Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 01.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – РУСЕ, V-ти граждански състав,
в
публично заседание на 18 май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 7352 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл" ЕАД) твърди, че с ответника имали сключени
следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2017 г., с който на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********; 2. Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 13.05.2017 г. С тях на
клиента били предоставени мобилен телефонен номер ********** (със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл., ДДС) и
таблет. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 210,57
лв. с ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 47,50 лв. с ДДС, платима към датата на сключването на договора, както
и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 7,09 лв. с вкл. ДДС
всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера; 3. Допълнително споразумение № 13528321 към договор
за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 23.09.2017 г. С него за
мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 30.99 лв. с ДДС или 25.82 лв. без ДДС), а на клиента бил
предоставен мобилен телефонен апарат Леново. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 10795 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 22,62 лв. с ДДС, платима към датата
на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 3,71 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера; 4. Договор за мобилни услуги № ********* от 20.10.2017 г., с който
на клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********, (със
стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с ДДС или 14.16 лв. без ДДС) и
модем.
Ответникът не изпълнил паричните си задължения,
начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2017 г. - м.
януари 2018 г., като във всяка от тях били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различните договори, сключени между него и клиента. Фактура
№ **********/25.10.2017 г., с падеж 09.11.2017 г., била на обща стойност 121,98 лв., като след приспадане на 16,53 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната
сума по нея била 105,45 лв.; Фактура № **********/25.11.2017 г., с падеж 10.12.2017 г., била на обща стойност 85,36 лв. След предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията на които били
ползвани процесии номера: **********,
********** и **********, сключени между „Теленор България" ЕАД и И.Т.Г.,
поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена и фактура № **********/25.01.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер 689,11 лв. в съответствие с договореното между
страните, както и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за предоставените мобилни устройства в общ размер 187,64 лв. Тъй като вземането за неустойки не било
предмет на настоящото производство, претендираната сума по фактурата възлиза на
187,64 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България"
ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения,
от страна на „Теленор България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 ГПК до Районен съд-Русе, въз основа на което по образуваното ч.гр.д.№ 4340/2019
г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Претендира да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че И.Т.Г. дължи на „Теленор България“ЕАД сумата 378,45 лв., представляваща сбор на
дължимите суми, съгласно фактури №№ **********/25.10.2017 г.,
**********/25.11.2017 г. и **********/25.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
разноските, направени в двете производства.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който
излага съображения за неоснователност на претенциите.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По подадено заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 4340/2019 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено длъжникът
И.Т.Г. да заплати сумата 378.45 лв., дължима по 3 бр.фактури, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, 25 лв. заплатена държавна такса и 360 лв.
адвокатско възнаграждение. Длъжникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което е предмет на
настоящия правен спор.
Приложените
писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ответникът бил абонат
на ищеца въз основа на сключените между страните договори: Договор за мобилни услуги № *********/20.01.2017
г., с който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********; Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 13.05.2017 г. С тях на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и таблет; Допълнително споразумение №
13528321 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
23.09.2017 г. С него за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен
план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат „Леново“, за което е
подписан и отделен договор за лизинг; 4. Договор за мобилни услуги № *********/20.10.2017
г., с който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и
модем.
Видно от представените
по делото фактури ответникът не е заплатил задължението си по посочените
договори и споразумения в общ размер 378,45 лв. представляващи неплатени
месечни абонаментни и използвани услуги, включително и дължимите лизингови
вноски за периода м.10.2017 г. - м.01.2018 г.
Установява се по
категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по посочените
договори и споразумения за мобилни услуги и договори за лизинг. От тях за ищеца
е възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договорите
услуги, респективно вещи. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещните си задължения. По делото не са представени доказателства за това,
респективно не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер 378.45 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни и използвани услуги и незаплатени
лизингови вноски за отчетен период м.10.2017 г. - м.01.2018 г. по посочените
договори за мобилни услуги и лизинг.
Предвид изхода на
спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 385 лв. – разноски по
гр.д. № 4340/2019 г. по описа на РС-Русе.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в общ размер
535 лв., от които 25 лв. държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение и
150 лв. депозит за назначения на ответника особен представител, направени от
ищеца, са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.Г., ЕГН: **********,***,
че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 378,45 лева - главница, представляващи
незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, съгласно фактури №№
**********/25.10.2017 г., **********/25.11.2017 г. и **********/25.01.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.07.2019 г. по гр.д.№ 4340/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА И.Т.Г.,
ЕГН: **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК
*********, 385 лв. деловодни разноски
по гр.д.№ 4340/2019 г. по описа на РС-Русе,
както и 535 лв. - разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: