№ 397
гр. Благоевград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора и А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251200600920 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от подсъдимия О. /ЙО./ С. С. /***/, срещу Присъда № 62 /
23.06.2025 г., постановена по НОХД №161/2025 г., по описа на Районен съд-
гр.П..
Жалбата е бланкетна. Като се излагат обстоятелства, свързани с
образуването и развитието на наказателното производство, е направено искане
за ревизия на първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат жалбата.
Развити са съображения в насока, че при правилно изяснена фактическа
обстановка, РС е наложил несправедливо по размер наказание, а заедно с това
необосновано не е приложил нормата на чл.66, ал.1 от НК. Отправена е молба
за изменение на присъдата с намаляване на лишаването от свобода или с
приложението на условното осъждане.
Прокурорът намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което моли съдът да я потвърди изцяло.
1
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд взе предвид следното:
С присъдата, изменение на която се иска, РС е признал подсъдимия
признал подсъдимият О. /ЙО./ С. С. /***/, роден на ********** г. в гр. И., Р
****, с адрес: гр. И., кв. К.я., и адрес в Р България - гр.С., кв.Г., бл.***, за
виновен, в това, че на 04.02.2025 г. в района на 32. гранична пирамида на
Държавната граница с Република Северна Македония, в землището на с. Ч.,
общ. П., е направил опит да излезе през границата на страната ни с Република
Северна Македония, без разрешение на надлежните органи на властта, като
престъплението е останало недовършено на стадия на опита, поради
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, пр. 2
от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във връзка чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка
с чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК и чл. 36 от НК, му наложил на наказание “лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим
на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНСЗ, както и наказание „глоба“ в размер на
1000 лева.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ , приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение, както следва:
- със заповед за задържане рег. № 4398-зз-3/04.02.2025 г. по описа на
ГПУ- Златарево, за времето от 18,30 часа на 04.02.2025 г., до 17.25 часа на
05.02.2025г.
- с постановление на прокурор при РП-Благоевград, ТО-П. от 13.02.2025
г., за срок до 72 часа, считано от 11,00 часа на 13.02.2025 г. - до довеждането
му пред съда на 14.02.2025 г.
- с мярка за неотклонение „задържане под стража“ взета с протоколно
определение № 235/20.02.2025 г. постановено по ВЧНД № 210/2025 г. по описа
на ОС-Благоевград, считано от 20.02.2025 г., като 1 /един/ ден задържане се
зачита за 1 /един/ ден „Лишаване от свобода“.
По отношение на вещественото доказателство 1 бр. мобилен телефон
марка “IPHONE” 15 PRO със СИМ карта, оставени на съхранение в ГПУ-
Златарево, постановил да се върне на неговия собственик или упълномощено
2
от него лице. На подсъдимия били възложени и сторените по делото
разноски.
Първоинстанционното съдебно следствие е било проведено по реда на
глава XXVII от НПК, чл.371, т.2 от НПК, като О. С. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
В тази връзка и за да постанови съдебния си акт, първата инстанция
приела следното във фактическо и правно отношение:
Подсъдимият О. /ЙО./ С. С. /***/ е роден на *** г., в Република Турция и
е ****.
В началото на 2025 г., подсъдимият напуснал Република Турция и с
помощта на неустановени в хода на делото лице и начин преминал в
Република Гърция. Крайната цел на подсъдимия била да стигне до Г., но т.к.
майка му и двете му деца се намирали в Република Северна Македония, С.
решил първо да ги посети, като за целта премине нелегално българо-
македонската държавна граница.
В изпълнение на взетото решение, на 03.02.2025г. с помощта на
неустановено в хода на делото лице, О. С. се придвижил от гр. С. до гр. С.,
където пренощувал една нощ. На следващия ден - 04.02.2025 г. в гр. С. се
качил в такси, с което се придвижил до гр. П.. Пристигайки в гр. П. С. изчакал
15-20 минути, след което на място пристигнало лице от мъжки пол с джип с
висока проходимост марка и модел „Нисан Терано“ с ***, зелен на цвят. На
подсъдимият било казано да се качи в джипа на задната седалка, след което
заедно потеглили в посока държавната граница с Р Северна Македония.
Джипът се придвижвал през черен горски път успореден на Държавната
граница, като на места пътят достигал и до самата граница. Подсъдимият С. и
водачът на автомобила достигнали в непосредствена близост до 32-ра
гранична пирамида от държавната ни граница с Република Северна
Македония, която гранична пирамида се намира в землището на с. Ч., общ. П.,
откъдето турският гражданин О. С. следвало да пресече държавната ни
граница като пресече граничната бразда и да влезе на територията на
Република Северна Македония.
По същото време, дежурен граничен полицейски патрул на ГПУ-
Златарево, в състав от свидетелите Д.И.С. и И. Л. Л., извършвал патрулиране,
3
наблюдение и проверка на граничните знаци и пирамиди в района от 30 до 34
гранична пирамиди в землището на селата К. и Ч., общ. П.. Граничните
служители забелязали моторно превозно средство - джип с висока
проходимост марка и модел „Нисан Терано“ с ***, който се движел в района,
на около 100 метра южно от 32 гранична пирамида и на около 50 метра
успоредно на Държавната граница на Р България с Р С Македония. Преди
подсъдимият да успее да пресече граничната бразда, свидетелите С. и Л.
спрели автомобила за проверка. При извършване на проверката било
установено, че моторното превозно средство се управлява от българския
гражданин С.И.С., който предоставил документ за самоличност, като в
автомобила имало още едно лице - подсъдимият О. С., който не представил
документи за самоличност, като обяснил, че е турски гражданин и искал да
премине нелегално в Р С Македония.
За случая била уведомена прокуратурата и било започнато настоящото
досъдебно производство. По отношение на действията на С.И.С. е било
образувано друго досъдебно производство №2/2025г. по описа на ГПУ-
Златарево, пр.пр. №1056/2025г. по описа на РП-Благоевград, ТО-П., по което
същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.280, ал.2,
т.3 и т.4 във вр. с ал.1, във вр с. чл.18, ал.1 от НК.
В хода на разследването бил извършен оглед на автомобила марка и
модел „Нисан Терано“ с ***, като на стелката на задната седалка зад водача
била открита 1 бр. неистински български документ за самоличност - лична
карта, на която е придаден вид, че е издадена на 29.01.2024г. от МВР- Враца с
№********* на името на Ц.Х.Ц. с ЕГН ***. Този документ обаче не е бил
използван от обвиняемия С. пред българските гранични власти, за да се опита
да ги заблуди относно своята самоличност.
За установяване самоличността на лицето, представило се с имената О.
С. е направено запитване до компетентните власи на Р Турция. От получения
отговор на запитването за предоставяне на информация и оперативни данни
/л. 65 от ДП/ е установено, че лицето е гражданин на Р Турция и има
регистрация за нарушаване Закона за контрабанда и регистрация относно
инцидент със заплаха за оръжие, както и е установено, че лицето има още
шест регистрации за различни престъпления на територията на Р Турция ,
В хода на съдебното следствие е изискана информация по линия на
4
ДМОС относно правното положение на подсъдимия О. С. в Р Турция.
Получени са два отговора от Интерпол - Анкара, с които информират, че
SAYIN Omer, роден на ********** г., в Izmir/Bornova, Turkey, се издирва на
национално ниво във връзка със заплаха с оръжие, грабеж и контрабанда на
алкохол и цигари.
Така описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз
основа събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Д. И. С., И. Л. Л. и Ц.П.Б., частично от
обясненията на подс. С., протокол за оглед на веществени доказателства от
05.02.2025г. ведно с фотоалбум към него, експертна справка с рег.№41/2025г.,
копие от заповед за задържане по реда на ЗМВР рег. №°4398-зз-3/04.02.2025 г.,
копие от протокол за обиск на лице по реда на ЗМВР от 04.02.2025 г., справка
от система „AFIS“, ведно с приложената към нея Евродак-дактилоскопна
карта, справка от система „CAFIS“, схема на района на нарушаване на
държавната ни граница и задържан нарушител, обстоятелствен протокол от
04.02.2025 г., приемо-предавателен протокол от 06.02.2025г., експертна
справка с рег. №44/2025г., 2 бр. писма-отговор на искане за предоставяне на
данни и информация от 20.02.2025 г.на координатор в „Съвместен контактен
център - Капитан Андреево“ 2 бр. писма - запитване с №УРИ439800-973 от
18.02.2025г. и отговор с вх.№ КП-04-1322 от 24.02.2025г. от Държавна агенция
за бежанци, писмо до Директора на ДМОС с №УРИ 439800-820/06.02.2025г. и
справка съдимост.
Предвид горното, РС счел, че с деянието си О. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 279, ал.1, пр.2
от НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК, в която връзка му наложила и съответните
наказания.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок от страна,
притежаваща активна процесуална легитимация, като същата е насочена
срещу присъда, подлежаща на проверка по реда на инстанционния контрол,
поради което се явява допустима.
Разглеждайки я по същество, ОС намери жалбата за основателна поради
следните съображения:
Страните не спорят, че в хода на първоинстанционното следствие в
оптимална степен е била изяснена фактическата обстановка по делото.
5
Индиция за това е и липсата на отправени до въззивния съд нови
доказателствени искания.
Правилно РС е кредитирал показанията на разпитаните по делото
свидетели и съдържанието на приетите по съответния ред към
доказателствената маса документи.
Преки доказателства за действията на подсъдимия, осъществяващи
състава на престъплението по чл. 279, ал.1, пр.2 от НК, във вр. с чл.18, ал.1
НК, се съдържат в показанията на свидетелите Д. И. С., И. Л. Л. и Ц.П.Б.,
частично от обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на веществени
доказателства от 05.02.2025г., ведно с фотоалбум към него, експертна справка
с рег.№41/2025г. и др. Заедно с това е О. С. е направил и безусловно
признание на отразеното в обстоятелствената част на ОА по реда на чл.371, т.2
от НПК.
С оглед на всичко това РС основателно е приел, че фактите, изложени
по-горе, са установени по предвидения в закона ред.
При формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите
по чл.301, т.1 и т.2 от НПК не са били допуснати нарушения.
РС е приложил правилно материалния закон приемайки, че подс.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 279, ал.1, пр.2 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК.
Незаконосъобразно първата инстанция е процедирала при определяне на
конкретните санкции.
По начало наказателната репресия почива на принципите за
законоустановеност на наказанията, индивидуализация и адекватност на
стореното от привлеченото към отговорност лице. В известна степен РС е
приложил тези принципи, съобразявайки се с установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства в
пълния им обем.
Същевременно настоящият съдебен състав счита, че и като видове, и
като размер на лишаването от свобода, наказанията в разглеждания случай се
явяват явно несправедливи. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято
строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения ще въздейства
възпитателно и предупредително както по отношение на самия деец, така и
6
върху останалите членове на обществото. Отчете се и това, че само
справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да
изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.
Независимо, че ясно е отчел, че изпълнителното деяние е било
преустановено във фазата на недовършения опит, както и това, че О. С. е дал
обяснения по повдигнатото обвинение, което е спомогнало за разкрИ.е на
обективната истина и изясняване на мотивите за извършване на
престъплението, РС необосновано е пренебрегнал тези обстоятелства при
определяне на санкцията на подсъдимия. Същевременно са били надценени
полицейските данни по линия на международното сътрудничество, във връзка
с националното издирване на С. в РТурция. Всичко това налага изменение на
първоинстанционния съдебен акт в тази му част.
ОС счита, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.55,
ал.1, т.1, но заедно с това и ал.3 от същия законов текст, във връзка с чл.58,
б.“а“ от НК.
Въззивният съд възприема становището на първата инстанция досежно
установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на С.
обстоятелства, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Отчитайки не само техния брой, но и относителната тежест на всяко едно от
тях, ОС намира, че като адекватно на стореното от подсъдимия се явява
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година. Същевременно,
като свръхмерно и несъобразено с тежкото материално и социално положение
на С. – трайно безработен, без постоянни доходи, не следва да се налага
другото, по-леко наказание „глоба“, предвидено в нормата на чл. 279, ал.1 от
НК. Именно по този начин в оптимална степен ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенции.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата, развити в хода
на съдебните прения пред въззивния съд, свързани с неприлагането на чл.66,
ал.1 от НК. По начало отлагането на изпълнението на наказание „лишаване от
свобода“ е правна възможност, обвързана с преценка дали по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието и преди всичко поправянето на
подсъдимия. В тази насока бяха отчетени данните за това, че С. е пресякъл
нелегално границата ни с РГърция, а освен това е бил с намерение да се
придвижи до територията на ФРГ, където да търси работа, което е
7
възнамерявал да извърши също в нарушение на законоустановения ред. Тази
трайна нагласа за несъобразяване с нормативните изисквания определено
налага по-интензивно въздействие, което следва да се постигне с ефективното
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В останала й част първоинстанционната присъда, като правилна и
законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1,
т.1 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 62 / 23.06.2025 г., постановена по НОХД
№161/2025 г., по описа на Районен съд- гр.П. в санкционната й част, като
намалява размера на наложеното на подсъдимият О. /ЙО./ С. С. /***/, роден на
********** г. в гр. И., Р ****, с адрес в Р Турция - гр. И., кв. К.я. и адрес в Р
България - гр.С., кв.Г., бл.***, наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца на 1/една/ година и отменява наказанието „глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8