РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. ХАСКОВО, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Г. П.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20235600500002 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 567 от 12.10.2022 г., постановено по гр.д. № 161/2022 г. РС Хасково е
осъдил М. З. М. от гр. *** да заплати на П. Д. Г. от гр. *** сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
уплаха и страдания, вследствие на ухапването му от куче на М. З. М. на 26.09.2021 г. в гр.
***, и сумата от 332 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за платени медикаменти за лечение на собственото му куче,
вследствие на ухапването му от куче на М. З. М. на 26.09.2021 г. в гр. ***, ведно със
следващата се законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба- 24.01.2022 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 780 лв. – разноски в
производството.
Недоволен от постановеното решение, в частта,в която е осъден да заплати
обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени от П. Д. Г. неимуществени вреди, е останал
въззивникът М. З. М., който чрез пълномощника си адв. С., обжалва в срок. Навежда доводи
за неправилност на постановеното решение, поради неговата необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди,че пострадалият не е понесъл описаните по
делото болки и страдания и за посочения период, поради което и неправилно му е присъдено
1
обезщетение в размер на 2000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да бъде намален
размера на присъденото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и
редуцирани разноските, съобразно уважените размери на исковете. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от адв. Ч., пълномощник на ищеца П. Д. Г., с който
оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че в атакуваната част постановеното от РС
Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени
направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.
В производството пред въззивната инстанция на основание чл.227 от ГПК като
въззиваеми бяха конституирани М. Ц. М. и З. М. М., наследници на М. З. М., б.ж. на гр.
***, поч. на 08.02.2023 г.
В съдебно заседание въззивниците М. Ц. М. и З. М. М., чрез пълномощника си адв.
С., поддържат подадената от техния наследодател въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемия Г., чрез пълномощника си адв. Ч. оспорва
подадената въззивна жалба.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение в атакуваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените по делото, пред въззивната
инстанция, разноски в размер на 420 лв. – платено възнаграждение на адвокат, съгласно
договор от 06.12.2022 г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, предявен от П. Д. Г. от
гр.*** против М. З. М. от гр. *** за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, уплаха и страдания, вследствие
на ухапването му от куче на М. З. М. на 26.09.2021 г. в гр.***, и за сумата от 332 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
платени медикаменти за лечение на собственото му куче, вследствие на ухапването му от
куче на М. З. М. на 26.09.2021 г. в гр. ***, ведно със следващата се законна лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.01.2022 г. до окончателното им
изплащане. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че искът за заплащане на обезщетение за претърпените
от Г. неимуществени вреди е основателен и доказан в предявения размер от 2 000 лв.,
поради което е уважил същия. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция
не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъде направен извод
различен от направения от решаващия съд.
2
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, подадена от М. З.
М.,заместен в хода на производството от наследниците М. Ц. М. и З. М. М., за
необоснованост на постановения съдебен акт в обжалваната част, както и за неправилно
приложение на материалния закон.
Страните не спорят относно фактическите констатации за механизма и вида на
причиненото увреждане. Спорен е въпросът относно интензитетът и срокът на търпените от
ищеца болки и страдания,и относно размера, в който тези болки и страдания следва да бъдат
възмездени. Съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и е
достигнал до правилния извод,че ищецът е търпял за период от около 2-3 месеца болки и
страдания породени, както от ухапванията на няколко места по тялото причинени от кучето
на ответника лично на ищеца Г., така и от уплахата за състоянието на собственото му куче,
което също е било нахапано от кучето на ищеца. Безспорно установено по делото е, че след
ухапването раните на ищеца са били обработени хирургически и му е била поставена
инжекция против тетанус. Няколко дни по-късно отново се е наложила обработката им,
поради тяхното инфектиране. Видно от представените писмени доказателства и
заключението на назначената в производството СМЕ е,че в резултат от ухапванията ищецът
е изпитвал болки, страдания и неудобства продължително време след ухапванията.Този
период е продължил за около 2-3 месеца, видно от показанията на св. Х. Няма причини,
поради които нейните показания да не бъдат кредитирани. Не се представят и доказателства,
които да опровергават представените от ищеца писмени и гласни доказателства. Преценени
в съвкупност периодът на възстановяване, претърпените лични болки и страдания от
ищеца,както и уплахата за състоянието на собственото му куче, обуславят извода, до който е
достигнал и първоинстанционният съд, а именно,че справедливото обезщетение е в размер
на 2000 лв., в който размер е уважен предявения иск.
С оглед на изложеното съдът намира,че не са налице основания за намаляването на
размера на определеното от РС Хасково обезщетение за претърпени от ищеца Господинов
неимуществени вреди и постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 567 от 12.10.2022 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 161/2022 г.
ОСЪЖДА М. Ц. М., ЕГН **********, от гр. *** и З. М. М., ЕГН **********, от гр.
***, двамата със съдебен адрес гр. Хасково, ул. „ Хан Кубрат“ № 8, ет.3, офис 9 – адв. Б.С.,
ДА ЗАПЛАТЯТ на П. Д. К., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес гр. Хасково, ул. „
Преслав“ № 24, ет.3, офис 11, адв. Т. Ч., сумата от 420 лв. направени по делото, пред
въззивната инстанция, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4