№ 718
гр. Перник, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20241720106976 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от "Водоснабдяване и
канализация" ООД-Перник, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя Б. И. срещу В. Б. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес ****************** с предявени обективно кумулативно съединени искове
по чл. 422 вр. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че партида с абонатен номер ******* за недвижим имот, находящ се
в ******************, е открита на името на Б. Г. И., ЕГН ********** като на ********, Б.
Г. И. е прехвърлил на ответника В. Б. Д., ЕГН **********, срещу задължението за издръжка
и гледане и със запазено право на ползване, процесния имот по силата на нотариален акт
******************. Излагат се доводи, че тъй като към датата на завеждане на исковата
молба лицето Б. Г. И. е починало, собственикът В. Б. Д. отговаря за задълженията за
потребените ВиК услуги за процесния имот. В дружеството няма данни, след смъртта на Б.
Г. И., ЕГН **********, собственикът на имота в 60-дневен срок да е подал съответното
заявление за промяна на титуляря на партидата, което е негово задължение по чл. 62, ал. 1 от
ОУ. Поради това в базата данни на заявителя титуляр на партидата е именно починалото
лице. Излагат се доводи, че независимо от неизпълнението на това задължение, задължено
лице към ищеца е В. Б. Д. по силата на правото му на собственост върху имота. Твърди се,
че между „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник и ответникът е налице
облигационно правоотношение, възникнало по повод продажба на питейна вода, отвеждане
и пречистване на вода, което се урежда от общоизвестни “Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги (Наредба №
4 на МРРБ или Наредбата). Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на
"ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от ВиК
оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. В изпълнение на
изискванията на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, общите условия на ВиК ООД - гр. Перник
са публикувани и влезли в сила. Съгласно тях правоотношението между потребителя и ВиК
оператора възниква с присъединяване на потребителя към водопроводната и
1
канализационната мрежа на ВиК ООД-гр. Перник и откриването на партида с абонатен
номер. Поддържа се, че по силата на така възникналата облигационна връзка ответникът е
потребител на услугите доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за недвижимия имот, а дружеството ищец - доставчик на ползваните ВиК услуги. В
дружеството няма данни за несъгласие на потребителя с публикуваните общи условия или
предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните.
Образувано е ч.гр.д. № 5842/2024 г., VI състав по описа на Районен съд - Перник, по което е
издадена Заповед за изпълнение № 3778 от 09.10.2024 г. като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
е постъпило възражение от длъжника-ответник .
Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството ищец
сумата от 230,80 лева, представляваща главница за отчетен период от 30.07.2021 г. до
30.12.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 07.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 4,86 лв. за периода от
11.10.2021 г. до 23.02.2022 г. Претендира присъждане на направените разноски в исковото и
в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява
становище за допустимост на предявения иск, не оспорва исковата молба по основание.
Оспорва размера на сумата от 92.32 лева, представляваща главница за периода от 30.07.2021
г. до 31.09.2021 г. като погасена по давност на основание чл. 119 вр. чл. 111, ал.1, б.“в“ ЗЗД,
сумата от 3.93 лева, представляваща лихва върху главницата до 23.02.2022 г. Възразява по
отношение на дължимостта на законната лихва върху горните задължения считано от
07.10.2024 г. Прави признание на иска по отношение на задължението в размер на 138.48
лева, представляващо главница за периода от 30.09.2021 г. до 30.12.2021 г. ведно с лихва за
забава върху сумата в размер на 1.79 лева, както и лихва върху главницата за периода от
07.10.2024 г. до 16.01.2025 г. Представя писмени доказателства за плащане на
горепосочената сума към ищеца на 16.01.2025 г. Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание, ответникът чрез пълномощника адв. Б. поддържа доводите
изложени в писмен отговор.
Районен съд-Перник, втори граждански състав,като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заповед №3378/09.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, по ч.гр.дело № 5872/2024 г. по описа на Районен съд-Перник, съдът е разпоредил
длъжникът В. Б. Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ******************,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – ГР. ПЕРНИК, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, сумата 1
110,30 лв., представляваща главница за ползване на услугата доставка на питейна вода,
както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 12.12.2019 г. до 30.12.2021
г., за имот, находящ се на адрес: ******************, с абонатен № *******, сумата 110,47
лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.02.2020 г. до 23.02.2022 г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 07.10.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. за държавна такса и сумата 480,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, е постъпило възражение от ответника. По силата на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, се обосновава правият интерес на заявителя да предяви иск срещу
длъжника за установяване дължимостта на вземането. В законоустановения срок по чл.415,
ал.4, заявителят е предявил иска си по чл. 422 ГПК.
Предявеният по настоящото дело установителен иск има за предмет част от
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предмет на
установителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е вземането, за което е издадена заповед за
2
изпълнение на парично задължение, индивидуализирано със своето основание/фактите, от
които се поражда/, претендирано субективно право/вид, размер, период, за който се дължи
вземането/ и страни. Преценка на заявителя е дали да предяви иск за цялото вземане,
предмет на заповедното производство или само за една част от него. С оглед принципа на
диспозитивното начало, ищецът има възможност да иска установяване на цялото вземане, на
по-малко по размер вземане или за вземане за по-кратък период.
Доколкото за вземането, предмет на заповедта за издаване на парично задължение по
ч.гр.дело № 5872/2024 г. по описа на Районен съд-Перник, в останалата му част, въпреки че
е постъпило възражение от ответника, заявителят не е предявил иск за установяването му, то
след приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт, заповедният съд
следва да извърши преценка за приложението на чл. 416, ал. 1 от ГПК за частта от заповедта
за издаване на парично задължение, за която не е предявен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
вр. чл. 422 ГПК.
От представени по делото писмени доказателства: справки за консумация на абонат:
******* към „Вик“ ОДД-Перник (л.9-15), справка извлечение 18752 за абонат *******,
заверено копие на нотариален акт ******************, справка №1586460/21.11.2024 г. от
Служба по вписванията към Агенция по вписванията (АП), справка №1586459/21.11.2024 г.
от Служба по вписванията към АП, справка №1589399/21.11.2024 г. от Служба по
вписванията към АП и от изложеното в писмен отговор от ответника по реда на чл. 131
ГПК, се установява, че ползвател на услуги към „Вик“ ОДД-Перник в недвижим имот в
******************, с абонатен № ******* е В. Б. Д..
От страна на ответника е приложено писмено доказателство, удостоверяващо, че
страната е заплатина по сметка на ищеца сумата от 146,00 лева за отчетен период 30.09.2021
г. – 30.12.2021 г. за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води в
процесния имот, което обстоятелство ищецът не оспорва.
Спорният по делото въпрос е дължи ли ответникът на ищеца сумата от 92.32 лева,
представляваща главница за периода от 30.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно с лихва върху
главницата.
Доколкото ответникът не оспорва размера на иска и е направил изрично искане да не
бъде допускана съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че последната не би
допринесла за изясняване на релевантния по делото въпрос, а би утежнила ненужно
производството с разходи по нея.
Ищецът "Водоснабдяване и канализация"ООД-гр.Перник е оператор по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "б" от ДР на
ЗРВКУ, тъй като на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, е придобил собствеността върху недвижим имот,
находящ се в ******************. На основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ отношенията между
В и К оператора и потребителя, по повод предоставяне на В и К услуги, се регулират от
одобрени от ДКЕВР общи условия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общи условия за предоставяне на В
и К услуги на потребителите от В и К оператор, одобрени с решение № 0У-09 от 11.08.2014
г на ДКЕВР ищецът е издал в срок фактури за ползваните от ответника на името на
наследодателя през процесния период В и К услуги. Ответникът не спори, че не изпълнил
задължението си по чл. 33, ал. 2 от Общите условия да заплати тази стойност в 30-дневен
срок от датата на фактуриране. Затова на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, върху всяко забавено месечно плащане, за частта, за
която главния иск е основателен. Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност
на претендираните вземания за периода 30.07.2021 г. – 30.09.2021 г. Последните са
периодични такива по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. В Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за
съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват
3
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Периодично е това плащане,
което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими
вещи, неговото задължение е за повтарящо се изпълнение, като тези множество престации
се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. При тези насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница и лихва,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа/изискуемостта им (30 дни след датата на фактурирането), и се прекъсва с
предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
Установи се, че ищецът своевременно е издавал фактури. По правилото на чл. 422, ал.
1 искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в конкретната хипотеза е сторено
на 07.10.2024 г. Следователно вземането за главница (изискуемо на датата на издаване на
съответната фактура), възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено по давност.
Съгласно Общите условия за предоставяне на „ВиК“ услуги, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползвана от тях В и К услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране. Съгласно същите общи условия потребителите дължат обезщетение
в размер на законната лихва съгласно ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа
до постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. По делото е представена
справка извлечение (л.16), от която се установява, че спорните (преди направеното
признание на иска) 5 фактури за отчетен период 30.07.2021 г. – 30.09.2021 г. са както следва:
1. фактура ********** издадена на 10.09.2021 г. за отчетен период 30.07.2021 г.-30.08.2021
г., 2. фактура ********** издадена на 05.11.2021 г. за отчетен период 31.08.2021 г. –
30.09.2021 г. , 3. фактура ********** издадена на 05.11.2021 г. за отчетен период 30.09.2021
г.-31.10.2021 г., 4. фактура ********** издадена на 10.12.2021 г. за отчетен период 31.10.2021
г.-30.11.2021 г., 5. фактура ********** издадена на 10.01.2022 г. за отчетен период 30.11.2021
г. – 30.12.2021 г. В съответствие с чл. 33, ал. 2 от Общите условия падежът на вземанията за
спорния период по фактура т.1 – т.2 от 30.07.2021 г. до 30.09.2021 г. , за който ответникът е
направил възражение за погасяване по давност, е настъпил за вземането по фактура
********** издадена на 10.09.2021 г. – на 11.10.2021 г., а падежът за вземането по фактура
********** издадена на 05.11.2021 г. е настъпил на 06.12.2021 г. Следователно давностният
срок за погасяване на най-ранното от задълженията по тях изтича на 11.10.2024 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на
07.10.2024 г. С него е прекъсната давността на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД за
вземанията, предявени с установителиня иск. Следователно към момента на приключване на
съдебното дирене не е изтекъл давностният срок по отношение на тези периодични
вземания. Затова направеното от ответника възражение по чл. 111 от ЗЗД по отношение на
тях за главница и мораторна лихва е неоснователно. Претендираната лихва в размер на 4,86
лева е за период от 11.10.2021 г. до 23.02.2022 г., поради което давностният срок за нея, не е
изтекъл. По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид
акцесорния му характер и правилото на чл. 119 ЗЗД, възникването на последното е
обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок.
По отношение на останалите вземания както следва: по фактура ********** издадена
на 05.11.2021 г. за отчетен период 30.09.2021 г.-31.10.2021 г., фактура ********** издадена
на 10.12.2021 г. за отчетен период 31.10.2021 г.-30.11.2021 г., фактура ********** издадена
на 10.01.2022 г. за отчетен период 30.11.2021 г. – 30.12.2021 г., ответникът в писмен отговор
е направил признание на иска ведно с писмени доказателства за плащане на претендираното
вземане в размер на 146,00 лева по сметка на "Водоснабдяване и канализация"ООД-
гр.Перник. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Изводът на
4
съда трябва да бъде основан на всички факти независимо от това дали са се осъществили
преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните
състезания (Решение № 253/2012 г. по гр. д. № 295/12 г. на ВКС, II г. о. по чл. 290 от ГПК).
Следователно при направеното признание на иска на дължимостта на вземанията за периода
от 30.09.2021 г. до 31.12.2021 г. и приложено доказателство за плащането им, исковата
претенция следва да бъде отхвърлена в частта за сумата от 146,00 лева, погасена чрез
плащане.Остатъкът до разликата от 230,80 лева, възлизаща на 84,80 лева е дължима от
ответника по делото. Претендираната мораторна лихва от ищеца в размер на 4,86 лева за
периода от 11.10.2021 г. до 23.02.2022 г. е дължима в пълен размер, тъй като погасяването
извършено в хода на процеса от ответника е направено на 16.01.2025 г.
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските на ищеца в
заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. При този изход на правния спор
основателна се явява претенцията на ищеца за сторените в заповедното и исковото
производство съдебни разноски. Въпреки частичното признание на предявените искове,
доколкото се касае за погасяване на сумите в хода на процеса, ответникът дължи сторените
от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска. Процесуалният представител на ответника не е направил възражение
за прекомерност. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на
ищеца разноски за исковото производство в размер на общо 591,00 лв., от които държавна
такса в размер на 75,00 лв. и адвокатски хонорар в доказан размер на 516,00 лв., както и
сторените разноските в производството по ч. гр. д. № 5872/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник в размер на 505,00 лв., от които 25,00 лева държавна такса и 480,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Районен съд-Перник, втори граждански състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес
****************** ДЪЛЖИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК 82307338, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от
управителя Б. И. сумата от 84,80 (осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки) лева,
представляваща главница за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес
****************** в периода от 30.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.10.2024 г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 4,86 (четири
лева и осемдесет и шест стотинки) лева - лихва за забава за периода 11.10.2021 г. до
23.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.
410 ГПК по ч. гр. дело № 5872/2024 г. по описа на Районен съд Перник, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за главница за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 230,80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
****************** ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК
82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано
от управителя Б. И. сумата от 591 (петстотин деветдесет и един) лева за сторени разноски в
исковото производство и сумата от 505 (петстотин и пет) лева разноски по ч.гр.дело №
5872/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
СЛЕД влизане в сила на настоящото решение, заверен препис от него, ведно с
ч.гр.дело № 5872/2024 г. по описа на Районен съд – Перник да се върне на съответния
съдебен състав, включително за преценка приложението на чл. 416, ал. 1 от ГПК по
отношение на ЗИПЗ, в частта, за която не е предявен установителен иск.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6