ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 59730.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно
гражданско дело № 20202000500298 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на С. Я. М. от
гр.Б., представляван от адв. Ст. К., против протоколно определение от
24.08.2020 г. по в. гр.дело № 1833/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което
е спряно производството по делото до произнасяне от СЕС по дело №С-
262/2020 г., образувано по преюдициално запитване от РС - Л. по гр.дело
№606/2019 г.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно
и връщане на делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Твърди се, че поставените по преюдициалното запитване от РС - Л.
въпроси в производството по дело №С-262/2020 на СЕС за тълкуване на
чл.12, б“а“ от Директива 2003/88/ЕО, чл.20 и чл.31 от Хартата за основните
права и §8 от преамбюла на Директивата, нямат отношение и не са
обуславящи за настоящия спор, чиито предмет е начинът на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители и от МВР.
Цитирана е съдебна практика по в.гр.д. №1130/2020 г. на Окръжен съд - В..
В отговор на частната жалба, подаден от ГД “Гранична полиция“, се иска
оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, тъй като е насочена
против акт, който не подлежи на инстанционен контрол, съгласно чл.631,
ал.1, изр.2 ГПК, в какъвто смисъл е и определение №452/24.10.2019 г. по
1
ч.гр.дело №3759/2020 г. по описа на ІІ г.о на ВКС. Даденото от предходната
инстанция неточно указание за обжалваемост на определението, не създава
процесуални права, непредвидени в ГПК. Жалбата се оспорва и като
неоснователна, тъй като по делото се разглеждат въпросите за нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР, дали
е същата като на работниците по КТ, подлежат ли на преобразуване нощните
часове в дневни, дали това надвишава продължителността на работното
време и дали поражда право за служителя да иска допълнително заплащане за
извънреден труд за часовете разлика, получени след преобразуване на
нощните часове в дневни. Предмет на дело С262/2020 г. на СЕС са въпроси,
относими към настоящото дело и поради това, основателно БОС е спрял
производството, вместо да отправи ново запитване. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК, не
подлежи на обжалване единствено определението на съда, който е отправил
запитване до СЕС, каквато хипотеза не е налице в разглеждания случай.
Производството по делото е образувано пред Бургаския районен съд по
исковата молба на настоящия частен жалбоподателк против ГД “Гранична
полиция“ при МВР, гр. С. за сумата от 684 лв., стойност на положен от ищеца
като служител на ответника извънреден нощен труд в размер на 114 часа за
периода от 16.01.2017 г- до 16.01.2020 г. , преработен чрез преизчисляване на
положен нощен труд, с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. с чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВ. В хода на производството искът е изменен за сумата от 980,06 лв.,
стойност на изработени 143 часа
Постановеното по образуваното гр.дело №564/2020 г. на БРС решение
№1283 от 12.06.2020 г. е обжалвано от ответника пред Бургаския окръжен
съд, като в хода на въззивното производство по в.гр.дело № 1833/2020 г. на
БОС, с обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че въпросите,
2
поставени за разглеждане са свързани с нормалната продължителност на
работното време през нощта на държавните служители в системата на МВР,
дали тя е същата като уредената в КТ, налице ли е празнота в специалния
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби по въпроса за отчитане на
положения нощен труд, която следва да се преодолее със субсидиарното
прилагане на трудовото законодателство и в частност на чл.9, ал.2 НСОРЗ за
преобразуване на нощните часове в дневни, с коефициент 1,143, което
поражда право за служителя да иска заплащане на допълнително
възнаграждение за разликата часове. Така поставените въпроси са относими
към предмета на отправеното от Районен съд - Л. преюдициално запитване
до СЕС, по което е образувано дело С-262/20 г., а именно: Ефективната
защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО (1) изисква ли нормалната
продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка
от установената нормална продължителност на труда през деня; Принципът
на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари и дали ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на
Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд,
изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е
нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в
публичния сектор.
Предходната инстанция правилно е съобразила задължението си по
чл.631 , ал.1 ГПК да спре производството по висящото пред нея дело,
доколкото решението на СЕС по дело С-262/20 г. ще породи задължително
действие за българския съд, съгласно чл. 633 ГПК. Налице е идентичност на
предмета на делото, по което е отправено преюдициалното запитване и по
процесния спор, за който е от значение тълкуването на СЕС за правилното
прилагане на закона.
При горните съображения, настоящата инстанция намира частната жалба
за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, направеното в отговора на частната жалба
3
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД
„Гранична полиция“ към МВР е основателно и следва да бъде уважено в
размер от 50 лв., определен по реда на чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Я. М. от гр. Бургас,
представляван от адв. С. К., против протоколно определение от 24.08.2020
г., постановено по в.гр.дело № 1833/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с
което е спряно производството по делото до произнасяне от СЕС по дело
№С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване от РС - Л. по гр.дело
№606/2019 г.
ОСЪЖДА С. Я. М. от гр.Бургас, ул. „Ц. А.“ №* да заплати на ГД
„Гранична полиция“ към МВР, гр. С. сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4