№ 14280
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110100489 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от „*************“ ЕООД
срещу „**********“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пердл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 228 и сл. ЗЗД за сумата от 641,75 лв., представляваща подлежаща на възстановяване
част от платен депозит по договор за наем на лек автомобил, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за наем, по силата на който
ответникът се задължил да му предостави ползването на лек автомобил марка „********“,
модел „Фабия“ с рег. № ********* за срок от 30 дни срещу наемна цена от 12 евро на ден
или общо 360 евро за целия срок на договора. Странте постигнали съгласие, че автомобилът
следва да бъде върнат в офиса на ответника, находящ се на Терминал 2 на Летище София, в
21 часа на 30.10.2024г. Твърди, че платил изцяло уговорената наемна цена и 1 000 лв.
депозит за точно изпълнение на договора. По телефона страните постигнали уговорка за
удължаване срока на договора с няколко дни. На 04.11.2024г. в 15,15 часа лицето Ф. В. в
качеството й на пълномощник на ищеца закарала и предала в офиса на ответника наетия
автомобил. След преглед автомобилът бил приет без възражения и забележки. Въпреки това
ответникът отказал да възстанови на ищеца платения депозит по договора, от който след
прихващане с дължимата се неустойка за забава при връщането на автомобила на стойност
140,90 лв. (като равностойност на 72 евро), сумата от 100 лв. за наложени административни
санкции за нарушение на правилата за движение по пътищата и 117,35 лв. (като
равностойност на 60 евро) за административни такси, оставали дължими 641,75 лв., които
ищецът търси от ответника. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове
1
се оспорват като неоснователни. Ответникът признава наличието на наемно правоотношение
с източник представения с исковата молба договор за наем. Признава, че автомобилът му е
бил върнат след изтичане срока на договора на посочената от ищеца дата – 04.11.2024г., че
не е възстановил на ищеца платения депозит по договора от 1000 лв. Твърди, че депозитът
не подлежи на възстановяване поради неизпълнение от страна на ищеца. Не оспорва, че
ищецът има към него твърдените задължения за неустойка за забава, глоби и
административни такси. Твърди, че в нарушение на договора автомобилът бил изоставен,
поради което не бил съставен и протокол за състоянието, в което е предаден. Ответникът
констатирал, че в автомобила имало следи от тютюнопушене, поради което на основание чл.
41 от Общите условия ищецът му дължал неустойка в размер на платения депозит от 1 000
лв. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с това вземане за
неустойка. Твърди, че снимките, от които се установявало, че в автомобила е пушено, носели
датата на сканирането им в електронната система на ответника, а не датата, на която са
направени. В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника
уточнява в твърденията си, че страна по наемното наемно правоотношение не е бил ищецът,
а физическото лице - законен представител на „*************“ ЕООД, поради което прави
възражение за отсъствието на активна материална легитимация. Иска от съда да отхвърли
претенцията като неоснователена и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пердл. 1 ЗЗД, вр. чл.
228 и сл. ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата размер на 641,75
лева, представляваща невърнат депозит по договор за наем на лек автомобил.
За уважаване на иска е необходимо да се установи, че между страните е бил сключен
валиден договор за наем за лекия автомобил, по който ищецът е предал на ответника
депозит; че е изпълнил задълженията си по договора, вкл. да върне автомобила, при което е
възникнало задължение за наемодателя за връщане на предоставения депозит.
Доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелства е върху ищеца.
В тежест на ответника при доказване на горните предпоставки, е да докаже
погасяване на задължението си за връщане на депозита или, че е налице валидно правно
основание за задържането му.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ответника
е да докаже съществуването на валидна неустоечна клауза по договора и осъществяването
на обстоятелствата, предвидени в хипотезата й, а именно – нарушаване на забраната за
пушене в автомобила.
С приетия доклад по делото, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните факти: сключването на
договора за наем на лек автомобил, представен с исковата молба, плащането на наемната
2
цена от 360 евро и на депозита в размер от 1 000 лв. от страна на ищеца, задържането на
платения депозит от страна на ответетника след връщането на автомобила на 04.11.2024г.,
възникването и съществуването на вземания в полза на ответника за неустойка за забава при
връщането на автомобила на стойност 140,90 лв. (като равностойност на 72 евро), за сумата
от 100 лв. за наложени административни санкции за нарушение на правилата за движение по
пътищата и 117,35 лв. (като равностойност на 60 евро) за административни такси. Ето защо
и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.
Спорът между страните е концентриран около въпросите, касаещи материалната
легитимация на ищеца и по-конкретно може ли юридическо лице да бъде наемател по
договора за наем на лек автомобил, както и по това установено ли е нарушение на забраната
за пушене в автомобила по време на договора.
С оглед на съществените му елементи правоотношението между страните носи
белезите на договор за наем. Договорът за наем е неформален и консенсуален, като за
валидното възникване на наемното правоотношение е необходимо между страните, да бъде
постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще предостави за ползване на наемателя и
за възнаграждението, което наемателят ще заплаща за така предоставеното му ползване. При
постигането на такова съгласие договорът се счита за сключен.
В случая при възникване на правоотношението между законния представител на
ищцовото дружество и ответника е оформен договор за наем на автомобил /на л. 6 от
делото/, в който в съответните графи са посочени данни за шофьора, а дружеството не
фигурира.
Не е спорно между страните, че към правоотношението намират приложение общите
условия в редакцията им, представена от ответника с отговора /на л. 39-40 от делото/, където
в раздел „Общи условия“ се съдържат дефиниции за „Клиент“ и „Шофьор“. Посочено е, че
клиент е физическо лице, което желае да ползва и/или заявява, и/или сключва договор за
наем на превозно средство, или други вещи, предлагани от ИзиРент, а шофьор – физическо
лице, което ще управлява наетото превозно средство с уточнението, че когато шофьорът е
лице, различно от клиента, съответните данни на шофьора се записват в индивидуалния
договор за наем, при което всички задължения за клиента се считат за задължения на
шофьора.
От друга страна в издадените 2бр. фактури от ответника за дължимия се наем за
автомобил като получател фигурира „*************“ ЕООД.
При това положение съдът намира, че именно ищецът е страна по наемното
правоотношение, въпреки предвиденото ограничение в общите условия, съгласно което
клиент може да бъде само физическо лице. На основание чл. 298, ал. 3 ТЗ при
несъответствие между уговореното между страните и общите условия има сила
уговореното, а в случая с издаването на двете фактури с получател юридическото лице,
ответникът е приел същото за свой клиент в отклонение на общите си условия. Не
издържа на критика тезата на ответника, че фактурите са издадени с получател търговското
3
дружество само поради разпространената практика за оправдаване на разхода пред
данъчните органи. Фактурата е данъчен документ, който трябва да съдържа задължителните
реквизити, изброени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, в т.ч. получател. Когато получателят е данъчно
незадължено физическо лице, данъчно задълженото лице-доставчик по фактурата, не е
задължено да издаде такава. Освен това договорът за наем на лек автомобил не е intuitu
personae, защото при скллючването му водещ е интересът на наемодателя да получи
паричната престация, а не личността и уменията на шофьора на автомобила, който трябва
единствено да притежава качеството правоспособен водач. Ето защо, приемайки да издаде
фактура с получател юридическо лице и посочвайки това лице като получател на услугата
ответникът е признал ищцовото дружество за страна по правоотношението с предмет наем
на лек автомобил, а толерирането на практики, чиято крайна цел е ощетяване на фиска,
навежда на нарушение в принципа, че никой не може да черпи права от собственото си
недобровъсветно поведение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че депозитът е платен с кредитна
карта-титуляр физическото лице, което представлява ищцовото дружество. При положение,
че страна по договора е дружеството, въпросът за възстановяването на този разход касае
вътрешните отношения между дружеството-наемател и фактическия платец.
Изложеното дотук мотивира съда да приеме, че ищецът е материално легитимиран да
търси връщането на платения депозит по договора в размер от 1 000 лв. след
извънсъдебното прихващане с насрещните вземания на наемодателя – за сумите от 140.90
лв. (като равностойност на 72 евро) за забавата при връщането на автомобила, сумата от 100
лв. за наложени глоби и сумата в размер на 117,35 лева (като равностойност на 60 евро) за
административни такси, което обуславя извод, че предявеният иск за сумата от 641,75 лева е
доказан по основание и размер.
Възражението за съдебно прихващане е неоснователно. Действително, съгласно чл.
41 от приложимите общи условия пушенето в наетия автомобил е строго забранено и при
установено нарушение клиентът дължи неустойка в размер на депозита. По делото, обаче,
не се установява в автомобила да е пушено. Напротив, разпитания по искане на ответника
свидетел Ф. В., чиито показания съдът преценява като обективни след дължимата се
внимателана преценка и анализ на основание чл. 172 ГПК, с категоричност отрича в
автомобила да е пушено. Нещо повече, свидетелят изяснява, че единствената причина,
поради която автомобилът не е огледан от представител на ответника, е отказ от страна на
служителите му. Изложеното при разпита съответства с обективираното върху договора в
графа „Забележки“ изявление, че автомобилът е върнат на 04.11 в 15:15 часа, което не е
оспорено от ответника, като преценени в съвкупност това изявление и свидетелските
показания дискредитират твърденията, че автомобилът е бил изоставен. Констатациите,
които се съдържат в едностранно съставения приемо-предавателен протокол /на л. 70/ са
оспорени от ищеца и доколкото същите имат характеристиките на свидетелски показания в
писмена форма не могат да се ползват като годна основа при формиране изводите на съда за
приетото за установено по делото.
4
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да се уважи изцяло
като основателен.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца ще се присъди
поисканата законна лихва от датата на исковата молба- 06.01.2025г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на общо 500 лв. за държавна такса /50 лв./, и възнаграждение
за адвокат /450 лв./.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, хотел ‚********“ да заплати на
„*************“ ЕООД с ЕИК ************** на основание чл. 79, ал. 1, пердл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 228 и сл. ЗЗД сумата от 641,75 лв., представляваща подлежаща на възстановяване част от
платен депозит по договор за наем на лек автомобил № ********** от 30.09.2024г., ведно
със законната лихва, считано от 06.01.2025 г. до плащането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщението за постановяването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5