Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.
04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при участието на секретаря
Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13057 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 179, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по иск
на „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД за признаване на установено по отношение на ответника „И.”
АД, че не съществува ипотечното право на ответника върху посочените имоти
собственост на ищеца: право на строеж на апартамент № Г32, находящ се в секция „Г“, вход 3,
ет.1, кота +4,65 метра, със застроена площ от 66,81
кв.м., състоящ се от: антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня
с тоалетна и тераса, описани съседи в
ИМ, заедно с мазе № 61Г в сутерена на сградата, кота
-3,80 метра, със застроена площ от 2,50 кв.м., описаните граници в ИМ, заедно с
припадащите се 0,79% идеални части, равняващи се на 12,89 кв.м. от общите части
на секция „Г“ и право на строеж на апартамент № Г33, находящ се в секция „Г“, вход 3,
ет.1, кота +4,65 метра, със застроена площ от 59,73
кв.м., състоящ се от: антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня
с тоалетна и тераса, при описани съседи
в ИМ заедно с мазе № 50Г в сутерена на сградата, кота
-3,80 метра, със застроена площ от 3,72 кв.м., при описани граници в ИМ заедно с припадащите се
0,71% идеални части, равняващи се на 11,61 кв.м. от общите части на секция „Г“.
И двата имота са находящи в урегулиран
поземлен имот, с описани в ИМ идентификация, площ и съседи. Моли съда да постанови заличаване
на договорните ипотеки по: 1/нот.акт № 49, том IV,
дело № 580/2008г на нотариус И.Н.с
рег. № 40,2/ нот.акт
№184, том IX, рег.№21606, дело №161/19.12.2008г на нотариус В.И.и 3/нот.акт №
163, том II, рег. № 6999, дело № 334/11.06.2009г. на нотариус В.И., с които
ипотечното право върху описаните по-горе имоти е учредено. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът „И.“ АД твърди, че към
датата на придобиване на процесните недвижими имоти
от ищеца – 12.06.2012 г. ипотечното право не е погасено и ответникът е имал
право да се удовлетвори от цената на ипотекираните имоти, независимо от
промяната в носителя на правото на собственост. Посоченият от ищеца анекс № 6
от 27.06.2012 г. бил неотносим, тъй като бил сключен
след датата на придобиване на ипотекираните имоти, а ищецът не бил страна по
него. Поради неизпълнение на задължението на „Е.З.Б.” ЕООД (н) да учреди нова
ипотека в полза на ответника, анексът не бил влязъл в сила. Съгласието на
ответната банка за заличаване на ипотеки касаело единствено бъдещи продажби на
имоти, извън тези, по които бил страна ищецът. Оспорва ищецът да е извършвал
плащания за закупуването на процесните недвижими
имоти, евентуално поддържа, че платените суми не представлявали плащане в полза
на банката за погасяване на дълга на „Е.З.Б.” ЕООД (н). Твърди, че сключените
от ищеца сделки и заплащането на цената по същите е извършено преди
подписването на Анекс № 6 от 27.06.2012 г. Специална сметка (с особен режим на
разпореждане) по смисъла на анекса била разкрита на 06.06.2012
г. и по същата не били постъпвали никакви плащания. Поддържа, че представените
от ищеца допълнителни споразумения с „Е.З.Б.” ЕООД (н), с които се намалявала
продажната цена за придобитите от ищеца недвижими имоти, правели неистински
всички отразени в нотариалните актове обстоятелства относно размера и плащането
на окончателната продажна цена за придобитите от ищеца имоти. По този начин
продажната цена била по-ниска от уговорения в Анекс № 6 минимум. Претендира направените
разноски по делото.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Между „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД, и „Е.З.Б.” ЕООД (н) – новата фирма на „Л.-А.”
ООД са сключени договори за покупко-продажба на право на строеж: оформени в н.
акт № 170, том III, peг. № 16507, дело №513 от 15.12.2011 г. и н.акт № 12, том II, peг. №
8239, дело №178 от 20.06.2012 г. както
и н.акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 2, том II, per.
№7623, дело № 170 от 12.06.2012 г.
по описа на Нотариус В.И., с peг. № 271 в НК. С трите
нотариални акта ищецът придобил правото
на собственост върху 13 недвижими имота ( първо правото на строеж и впоследствие
в процес на строителство), сред които процесните: апартамент
Г33 и апартамент Г32 и прилежащите им мазета находящи се в град София, Район “Витоша”, местност
“Манастирски ливади - запад”, ул. “Българска легия”, като заплатил продажна
цена в общ размер от 775 014,90 евро, на вноски, извършени в периода от
27.05.2008 г. до 15.12.2011 г.
По делото са приложени като
доказателства преводни нареждания, извлечения от сметки и фактури, с които е
заплащано правото на строеж. Първото преводно нареждане е с основание стоп
–капаро във връзка с покупко-продажба на недвижими имоти за сумата от 21 650
лв. от 27.05.2008г., а останалите за право на строеж с посочени имоти, респ. по
споразумение от 15.12.2011г. по договор за продажба на право на строеж и това
от 18.11.2009г. за сумата от 36 275 лв. с основание – по договор за СМР на апартаменти
и паркомясто, посочени в същото. Сумите са постъпили
по описаните сметки на „Л.А.“ ООД в „И.“ АД.
От приложените по делото нотариални актове е видно, че върху
придобитите от ищеца 13 недвижими имоти (
включително и двата апартамента Г33 и Г32) са учредени 3 договорни ипотеки в полза на „И.“ АД: 1/с
н.а. №49, том IV, peг. № 5665, дело № 580 от 04.04.2008 г.по описа на нотариус И.Н.с
рег.№040 ,2/ с н.а. № 184, том IX, рег.
№21606, дело 1641 от 19.12.2008 г.
по описа на нотариус В.И., № 271, и 3/ с н.а. № 163, том II, peг. № 6999, дело 334 от 11.06.2009 г. по описа на нотариус В.И., рег.№ 271. Договорните
ипотеки са били учредени за обезпечаване вземанията по договор за банков кредит
от 14.02.2007 г., отпуснат от банката на „Е.З.Б.” ЕООД (н) с предишно име „Л.А.“
ООД и сключените впоследствие Анекс № 1/02.03.2007
г.,Анекс № 2/15.02.2008 г.,Анекс № 3/05.11.2008 г.и Анекс № 4/
08.06.2009 г.
Видно от приложения договор за
банков кредит № КЦ 244/2007-В от 14.02.2007г., сключен между ТБ„И.“АД като кредитодател, и „Л.-А.“ ООД като кредитополучател, Банката
е предоставила на кредитополучателя инвестиционен банков кредит в размер на 2
820 000 евро, която да се използва за закупуване на недвижим имот в София,
така както е описан в чл.1, ал.2 от договора.В чл.9 от същия е уговорено, че за
обезпечаване на кредита, кредитополучателят учредява в полза на ТБ „И.“АД
договорна ипотека върху описаните в разпоредбата имоти. Със сключените анекси
№1,№2 и №3 е предоговориран
банковия кредит за сумата
5 320 000 евро и с анекс № 4 втори инвестиционен транш в размер на
4 700 000 евро с предназначение погасяване корпоративни задължения на
фирмата и строителна дейност свързани със СМР,
като общата кредитна позиция към договора за банков кредит в евро № КЦ
244/2007-В от 14.02.2007г.е в размер на 9 080 000 евро.
С Анекс № 6/27.06.2012 г. към договора за банков кредит от 14.02.2007 г., „И.“
АД и кредитополучателят „Е.З.Б.” ЕООД(н) са постигнали съгласие последното да
учреди нова договорна ипотека с материален интерес 746 205,56 евро върху
правото на строеж за обособени обекти от одобрените за построяване „Нови
многофункционални жилищни сгради с магазини и подземни гаражи“, ведно с поземления
имот, в който се изграждат с идентификатор 68134.1933.25 (т.6 от анекса), като
при реализация на обособени обекти в този имот, всички постъпления от продажби
следвало да постъпват по специална сметка, открита в банката и средствата по
нея да се използват единствено за погасяване на кредита и за финансиране на
строително-монтажни дейности по довършване на обектите (т.7). В т.9 банката е изразила
съгласие да бъдат заличени ипотеките върху отделни обособени обекти в имота по
т.6, след внасяне на съответни суми по специалната сметка, при минимум
стойности: за апартаменти - 800 евро на кв.м. и за мазета – 500 евро на кв.м..
Не е спорно между страните, че на
04.04.2013 г. по ч.гр.д. № 13189/2013 г. „И.“ АД се е
снабдило със заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист
за сумата 10 420 035,99 евро – главница по договор за кредит от
14.02.2007, заедно със законната лихва от 27.03.2013 г. до погасяването й,
както и акцесорни вземания в общ размер от 764 729,15
евро и съответните разноски, като въз основа на изпълнителния лист, банката
инициирала производство за принудително събиране на вземанията си.
На 06.06.2012г.
е сключен договор за откриване на сметка с особен режим на разпореждане с
описания номер.Изрично е уговорено, че сумите се използват за погасяване на
задължения по кредита, респ. разходи по СМР по довършване на строежа и други
разходи след представяне на описаните документи и изпълнение на посочените в
чл. 2 условия от „Литос-Айбилд“ ООД. Представени са също и два договора съответно от 28.12.2006г. за откриване и
водене на разплащателна сметка в ТБ „И.“ АД, която е с описания номер в евро,
както и договор от същата дата за втора сметка в лева, като липсват уговорки
сметките да са с особен режим.
Не се спори и се установява от справката в ТР, че с
решение № 1876/15.12.2014г. на СГС, VІ-14 състав по т.д.№1850/2014г. е открито
производство по несъстоятелност на „Е.З.Б.“ ЕООД, с определена начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2010г., като с решение от 10.02.2015г. е спряно
производството на основание чл. 632 от ТЗ, а с решение № 1180/08.07.2016г.
производството е прекратено поради непоискано възобновяване, отменено с решение
на САС № 2368/12.12.2016г. по т.д.№5001/2016г., като след
връщане на делото в СГС е назначен за
синдик Р.М.. С определение №269/ 16.01.2019 г.
на СГС, VІ-14 състав по т.д.№1850/2014г. е спряно производството на основание
чл. 632, ал.5 вр. ал. 1 от ТЗ.
По делото са допуснати основно и
допълнително заключение на ССЕ които съдът кредитира като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвени. От основното заключение на ССЕ, се
установява, че ищецът е извършил следните преводи по банкови сметки на „Л.-А.“ ООД:
на 27.05.2008г. – 21 650 лв., (11 091,19 евро); на 11.06.2008г. - 581 408
евро; на 27.02.2009г. - 23 765 евро и 47 530 евро; на 18.11.2009г.-18
138 лв.(9 301,54 евро) и 18 583,50 евро; на 23. 04. 2010г. – преводно
нареждане за кредитен превод – 34 659,71 лв. (17 756,00 евро) и 69 451,52 лв.,
(35 579,67 евро); на 15.12.2011г. – 58 560,00 лв. (30 000 евро), като сумите са
заплатени преди 06.06.2012
г. В.л. Б. подробно е описала
задълженията на „Л.-А.“ ООД към банката – към 28.05.2008 г. и към 16.06.2008 г.,
като от постъпилите от ищеца плащания на „Л.-А.“
ООД през 2008 г. са погасени
само дължимите вноски по главница – 58 750 евро и лихва 26 979,27
евро, падежирали на 26.06.2008 г. и частични такса за
управление 8 460 евро на 24.07.2008 г. по първи транш, а с останалите суми
са извършвани плащания към други контрагенти. В.л. е посочила структурата на
дълга към 05.03.2009 г. и към 20.11.2009
г., като от постъпилите от ищеца плащания на
„Л.-А.“ ООД през 2009 г.
са погасени само частично такса за управление 6345 евро на 25.03.2009 г. и
дължимите вноски по главница – 58 750 евро и частично лихва – 6200 евро, падежирали на 26.03.2009 г. по първи транш, а с останалите
суми са извършвани плащания към други контрагенти. Вещото лице е посочило също и структурата на дълга към 26.04.2010 г.,
като от постъпилите от ищеца плащания по разплащателни сметки на „Л.-А.“
ООД през 2010 г. са погасени
само частично просрочена главница по втори транш – 47 656,53 евро, падежирала на 26.01.2010 г., а с останалите суми са
извършвани плащания към други контрагенти.В ССЕ е посочена структурата на дълга
към 15.12.2011 г. – общо 11 318 036,01. В с.з. в.л. Б. поясни, че в
нито едно от плащанията не е посочено
като основание плащане, свързано конкретно с ап. Г32 и Г33 и че няма
основания в документацията, че са извършени плащания за апартаменти Г32 и Г33. От
допълнителното заключение на ССЕ, се установява, че „Е.З.Б.” ЕООД е титуляр на набирателна сметка в евро IBAN ***.06.2012 г. на основание
анекс № 6/27.06.12 г., като за периода 21.06.2012 г. – 24.01.2019 г. няма
движение на парични средства. В заключението подробно са посочени усвояванията и
погасяванията по кредита на „Е.З.Б.” ЕООД, осчетоводени в банката за периода от
2007 г. , 2008 г., 2009 г., 2010 г.,
2011 г. Вещото лице е установило, че с получените суми по евровата
сметка на „Л.-А.“ ООД в общ размер на 775 014,90 евро, са
заплащани преди всичко задължения към доставчици на инвеститора. В.л. е
дало допълнително заключение, че с
получените суми са извършени погасявания на задължения на Л.А. ООД, подробно
описани за 2008 г., за 2009 г., за 2010 г., за 2011 г. В.л. дава заключение, че
по сметка на „Е.З.Б.” ЕООД са постъпили наредени от ищеца суми в размер
на 775 014,90 евро.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Ипотеката е неделимо право, което
обременява определен недвижим имот или имоти за обезпечаване на определено
вземане. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част
от имота, респ. когато е учредена върху няколко имоти, всичките те обезпечават
вземането. Ипотеката се учредява с вписване в имотния регистър, респ. за
нейното прекратяване е необходимо съответно отбелязване.
Съгласно чл. 179 ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа съгласието на кредитора в нотариално заверена
форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение и се извършва
чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот. Вписаната ипотека може да
бъде заличена доброволно - със съгласие на кредитора, обективирано
в нотариално заверена форма или; въз основа на влязло в сила съдебно решение,
установяващо погасяване на обезпеченото вземане, погасяване на ипотеката или
нейната недействителност; въз основа на съдебен акт, когато ипотеката е
учредена като обезпечение пред съд; въз основа на влязло в сила постановление
за възлагане на ипотекирания имот, с отбелязване, че ипотекарният
кредитор не е дал съгласие ипотеката да се запази при публичната продан; или по
искане на всяко заинтересовано лице, когато са изтекли 10 години от датата на
вписване на ипотеката, без то да е подновено.
В случай,че кредиторът отказва да
даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с нея
задължение е изпълнено, може да се предяви установителен
иск, че ипотеката е погасена. Тогава заличаването на вписването ще се извърши
въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това
заличаване.( Р № 431/08.11.2011 г. по гр. д. 1759/2010 г. ІV ГО ВКС). В
конкретния случай ищецът твърди, че
погасяването на ипотечното право по отношение на процесните
имоти е настъпило поради погасяване на съответстващата част от дълга.
В решение № 143 от 10.11.2014 г. по гр. д. №
646/2014 г., Г. К., II Г. О. на ВКС, е подробно разяснено, че действащото
обективно право не съдържа забрана за учредяването на ипотека върху бъдеща
сграда в собствен на учредителя терен, нито върху право на строеж за
изграждането на конкретни обекти, какъвто е предметът на ипотеката, учредена с
договора, обективиран в н. а. за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 49, том IV, peг.
№ 5665, дело № 580 от 04.04.2008 г.по
описа на нотариус Ивайло Николов, № 040 в регистъра на НК. Впоследствие са
учредени още две договорни ипотеки върху същия имот първата с н.а. № 184, том IX, рег. №21606,
дело 1641 от 19.12.2008 г. по описа
на нотариус В.И., № 271, и втората - с н.а. № 163, том II, peг.
№ 6999, дело 334 от 11.06.2009 г. по
описа на нотариус В.И., рег.№ 271. Последните две ипотеки били учредени за
обезпечаване вземанията на банката по договора за банков кредит от 14.02.2007
г., който след четирите анекса е с обща кредитна експозиция в размер на
9 080 000 евро.
Към момента на сключване на договора
за първата ипотека е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за
застрояването на терена, по който е възможно да бъде извършена
индивидуализацията на обектите, които ще бъдат построени, поради което изискването
на чл. 166, ал. 2 ЗЗД е спазено, тъй като в договора е посочено, че ипотеката
ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения инвестиционен
проект. Ипотеката в този случай ще се счита учредена под условие и ще произведе
действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на
сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално
възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката.
Съдържащо се в текстовете и на трите нотариални актове индивидуализиране на
обекта на ипотеката посредством посочване на местоположението, границите и
площта на терена, както и на одобрения инвестиционен проект за застрояването
му, удовлетворява изискването за форма, както е посочено в чл. 167, ал. 1 ЗЗД.
Изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД касае принадлежността на правото на
собственост върху вещта към момента, в който ипотеката ще произведе действие.
Ипотечното право ще възникне от момента на построяването на сградата и
от този момент кредиторът ще има правото да иска удовлетворяване на претенцията
си чрез насочване на принудително изпълнение върху сградата, съответно - върху
отделните самостоятелни обекти в нея, обхванати от ипотечното право.
В конкретния случай, учредената ипотека
обезпечава всички вземания на кредитора с правопораждащ
факт - договора за банков кредит от 14.02.2007 г. като обхваща и изградените в
груб строеж апартамент Г33 и апартамент
Г32, индивидуализирани в достатъчна степен. Безпорно
е, че след построяване на сградата в груб строеж собственикът се е разпоредил с тези два самостоятелни обекти от сградата. Придобиването
на вещното право на собственост върху процесните
апартаменти е в резултат на сключен на 20.06.2012
г. в изискуемата форма (нотариален акт) договор за продажба, които обаче се
явяват последващи спрямо момента на възникване на
ипотечното право.Продажбата на тези апартаменти е извършена обаче след като
ипотеката е разпростряла действието си върху сградата или в момент, следващ
възникване на ипотечното право,независимо че в т.2 от нотариалния акт е
посочено, че правото на строеж относно продадените апартаменти е без тежести.
Съдът установи, че договорите за учредяване на
ипотека в полза на банката-кредитор са вписани по персоналната партида на „Е.З.Б.”
ЕООД (н). Или всеки добросъвестен приобретател на
самостоятелен обект в сградата, при полагане на дължимата грижа към собствените
си работи, е бил в състояние да узнае факта, че имотите са обременени с тежест
и при закупуването им да постигне споразумение с ипотекарния
кредитор за евентуално заличаване на ипотеките. Ищецът нито твърди, нито
установи да е налице порок в учредяване на ипотечното право, съответно той е
придобил имотите, обременени с ипотека, обезпечаваща вземанията на банката по
договор за банков кредит, без да встъпи в преговори с ипотекарния
кредитор и да се снабди с неговото съгласие за отказ от обезпечението.
С учредените ипотеки, тежащи и върху
придобитите от ищеца 13 недвижими имоти, е обезпечен кредит в евро, предоставен
на траншове, като никъде в договорите за учредяване на ипотеките не е
предвидено, че ипотечното право върху всеки от самостоятелните обекти в
изградената в недвижимия имот, представляващ УПИ І-25 от кв.59 по плана на гр.
София, сграда обезпечава конкретна част от вземанията на кредитора в точно
определен размер. Това означава, че ипотеката върху всеки от самостоятелните
обекти обезпечава цялото вземане по договора за банков кредит и до погасяване
на целия му размер ипотеката продължава да тежи върху всички самостоятелни
обекти в сградата, независимо от извършените от длъжника разпореждания с
правото на собственост върху тези обекти в полза на трети лица, до размера на
сумата за която е извършено вписването(чл.174 ЗЗД). Ако ищецът няма интерес да
осуети удовлетворяване на кредитора от стойността на имота чрез принудително
изпълнение, съгласно чл. 173, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЗД,
отговаря до размера на реализираната при същото продажна цена.Ако ищецът цели
запазване на имота си, за избягване на принудителното изпълнение може да
изпълни вместо длъжника, но вече в размера за обезпечаване на който е учредена
ипотеката, за да се погаси същата. Ищецът обаче не твърди обезпеченото вземане
да е погасено чрез плащане на целия размер, за който ипотеката е учредена, като
фактът на съществуване на непогасена част от отпуснатия банков кредит е
установен чрез заключението на ССЕ.
Ищецът обосновава погасяването на ипотечното
право на постигната между банката и праводателя му –кредитополучател,
уговорка в анекс №6/27.06.2012 г., в който е предвидено задължение на банката
да дава съгласие за заличаване на ипотеките върху отделни обособени обекти след
внасяне на минимални суми по специална сметка, открита в банката. Анексът обаче
е сключен между банката и „Е.З.Б.” ЕООД (н) след вече извършената покупка на апартаменти № Г33 и Г32 от ищеца,
на която не е придадено обратно действие. Освен това, постигнатото съгласие в
анекса не произвежда действие по отношение на ищеца, който е трето за така
сключения договор лице (арг. от чл.21, ал.1 ЗЗД). Освен
това сумите, заплатени от ищеца, са постъпили по сметки с титуляр
кредитополучателя (IBAN *** BG 27 IORT *******), за които не се установява да
са били с особен режим на разпореждане. Следователно, дори да беше приложим
анексът по отношение на ищеца, то предвидените в същия кумулативни условия за
даване на съгласие от страна на банката за заличаване на ипотеката, не са
налице. За този извод е без значение фактът, че тези сметки, съгласно
заключението на вещото лице принципно са били използвани за погасяване на
кредита, отпуснат на „Е.З.Б.” ЕООД (н). Банката е волеизявила,
че ще дава съгласие за заличаване на ипотеките само при постъпване на суми в
съответните минимални размери по сметка, която да е с особен режим на
разпореждане.Безпорно е че ищецът е заплащал цената
на имотите по платежна сметка на продавача, за която обаче не са установени
ограничения при разпореждане с постъпилите суми, което нито гарантира, че плащането ще се използва за
погасяване на кредита нито изпълнява
условието на анекс №6/27.06.2012 г.
Плащането на една част от дълга
не освобождава от ипотеката част от имота или един от имотите, върху които тя е
наложена. Ипотеката обезпечава цялото вземане (във всичките му части), като
независимо от размера на сумата, за която е извършено вписването, това
обезпечаване се отнася и до непогасената част от кредита. Учредената ипотека продължава
да тежи върху целия имот и го следва, независимо кой правен субект придобива
правата върху него. В случая няма изпълнение на задължението, което да доведе
до погасяване на ипотечното право. Обстоятелството,че в период преди 2011г.
частично са погасявани задължения по кредита, не води до извода, че ипотечното
право за част от ипотекираните имоти е отпаднало. Независимо от това, че ищецът
е платил на съконтрахента си сумата от 775 014,90 евро,
то безспорно е налице неизплатена част от задълженията по договора за кредит,
поради което ипотеката продължава да тежи включително и върху процесните имоти. На следващо място липсва основание да се
приеме,че заплатената цена на процесните недвижими имоти
е погасила ипотеката върху тях.
С оглед изложеното съдът намира
предявения отрицателен установителен иск за
несъществуването на ипотечното право върху процесните
имоти за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен ведно със законните
последици - лихва и разноски.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ответника и такива следвап да му се
присъдят в размер на заплатеното адв.възнаграждение –
6 732 лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.К.Е.Ю.Ф.2“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес: ***, иск по чл.124, ал. 1 от ГПК вр.
с чл. 179, ал.1 от ЗЗД - за признаване на установено по
отношение на „И.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, че не съществува ипотечното
право на ответника върху следните имоти собственост на ищеца: право на строеж на
апартамент № Г32, находящ
се в секция „Г“, вход 3, ет.1, кота +4,65 метра, със застроена
площ от 66,81 кв.м., състоящ се от: антре,
дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, при съседи: коридор,
асансьорна шахта, двор, ап.№ Г31, ап.№Г33, заедно с мазе № 61Г в сутерена на сградата,
кота -3,80 метра, със застроена площ
от 2,50 кв.м., при граници: коридор,
мазе № 60Г, коридор, мазе №62Г, заедно с припадащите се 0,79% идеални части, равняващи се на
12,89 кв.м. от общите части на
секция „Г“ и право
на строеж на апартамент № Г33, находящ се в секция
„Г“, вход 3, ет.1, кота
+4,65 метра, със застроена площ от 59,73 кв.м., състоящ се от:
антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня
с тоалетна и тераса, при съседи: коридор,
асансьорна шахта, двор, ап.№ Г32, ап.№Г34, заедно с мазе № 50Г в сутерена на сградата,
кота -3,80 метра, със застроена площ
от 3,72 кв.м., при граници: коридор,
мазе № 49Г, паркомясто 218,
мазе №51Г, заедно с припадащите се 0,71% идеални части, равняващи се на
11,61 кв.м. от общите части на
секция „Г“, находящи се в урегулиран поземлен имот, с идентификатор 68134.1933.25, в гр.
София, м. „Манастирски ливади – Запад“, целия с площ от
13 090,00 кв.м., съставляващ
имот с идентификатор
68134.1933.25 по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-09-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК, при съседи по
кадастрална скица:
68134.1933.2131,68134.1933.2134, 68134.1933.546, 68134.1933.548,
68134.1933.2064, 68134.1933.629, 68134.1933.626, 68134.1933.2086,
68134.1933.2133, представляващ УПИ I-25, от квартал 59, по плана на
гр. София, местност „Манастирски ливади — запад“, при съседи по
нотариален акт: от три стани-
улици, УПИ XIV - за трафопост, УПИ III-626, УПИ IV-629 и УПИ V-548, учредено по договорни ипотеки, обективирани в нот.акт № 49, том IV, дело № 580/2008г на нотариус И.Н.с рег. № 40, нот.акт №184, том IX, рег.№21606,
дело №161/19.12.2008г на нотариус В.И.и нот.акт № 163, том II, рег. № 6999, дело №
334/11.06.2009г. на нотариус
В.И..
ОСЪЖДА „Г.К.Е.Ю.Ф.2“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, да заплати на
„И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 6732 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: