РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Пловдив, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500732 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ответника по спора
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
ЕИК: ********* / ГД ПБЗН – МВР / срещу Решение № 23 от 04.01.2023 г.
постановено по гр.д. № 8724/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с което
въззивникът е осъден да заплати на Д. Т. Б., ЕГН **********, сумата 5 850, 60
лева, представляваща допълнително възнаграждение в размер на три брутни
трудови възнаграждения за продължителна водолазна дейност за 2019 г.,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2020 г. до
14.06.2022 г. в размер на 1 454, 53 лева; сумата 6 434, 40 лева, представляваща
допълнително възнаграждение в размер на три брутни трудови
възнаграждения за продължителна водолазна дейност за 2020 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2021 г. до 14.06.2022 г. в
размер на 945, 50 лева; сумата 7 400, 40 лева, представляваща допълнително
възнаграждение в размер на три брутни трудови възнаграждения за
продължителна водолазна дейност за 2021 г., заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от 01.01.2022 г. до 14.06.2022 г. в размер на 337, 13 лева,
заедно със законната лихва върху трите главници, начиная от 14.06.2022 г., до
окончателното им изплащане, както и направените разноски за
производството по делото в размер на 1 500 лева, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 945, 60 лева ДТ и
1
150 лева депозит за ССЕ.
Жалбоподателят ГД ПБЗН – МВР поддържа че решението е неправилно
като необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на факта да е изпълнявал пряко някоя от дейностите, визирани в Наредба №
8121з – 1060/26.09.2019 г. и конкретно водолазна такава. Напротив – от
водолазните дневници се установявало да не е извършвал такава дейност, а от
кадровата му справка - че в нито един период от службата си в МВР не е имал
функции, свързани с извършване на водолазна дейност. В този смисъл и
длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност. Счита, че не
са налице изискванията на Правилата за водолазна дейност в МВР, утвърдени
със Заповед № Iз – 881/3.8.2012 г. на министъра на вътрешните работи –
действащи до 25.01.2019 г., а след това правилата на действащата Инструкция
№ 8121з – 33/10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна
дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита
на населението. Настоява, че сам по себе си факта на притежавана от
служителя водолазна квалификация и нейното поддържане не е основание да
се приеме извършване на водолазна дейност, съответно основание за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нея. В този смисъл
районният съд е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 14 от казаната
Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните
размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности. По така изложените доводи се иска отмяна
на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира направените
разноски за двете съдебни инстанции и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият Д. Т. Б., ЕГН **********, не е депозирал отговор по чл.
263 ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в
обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното
решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва
да се приеме, че решението е валидно и допустимо.
Исковата молба се основава на твърдения, че въззиваемият от
20.09.1994г. е служител / **********,а от 03.05.2019г. е преназначен на
длъжността ************“. От 2004 г. е изпълнявал и специфична водолазна
дейност, като така има право на допълнителното възнаграждение по чл. 14 ал.
1 т. 1 от Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. за условията, реда и
максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за
2
изпълнение на специфични служебни дейности, в размер на четири брутни
трудови възнаграждение годишно. За календарните 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
ответникът му е заплатил допълнителното възнаграждение в размер на една
брутна заплата, поради което претендира за осъждането на ответната ГД
ПБЗН – МВР – София да му заплати дължимият остатък от по три брутни
заплати годишно , ведно с обезщетение за забава.
Ответникът е депозирал отговор, че действително ищецът е негов
служител /********** / от 20.09.1994 г., , като от 03.05.2019г. е преназначен
на длъжността ***********“. За календарните 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на
ищеца е било заплатено дължимото му се допълнителното възнаграждение в
размер на една брутна заплата съгласно заповеди на директора на ГДПБЗН-
МВР, с които към 01.12.2021г.,като извършващ водолазна дейност на ищеца
са определени 13г. стаж.Тъй като не е установено служителят да притежава
изискуемите петнадесет години стаж съгласно чл.14,ал.2 от Наредбата, то
неоснователно претендира да му бъде заплатено допълнително
възнаграждение.
Така отнесеният спор пред въззивната инстанция касае единствено
факта дали ищецът Д. Б. притежава изискуемия стаж по чл.14, ал.2 от
Наредба 8121з-1060/26.09.2019 за условията, реда и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности на държавните служители в МВР, а именно – 15г.
водолазна дейност към 01.12. на съответната година от исковия период
2019г.,2020г. и 2021г. Между страните няма спор, че Д. Б. е служител на ГД
ПБЗН, както и че за този исков период му е изплатено допълнително
възнаграждение по реда на чл.14, ал.1 от Наредбата, т.е. жалбоподателят е
признал стаж от 11г. водолазна дейност към 01.12.2019г.. Ето защо е
необходимо да се изследват единствено доказателствата, установяващи
периода на извършване на водолазна дейност от ищеца. Доказателствената
тежест за установяване на тази предпоставка от нормата на чл.14, ал.2 от
Наредбата е възложена на ищеца, който следва при условията на пълно и
главно доказване да установи своя стаж. На основание Протокол на изпитна
комисия №1 от 26.07.2002г. на ищеца е присъдено званието „********, а
съгласно Протокол №5 от 20.08.2006г. му е присъдено званието „Инструктор“
ІІІ ст.По делото са приложени Заповеди от 2019г., 2020г. и 2021г. /л.16-18/, в
които директорът на ГД ПЗЗН е признал на Б. съответно 11г., 12г. и 13г.
извършване на водолазна дейност към 01.12. на съответната година. Видно от
множество заповеди, издадени през 2014г., 2015г., 2017г., 2018г., 2019г.,
2021г. за поддържане на водолазната квалификация, както и от водолазни
дневници за периода 2006 г.- /без посочена година на завършване на
дневника/, 2012-2016г., 2016-2018г., 2018-2022г. , се установява, че в периода
2006-2022г. Д. Б. е бил сред служителите, които са поддържали своята
квалификация и са осъществявали водолазна дейност. Представени са и
Заповед от 13.04.2006г./л.155/, Заповед №574/13.09.2007г./л.157/, издадени от
директора на НС“ПБЗН“ за провеждане на практически курс за подготовка на
служители водолази, в която Д. Б. е определен като ръководител на курса.
Представени са и телефонограми от 2007г., от 2008г., 2009, 2011г. и заповеди
3
за съставяне на екип за извършване на претърсване на водоеми във връзка с
издирване на хора, като в екипите е включен и ищеца.Приложени са и
командировъчни заповеди от 2007г;2008г., 2009г.,2010г. за участие на ищеца
в аварийно –спасителни дейности;международен семинар и състезание за
водолазна дейност.
Наведените от жалбоподателя оплаквания, че по делото не се доказва
ищецът да е извършвал водолазна дейност изобщо, т.к. не заема водолазна
длъжност по щат, не му е възложено по длъжностна характеристика или с
нарочна заповед за всеки конкретен случай да изпълнява водолазна дейност ,
противоречат на собствените му заповеди за изплащане на допълнително
възнаграждение, но при признат по-малък стаж към 2019г. Още повече, че
видно от приложеното становище във връзка с възражението на Б. по повод
определяне на стажа му като водолаз /л.173/ , основанието за отказ да се
признае по-голям стаж е, че не доказва извършване на водолазна дейност в
периода 2008-2011г. По делото е разпитван като свидетел Х.Ч. –
**********при ответника, който установява, че работят заедно с ищеца от
1999г. За извършване на водолазната дейност провеждат редовни тренировки,
работи се в трудни условия под вода , като извършват спасяване на хора,
животни, издирвателни дейности.
При така очертаната фактическа обстановка се правят следните правни
изводи : Съгласно чл.14, ал.2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. за
условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР, на държавните служители, извършващи
водолазна дейност 15г., към първи декември на съответната календарна
година и всяка следваща година, се изплаща допълнително възнаграждение в
размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно
възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба.
Легалното определение на понятието „водолазна дейност“ се съдържа в § 1, т.
4 от ДР към Инструкция № 8121з33/10.01.2019г. за условията и реда за
осъществяване на водолазна дейност от служителите на МВР - "съвкупност от
всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено
организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на
водолазните спускания". Какво е „водолазно спускане“ е дефинирано в §1,
т.10 от същата Инструкция - "процес на потапяне на водолаза под вода,
/повишаване налягането в барокамерата/, пребиваване и работа на водолаза на
зададени дълбочина, изваждане на повърхността или преход в нормални
условия на въздушната среда по режим на декомпресия или без него". В
настоящия процес се доказа несъмнено от многобройните писмени
доказателства и свидетелски показания, че в периода от 2002г. до настоящия
момент Д. Б. е извършвал водолазни спускания, било в рамките на текущата
подготовка, било за извършване на спасителни или издирвателни дейности.
Съгласно Правилата за водолазна дейност в МВР/ приложени по делото/ –
чл.7 , времето за пребиваване под вода се отразяват във водолазния дневник и
в личната водолазна книжка. Следователно информацията в двата документа
следва да е идентична и при представяне на единия от тях е налице годно
4
доказателство за факта на осъществяване на водолазна дейност. В този смисъл
оплакването на жалбоподателя, че ищецът не е представил водолазна книжка,
поради което и не е провел пълно доказване на твърдението си за
осъществяване на водолазна дейност е неоснователно, т.к. по делото е
приложен друг документ с идентично съдържание, а именно – водолазните
дневници, удостоверяващи извършването на водолазни спускания.
Непредставянето на лична водолазна книжка само по себе си не може да
отрече извършването на тази дейност, доколкото по делото са събрани
множества други доказателства за осъществяването й, като същите са
непротиворечиви, взаимно свързани и допълващи се. В този смисъл следва да
се ценят наличните писмени доказателства – не само водолазните дневници,
но и телефонограми и заповеди за командировка за извършване на
издирвателни мероприятия, които кореспондират помежду си и със събраните
гласни такива. Ето защо, съдът намира, че по делото се доказва , че към
2019г. Б. има 15г. водолазна дейност. Основанието за дължимост на
допълнителното възнаграждение по чл.14, ал.2 от Наредбата е само и
единствено установяването на фактическото на извършване на водолазна
дейност, като е без значение дали съответния служител е заемал щат за
водолаз или друг щат. Ето защо, при доказване на изискуемият стаж от 15 г.
към 01.12.2019г. следва да се приеме, че се доказва основанието за дължимост
на допълнително възнаграждение от 4 брутни заплати. Исковата претенция е
за неплатени три такива, при признание за получена една. Размерът е
изчислен от приетата ССЕ и не е бил предмет на оплаквания във въззивната
жалба. При тези констатации и изводи, настоящата инстанция намира, че
предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което постановеното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1500 лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери ,
регламентирани с разпоредбата на чл.7,ал.1,т.3 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23 от 04.01.2023 г. постановено по гр.д.
№ 8724/2022 г. по описа на РС – Пловдив, VIII-ми гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от Н. Н., да
заплати на Д. Т. Б., ЕГН **********, от гр. ************, адв. Ю. С., сумата
5
от 1500 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6