В заседание в следния състав: |
Председател: | | Елен Маламов |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Елен Маламов | |
След като се запознах с обвинителния акт срещу Д. Х. Б. от гр.М. за престъпление по чл.252, ал.2, предл.ІІ-ро във вр.с ал.1 от НК, констатирах че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, касаещо обвинителния акт, поради неизготвянето му в съответствие с изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. Това е така, защото в голяма част от изложените в обвинителния акт обстоятелства е налице непълнота на факти относно периода на изплащане на лихви по отделните заеми и техния точен размер, както и какъв е получения от подсъдимия неправомерен доход от всеки един от отпуснатите заеми. В резултат на това и използвания подход от прокурора при изложение на фактическите обстоятелства, обвинението не е конкретизирано и е неясно. С така формулираното обвинение в обвинителния акт е ограничено основното правото на подсъдимия в наказателния процес, а именно - да разбере за какво е обвинен и да организира адекватно защитата си. На първо място е налице неяснота относно извършеното деяние, касаещо сключените договори за заем със св.З. А.. Изложени са факти във връзка с предоставения му първи заем в размер на 10 000 лева, но по отношение на останалите заеми, които са повече от половината от включените в обвинението – общо 26 броя, не е посочено кога са получени, в какъв срок е връщан и какви лихви са изплатени за всеки един от тях, както и какъв е размерът на получените от подсъдимия доход от всеки един от заемите. В случая се касае до 26 заема в общ размер на 86 000 лева, като за всички тях прокурорът е посочил най-общо, че заемите са давани за месец или за седмица, без да се конкретизира времето за всеки един от тях и съответно какъв е размерът на върнатата лихва. Посочен е общия размер на получените лихви по заемите на св.А., който обаче е определен по неясен начин само от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Това обаче не е достатъчно, тъй като, освен че обвиняемият не може да разбере какво точно е обвинението срещу него в тази му част, то и вещото лице не би могло да изчисли размерът на върнатите лихви, без да разполага с факти относно това кога е получен и кога е върнат всеки един от тези 26 броя заеми. По отношение на заема, получен от св.Ж. Я. е посочен само размерът на заема и заплащаните месечни лихви по него, без да е посочен периода, през който тези лихви са изплащани, което не дава възможност за определяне на общия размер на платените лихви. За заема от 200 000 лева на св.К. пък не е посочено за периода след м.декември 2007г. каква част от заема е погасявана с инертни материали и каква с пари, на кого е извършвано плащането, както и до кога е продължило това – до м.октомври 2009г. или до м.май 2010г.. За заема, получен от св.Е. Н., е посочен единствено размерът на заема и уговорената лихва, но и тук липсва както общия размер на платената лихва, така и периода, през който тя е изплащана от св.Н.. Всички посочени по-горе пропуски имат значение за определяне на размерът на платените лихви по получените заеми, като от своя страна общият размер на лихвите се явява квалифициращ признак от състава на престъплението по чл.252, ал.2, предл.ІІ-ро във вр.с ал.1 от НК, тъй като те се приемат от прокурора за неправомерен доход, реализиран от подсъдимия. След като обвинението е неясно в тази му част, то се ограничава и правото на защита на подсъдимия, който се лишава от възможността да разбере на какви точно факти се гради обвинението в тази му част и да организира защитата си във връзка с получаването на значителни неправомерни доходи, за които е обвинен. Освен това, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в заключителната му част, не е конкретизирано в достатъчна степен обвинението срещу подсъдимия Б., тъй като навсякъде прокурорът е формулирал обвинението по следния начин : „ През периода 2000год – 2010год., в град М., обл. С., без съответно разрешение по чл.11, ал.1 от Закона за банките /обн. ДВ бр.52/1997 год. в сила от 01.06.1997 год. до 01.01.2007 год./, извършил по занятие банкови сделки по силата на чл.1, ал.4, във вр. с ал.1 от Закона за банките, и съгласно чл.1, ал.2 и чл.2, ал.1 и чл.13 от Закона за кредитните институции /в сила от 01.01.2007 год./ за които се изисква такова разрешение, като предоставил 39 парични кредита на 10 физически лица в български лева в размер на 364300.00 лв. лева срещу задължение същите да му върнат получените в заем суми и договорна лихва върху тях, която е била в размер от 2 до 10% месечно, при средногодишен лихвен процент от 24% до 120%, като от дейността си получил значителни неправомерни доходи в размер на 345156.00 лева“. Действително престъплението по чл.252, ал.1 от НК е на формално извършване и за неговата съставомерност е достатъчно да се установи системното извършване на еднородни деяния с намерение деецът да получи вследствие на тази дейност доход. Инкриминирана е не всяка конкретна сделка, а цялостната дейност по системно сключване на сделки от този вид и именно тази системност е включена в предмета на доказване. В този смисъл не е необходимо отделните сделки да бъдат подробно описани в заключителната част на обвинителния акт, което обаче не освобождава прокурора от задължението да формулира обвинението в заключителната му част точно, ясно и конкретно, по начин, даващ възможност на обвиняемото лице да разбере естеството на същото и да организира защитата си по адекватен начин. В конкретния случай не само в заключителната част, но и в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е формулирал обвинението като се е задоволил да посочи само общия брой на заемите и броя на лицата, които са ги получили, без да са конкретизирани лицата и размерът на платените лихви от всяко едно от тях, които лихви да формират посочените значителни неправомерни доходи в размер на 345156.00 лева. Тъй като обвинението е по чл.252, ал.2, предл.ІІ-ро във вр.с ал.1 от НК, то в предмета на доказване по делото се включва и размерът на придобитите неправомерни доходи от подсъдимия от всеки отпуснат от него заем, каквито факти не са изложени за всеки един от сочените 39 броя заеми. Изложените съображения налагат извода, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на подсъдимия, поради което са налице основанията на чл.249, ал.2 във вр.с чл.248, ал.2, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора за отстраняване на описаните по-горе нарушения. Предвид гореизложеното Р А З П О Р Е Ж Д А М: ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 96/2015г. по описа на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩАМ делото на О. П. - С. за отстраняване на посочените в мотивите на настоящото разпореждане процесуални нарушения. Разпореждането може да се обжалва и протестира пред ПАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото. СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: |