Р Е Ш
Е Н И Е №
№
260037/ 10.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми
януари двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 916 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Г* А.И. и К.Ж.И. Разпореждане
от 28.09.2020 г. по изп. д. № 20209290401036 на ЧСИ № 929 – Н*а К*, с което е оставена
без уважение Молба вх. № 35785/ 24.09.2020 г. за прекратяване на производството
поради изплащане на дълга.
Жалбоподателите твърдят, че са погасили напълно дълга
си към взискателя „Банка ДСК“ ЕАД чрез плащане, както и при условията на
евентуалност, че същият е погасен по давност, поради което искат да се отмени
отказът на съдебния изпълнител, вместо което делото се върне с указания за
неговото прекратяване.
Постъпил е отговор от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, с който
оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира следното:
Изп. д. 20209290401036 на ЧСИ № 929 – Н* К* е
образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на Изпълнителен лист от
26.06.2013 г. по ч. гр. д. № 569/ 2013 г. на РС Харманли за събиране от Г* А.И.
и К.Ж.И. на сумата от 17 708. 28 евро – главница, 9. 84 евро - законова
лихва, както и 1102 лв. съдебни разноски, представляваща неизплатената част от
дължимата по изпълнителния лист обща сума от 35 920. 71 евро, от които 28
014. 13 евро – главница, 7 657. 62 евро - договорна лихва, 248. 96 евро –
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, както и 2557. 10
лв. съдебни разноски
Преди образуване на изпълнителното дело и след
издаване на изпълнителния лист между „Банка ДСК“ ЕАД и длъжниците са сключени четири
споразумения за определяне размера на дълга и начина на погасяване, последното
от които е от 21.06.2018 г. Според т. 1 от цитираното споразумение страните са
приели, че към датата на подписването му общият размер на дълга възлиза
23 291. 09 евро, от които 18 686. 24 евро – главница и 4 604. 85
евро - законна лихва върху главницата, както и 1102 лв. разноски. В т. 2
длъжниците се задължили да плащат ежемесечно сумата от 350 евро по банковата
сметка на кредитора до изтичане срока на споразумението на 27.03.2020 г.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза
е видно, че, считано от 02.07.2018 г., длъжниците са изпълнявали точно и
редовно задължението си за плащане на уговорената месечна вноска от 350 евро,
плащането на която е продължило и след изтичане срока на споразумението.
При тези данни по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК от процесуално легитимираната страна и против подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Основният спорен въпрос по делото е за
размера на дълга на жалбоподателите към датата на образуване на изпълнителното
производство и погасен ли е чрез
изплащането му към настоящия момент.
Дължимата по изпълнителния лист сума в размер на
35 920. 71 евро, за събирането на която е образувано изпълнителното дело,
произтича от обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит.
След издаване на изпълнителния лист на 26.06.2013 г. между
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и длъжниците Г* А.И. и К.Ж.И. са сключени четири
споразумения за определяне размера на дълга и начина му на изплащане,
последното от които е от 21.06.2018 г., според което към тази дата общият
размер на задълженията възлиза на 23 291. 09 евро, от които 18 686.
24 евро – главница и 4 604. 85 евро - законна лихва върху главницата,
както и 1102 лв. разноски, за погасяването на който длъжниците се задължили да
плащат ежемесечно сумата от 350 евро по банковата сметка на кредитора до
изтичане срока на споразумението на 27.03.2020 г.
Доколкото в споразумението не е уговорен реда за
погасяване на отделните вземания, следва да се приложи разпоредбата на чл. 76,
ал. 3 ЗЗД, според която, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установи, че за периода 02.07.2018 г. до изтичане срока на
споразумението на 27.03.2020 г. длъжниците са изпълнявали точно поетото
задължение да заплащат ежемесечно 350 евро. За посочения период са платили общо
7800. 82 евро, с която сума съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 ЗЗД са
погасили изцяло задължението си за разноски в размер на 1002 лв. (563. 44
евро), изцяло задължението за законна лихва в размер на 4604. 85 евро и
частично – сумата от 2632. 53 евро от главницата. Или към 27.03.2020 г. остава
дължима само част от главницата в размер на 16 053. 71 евро.
От приложената към заключението таблица е видно, че с
вноската от 350 евро са били погасявани и начислени от банката заемни такси, но
те не следва да бъдат взети предвид, тъй като с обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е отпаднало основанието за начисляването им.
След изтичане срока на споразумението на 27.03.2020 г.
до датата на образуване на изпълнителното производство на 30.07.2020 г.
длъжниците са платили още 1440 евро - 4 вноски по 360 евро, при което към
датата на образуване на изпълнителното дело главницата възлиза на 14 613.
71 евро.
След образуване на изпълнителното дело на 24.09.2020
г. и на 03.12.2020 г. длъжниците са внесли по сметка на съдебния изпълнител
общо сумата от 23 500 лв., които следва да се разпределят за погасяване
разноските по изпълнителното дело и непогасената част от главницата в размер на
14 613. 71 евро. Посочената сума не е достатъчна за изплащане на всички задължения
по изпълнителното дело - главницата, законната лихва върху нея и разноските по
изпълнението, поради което не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК за
приключване на изпълнителното производство. В този смисъл отказът на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнението е правилен макар и не по изложените от него
съображения.
Що се отнася до възражението, че вземането е погасено
по давност, в настоящето производство не може да бъде разгледано по същество.
Случаите, при които се прекратява изпълнението, са изчерпателно изброени в чл.
433, ал. 1 ГПК. Погасителната давност не е измежду предвидените в закона
основания за прекратяване на изпълнителното производство, на които може да се
позове длъжника. Тогава, когато по отношение на вземането е изтекла
предвидената в закона погасителна давност, длъжникът може да оспори същото,
като предяви отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, едва уважаването на
който е основание за прекратяване на изпълнението (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК).
По изложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.
При продължаване на изпълнителния действия съдебният
изпълнител следва да се съобрази с изложените от съда съображения относно
действителния размер на дълга.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № 37168/ 06.10.2020
г. на Г* А.И. и К.Ж.И. против Разпореждане
от 28.09.2020 г. по изп. д. № 20209290401036 на ЧСИ № 929 – Н* К*, с което е
оставена без уважение Молба вх. № 35785/ 24.09.2020 г. за прекратяване на
производството поради изплащане на дълга.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.