определение № 263129 от 28.07.2025 г. е подадена частна жалба от
Административен съд София град, който моли въззивная съд да го отмени. Счита, че в
случая намира приложение разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, независимо, че процесуалното
представителство се осъществява от съдия, в к ойто смисъл била практиката на ВАС, ВКС и
СГС. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК би довела до
неравнопоставеност на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния
представител не е озаглавена „юрисконсулт“, при всички останали равни изисквания и
съответствия за същата длъжност. Съдът нарушил принципа за равенство на страните,
поставяйки в неизгодно положение едната от тях, отказвайки да и присъди разноски при
наличие на предпоставките за това и надлежно представителство, само защото същото е
осъществено от съдия /Определение № 510/26.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.2346/2017 г./. В
щата на АССГ нямало длъжност „юрисконсулт“. Моли въззивния съд да осъди ищеца да
заплати в полза на Административен съд София град юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Контролиращата страна – Софийска градска прокуратура не изразява
становище по жалбите.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Пcроизводството по първоинстанционното дело е образувано по предявен от
М. М. С. срещу Административен съд София град осъдителен иск с правно основание чл. 2б
от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен
срок на адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. В исковата
молба и молбата-уточнение вх. № 346227/01.09.2021 г. е посочено, че на 08.02.2016 г. по
жалба на ищеца срещу ОД на МВР – Стара Загора е образувано адм. дело № 1239/2016 г. по
описа на АССГ, което производство е спряно на 30.03.2017 г. до приключване на адм. дело
№ 12643/2016 г. по описа на ВАС. Производството по адм. дело № 12643/2016 г. по описа на
ВАС приключило на 20.03.2018 г., но до датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело – 02.12.2019 г., повече от една година и осем месеца, производството по
спряното дело не е било възобновено. Бездействието на Административен съд София град
представлявало грубо нарушение на чл. 2б от ЗОДОВ, както и на процесуалните права на
ищеца по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, като вследствие забавата са му
причинени неимуществени вреди.
Административен съд София град оспорва предявения иск. Счита, че не са
2
налице кумулативните предпоставки на закона за ангажиране на неговата отговорност.
Производството пред ВАС било приключило на 20.03.2018 г., но Административен съд
София град бил уведомен за това няколко месеца по-късно, непосредствено преди съдебната
ваканция, по време на която се разглеждали само изчерпателно изброените в ЗСВ дела.
Административен съд София град бил най-натоварения от административните съдилища в
страната, поради което съществувала фактическа невъзможност да се спазват
инструктивните срокове за разглеждане на делата. Съгласно практиката на ЕСПЧ,
разглеждането на делото в рамките на разумния срок не е непременно в резултат на пропуск
на съда, като в случая държавата в лицето на ВСС не е предоставила достатъчно ресурси на
съдебната система и не е разпределила делата по ефективен начин, така че да се осигури
равномерно натоварване, което би обезпечило спазването на разумните срокове. Към датата
на подаване на отговора на исковата молба по настоящото дело, производството по делото
било възобновено и същото било обявено за решаване. В условие на евентуалност искът се
оспорва по размер.
Контролиращата страна – Софийска градска прокуратура, изразява становище
за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с
доказателствата по делото намира, следното:
Няма спор между страните, че производството по адм. дело № 1239/2016 г. по
описа на АССГ, образувано по искова молба от М. М. С., подадена срещу ОД на МВР –
Стара Загора, е било спряно на 30.03.2017 г. до приключването на адм. д. № 12643/2016 г. по
описа на ВАС, V отд. Не се спори също, че с писмо от 14.06.2018 г. Административен съд
София град е изискал справка от ВАС за етапа на адм.д.№ 12643/2016 г. по описа на ВАС, V
отд., както и ако същото е приключило да му бъде изпратен заверен препис от акта.
С писмо вх.№ 18894/26.06.2018 г. в Административен съд София град е
постъпило писмо от ВАС, че адм. д. № 12643/2016 г. на ВАС, V отд. отделение е приключило
с влязло в сила решение № 3546/20.03.2018 г., като е изпратен и заверен препис от
постановеното решение за прилагането му, но не по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на
Административен съд София град, образувано по жалба на М. М. С., а по друго дело – адм.
дело № 1236/2016 г. на Административен съд София град.
Липсват данни за това кога по адм. д. № 1239/2016 г. на Административен съд
София град са постъпили данни за приключването на производството пред ВАС по
образуваното дело по жалба на ищеца.
Приложено е определение № 4287/15.06.2020 г., с което производството по
адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ е възобновено и е частично прекратено, като на
М. М. С., в качеството на ищец са дадени указания за уточняване на исковата молба.
С определение от 04.01.2021 г. съдът е разпоредил да бъде връчен препис от
исковата молба, уточнена с искане от 20.07.2020 г., на ответника, за писмен отговор, в
едномесечен срок от съобщението.
Първото по делото съдебно заседание след възобновяване на производството
по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на Административен съд София град е проведено на
01.03.2021 г., като в следващото по делото съдебно заседание, проведено на 17.05.2021 г., е
даден ход по същество и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни и са процесуално допустими.
3
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание с правно основание
чл. 2б от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на
правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок
Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар 1 от КЗПЧОС.
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция са
свързани с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от
гаранциите за което е решаване на правния спор или основателността на каквото и да е
наказателно обвинение в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона. Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на
делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ като се взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
По делото е установено, че заверен препис от решението адм. д. № 12643/2016
г. на ВАС, до чието приключване е било спряно производството по делото, образувано в
Административен съд София град, е постъпил в този съд на 26.06.2018 г., макар и погрешно да
е изпратен по друго дело, след като . От друга страна е установено, че след спиране на
производството по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на Административен съд София град на
30.03.2017 г., същото е било възобновено на 15.06.2020 г. /след образуване на производството
по настоящото дело/, след като адм. д. № 12643/2016 г. по описа на ВАС, V отд. е
приключило с влязло в сила решение № 3546/20.03.2018 г. Липсват доказателства през
периода от постъпване на изисканите сведения в Административен съд София град, че
производството пред ВАС е приключило – 26.06.2018 г., до датата на подаване на исковата
молба по настоящото дело – 02.12.2019 г., да са извършвани каквито и да било действия по
адм. дело № 1239/2016 г. по описа на Административен съд София град.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника Административен съд
София град относно разумния срок за разглеждане на делото, в светлината на натовареността
на този съд. Съгласно решение от 10.05.2011 г. на ЕСПЧ по жалба № 37346/05 Фингър срещу
България, § 94 и § 95, държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв
начин, че техните съдилища да могат да отговарят и на изискванията на Член 6, ал. 1 от
Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок /виж, наред с
много други, Bottazzi, пар. 22, и Scordino /№ 1/, пар. 183, и двете цитирани по-горе/. Те са
отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи /виж, като
пример, F. v. the United Kingdom, № 39197/98, §§ 38?39, 22 октомври 2002/. Те също са
отговорни за забавяния в представянето на становищата на назначените от съда експерти
/виж С. v. Italy, 25 юни 1988, пар. 32, Серия A № 119 и N. v. Italy, 26 февруари 1992 г., пар.
18, Серия A № 228 A/. Държавата може по този начин да носи отговорност не само за
закъснение при разглеждането на определен случай, но и при отказ да увеличи ресурсите в
отговор на натрупването на дела или за структурни недостатъци в съдебната си система,
които предизвикват закъсне,ния (виж Z. and S. v. Switzerland, 13 юли 1983, §§ 29/32, Серия A
№ 66; Guincho, цитирано по-горе, §§ 39/41; и Р. v. Germany, 1 юли 1997, §§ 69/72, Доклади за
съдебни решения 1997/IV). Справянето с проблема на неоснователно отлагане на съдебното
производство може по този начин да изиска от държавата да предприеме редица
законодателни, организационни, бюджетни и други мерки. В този контекст неразглеждането
на конкретно дело в разумен срок не е непременно резултат на пропуски от страна на
4
отделни съдии, прокурори или следователи. Така например, в някои случаи закъснения
могат да настъпят от липсата на старание от страна на следователя, прокурора или съдията,
отговарящ за конкретен случай /виж, като пример, B. v. Austria, цитирано по-горе, §§ 52?54 и
R. and S.-K. v. France, 31 март 1998, пар. 100, Доклади 1998/II/, при други забавянията могат
да бъдат резултат от неспособността на държавата да отпусне достатъчно средства на
разположение на съдебната си система /виж, като пример, Z. and S., цитирано по-горе, §§
30/32/ или неспособността да разпределя делата по ефикасен начин /виж, като пример, G. v.
Cyprus, № 50516/99, пар. 46, 14 май 2002/.
Съдът намира, че периодът от време от постановяване на окончателния акт по
адм.д.№ 12643/2016 г. на ВАС до възобновяването на производството по адм. дело №
1239/2016 г. по описа на Административен съд София град не съответства на изискването за
разглеждане на делото в „разумен“ срок, без оглед прекомерната натовареност на съдиите от
Административен съд София град и погрешното прилагане по друго дело на писмото от ВАС.
Възобновяването на производството по адм. дело № 1239/2016 г. по описа на
Административен съд София град е било дължимо от съда процесуално действие след
постановяване на окончателния акт по адм.д.№ 12643/2016 г. на ВАС и липсата на
предприемане на това действие от страна на съда при липса на пречки за по-нататъшното му
разглеждане, не обосновава извод за липсата на основание за ангажиране на отговорността
на ответника по чл. 2б от ЗОДОВ. Съдът е следвало да извършва периодично проверка дали
не са отпаднали предпоставките за спиране на производството по делото, което в случая не
се установи да е сторил, доколкото на изпратеното от него писмо от 14.06.2018 г. до ВАС за
етапа на адм. д. № 12643/2016 г. по описа на ВАС, до датата на подаване на исковата молба
по настоящото дело – 02.12.2019 г. – релевантния за настоящия спор период, въпреки
неполучаването на отговор по спряното дело, съдът, разглеждащ адм. дело № 1239/2016 г. на
АССГ, не е предприел действия за снабдяване с необходимата информация за това дали
производството пред ВАС е приключило.
С оглед изложеното въззивният състав намира, че е нарушено правото на
ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за права.
На обезщетяване по реда на чл. 2б от ЗОДОВ подлежат вредите, които са
настъпили от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Вредите
следва да са пряка и непосредствена последица от нарушаване на неимуществените права, а
причинната връзка е пряка, когато нарушението на правото е необходимо условие за
настъпване на вредите и когато тези вреди обичайно настъпват при подобни хипотези.
При иска по чл. 2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува
силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да
доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо
което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото.
По делото се установяват настъпили за ищеца неимуществени вреди. Според
практиката на ЕСПЧ е налице силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството води до неимуществени вреди /така Решение на ЕСПЧ
от 20.03. 2006 г. по дело С. срещу Италия/. Тази презумпция в случая не е била оборена от
ответника.
Съгласно Решение № 60242/13.01.2022 г. по гр.д. № 339/2021 г., г.к., ІІІ г.о. на
ВКС е прието, че на обезщетение по реда на чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени
вреди - имуществени и неимуществени, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя с оглед
5
общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД в смисъла, разяснен по т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната,
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата. Обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се
отчита, че осъждането /признаване факта на увреждащо поведение/ само по себе си също
има обезщетителен ефект за пострадалия.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди от нарушаване на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок въззивният съд взема предвид
вида на производството - административно, качеството на ищеца по него -ищец, както и
характера на нарушението – невъзстановяване на производството в разумен срок след
отпадане на пречката за неговото движение. Пречката за движението е отпаднала на
20.03.2018 г., докато делото е възобновено с определение № 4287/15.06.2020 г., или 2 години
и 3 месеца.
Ответникът по делото Административен съд София град не е оборил
презумпцията за настъпване на типичните неимуществени вреди, вследствие на неразумната
продължителност на производството, изразяващи се в притеснение и безпокойство от
неговото развитие и евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за
справедливост и на доверие в държавността. От друга страна, по делото не се установява
настъпването за ищцата на вреди, извън обичайните. С оглед административния му
хапактер, не би внесло съществено смущение във всекидневието на ищцеца.
С оглед изложеното и като взе предвид икономическата конюнктура в страната
в разглеждания период, съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени в размер 2000 лева. Върху тази сума, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата 1000 лева
следва да бъде отменено, като въззивния съд присъди допълнително 1000 лева на
жалбоподателя ищец.
По частната жалба срещу определение № 263129 от 28.07.2025 г.:
Жалбата е допустима – подадена от легитимирана страна, в определения в
закона срок срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Въззивният съд намира, че по същество частната жалба е основателна. С
обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на Административен съд
София град за присъждане на разноски по делото, изразяващи се юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като е приел, че страната е била
представлявана от съдия, като разноски на посоченото по-горе основание се дължат само на
страна, представлявана в процеса от юрисконсулт. Както е посочено в Определение №
510/26.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.2346/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.: „ГПК и ДОПК
третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на
представители по пълномощие на страните в производството. Юридическите лица и
едноличните търговци могат да избират дали да ползват услугите на адвокат или
юрисконсулт за правно обслужване и процесуално представителство пред съдилищата.
Техният статут, целите, с които се създават, и организацията им на дейност, участието им в
стопанския живот и сложността на правоотношенията, в които влизат, обосновават
необходимостта от постоянно и незабавно (като разполагаемост и готовност) за правно
съдействие на място присъствие на правен специалист (юрисконсулт), включително и
представителство, и защита пред съд. Правното положение на юрисконсулта, макар и
неуредено от специален закон, предполага придобиване на права (образование, стаж,
юридическа правоспособност и др.). Съществено изискване относно процесуалния
представител - юрисконсулт, е да се намира в трудови (служебни) правоотношения с
представлявания, респ. учреждението, където е административният орган, и да е изрично
6
упълномощен да осъществява процесуално представителство в процеса. Характерът на
правоотношението между юридическото лице или едноличния търговец и юрисконсулта е
неотносимо към правото на присъждане на разноски. Достатъчно е то да съществува
валидно. След като отговорността за разноските по своята същност съставлява
облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон (ГПК или ДОПК),
прилагайки чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на
юрисконсулта, а в полза на страната - юридическо лице или едноличен търговец. Това е
тълкуването, дадено с решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., като от това
тълкуване следва извод, че независимо от това, дали процесуалния представител на страната
е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е осъществил
процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от
представляващия страната, след като представителят притежава юридическо образование и
правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното
тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните,
само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като
"юрисконсулт", при всички останали равни изисквания и съответствия за същата длъжност.“
Това означава, че при съобразяване с решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по
к.д. № 3/2016 г. и даденото в него тълкуване, въззивният съд, независимо от това, че
процесуалния представител на Административен съд София град е на длъжност „съдия“ , след
като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно,
издадено от представляващия страната, след като представителят притежава юридическо
образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение.
Прилагането на стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК би довела до
неравнопоставяне на страните по делото, само въз основа на факта, че длъжността на
процесуалния представител не е озаглавена като "юрисконсулт", при всички останали равни
изисквания и съответствия за същата длъжност.
Предвид изложеното, определението на съда, с което е отказано да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на СГС е неправилно и следва да бъде отменено,
като в полза на тази страна се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
С оглед изложеното въззивният съд намира частично основателна жалбата на
жалбоподателя ищец.
Обжалваното определение следва да бъде отменено като на ответника по иска
се присъдят разноски за първата инстанция.
При този изход на делото отговорността за разноски следва да се носи от двете
страни. Искане за присъждане на разноски има от Административен съд София град като М. М.
С. следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
Воден от изложеното състаът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260071/21.02.2025 г., по гр.д.№ 15729/2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-27 състав В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от
М. М. С. срещу Административен съд София град иск за заплащане на основание чл. 2б от
ЗОДОВ, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело
№ 1239/2016 г. по описа на АССГ, дължими над присъдената с решението сума 1000 лева и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Административен съд София град да заплати на М. М. С. на
7
основание чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок на адм. дело № 1239/2016 г. по описа на АССГ, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019 г., до окончателното й
изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260071/21.02.2025 г., по гр.д.№ 15729/2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-27 състав в останалата му част.
ОТМЕНЯ определение № 263129 от 28.07.2025 г., по гр.д.№ 15729/2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-27 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 260071/21.02.2025 г., по гр.д.№ 15729/2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-27 състав КАТО
ОСЪЖДА М. М. С. да заплати на Административен съд София град на
основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 100 лева разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА М. М. С. да заплати на Административен съд София град на
основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата 100 лева разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8