Решение по дело №1188/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 365

гр.Кюстендил, 15.06.2020 год.

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година  в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

 като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1188/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С.М.Г., ЕГН:********** ***, съд. адрес:***, офис ***, чрез адвокат Н.Г., САК, е предявила против Д.С.Н., ЕГН: ********** ***, искове да бъде обявена за недействителна публичната продан, извършена по изп.д. № 145/2003 год. по описа на ДСИ С., за недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна сграда, разположена в УПИ XIX, пл. сн. № 3933 в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с обща застроена площ на жилищния етаж, ведно с две тераси от 73.45 кв.м. и 182 от външно стълбище и да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не е собственик на същия.

 

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска и част от обстоятелствата, на които се основава, предявява насрещен иск да бъде осъдена ответницата да му предаде владението на процесния имот. Ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния такъв оспорва последния и обстоятелствата, на които се основава, прави правопогасяващо възражение, че е придобила правото на собственост върху имота на основание давностно владение.

 

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

 

Видно от НА за покупко-продажба № 50 от 02.11.1990 г., том II, дело 1165 на нотариус С. К. е, че ищцата Г. е придобила възмездно собствеността на недвижим имот-имот пл.сн. № 3933, с площ 516 кв.м. и включен в парцел XXIII, кв. 59, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка. По гр.д.№  155/2002 г.КРС ищцата Г. била осъдена да заплати на отв.Н. посочените в изп.лист  от 17.03.2003 год./л.14 / суми.Не се спори между страните,това се установва и от писмо изх.№ 145/2003 от 13.01.2020 год. и възлагателно постановление от 01.10.2004 г. на Н. С. – съдебен изпълнител при Кюстендилски Районен съд по изп.д. № 145/03 г. по описа на КСИ,че същото е образувано за принудително събиране на сумите по изп.лист от ищцата Г.,на публична продан е бил изнесен имота по горният нотариален акт и на отв.Н. е  възложена   собствеността върху недвижим имот, а именно: първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена в УПИ XXIII, пл.сн. № 3932,3933, в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с общо застроена площ на жилищния етаж, заедно с двете тераси – 73.48 кв.м. С констативни нотариални актове № 55 от 05.03.2007 г., том II, рег. 2816, дело 226 по описа на нотариус Б. А., рег. № 325, район на действие РС – Кюстендил и НА № 194 от 07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело 173 по описа на нотариус М. М., рег. № 696, район на действие РС – Кюстендил е признато правото на собственост на Н. върху съответно  първи жилищен етаж от масивна сграда, разположена в УПИ XIX, кв. 59 и самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил. Съгласно техническа експертиза вх. № 4818/25.02.2020 г. на в.л. инж. Д.Х.  недвижимият имот, възложен с Постановление от 01.10.2004 г. на съдия изпълнител С. по изп.д. 145/2003 г. по описа на КИС е напълно идентичен със самостоятелен обект на собственост описан в констативни нотариални актове № 55 от 05.03.2007 г., том II, рег. 2816, дело 226 по описа на нотариус Б. А., рег. № 325, район на действие РС – Кюстендил и НА № 194 от 07.07.2017 г., том I, рег. 3540, дело 173 по описа на нотариус М. М., рег. № 696, район на действие РС – Кюстендил и съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.500.3.1.1. Имоти с идентификатори 41112.500.3.1.2 и 41112.500.3.1.3, за които е налице титул за собственост на ищцата Г., а именно НА № 153 от 20.03.2009 г., се намират съответно под и над процесния обект, на първи (приземен) и трети (тавански) етаж от изградената масивна жилищна сграда. С допълнителна експертиза вх. № 7807/07.05.2020 г. на същото в.л. се установи идентичност на процесния имот на място с възложения такъв на ответника по изп.д. 145/03 г. по описа на КИС и описаните такива в посочените по-горе констативни нотариални актове на името на Н..

От посоченото възлагателно постановление по изп.д. 145/03 г. по описа на КСИ /л. 44 от делото/ се установява, че процесният недвижим имот е възложен на ответника Н. за сума в размер на 14780 лв. Представеното заверено копие на ИЛ от 17.03.2003 г. /л. 71/, както и заверено копие на платежно нареждане от 29.09.2004 г. /л. 73/ установяват извършено от Н. плащане с основание „плащане цена на недв. имот по изп. д. 145/03 г.“ в размер на 4223,07 лв.

От приетите по делото показания на свидетелите се установява следното: показанията на св. С. и св. С. установяват, че до смъртта на майката на ищцата Г. през 2012 г. същата е обитавала приземния етаж, а през зимата – първия, до който е достигала по вътрешно стълбище. Освен семейството на ищцата, свидетелите не са виждали друг да обитава имота. Не са виждали достъпът до втория етаж, осигурен чрез вътрешно стълбище, да е ограничаван. Свидетелят Ц. сочи, че от 2005 година насетне е воден от ответника Н. около 10-15 пъти в процесния имот, последно 2014, 2015 г., на първия етаж, който е над сутеренния. До етажа стигали по външно стълбище, ответникът разполагал с ключ и отключвал, никога там не е имало друг човек. Ответникът бил изградил стена като ограничил достъпа до първия етаж /над сутеренния/ по вътрешното стълбище и такъв се осигурявал по външно стълбище. Понастоящем достъпът му до етажа бил възпрепятстван. Показанията на св. Х. установяват, че през 2013 г. ответникът Н. е провел оглед на процесния имот, в качеството си на потенциален продавач, като до имота осигурил достъп на свидетелката и мъжа й /поотделно, в отделни дни/ по външно стълбище, след което отключил втория етаж. Сочи, че е имало зазидана стена като не е имало връзка между сутеренния етаж и този над него. Вещото лице инж. Д.Х. с допълнителна експертиза вх. № 7807/07.05.2020 г. установява, че към момента на огледа на имота достъпът към процесния имот се осъществявал по 2 начина: чрез външно стълбище и вътрешно стълбище от долния етаж.

 Видно от заверено копие на Решение № 26/29.01.2019 г. по АНД 708/2018 г. по описа на КРС, потвърдено с Решение № 120/11.11.2019 г. по ВНАХД № 189/2019 г. по описа на КнОС /л. 74 – 79 от делото/ е, че ищцата Г. е призната за виновна в това, че в периода между м. април 2015 г. до 05.06.2017 г. с гр. Кюстендил, ***, самоволно е заела недвижим имот – жилище с идентификатор 41112.500.3.1.1, собственост на Д.С.Н., ЕГН: **********,***, от чието владение е отстранена по надлежен ред – с протокол за въвод във владение от 15.11.2004 г. по изп.д. 145/03 г. по описа на КРС, престъпление по чл. 323, ал.2 от НК, като е освободена на осн. чл. 78а от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

 

        По иска с правно основание чл. 496, ал.3 от ГПК

 

 Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на принудително изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, когато се касае за процесуална незаконосъобразност.Писмените доказателства по делото-представените изпълнителен лист по гр.д.№ 15582002 г.КРС и постановлението за възлагане на СИ при КРС по изп.дело № 145/2003 год. установиха безспорно,че С.Г. е била осъдена да заплати на отв.Д.Н. парична сума, за принудетилното събиране на която е било образувано посоченото изпълнително производство, по което за удовлетворяване на вземането на взискателя е бил изнесенс на публична продан процесният недвижим имот, който е бил възложен на взискателя,който също е участвал в публичната продан,като е внел по сметките на ДСИ продажната цена.Имайки качеството на длъжник в изпълнително производство ищцата по исковете с пр.осн.чл.496,ал.3 ГПК и чл.124 ГПК има възможността да реализира защитата си по посоченият начин.

По силата на  чл. 496, ал. 3 ГПК, действителността на продажбата чрез публична продан може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В настоящия случай, практически такива нарушения не се сочат от ищцата С.Г., поради което и описаните от нея обстоятелства не попадат в приложното поле на  чл. 496, ал. 3 ГПК, поради което и такъв иск би бил недопустим (в този смисъл и Определение № 325 от 27.05.2010 г. по гр. д. № 310/2010 г., ГК, ІV ГО на ВКС, Определение № 496 от 2011 г. по ч. гр. д. № 410/2011 г., ТК, ІІІ състав на САС).

Релевираните от ищцата основания за прогласяване недействителността на публичната продан са липса на връчване на процесното възлагателно постановление, неидентифициране на процесния имот към датата на издаване на възлагателното постановление, невръчено разпределение за сметки, като съставляващи действия по принудително изпълнение не могат да бъдат атакувани по исков път след изтичане срока за обжалване на възлагателното постановление /за обжалването на което не се ангажираха доказателства в процеса/, а отделно, същите не фигурират като основания на иска по чл. 496, ал.3 от ГПК, където основанията за оспорване на проданта по исков път са numerus clausus. Що се отнася до соченото като основание за нищожност на проданта „неполучаване“ от ищцата на продажната цена на процесния имот, то доколкото проданта се реализира в рамките на заведено изпълнително производство, липсва основание получената при проданта сума да бъде „получена“ от ищцата, същата длъжник в производството по принудително изпълнение. Получената цена отива за удовлетворяване вземането на взискателя /респ., както е в случая, е извършено прихващане с вземането на взискателя, доколкото той е и купувач по проданта/. Още повече,че законодателният термин е при неплащане на цената,т.е когато обявеният за купувач не плати продажната цена,което ако бе въведено като твърдение би било  неоснователно,тъй като такива доказателства,а именно че ответникът по този иск е платил цената се събраха.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, недействителността на публичната продан по  чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства. В същото ТР е посочено,че  въпросът за недействителността не е преюдициален, защото влиза в предмета на делото по предявения иск за собственост и би имал значение и за допустимия насрещен иск, че друг е собственик на същия имот.

Така е и в настоящия случай – "въпросът за недействителността на публичната продан "влиза в предмета на делото по предявения иск за собственост" и след като не се сочат нарушения от визираните по  чл. 496, ал. 3 ГПК, само в който случай публична продан може да бъде оспорвана, то и предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим.

Спред настоящият състав на съда следва да се посочи,че описаните от ищцата С.Г. обстоятелства не сочат на квалификация па иск с пр.осн. чл. 440 ГПК,предявяването на какъвто е  допустимо до влизане в сила на постановлението за възлагане и е предоставено в полза на трети за изпълнителния процес лица.Нормата на Чл. 498 ГПК също лимитира възможността за защита срещу въвод във владение на купувача от публична продан само до трети лица, намиращи се в имота и само чрез иск за собственост. Ищецът не е трето лице - той е длъжник в изпълнителното производство, срещу чиито имоти е било насочено изпълнението и не твърди нарушение на чл. 490 ГПК, нито невнасяне на цената.В същност касателно последното твърдението на ищцата е,че тя не е получила цената

В случая не е налице и позоваване на предвидените в чл. 26 ЗЗД факти. Последователно застъпено в практиката на ВКС е становището, че за недействителността на проданта не са приложими по аналогия общите основания за недействителност на сделки, съгласно чл. 26 и сл. от ЗЗД (в този смисъл и Определение № 161 от 05.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5395/2008 г. на ІІ гр. отд.),защото правната уредба на чл. 26 от ЗЗД касае договори и договорни отношения, а отношенията в изпълнителното производство се регулират от дадените в ГПК способи за обжалване на действията на съдебния изпълнител. В случая не се касае и за иск по чл. 439 ГПК. Като законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради изключващи го факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. В случая ищецът въобще не се домогва да бъде съдебно отречено изпълняемото право, още по-малко сочи фактите, предвидените в чл. 439, ал. 2 ГПК.

По горните съображения предявените в настоящото производство искове с пр.осн.чл.496,ал.3 ГПК и чл.124,ал.1 ГПК се явяват недопустими, поради което на основание чл. 130 ГПК производството по делото ще бъде прекратено а исковата молба ще се върне.

 

      По насрещния иск с правно основание чл. 108 от СЗ

 

Няма спор в правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, 2) ответникът да владее тази вещ, и 3) това владение да е без правно основание.

По отношение на първата предпоставка, а именно собствеността върху процесния имот: предвид гореизложеното съдът установи, че с възлагателно постановление по изп.д. 145/2003 г. на ДСИ С. по описа на КРС, ответникът и ищец по насрещния иск Н. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот с оглед произведения вещен ефект на акта на органа по изпълнението. Част от доводите на ответницата по този иск, въведени като основание за недействителност на публичната продан,преценени от съда като недопусими относно двата предявени от ищцата искове,представяващи по същество оспорване на правото на собственост на ищеца, се опровергават от писмените доказателства за право на собственост, представени от ищеца-постановлението за възлагане на недвижим имот от ЧСИ и вносната бележка за платена цена.Във връзка с изложеното по-долу относно владението на имота и част от възраженията на ответницата по този иск следва да се отбележи следното.Ответницата Г. не успя да ангажира доказателства,че постановлението за възлагане не е влязло в законна сила,както и такива,че ищецът по иска с пр.осн.чл.108 ЗС не е бил въведен във владение на имота. Видно от заверено копие на Решение № 26/29.01.2019 г. по АНД 708/2018 г. по описа на КРС, потвърдено с Решение № 120/11.11.2019 г. по ВНАХД № 189/2019 г. по описа на КнОС /л. 74 – 79 от делото/ е, че ищцата Г. е призната за виновна в това, че в периода между м. април 2015 г. до 05.06.2017 г. с гр. Кюстендил, ***, самоволно е заела недвижим имот – жилище с идентификатор 41112.500.3.1.1, собственост на Д.С.Н., ЕГН: **********,***, от чието владение е отстранена по надлежен ред – с протокол за въвод във владение от 15.11.2004 г. по изп.д. 145/03 г. по описа на КРС, престъпление по чл. 323, ал.2 от НК, като е освободена на осн. чл. 78а от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева,което решение обвързва съда и страните за визираните обстоятелства,свързани със съставомерността на извършеното престъпление,като те се свеждат до това,че ищцата е била отстранена от владението на имота след проведената пнублична продан, след което самоволно отново го е заела.Това решение освен тези обстоятелства подкрепя и по-долу изложеният извод на съда,подкрепен и от признанието на ответницата по този иск,че владее имота.

По повод предявения ревандикационен иск ответницата Г. е  направила възражение за придобиване на процесния имот на осн. чл. 79 от ЗС, а именно по пътя на придобивната давност. Така, с оглед възражението за придобивна давност съдът взема предвид следното: предвид разпоредбата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл. 68 от ЗС дава и легално определение на термина "владение" – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т. нар. "фактическа власт" и факта, че вещта се държи " като своя". Презумпцията относно субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е този, който може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено. Константната практика на ВКС на Р България сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Т. е. именно в полза на владелеца е установена една оборима презумпция и в тежест на лицето, което оспорва твърдението, че упражняващото фактическата власт лице държи имота като свой е да докаже, че го държи за другиго. От особено значение е намерението, с което се упражнява фактическата власт върху вещта, т. е. от съществено значение за провеждане на това разграничение са вътрешните отношения между лицето, което упражнява фактическата власт и лицето, което се легитимира като собственик на вещта по силата на предвиден в закона придобивен способ /договор или наследяване/. Това е така, защото владението е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Този, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на всички останали, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание.

Така, в конкретиката на казуса ответницата по насрещния иск претендира да е владяла процесния имот за себе си от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане /вж. отговора по насрещния иск/ и към настоящия момент. Свидетелските показания на страната на ответницата по насрещния иск установяват, че майката на Г. обитавала имота до смъртта си през 2012 г. като св. С. сочи, че тя е обитавала първия етаж, а през зимата ползвала една стая от процесния етаж, в която се отоплявала. Не знае да е бил ограничаван вътрешният достъп до процесния етаж. С оглед изложеното съдът счита следното: касателно владението на приземния, сутеренен етаж, който според заключението на вещото лице е с идентификатор 41112.500.3.1.2 няма спор, защото не той е процесният имот и защото за него Г. разполага с титул за собственост – НА № 153/20.03.2009 г., том I, рег. № 2215, дело 78 на нотариус Б. А. Същият приземен етаж според показанията на свидетелите е бил обитаван от майката на Г. до смъртта й през 2012 г. Що се отнася до спорния процесен имот, то в него майката на Г. се отоплявала през зимата. Дори и да се приеме, че за този период /от влизане в сила на възлагателното постановление/ до 2012 г., когато майката на Г. е починала, са осъществени елементите от фактическия състав на придобивната давност, обективен и субективен /което обстоятелство съдът не установява безспорно, доколкото няма данни тази фактическа власт върху процесния етаж да е противопоставена на действителния собственик/, то не е изтекъл предвидения в закона срок от 10 години спрямо недобросъвестните владелци. Отделно, доколкото обитаването на процесния имот е ставало само през зимата, то съдът счита, че   могат да се наведат и доводи за прекъсване на владението чрез изгубването му в продължение на повече от 6 месеца. Но дори и да не се споделя горното, то изискуемият се срок на владение не е изтекъл. След смъртта на майката на Г. през 2012 г. не се ангажираха по делото доказателства за това, че ответницата по насрещния иск е продължила владението на майка си именно спрямо процесния етаж от недвижимия имот. Показанията на свидетелите, на страната на Г., макар и да установяват, че и след смъртта на майката, само С. са виждали в имота /и то спорадично, доколкото същата пребивава в чужбина/, не могат да установят, че тя е владяла именно процесния етаж, доколкото С. е собственик на два други самостоятелни обекта в сградата и има основание да обитава имота и да бъде виждана в него. Нещо повече, свидетелката Х. установява, че през 2013 г. е оглеждала процесния етаж като потенциален купувач и достъпът й до него е осигурен от ищеца Н. като продавач чрез външно стълбище. Имало и зазидана врата към сутеренния етаж. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на св. Ц., който нееднократно бил воден в процесния имот от Н., който сам отключвал и стигал до него по външно стълбище. Бил ограничен достъпът до сутеренния етаж чрез  изградена стена. Периодът след смъртта на майката на Г. и към настоящия момент съдът не обсъжда доколкото не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен  срок. Ето защо съдът счита, че възражението за изтекла в полза на Г. придобивна давност спрямо процесния имот е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

С оглед гореизложеното съдът счита, че се установи наличието на първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно собствеността на ищеца по него върху процесния имот, който е станал собственик посредством публична продан на същия и породеният в тази връзка вещно - прехвърлителен ефект на възлагателно постановление по изп.д. 145/2003 г. на ДСИ С. по описа на КРС.

По отношение на втората предпоставка, а именно владение на ответницата спрямо процесния имот, съдът счита, че същата е налице, доколкото това е обстоятелство, което не само, че не се оспорва от нея, но е такова, което тя твърди /вж. отговора на насрещен иск/,а то частично се установи и от обсъдените по-горе решения по НАХД на КРС и КОС,установяващи самоволното завземане на имота от ответницата по ревандикационният иск.

И накрая не беше установено по делото владението към настоящия момент на Г. спрямо процесния имот да е на базата на противопоставимо на собственика на имота правно основание. Липсата на правно основание като отрицателен факт, поради неосъществяването на който не са оставени следи, следваше да бъде оборена чрез насрещно главно доказване, което ответницата не стори.

С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният с правно основание чл. 108 от ЗС иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а ответницата по него да бъде осъдена да предаде владението върху процесния недвижим имот на собственика на същия.    

                        

                      По разноските

 

С оглед резултата по делото на ответника по предявените от С.Г. като ищца искове се следват разноски,поради прекратяването на производството по делото по същите, като такива му се следват и като ищец по предявеният от него насрещен иск.Общо за процесуално представителство по делото Д.Н. е платил сумата от 400.00 лв.,за възнаграждение на вещо лице по иска с пр.осн.чл.108 ЗС сумата от 450.00 лв. и като държавна такса по този иск сумата от 126.46 лв.,или общо разноски които съдът ще му присъди сумата от 976.46 лв.

 

Водим от горното и на осн.чл.130 ГПК във вр. с чл.496,ал.3 ГПК и чл.124,ал.1 ГПК и чл.108 ЗС,съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от С.М.Г., ЕГН:********** ***, съд. адрес:***, ***, чрез адвокат Н.Г., САК, против Д.С.Н., ЕГН: ********** ***, искове да бъде обявена за недействителна публичната продан, извършена по изп.д. № 145/2003 год. по описа на ДСИ С. при КРС , за недвижим имот: първи жилищен етаж от двуетажна сграда, разположена в УПИ XIX, пл. сн. № 3933 в кв. 59 по плана на гр. Кюстендил с обща застроена площ на жилищния етаж, ведно с две тераси от 73.45 кв.м. и 1/2 от външно стълбище -7.74 кв.м.,или обща квадратура от 81.22 /осемдесет и един и двадесет и два/кв.м.,при граници и съседи на цебия УПИ: улица,УПИ XXVII/двадесет и седми/,пл.сн.№ 3934 /три хиляди деветстотин и тридесет и четвърти/,земеделски земи по плана за земеразделяне и УПИ XXIII /двадесет и трети/,пл.сн.№ 3932/ три хиляди деветстотин и тридесет и втори/,поради невръчено уведомление за приключена продан,поради невръчено разпределение на сметки на сумите,постъпили от публичната продан и поради неполучена продажна цена от недвижимия имот,предмет на проданта и да бъде установено по отношение на ищцата,че ответника не е собственик на Поземлен имот с идентификатор 41112.500.3.1.1 / землище четиредесет и една хиляди сто и дванадесет,кадатстрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект първи/, с две тераси, по КККР на гр.Кюстендил,одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК,находящ се в сграда № 1-едно,разположена в поземлен имот с идетификатор 41112.500.3,с административен адрес на имота: гр.Кюстендил,*** /***/-* строителен,с предназначение на самостоятелния обект-жилище,апартамент,брой нива на обекта-едно, с площ от 73.48 /седемдесет и три и четиредесет и осем /кв.м.,стар идентификатор-няма,при съседи на апартамента по кадастралната схема: съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма,под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.3 /землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект трети/,над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.2 / землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект втори/,ведно с прилежащите 182-една втора ид.част от външното стълбище с площ от 7.74 /седем и седемдесет и четири/кв.м.,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 ЗС,както и от припадащото се право на строеж върху поземления имот,който самостоятелен  обект е идентичен с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда И ВРЪЩА НА ИЩЦАТА ИСКОВАТА МОЛБА И ПРИЛОЖЕНИЯТА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Г., ЕГН:********** ***,че Д.С.Н., ЕГН: ********** ***,е собственик на основание постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2004 год. въз осонва на проведена публична продан,издадено от Съдебен изпълнител Н. С. при КРС с изх.№ 145/2003 год.,вписано с вх.№ 3189/16.11.2004 год.,акт № 211,том II по описа на Служба по вписванията при районен съд-Кюстендил на самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.1 /землище четиредесет и една хиляди сто и дванадесет,кадатстрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект първи/,с две тераси, по КККР на гр.Кюстендил,одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 год. на Изп.директор на АГКК,находящ се в сграда № 1-едно,разположена в поземлен имот с идетификатор 41112.500.3,с административен адрес на имота: гр.Кюстендил,***/-* строителен,с предназначение на самостоятелния обект-жилище,апартамент,брой нива на обекта-едно, с площ от 73.48 /седемдесет и три и четиредесет и осем /кв.м.,стар идентификатор-няма,при съседи на апартамента по кадастралната схема: съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма,под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.3 /землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект трети/,над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.3.1.2 / землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет,кадастрален район петстотин,поземлен имот трети,сграда едно,обект втори/,ведно с прилежащите 182-една втора ид.част от външното стълбище с площ от 7.74 /седем и седемдесет и четири/кв.м.,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж върху самостоятелният обект,който е идентичен с първия етаж от двуетажната жилищна сграда със сутерен и два жилищни етажа,разположена в УПИ XIX-3933 в кв.59 по плана на гр.Кюстендил,със граници и съседи на обекта: от долу-сутерен,от горе втори жилищен етаж И ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН:********** *** ДА ПРЕДАДЕ владението на гореописания недвижим имот на Д.С.Н., ЕГН: ********** ***.

ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н., ЕГН: ********** ***,сумата от 976.46 /деветстотин и седемдесет и шест и четиредесет и шест/лева,представляваща сторените от същия разноски по воденето на делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-кюстендил в 14-дневен сротк от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: