Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 35

гр.С., 31 януари 2020 година

 

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Г. Й., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1195 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе  предвид следното:

 

Ищецът М.Т.М. с ЕГН **********,***, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 930.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юни, юли и 17 дни от месец август 2017 г., обезщетение за забава на плащанията за трудово възнаграждение чиито размер не е посочил, но претендира с натрупване за периода   01. 09. 2017 г. – 20. 08. 2019 г., неплатено допълнително трудово възнаграждение  в размер на 1800.00 лева, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  в размер на 900.00 лева за 2015, 2016 и 2017 година, заедно със законната лихва върху главниците, както и направените по делото разноски.

Твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който той е заемал длъжността “мениджър на офис” в гр. Силистра, а работодателят е бил длъжен да му заплаща месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, ведно с допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 %. Заявява, че правоотношението помежду им е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ със заповед № 208 / 17. 08. 2017 г., считано от 17. 08. 2017 г., като в качеството си на работодател, ответникът не му е заплатил полагащото му се трудово възнаграждение за два месеца и 17 дни – основно и допълнително, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

ОТВЕТНИКЪТ „С. П.” ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. връх № ., представлявано от управителя Д. Д. В., е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите изцяло. Твърди, че на ищеца са заплатени всички дължими суми както по основното му и допълнително трудово възнаграждение, така и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Като съобрази становищата на страните и събраните писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от КТ.

Не се оспорва факта, че страните в процеса са били обвързани от трудово правоотношение. Твърдените от ищеца факти, че не е получил трудово възнаграждение за месеците юни, юли и част от месец август 2017 г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск са отрицателни, поради което ответникът носи доказателствената тежест да установи положителния факт, че е заплатил трудово възнаграждение и обезщетение. В случая не са представени доказателства в тази насока. Представените от ответника платежни ведомости и разходни ордери са оспорени от ищеца в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК – в първото съдебно заседание от 07.11.2019 г., а ответникът не е заявил, че желае да се ползва от оспорените документи и не е представил исканите оригиналите на същите, поради което тези доказателства са изключени от доказателствения материал по делото. По делото е назначена ССЕ, съобразно заключението на която, ответникът не е заплатил на ищеца основно трудово възнаграждение за месеците юни, юли и август 2017 г. общо в размер на 904.74 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за периода 01. 09. 2016 г. – 16. 08. 2017 г. общо в размер на 763.09 лева. Съдът възприема така извършените изчисления от експертизата, тъй като те са съобразени с НСОРЗ и ПМС № 147 / 29. 06. 2019 г. на МС. По тези съображения съдът приема предявените искове за основателни и доказани в размер на 904.74 лева за основното възнаграждение и в размер на 763.09 за допълнителното възнаграждение и ги уважава в тези размери, като в останалата им част ги отхвърля като неоснователни и недоказани.

При прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на ищеца не е заплатено и дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Наличието и размерът на неползвания платен годишен отпуск се установяват от издадената заповед № 208 / 17. 08. 2017 г. за прекратяване на трудовия договор между страните, съобразно която на ищеца се дължи обезщетение общо за 52 дни. Съобразно неоспореното заключение на експертизата, размерът на обезщетението възлиза на 968.40 лева. Тъй като тази претенция е предявена в размер на 900.00 лева и не е изменена съобразно експертизата, то съдът я уважава до предявения размер.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението, тъй като се касае за присъдено възнаграждение и обезщетение за работа.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по производството. Претендираните от ищеца разноски са 900.00 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 359 от КТ, ищецът е освободен от първоначалното заплащане на държавна такса, но при уважаване на исковете му, тя се дължи от ответника. В случая, той следва да внесе по сметката на С. районен съд сумата от 150.00 лева - държавна такса по исковете за трудово възнаграждение и обезщетение, както и разноски по назначената експертиза в размер на 160.00 лева.

Мотивиран от тези съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „С. П.” ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. връх № ., представлявано от управителя Д. Д. В. да заплати на М.Т.М. с ЕГН **********,*** ОСНОВНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за месец юни, месец юли и 12 дни от месец август 2017 г. в размер на 904.74 / деветстотин и четири лв. и 74 ст. / лева, ведно със законната лихва, считано от 21. 08. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в останалата му част за размера над 904.74 лева.

 

ОСЪЖДА „С. П.” ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. връх № ., представлявано от управителя Д. Д. В. да заплати на М.Т.М. с ЕГН **********,*** ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за периода 01. 09. 2016 г. – 16. 08. 2017 г. в размер на 763.09 / седемстотин шестдесет и три лв. и 09 ст. / лева, ведно със законната лихва, считано от 21. 08. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в останалата му част за размера над 763.09 лева.

 

ОСЪЖДА „С. П.” ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. връх № ., представлявано от управителя Д.Д. В. да заплати на М.Т.М. с ЕГН **********,*** ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 224 АЛ. 1 ОТ КТ за неползван платен годишен отпуск – 20 дни за 2015 г., 20 дни за 2016 г. и 12 дни за 2017г. общо в размер на 900.00 / деветстотин / лева, ведно със законната лихва, считано от 21. 08. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

На основание чл.242,ал.1 от ГПК, съдът допуска предварително изпълнение на решението.

 

ОСЪЖДА „С. П.” ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. връх № ., представлявано от управителя Д. Д. В. да заплати на М.Т.М. с ЕГН **********,***  сумата от 900.00 / деветстотин / лева – разноски по гр.д.№ 1195/2019г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА „С. П.” ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ч. връх № ., представлявано от управителя Д. Д. В. да заплати по сметката на Районен съд – С. сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева - държавна такса по гр.д. № 1195 / 2019 г. и сумата от 160.00 / сто и шестдесет / лева – разноски по гр.д. № 1195 / 2019 г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: