№ 22
гр. П. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500287 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1685 по описа на
съда за 2019 година е унищожен на основание чл.56, ал.1 ЗН по отношение на
„М.М.“ ЕООД, ЕИК112100431, чрез А.Д.Х. - управител, с адрес за връчване
на съобщения и книжа гр. П., ул. „Ц.К.“ № 8, ет.4 извършения от Д. П. П., от
гр. П. ул.“В.А. № 11 вх.А ет.7 ап.91 отказ от наследство, оставено от
покойния му баща П.Д. П. , починал на 19.08.2016 година,вписан в особената
книга при РС на 6.08.2016 година.
Прекратено е производството по отношение на предявените искове от
„М.М.“ ЕООД срещу Д. П. П. и И.Н. П. за обявяване относителната
недействителност на Договор за дарение, сключен под формата на
Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №182, том IV. per. № 7689,
дело № 640/24.11.2016 на Нотариус per. № 422, вписан в СВ гр. П., под № 87,
том 37, вх. per. № 11507, дело № 6054/2016 г., между втория ответник - Д. П.
П. и третия ответник - И.Н. П., по отношение 1/12 ид. ч. от правото на
собственост върху Апартамент № 91, находящ се в гр. П., на ул. „В.А. №11,
състоящ се от спалня, дневна, кухня, антре баня и тераса, с обща квадратура
от 56.49 кв. м.. ведно с 0.69% ид. части от общите части на сградата, който
апартамент съставлява самостоятелен обект с идентификатор
55155.503.1365.1.43 по КК и КР на гр, П., с административен адрес: гр.П., п.к.
4400, ул.’В.А."" №1. вх. А. етаж 7, ап.91, Община П., Област Пазарджишка, с
предназначение: Жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в
1
сградата: на същия етаж: 55155.503.1365.1.44; под обекта:
55155.503.1365.1.40; над обекта: 55155.503.1365.1.46; разположен на едно
ниво в осеметажна жилищна сграда 1, находища се в поземлен имот с
идентификатор: 55155.503.1365 по КК и КР на гр. П. и Мазе № 4, находящо се
в гр. П., на ул. „В.А. №11 /от същия блок/, както и върху 1/16 ид. ч. от
правото на собственост върху следните сгради: административна сграда
/склад/ със застроена площ от 186.00 кв.м.; сграда със застроена площ от
22.00 кв.м.; сграда-котелно. агрегатно със склад, със застроена площ от 223.00
кв, м.; всички изброени сгради законно построени в поземлен имот с №
000166 в землището на с. Б. общ. П., обл. Пазарджишка, местност "Игера", V-
та категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: 000165-
оранжерия; №000201-път III кл.; №000158-друг вид отпадъци; №000176-нива:
№000206-Полски път; №000205-ЖП линия.
Присъдени са разноски.
В срок решението е обжалвано от Д.П. в частта, с която съдът е
унищожил на основание чл. 56. ал. 1 ЗН по отношение на „М.М." ЕООД
извършения от жалбоподателя отказ от наследството на баща му П.Д. П.,
вписан в особената книга на PC П. под № 106/2016 г. и съответно присъдил
разноски.
Неправилно съдът приел, че са налице основанията за уважаване иска
по чл. 56, ал. 1 ЗН. Не бил спазен срокът по чл. 56. ал. 2 от Закона за
наследството - искът не бил предявен в срок до една година от узнаване за
извършения отказ. Ищецът навел твърдение, че бил узнал на 12.07.2018 г.
след извършена справка в електронния портал за достъп до съдебни дела на
Районен съд П., извършена чрез адв. Н. на същата дата. Посоченото
твърдение не съответствало на действителността. Справката от електронния
портал за достъп до съдебни дела на Районен съд П. установявала, че на
съответната дата лицето е получило достъп до информацията по гр. д. №
3016/2016 г. по описа на PC П.. Електронният портал за достъп до съдебни
дела на Районен съд П. не давал възможност за извършване на справка по
ЕГН па физическо лице. Отдалечен достъп до дела във връзка с физическо
лице можел да бъде представен само ако търсещият знае предварително
номера на делото и въведе същото, а ако делото е от частен характер /както в
настоящия случай/ - и ЕГН на лицето. Ето защо, няма как ищецът да е разбрал
на тази дата за извършения отказ.
Ищецът знаел предварително за него щом е знаел и номера на делото,
по което да извърши справката, а представената справка е направил само за
целите на производството. Ищецът узнал, че е извършен отказ от наследство
още през есента на 2016 г. по повод на други дела, в които аз и свързани с
дружеството лица сме участвали.
Неправилно съдът не дал възможност на жалбоподателя да докаже това
2
твърдение. Свидетелят, който можел да удостовери релевантните факти към
момента не живеел в България и поради извънредната епидемична обстановка
и необходимостта от прекарване на карантина при влизане в България, не
успял да присъства на делото. Направено е искане за разпит на този свидетел.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия по тази жалба.
Ответникът,счита че изложените оплаквания в жалбата и в тази връзка
направеното доказателствено искане са неоснователни.
Ищецът , чрез събраните по делото доказателства установил момента на
узнаване на извършения от ответника отказ от наследство.
На ответника била дадена многократна възможност да докаже
възражението си относно момента на узнаване. Разпит на посочения от
ответника свидетел не бил извършен, поради това че не било осигурено
присъствието му. Твърденията относно наличие на пречки да бъде осигурено
присъствието на този свидетел не били доказани.
Поради изложеното считат, че искането за разпит на свидетел е
неоснователно , тъй като не налице хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.
Евентуално правят искане за повторен разпит на св. М..
В частта , с която производството по делото е прекратено е постъпила
жалба от ищеца в първоинстанционното производство в срока и по реда на
чл.263 ал.2 от ГПК.
Постъпил е и писмен отговор на тази жалба.
С нарочно определение по реда на чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл
по допустимостта на насрещната жалба ,както и по доказателствените
искания.Това определение е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове ,като първия от тях е с
правно основание чл.56 от ЗН ,а втория –чл.135 от ЗЗД и произнасянето по
него не е предмет на въззивното производство.
В исковата молба на „М.М.“ ЕООД, ЕИК112100431,представлявано от
А.Д.Х. - управител, с адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. П., ул.
„Ц.К.“ № 8, ет. 4, срещу Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „В.А.
3
№11, вх. А, ет. 7, ап. 91, Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „В.А.
№11, вх. А, ет. 7, ап. 91 и И.Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В.А.
№ 11, вх. А, ет.7, ап.91.се твърди, че ищцовото дружество има ликвидни и
изискуеми парични вземания спрямо първия ответник - Д. П. П. и се явява
негов взискател по изпълнително дело № 20188880400779, образувано и
висящо пред ЧСИ Г.З. per. № 888, с район на действие Окръжен съд П.,за
сумите: 166245 лева - главница; 120265,14 лева законна лихва за периода от
24.02.2012 г. до 04.04.2019 г.; 13325 лева присъдени разноски и 11151,54 лева
разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ, дължими към
04.04.2019 г.Към момента на предявяване на иска първият ответник не
разполагал с достатъчно секвестируемо имущество, от което дружеството-
взискател да удовлетвори принудително изброените парични вземания.
С определение от 26.08.2016 г. по ч.гр.д. №3016/2016 г. по описа на
Районен съд П., бил вписан в нарочната книга при PC П., извършеният от
страна на Д. П. П. отказ от наследството на неговия баща - П.Д. П., ЕГН
**********, починал на 19.08.2016 г.
С така извършения отказ от наследство, от страна на първия ответник,
той се е лишил от съответните полагащи му се вещни права на собственост -
част от наследството на починалия негов баща - П.Д. П., а именно 1/6 ид. част
от правото на собственост върху Апартамент № 91 от жилищен блок в гр. П.,
на ул. ’В.А.” № 11 и Мазе № 4 от същия блок, подробно индивидуализирани,
като е уточнено, че описаният апартамент е придобит приживе от починалия
наследодател - П.Д. П. по време на брака му с И.Н. П., за което обстоятелство
е съставен Нотариален акт за покупка на недвижим имот № 5, том I, дело №
16/1977 г.; както и 1/8 ид. част от правото на собственост върху следните
сгради: административна сграда /склад/ със застроена площ от 186 кв. м.;
сграда със застроена площ от 22 кв. м.; сграда-котелно, агрегатно със склад,
със застроена площ от 223 кв. м.; всички изброени сгради законно построени
в поземлен имот с № 000166 в землището на с. Б. Община П., обл.
Пазарджишка, местност „Игера“, V-та категория на земята при неполивни
условия, при граници и съседи: 000165- оранжерия; №000201- път III кл.; №
000158-друг вид отпадъци: №000176 - нива: № 000206 - Полски път; №
000205 - ЖП линия. По отношение на последните недвижими имоти е
уточнено, че 3/4 ид. ч. от собствеността върху тях е придобита приживе от
починалия наследодател - П.Д. П. по време на брака му по силата на
Нотариален акт за покупко- продажба №24. том 1. per. №415. дело № 21/2003
на Нотариус per. № 422, вписан в СВ гр. П. под № 107, том I, вх. per. № 286,
дело № 163/2003 г
Поради извършения отказ от наследство, на основание чл.53 от Закона
за наследството /ЗН/ с изброените по-горе идеални части се увеличили
правата на останалите наследници .
За извършения отказ от наследство ищецът узнал, на 12.07.2018 г. след
4
справка в електронния портал за достъп до съдебни дела, администриран от
Районен съд П., извършена чрез адв. Г.Н. Н. от АК П. на същата дата.
Твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 182,
том IV, per. № 7689, дело № 640/24.11.2016 г. на Нотариус per. № 422, вписан
в СВ гр. П., под № 87, том 37, вх. per. № 11507, дело № 6054/2016 г., вторият
ответник - Д. П. П. безвъзмездно е прехвърлил на своята майка - третия
ответник, придобитите по наследство от починалия общ наследодател П.Д. П.
- 1/4 (3/12) ид. ч. от правото на собственост върху описания по-горе
апартамент № 91 и 3/16 ид. ч. от описаните по-горе сгради, в които части са
били включени и съответните 1/12 ид. ч. и 1/16 ид. ч. от описаните недвижим
имоти, с които на основание чл.53 ЗН е бил увеличен наследствения дял на Д.
П. П. в резултат на извършения отказ от наследство от страна на Д. П. П..
Посочва, че разпореждайки се по този начин страните по договора за дарение
недобросъвестно увреждат кредитора, осуетявайки възможността му да
насочи принудителното изпълнение по цитираното изпълнително дело срещу
описаните недвижими имоти за удовлетворяване на своите парични вземания.
Ищецът,предявявайки иск по отношение на първия ответник моли
съдът да унищожи извършения от страна на първия ответник - Д. П. П. отказ
от наследството на баща му - П.Д. П., ЕГН **********, починал на 19.08.2016
г., вписан надлежно в Книгата за отказите от наследство при PC П. въз онова
на Определение от 26.08.2016 г. по ч.гр.д. №3016/2016 г. по описа на Районен
съд П..
Моли да бъде прогласена за относително недействителен по
отношение на дружеството - кредитор - "М.М." ЕООД, Договор за дарение,
сключен под формата на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти
№182, том IV. per. № 7689, дело № 640/24.11.2016 на Нотариус per. № 422,
вписан в СВ гр. П., под № 87, том 37, вх. per. № 11507, дело № 6054/2016 г.,
между втория ответник - Д. П. П. и третия ответник - И.Н. П., по отношение
1/12 ид. ч. от правото на собственост върху Апартамент № 91, находящ се в
гр. П., на ул. „В.А. №11, състоящ се от спалня, дневна, кухня, антре баня и
тераса, с обща квадратура от 56.49 кв. м.. ведно с 0.69% ид. части от общите
части на сградата, който апартамент съставлява самостоятелен обект с
идентификатор 55155.503.1365.1.43 по КК и КР на гр, П., с административен
адрес: гр.П., п.к. 4400, ул.’В.А."" №1. вх. А. етаж 7, ап.91, Община П., Област
Пазарджишка, с предназначение: Жилище, апартамент, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.503.1365.1.44; под
обекта: 55155.503.1365.1.40; над обекта: 55155.503.1365.1.46; разположен на
едно ниво в осеметажна жилищна сграда 1, находища се в поземлен имот с
идентификатор: 55155.503.1365 по КК и КР на гр. П. и Мазе № 4, находящо се
в гр. П., на ул. „В.А. №11 /от същия блок/, както и върху 1/16 ид. ч. от
правото на собственост върху следните сгради: административна сграда
/склад/ със застроена площ от 186.00 кв.м.; сграда със застроена площ от
5
22.00 кв.м.; сграда-котелно. агрегатно със склад, със застроена площ от 223.00
кв, м.; всички изброени сгради законно построени в поземлен имот с №
000166 в землището на с. Б. общ. П., обл. Пазарджишка, местност "Игера", V-
та категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: 000165-
оранжерия; №000201-път III кл.; №000158-друг вид отпадъци; №000176-нива:
№000206-Полски път; №000205-ЖП линия.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Д.П., чрез процесуалния му представител.
Оспорена е допустимостта на иска ,като се твърди, че не е спазен срока
по чл.56, ал.2 от Закона за наследството, Ищецът не бил узнал за извършения
отказ от наследство на 12.07.2018 г. след извършена справка в електронния
портал за достъп до съдебни дела на Районен съд П.,а много по-рано – през
есента на 2016 година по повод други дела между същите страни.Мотивира
становището си с начина и необходимите данни за извършване на справка в
електронния портал, като същите доводи са изложени и във въззивната
жалба.
Доводи , относими към основателността на иска по същество не са
изложени.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
,за да се произнесе , взе предвид следното:
Фактическата обстановка по делото , приета от първоинстанционния
съд е безспорна ,що се касае до съществото на спора.
Не е спорно , видно е от представеното удостоверение изх. №
5902/04.04.2019 г. по изпълнително дело № 20188880400779, по описа на ЧСИ
Г.З. per. № 888, с район на действие Окръжен съд П., че ответникът Д. П. П. в
качеството на длъжник има задължения към ищцовото дружество, в размер
както следва: 166245 лева - главница; 120265,14 лева законна лихва за
периода от 24.02.2012 г. до 04.04.2019 г.; 13325 лева присъдени разноски и
11151,54 лева разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ,
дължими към 04.04.2019 г..
Видно е още от представени по делото писмени доказателства ,че
упълномощения от дружеството адвокат е получил достъп до гр. д. №
3016/2016 г. по описа на PC П. на 12.07.2018 г.
Няма спор още,че Д. П. П. е направил отказ от наследството, оставено
от покойния му наследодател П.Д. П., ЕГН **********, починал на
19.08.2016 г., за което е съставен Акт за смърт №0809/19.08.2016 г.,като този
отказ е надлежно вписан в нарочната книга при РС П..
Наследници на Петко П. са И.Н. П. - съпруга; Д. П. П. - син и Д. П. П. -
син.
6
В наследство от П. са останали недвижими имоти , представени са
доказателства за придобиването им.
Единственото оспорване на ответника Д.П. касае допустимостта на иска
, от гледна точка срока на предявяването му.
Отказа от наследство е вписан на 26.08.2016 година , иска е предявен на
19.04.2019 година,като ищцовото дружество твърди , че е узнало за
извършения отказ чрез упълномощения от него адвокат на 12.07.2018 година.
Оспорването от страна на ответника се изразява в твърдението ,че иска
е предявен след едногодишния срок от узнаване за извършването на отказа ,
тъй като по повод други производства този отказ бил станал известен.Тези
доводи не са конкретизирани и единствено в подкрепа на твърденията е
направено искане за събиране на гласни доказателства.
Такива не са събрани , поради поведението на ответника , като съдът
,включително и въззивната инстанция в съответствие с процесуалния закон е
осигурила всички възможности.
За да обоснове допустимостта на иска , доказвайки момента на узнаване
, ищецът е ангажирал показанията на св. М.М. – син на управителя на
дружеството.
Той депозира показания , че представляващия дружеството е узнал за
отказа , който атакува в същия ден или в деня следващия този, в който адв. Н.
извършил справка по делото, което било към средата на месец юли 2018 г.
Действително свидетелят е близък на представляващия дружеството ,
но няма основания неговите показания да не бъдат кредитирани.
При така приетата фактическа обстановка ,съдът намира предявения иск
за унищожаване на отказа от наследство за основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗН кредиторите на лицето,
което се е отказало от наследството, могат да искат унищожение на отказа в
своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на
наследника.
В ал.2 е предвиден срок за предявяване на иска , който е преклузивен -
едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от три години след отказа.
Иска е предявен преди изтичане на крайния възможен срок,спора е за
началния момент , от който е започнал да тече едногодишния срок.
Както правилно е приел първоинстанционния съд узнаването
предполага фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и
обстоятелства, които вече са се осъществили в действителността. Като се
съобразят показанията на св.М. и обстоятелството ,че ответникът не е
7
подкрепил оспорванията си с доказателства по делото , съдът споделя извода
на първоинстанционния съдия ,че предявеният иск е допустим , като предявен
в предвидените в закона срокове.
В жалбата не са изложени доводи по съществото на спора , поради
което в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция
няма и задължения да обсъжда тези въпроси.
Следва да се посочи ,че въззивният съд изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния по отношение основателността на претенцията.
Ищцовото дружество безспорно е кредитор на ответника , който чрез
извършения отказ от наследство осуетява възможността на кредитора си да
се удовлетвори от полученото в наследство имущество.
Ответникът не е твърдял ,че разполага с друго имущество , което може
да удовлетвори претенциите на ищеца.
Поради това иска се явява основателен и като го е уважил ,
първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение , което при
условията на чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски , възлизащи на 500 лева - заплатен адвокатски хонорар с начислено
ДДС.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№
1685 по описа на съда за 2019 година, с което е унищожен на основание чл.56,
ал.1 ЗН по отношение на „М.М.“ ЕООД, ЕИК112100431, чрез А.Д.Х. -
управител, с адрес за връчване на съобщения и книжа гр. П., ул. „Ц.К.“ № 8,
ет.4 извършения от Д. П. П., от гр. П. ул.“В.А. № 11 вх.А ет.7 ап.91 отказ от
наследство, оставено от покойния му баща П.Д. П. , починал на 19.08.2016
година,вписан в особената книга при РС на 6.08.2016 година.
Осъжда Д. П. П., от гр. П. ул.“В.А. № 11 вх.А ет.7 ап.91да заплати на
„М.М.“ ЕООД, ЕИК112100431, чрез А.Д.Х. - управител, с адрес за връчване
на съобщения и книжа гр. П., ул. „Ц.К.“ № 8, ет.4 сумата 500 лева – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване при наличие на условията на чл.280
8
от ГПК с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9