№ 676
гр. Варна, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.ов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500391 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.28, ал.6 от ЗЗДт.
Образувано е по две въззивни жалби: 1/ на детето Ж. А. Д., с
ЕГН**********, чрез особения му представител по ЗПП; 2/ на родителите А.
Н. Д.,ЕГН********** и Р. Р. А., ЕГН**********, срещу Решение
№3984/15.12.2022г. по гр. д. №8711/2022г. на ВРС,48-ми състав, с което по
подадена молба от ДСП – Варна е настанено детето Ж. А. Д. в Дом за
медико-социални грижи гр.Варна, ул. „Овеч“ 2, за срок от три месеца от
постановяване на съдебното решение.
В жалбата на Ж. А. Д. се твърди, че обжалваното решение неправилно и
не в интерес на детето. Основанието по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДт е недоказано в
случая. Към момента детето е в добро съС.ие, като нуждите му от лекарства,
кинезитерапия и режим на живот могат да бъдат задоволявани в домашни
условия при посещаване на специалисти. Родителите са подобрили и
битовите условия в дома си и са с пълна готовност и решимост да поемат
грижите за дъщеря си, която повече от две години вече живее в домове, с
което лишена от родителска грижа и обич. Дори намаленият срок от три
месеца не кореспондира със смисъла и с духа на закона и интересите на
детето, съобразно доказателствата. Моли се за отмяна на решението на ВРС и
отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето извън семейството.
Родителите не са подали отговор на тази жалба.
В жалбата на А. Д. и Р. А. се твърди, че обжалваното решение очевидно
неправилно, при неправилна преценка на доказателствата и не е в интерес на
1
детето. С него се извършва нарушение на чл.8 от ЕКПЧ. Не е имало съгласие
от родителите за актуалната мярка по ЗЗДт. Родителите са изпълнили
предходни препоръки на органа по закрила на детето, подобрили са битовите
условия в дома си, осигурили са личен лекар на детето, имат помощ от
близки, имат и доходи от труд и най-вече имат пълна готовност и решимост
да поемат грижите за дъщеря си, която повече от две години живее в домове,
лишена от родителска грижа, обич и ежедневно внимание. Към момента
детето е в добро съС.ие, като нуждите му от лекарства, кинезитерапия и
режим на живот могат да бъдат задоволявани в домашни условия при
посещаване на специалисти. Освен това според пар.36, ал.1 от ПЗР на ЗСУ
сегашните домове за медико-социални грижи на деца, лишени от родителска
грижа, се закриват до 31.12.2022г. с план за извеждане от домовете, което
показва нуждата от по-добри мерки спрямо такива деца, каквато в случая е
реинтеграцията на детето при родителите му. Моли се за отмяна на
решението на ВРС и отхвърляне на молбата по ЗЗДт за настаняване на детето
извън семейството.
Детето, чрез особен представеител, не е подало отговор на тази жалба.
Отговор и на двете жалби е подаден от ДСП – Варна. С него жалбите се
оспорват и се считат за необосновани, докато решението на ВРС се счита за
законосъобразно, обосновано и в интерес на детето. Твърди се, че действията
на особения представител и преупълномощения от него адвокат по делото не
показват съпричастност към детето и историята му, до степен на
противоречие на интересите между представляван и представител, за което
излага доводи. По отношение на родителите ДСП признава, че имат желание
и готовност да се грижат за дъщеря си, както и че са изпълнили някои от
изискванията за това, с оглед на което в плана за детето е заложена
реинтеграция, но че в интерес на детето е тя да стане внимателно и поетано,
като се отчитат реалните резултати от действията на органа по закрила през
последните две години. Заедно с това родителите не са посочили как реално
ще задоволяват специфичните нужди на дъщеря им. Категорично се оспорва
свързването на държавната реформа по отношение на грижите за децата по
принцип, с конкретния случай. Моли се за потвърждаване на решението на
ВРС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Тъй като във въззивната жалба няма релевирани
доказателствени искания, такива не следва да бъдат разглеждани.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.02.2023г. от 10.00часа, за които дата и час да се
призоват страните.
Страните да се призоват незабавно по телефона с оглед процесуална
икономия и датата на насроченото о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3