Решение по в. гр. дело №14882/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7211
Дата: 27 ноември 2025 г. (в сила от 27 ноември 2025 г.)
Съдия: Станимира Иванова
Дело: 20241100514882
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7211
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова

Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20241100514882 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15476/10.08.2024г. по гр.д. № 30902 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 159-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
И. Д. И., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
*********, заплащане на сумите, както следва: сумата от 2025,99лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.07.2021г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 31, ет.****, ж.к. „Гоце Делчев“, гр. София за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 236,68лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021г.; сумата от
29,60лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
21.07.2021г до изплащането й, представляваща стойност на цена за
дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2020г, сумата от 6,01лв. представляващи
1
обезщетение за забава за заплащането на главницата за дяловото
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42632/2021г. по
описа на СРС , като И. Д. И. , ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от
306,03лв. по исковото и по заповедното дело;
С. Д. Х. – Л.а, ЕГН ********** (правоприемник на починалия в хода на
процеса ответник И. П. Л.) дължи на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК *********, заплащане на сумите, както следва: сумата от
124,83лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
22.07.2021г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 31, ет.****, ж.к. „Гоце Делчев“, гр.
София за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 16,48лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021г, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42632/2021г. по
описа на СРС , като С. Д. Х. – Л.а, ЕГН ********** е осъден да заплати
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от
393,74лв. по исковото и по заповедното дело.; като неоснователни са
отхвърлени исковете за сумата за топлинна енергия за горница над
124,83лв. до предявен размер от 126,62лв.; за сумата от 1,85лв.
представляващи цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 0,37лв. представляващи
обезщетение за забава за заплащането на главницата за дяловото
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021г.
И. И. Л., ЕГН ********** (правоприемник на починалия в хода на
процеса ответник И. П. Л.) дължи на Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК *********, заплащане на сумите, както следва: сумата от
124,83лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
22.07.2021г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 31, ет.****, ж.к. „Гоце Делчев“, гр.
София за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 16,48лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021г, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42632/2021г. по
2
описа на СРС , като И. И. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от
393,74лв. по исковото и по заповедното дело.; като неоснователни са
отхвърлени исковете за сумата за топлинна енергия за горница над
124,83лв. до предявен размер от 126,62лв.; за сумата от 1,85лв.
представляващи цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 0,37лв.,
представляващи обезщетение за забава за заплащането на главницата за
дяловото разпределение за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021г.
Д. П. Л., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
*********, заплащане на сумите, както следва: сумата от 249,66лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-22.07.2021г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 31, ет.****, ж.к. „Гоце Делчев“, гр. София за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 32,96лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021г, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42632/2021г. по
описа на СРС , като Д. П. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски от
273,33лв. по исковото и по заповедното дело.; като неоснователни са
отхвърлени исковете за сумата за топлинна енергия за горница над
249,66лв. до предявен размер от 235,25лв.; за сумата от 3,70лв.
представляващи цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г; сумата от 0,75лв.,
представляващи обезщетение за забава за заплащането на главницата за
дяловото разпределение за периода от 31.07.2018г. до 01.07.2021г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
298171/24.09.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Д. П. Л.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете срещу нея са уважени. Изложила
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, необосновано. Посочила е, че след като
получила съобщението за решението роднини й припомнили, че им казала, че
се е отказала от наследството преди време, тя била възрастна жена. Потърсила
в документите в дома й и открила, че действително се била отказала от
3
наследството на Ц.С.Л., който отказ бил вписан в книгите на СРС на
01.08.2017г. Не била собственик на имота и не го била ползвала. Каквото било
дошло като сметки била платила, това се случило след смъртта на брат й,
каквото имало била платила, юристът й казал, че трябва да плати идела на
брат си. Тя се била консултирала с адвокат, не трябввало да плаща и за брат
си, той си имал съпруга и деца.
Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е
разноски
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец Далсия“ООД,
ЕИК ********* (с предишно наименование Бруната ) не е изразило
становище .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
117456/09.06.2022г. , уточнена с молба он 30.03.2023г. на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* срещу И. Д. И. , И. П. Л. и Д. П. Л.а- А.
която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че ответниците разделно и при квоти съответно от 8/12, 1/12 и
1/12 дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на
сумите в общ размер, както следва: сумата от 3038,98лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението-22.07.2021г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент
31, ет.****, ж.к. „Гоце Делчев“, гр. София за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г; сумата от 395,53лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
01.07.2021г.; сумата от 44,40лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 21.07.2021г до изплащането й, представляваща стойност на цена
за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018г.
до 30.04.2020г, сумата от 9,02лв. представляващи обезщетение за забава за
заплащането на главницата за дяловото разпределение за периода от
31.07.2018г. до 01.07.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 42632/2021г. по описа на СРС., като му се присъдят
4
разноски. Посочило е, че ответниците са потребител на енергия в имота,
потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които е предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото разпределение,
изпаднал в забава на плащането й и дължал обезщетение в размер на сумите,
за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на
топлинна енергия при Общи условия. Останалата 2812 от съсобствеността и
от общия размер на задълженията се дължали от Б.Д.Д..
Ответникът Д. П. Л., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че задълженията до 21.07.2018г. са
погасени по давност, признала е чрез адв. Д., исковете в останалата им
непогасена по давност част. Изявленията са направени от адвокат Д.. Брат й И.
Л. бил починал в САЩ, възразил е на допускането на съдебни експертизи.
Оспорил е искането за разноски на ищеца, сочейки, че не е станал причина за
образуване на делото. Претендирал е разноски.
По делото пред СРС е представено пълномощно на лист 68 от делото,
сочещо права за адв. Д. от ответника Д. А. да признава исковете.
При служебна справка от СРС е установено че ответник Л. е починал на
29.04.2022г. ответник И. П. Л. – съпруга С. Д. Х. – Л.а и син И. И. Л..
Ответниците по исковете С. Д. Х. – Л.а и И. И. Л. чрез назначения им
особен представител са оспорили исковете. В имота не била доставена
топлинна енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете,
не били потребили такова, договор с трето лице помагач не бил валидно
сключен, не дължали цена на дялово разпределение, не били изпаднали в
забава на плащането на сумите, изтекла била и погасителната давност за тях.
Ответникът И. Д. И. не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца Далсия“ООД, ЕИК
********* (с предишно наименование Бруната ) не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 42632/2021г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх. № 30038/22.07.2021г. е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца срещу ответниците за сумите, за които са
предявени исковете, както и срещу Б.Д.Д. с квота в съсобствеността и в
общия размер на задълженията от 2/12, както и за съдени разноски от
119,76лв. За така издадена заповед длъжникът Б.Д. е уведомена, но в срока не
е подала възражение. За така издадената заповед И. И. е уведомен със
5
залепване на уведомление. За така издадената заповед длъжниците Д. Л. и И.
Л. са уведомени и са подали възражение на 04.08.2021г. без да обосновават
същото. На 25.05.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил
иск за установяване на вземанията си срещу И. Л., И. И. и Д. Л. и такива е
представил на 09.06.2022г.
Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 119/26.10.1981г, съгласно
който С.М. е прехвърлила на дъщеря си М.С. И.а собствената си ½ ид.ч. от
апартамент № 31, ет.****, ж.к. „Гоце Делчев“, гр. София срещу задължение за
издръжка и гледане, като прехвърлител си е запазил правото да обитава
стаята, която заема пожизнено. В нотариалния акт е описан като представен
договор за продажба на ИК на Благоевски РНС от 11.02.1966, както и акт за
смърт от 1981г.
Приета е молба-декларация от М.С. И.а до ищеца от 05.09.2002г., с която е
поискала да се открие на нейно име партида за апартамент № 31, ет.****, ж.к.
„Гоце Делчев“, гр. София, сочейки като предишен титуляр на партидата –
С.Б.М..
Приети са удостоверения за наследници издадени от СО, район Триадица,
съгласно което С.Б.М. е починал на 22.01.1981г. и е оставил за наследници по
закон съпругата си С.М. (починала на 15.10.1988г.) и децата си Ц.С.Л.
(починала на 29.08.2007г. и оставила за наследници по закон децата си И. П. Л.
и Д. П. Л.) Б.С. Л.а (починала на 25.05.2011г. и оставила за наследници по
закон внука си Б.Д.Д.) и М.С. И.а (починала на 19.05.2012г. и оставила по
закон наследник сина си И. Д. И.). Същите наследници е оставила и С.М. .
По делото са приети протокол от ОС на ЕС , договор от 27.08.2022г.,
съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. **** е избрало и възложило на
„Бруната България“ООД да извършва дялово разпределение на енергията в
сградата .
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на за имота
в размер на сумите, за които е предявен иска
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г.
съгласно чл. 33 от които суми по фактури следва да се заплащат в срок от 45
дни след края на периода за който се отнасят в забава се изпада след изтичане
на срока за плащане на сумите по изравнителните сметки. Съгласно чл. 62 от
ОУ клиент който напуска семейното жилище въз основа на официален
6
документ следва да уведоми за същото доставчика като поиска промяна на
партидата
Приети са талони за отчети на уреди в имота, съгласно които на двете дати
обявени за отчет през 2019г. и 2020г. не е осигурен достъп до ап. 31
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и
третото лице-помагач и допълнително представени му такива от тях е
посочило, че стойността на доставената и потребената енергия в имота за
периода е в размер на 2995,91лв, сградата е топлоснабдена, отчитани са
технологични разходи, за имота не бил осигурен достъп за отчет на уредите и
служебно е начислен разход по максимална мощност на отоплителни тела за
три отоплителни тела с уред и за щранг-лира, за затопляне на водата разход
бил за един потребител. Дяловото разпределение било коректно направено.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в система на ищеца по партида за
имота били начислени сумите, за които са предявени исковете, нямало данни
за извършени плащания на сумите.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост и за обезщетение за забава на плащането й , за които е
издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
7
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването , че
е носител на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията, като
ответникът е изпаднали в забава за изпълнението .
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
8
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ следва , че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема , че по делото е установено ответникът д е бил в договорни
отношения с ищеца за процесния период за доставка на топлинна енергия за
имот представляващ апартамент № 31, бл. 5, вх. В и отговаря пред ищеца за
заплащане на 1/12 от потребените в имота стоки и услуги във връзка с
топлоснадяването му. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който
купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
9
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те
са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с открИ.ето
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество
по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай с отговора на исковата молба ответникът Д. А. е
признала исковете в частта за начислени суми след периода 21.07.2018г. –
както по основание, така и по размер, тоест признала е и че е била клиент на
топлинна енергия в имота. Възраженията и са били само срещу исковете за
суми за период до 21.07.2018г. са били основани на изтекла погасителна
давност. Това възражение дори за този период също имплицитно включва
признание, че вземане е възникнало и е била потребител на топлинна енергия
в имота за периода. Това признание е направено от адвокат Делян Д., за когото
е представено пълномощно от Д. А. сочеща право да признава исковете.
Оспорване на качеството на Д. А. на потребител на енергия в имота е
направено едва с въззивната жалба, като е направено и доказателствено
искане за установяване на твърденията й. Същите обаче са преклудирани и
подробни съображения за този извод са изложени от въззивния съд в
определението по чл. 267 от ГПК във връзка с направеното доказателствено
искане, не е необходимо същите да се повтарят. При така възприето и като
10
съобрази приетите по делото нотариален акт, удостоверения за наследници,
съдът приема за правилен извода на районния съд, че Д. А. е била потребител
на топлинна в имота за периода и отговаря пред ищеца за 1/12 от стойността
на потребените в имота стоки и услуги във връзка с топлоснадяването му.
Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите
на районния съд за стойността на потребената в имота топлинна енергия,
изпадането в забава на плащането му и размера на обезщетението за същото,
припадащите се на въззивника 1/12 от тези суми. При обосноваване на тези
изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма.
Приетите по делото протоколи за неосигурен достъп, изравнителни сметки,
заключения по съдебните експертизи установяват валидно възникнало
задължение на собствениците на имота към ищеца за заплащане на сумите, за
които исковете са уважени, както и че 1/12 от тези суми е в размер на сумите,
за които исковете са уважени срещу Д. А..
Не е установено по делото погасяване на сумите чрез плащане след смъртта
на брат й И. , твърдение, за което е направено от въззивника в пред въззивния
съд, а негова е била дакозателствената тежест да стори същото.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника. Въззиваемият не е доказал
че е направил разноски за производство пред въззивния съд, депозираният
отговор на въззивната жалба и молба са бланкетни, не обосновават
присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, такъв не се е явил
в проведеното публично съдебно заседание във въззивното производство.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15476/10.08.2024г. по гр.д. № 30902 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 159-ти състав в обжалваната
11
част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – Далсия“ООД, ЕИК ********* (с предишно
наименование Бруната ).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12