№ 16078
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110167881
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..... твърди, че между него и ответницата Д. В. Д., в качеството на наследник
по закон на Я. И. П., е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: г....., но начислените за него суми за
цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали незаплатени. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, което ответницата не е сторила, поради което претендира сумите, както
следва: 180,64 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.; 25,23 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г.; 5,04 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 1,05
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. В. Д. не е подала отговор на исковата
молба.
С молба от 02.10.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 05.10.2023 г.,
заявява, че е погасила процесните вземания, в подкрепа на което представя вносна бележка
1
от 02.10.2023 г. за сумата от общо 212,00 лв.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между
него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества, при което за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответницата е да установи, че е погасила претендираните вземания в случаи, че
твърди това, за което тя не сочи доказателства.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно
признание), както и предвид ангажираните писмени доказателства – вносна бележка от
02.10.2023 г. /л. 93 от делото/, съдът счита за безспорно установени всички елементи от
фактическите състави на процесните вземания (включително и качеството на ответницата Д.
В. Д. на потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период).
По делото се установява, че тя е погасила процесните вземания в общ размер на 211,96
лв. в хода на процеса – едва на 02.10.2023 г., като това обстоятелство следва от
представената от нея вносна бележка, удостоверяваща заплащането в полза на ищеца на
сумата от общо 212,00 лв. с посочено основание на превода - номера на настоящото дело.
В същото време обаче, ищецът към момента на подаване на исковата молба е бил
носител на изискуемо вземане от ответницата, което тя е следвало да погаси преди сезиране
на съда. Ето защо, тя дължи обезщетение в размер на законната лихва върху платената
главница (за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение) от датата
на подаване на исковата молба – 13.12.2022 г. до 02.10.2023 г. (датата на плащането), което
изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор,
възлиза в размер на 18,00 лв. Съдът приема, че част от нея, а именно: сумата от 0,04 лв. е
била погасена от ответницата посредством извършеното от нея плащането от 02.10.2023 г.,
доколкото то е в общ размер на 212,00 лв., а общият сбор на исковите суми се равнява на
211,96 лв., т. е. може да се направи извод, че разликата от 0,04 лв. е послужила за погасяване
и на част от вземането за законна лихва.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което
предявените искове за главница и лихва бъдат отхвърлени изцяло поради погасяването им
чрез плащане в хода на процеса, а искането за заплащане на законна лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба – 13.12.2022 г. до 02.10.2023 г. в размер на 17,96 лв.
следва да се уважи.
По отговорността за разноските.
Както се посочи по-горе, към момента на завеждане на делото – 13.12.2022 г.
ответницата е била в забава в плащането, доколкото с извънсъдебното погасяване е призната
дължимостта на вземанията на ищеца, касаещи процесния абонатен номер. Установява се,
че същите са погасени в хода на исковия процес – на 02.10.2023 г., поради което с
2
поведението си тя е станала повод за завеждане на делото срещу нея и следва да понесе
отговорността за направените от ищеца разноски по настоящото дело, които няма данни да
са били погасени, а именно: сумата от 200,00 лв., от която: 100,00 лв. – платена държавна
такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .....
срещу Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ......, осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
180,64 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се в г.....; 25,23 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 08.08.2022 г.; 5,04 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 1,05 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 08.08.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ...... дължи на
„....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., сумата от 17,96 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
13.12.2022 г. до 02.10.2023 г.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на „....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., сумата от 200,00 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца „..... – „......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3