О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 693
гр. Попово, 01.12.2020
г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 947/2019 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „***” АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез
пълномощник – юрисконсулт М. Й. М., против Р.Т.Г. ***, за установяване съществуване на вземане по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 613/2019 г. по описа на ПпРС, за сумата 838.37 лв. – главница по
издадени фактури за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури,
издадени в периода 14.01.2019 г. – 15.04.2019 г. за обект с абонатен №
**********, находящ се в гр. ****, както
и за сумата 29.26 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от
датата, следваща падежа й до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се претендира и
присъждане на разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания за прилагане на ч.гр.д. № 613/2019 г. по описа на ПпРС и за допускане
на съдебно-икономическа експертиза.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявения
иск, не са оспорени представените с исковата молба документи, не са представени
писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
Съдът
намира, че предявените искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и
местно подсъдни на Районен съд – Попово.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати.
Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ищеца и да бъде приложено ч.гр.д. №
613/2019 г. по описа на ПпРС.
Предвид
неподаването на отговор от страна на ответника, по направеното от ищеца искане
за допускане на съдебно-икономическа експертиза съдът ще се произнесе в първото
по делото съдебно заседание, след отделяне на спорното от безспорното.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да
им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 21.12.2020 г. – 9.50
ч., за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства:
– заверено копие на извлечение от сметка
към 11.07.2019 г. за клиент Р.Т.Г., с клиентски № **********, абонатен №
**********, гр. ****; заверени копия на: фактура № **********/14.01.2019 г.,
фактура № **********/13.02.2019 г.; фактура № **********/06.03.2019 г.; фактура
№ **********/13.03.2019 г.; фактура № **********/15.04.2019 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36
месеца към 26.09.2019 г. за периода 28.05.2018 г. – 27.08.2019 г.;
заверено копие на извлечение за фактури и плащания към 26.09.2019 г.; заверено
копие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“
АД; заверено копие на Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 613/19 г. по описа на
Районен съд – Попово към настоящото дело.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът твърди
в исковата молба, че ответникът му е клиент с клиентски № **********, във връзка
с продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № **********,
находящ се в гр. ***.
Твърди, че
облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия за
продажба на ел. енергия на „***“ АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране.
Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към конкретния случай, потребителят
се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в Общите условия, като сроковете за плащане
също са определени в ОУДПЕЕ, където изрично е предвидено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера
на задължението. При това положение, твърди, че потребителят изпада в забава
след настъпването на падежа на съответната фактура, без да било необходимо
изпращането на изрична поканата за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че по
заявление на ищцовата страна е образувано ч.гр.д. № 613/2019г. по описа на
Районен съд – Попово, по което със заповед за изпълнение са присъдени суми по
неплатени фактури за ел. енергия и мораторна лихва, но длъжникът подал
възражение с мотив, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
Твърди, че
след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на
исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 838.37 лв. – главница по
издадени фактури за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури,
издадени в периода 14.01.2019 г. – 15.04.2019 г. за обект с абонатен №
**********, находящ се в гр. ****, както
и за сумата 29.26 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от
датата, следваща падежа й до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се претендира и
присъждане на разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1
от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по
предявения иск, не са оспорени представените с исковата молба документи, не са
представени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
Правната квалификация на предявените искове
е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Няма права и
обстоятелства, които да се признават.
Няма
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Ищецът носи тежестта да докаже наличието на
съществуващо валидно правоотношение
между страните, породено от договор за продажба на ел. енергия, по който ищецът
е доставчик, а ответникът – купувач, че ищецът е изправна страна по
правоотношението, т.е. изпълнил е точно задълженията си, като е доставил ел. енергия
на ответника в конкретно посочения обект на потребление за претендирания период
и в посочените във фактурите стойности.
Ответникът
носи тежестта да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения
против правата на ищеца, в т.ч. в случай, че твърди това, че е заплатил
дължимите суми на ищеца.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: