Определение по дело №230/2022 на Административен съд - Варна

Постъпила е молба с.д.№10590/12.07.2023г с посочено правно основание чл.213 от ГПК вр.чл.122 от АПК, с която жалбоподателят Н.Н. иска обединяване на настоящото адм.д. №230/2022г и на адм.д. №2019/2022г – двете по описа на Административен съд – Варна, за разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение по тях. Твърди се, че между двете дела има много общо – по първото ответник е министъра на вътрешните работи, респективно съдията е конституирал Министерството на вътрешните работи, а по второто ответник е известният администратор на лични данни - полицейски инспектор при 3-то РУ – Варна, който може да бъде конституиран като заинтересована страна. Жалбоподателят счита, че с цел правилното изясняване на спора двете дела могат да бъдат обединени.

Съдът в този си състав счита, че така формулираното искане е неоснователно.

Производството по адм.д. №230/2022г на АС – Варна е по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД и е образувано по жалба от Н.А.Н. против Министерството на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни, с искане съдът да приеме за установено, че между 23.11.2019г - 05.08.2020г неизвестни полицейски служители са извършили нарушение на личните данни на Н., като са информирали Е.Ц. и/или близките й, че в Трето РУП/Второ РУП – Варна има и „други наказателни преписки“ срещу жалбоподателя, известни им във връзка с преписка №15994/19г, ДП №258/20г и ДП №540/20г – и трите на Трето РУП, без той да е давал съгласието си да бъде предоставяна такава информация на трети лица. Ответник по делото е МВР- София, производството е насрочено в о.с.з. на 12.09.2023г.

Производството по адм.д. №2019/2022г на АС – Варна също е по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД и е образувано по искова молба от Н.А.Н. съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че на 20.04.2022г. инспектор Г.А. при ІІІ- то РПУ към ОД на МВР Варна е нарушил личните му данни, които е обработвал по преписки, като е съобщил на лицето Б.И. ***, че Н. има психиатрично заболяване, че е лежал в ДПБ – Карвуна, както и че удря хората.

Цитираният в молбата на Н. чл.213 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК предвижда съединяване на няколко висящи дела в едно производство за издаване на общо решение по тях, при наличие на две алтернативни условия: в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника, или които имат връзка помежду си. Никое от тези условия не е налице относно адм.д. №230/22г и адм.д. №2019/22г на АС – Варна, понеже единствените общи техни характеристики са участието на Н.Н. като ищец и правната квалификация на двете производства по чл.39 ал.1 от ЗЗЛД. Ответниците са различни, като в първия случай това е МВР, а във втория – полицейски инспектор в 3-то РУ – МВР – Варна, т.е. не е налице първата от хипотезите на чл.213 от ГПК. Между двете производства няма връзка – претенциите по тях са обосновани с различна фактология (твърдяно разпространяване на различни лични данни на Н.), която е настъпила в различна времева рамка – през 2020г по първото дело, и през 2022г по второто; различни са и лицата, на които са били съобщени лични данни на Н..

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая липсва основание за поисканото съединяване на производствата по адм.д. №230/2022г и по адм.д. №2019/2022г за общо разглеждане, с оглед на което искането на Н. с пр.осн.чл.213 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Предвид горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Н. за съединяване на производствата по настоящото адм.д.№230/2022г на Административен съд – Варна, ХХVІ с-в, и по адм.д.№2019/2022г на Административен съд – Варна, ХХІ с-в, за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях.

Определението е окончателно.

Препис да се връчи само на молителя Н..

	Съдия: